Решение по дело №14535/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260685
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20195330114535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260685

 

гр. Пловдив,  02.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на    двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  14535  по описа на съда за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********  против Г.И.Х., ЕГН **********,***    с правно основание чл. 422, ал.1  ГПК вр. чл. 415 ГП в вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че се дължат сумите, както следва:  сумата от 1048,53 лева /хиляда и четиридесет и осем лева и 53 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит от 07.12.2016 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД ( предишно наименование Провидент Файненшъл България ООД), вземането по който е прехвърлено на 01.07.2017 г. с договор за цесия на Изи Асет Мениджмънт АД, което от своя страна с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Договор за цесия от 16.11.2010 г. е прехвърлено на  Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 131,32 лева /сто тридесет и един лева и 32 стотинки/ - представляващи договорна лихва за периода от 5.05.2017 г.  до 2.02.2018 г., 48,96 лева /четиридесет и осем лева и 96 стотинки/ - представляващи такса за оценка на досие: за периода от 5.05.2017 г. до 2.02.2018 г.; 249,44 лева /двеста четиридесет и девет лева и 44 стотинки/ за периода от 12.05.2017 г. до 02. 02.2018г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 582,09 лева /петстотин осемдесет и два лева и 09 стотинки/ за периода от 12.05.2017 г. до 02.02. 2018г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя  и сумата от 151,15 лева /сто петдесет и един лева и 15 стотинки/ - представляващи обезщетение за забава за периода от 6.05.2017 г. до  06.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3790/2019 г. по описа на ПРС.

На 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт"   и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, но силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/07.12.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г.И.Х. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение I към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/07.12.2016 г.,  сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г.И.Х., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица,

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.   да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо  от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо   от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез  Агенция за събиране на вземания" ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт" АД  за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и  „Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника, като са върнати в цялост.  Моли се, че в случай, че съдът приеме за нередовно връчването на уведомлението, то същото да се счита редовно връчено с връчване на препис от исковата молба.

Посочва се, че на 07.12.2016 г. Г.И.Х. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № *** с „Провидент Файненшъл България ООД“, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки договорните разпоредби. Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит. Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписва]гето му е акт на неговата свободна воля. При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1500,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така. подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 295,88 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1795,88 лв.. шито се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 29,93 лв. Първата погасителна вноска е платима на 16.12.2016 г., а последната погасителна вноска с   падеж: 2.02.2018 г.

С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 75,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,25 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга но седмично събиране на вноските но кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събирач седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитополучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 383,84 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 6,40 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 895,63 лв. е свързана с разходиш на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 14,93 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква ,.Д” на първата страница на договора за кредит, а именно: 1279,47 лв.

Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома", която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.

Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 3150,35 лв., която включва: главница в размер на 1500.00 лв., договорна лихва в размер на 295,88 лв., такса за оценка на досие в размер на 75,00 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 383,84 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 895,63 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 52,51 лева. като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 29,93 лв.„ вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,25 лв.„ вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 6,40 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 14,93лв,

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеене на Кредитополучателя.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 02.02.2018 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

На Кредитополучателя от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. в качеството па кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 06.05.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда. общият размер па което е 151,15 лв.

Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1090,00 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „ Кредит у дома за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 134,40 лв., такса услуга „ Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 313,53 лв.. такса за оценка на досие: 26,04 лв.. договорна лихва: 164.56 лв., главница: 451,47 лв.

Предвид изложеното се сочи, че за "Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 07.12.2016 г. да заплати: главница: 1048.53 лв.. договорна лихва: 131, 32 лв., такса за оценка на досие: 48.96 лв.. такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой но местоживеене на Кредитополучателя: 249.44 лв., такса услуга ..Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 582,09 лв., и обезщетение за забава в размер на 151.15 лв. или сума в общ размер на: 2211.49 лева.

Съдът е уважил претенцията   по образуваното ч.гр.д. № 3790/2019 г., 7 с-в по описа на PC- Пловдив с издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния  интерес от подаване на настоящата искова молба.   Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

Ответникът  е подал отговор чрез  особен представител в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.    Оспорва договора за кредит, като недействителен поради неспазване на разпоредбите на ЗПК. На първо място се сочи липса на общи условия, представляващи неразделна част от договора за потребителски кредит.  Сочи, че  разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК /в сила от 23.07.2014 г/, е императивна и тя категорично квалифицира договора за кредит /скл. на 07.12.2016 г/, за нищожен при положение, че с него не е представен този неотменен компонент за действителност на същия. В случай, че се приеме пълно съответствие на двата термина - „договорни разпоредби", придружаващи процесния договор за потребителски кредит, и „общи условия”- законов термин, съдържащ се в ЗПК, то приложеното към ИМ копие „договорните разпоредби” се сочи, че е твърде нечетливо и създава  значителни затруднения при запознаване със същите. Посочва, че съгласно чл. 23 ЗПК щом договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят се задължава да върне само чистата стойност на кредита /главницата/, без лихви и други разходи. В случая обаче, доколкото производството е по предявени искове по чл. 422 ГПК, при което следва да има пълно покритие /идентитет/ между него и претенцията по проведеното вече заповедно производство, то и искът за главница въз основа на недействителен договор не следва да се уважава. Същата би подлежала на връщане на основание неоснователно обогатяване.  Твърди се, че  съществуват редица още недостатъци на релевирания договор за кредит, които съгл. чл. 22 водят до недействителност /нищожност/ на същия, а именно:

а/ самият договор, както и придружаващите го компоненти /договорни разпоредби, рамкови договори, приложения и др./, не са изпълнени в изискуемия от закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ размер на шрифта- не по-малък от 12 pt;

б/ не са представени диференцирани стойности на ГПР, равняващ се на 48,00%, за да се направи една наистина реалистична преценка за действително направените от кредитора разходи по сключване на договора.  Счита, че цитираната неравноправна клауза /същата е противоречаща и на добрите нрави/, прави процесния договор недействителен с оглед разпоредбите на ЗПК, като цитира практика в тази насока.

в/ не се сочи какъв е механизмът на формиране на фиксирания лихвен процент; определеният лихвен процент е твърде висок- 31, 82 %, като тази величина противоречи на добрите нрави.

г/ в посочената седмична вноска по погасяване на кредита не се конкретизира каква сума отива за погасяване на лихвата, каква сума за таксите по кредита и каква сума за главницата, което създава нереалистична представа у потребителя кой компонент точно и в каква степен погасява.

Ответникът счита, че   от страна на ищеца не е доказано обстоятелството дали и за колко по брой случаи е извършена услугата „Кредит у дома”- не са представени доказателства за реализирано събиране на погасителните вноски по местоживеене на длъжника. Счита  за неравноправна самата договорна клауза за заплащане на тази услуга, тъй като размерът на предоставената на потребителя сума по кредита се равнява на 1500 лева, таксата по тази услуга възлиза на 1279,46 лева, т.е. приблизително близка до чистата сума по главницата.  Твърди се, че чрез тази такса се изземва от длъжника кредита, който му е предоставен.

Твърди се, че не се доказва надлежното уведомление на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне цесия/ на вземане, което е длъжен да направи предишният кредитор /императивно правило/.  Оспорва се редовността на връчване на уведомление за цесия чрез връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника.

Предвид изложеното счита, че ищецът не е материално легитимиран да претендира изпълнение на вземането по процесния потребителски договор съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Анализирайки съществените недостатъци, съдържащи се в процесния потребителски договор, особеният представител на ответника твърди, че последният страда от изначална недействителност, а и релевираната цесия не е породила своя материалноправен ефект, поради което ищецът не може да претендира връщане на предоставената на заемателя сума. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На 07.12.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: ********* и ответника е сключен  Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 1500 лв., като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер от по 29,93 лв. Уговорена е такса за оценка на досие в размер на 75 лв., общ размер на фиксирана лихва в размер от 295,88 лв., годишен % на лихвата 31,82 и ГПР- 48 %. Уговорено е, че кредиторът може да предостави на клиента допълнителна услуга по негов избор, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските на Кредита, наричана „услугата домашна посещение“ – Кредит у дома срещу такса в размер от 1279,46 лв., като клиентът е декларирал, че избира тази услуга и е удостоверил съгласието с подписа си.

В договорът за кредит е уговорен размерът на общата дължима сума  - 3150,34 лв., размер на седмично плащане  52,51 лв. и размер на последно плащане 52,25 лв., като първото седмично плащане е уговорено да се осъществи на 16.12.2016 г., като ден, на който се дължат седмичните плащания е определен понеделник. Подписана е  Декларация за съгласие за обработка на лични данни. Съгласно чл.27 от договора с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер.  В чл. 25 са уговорени условията за отказ от услугата Кредит у дома и съответно задължението на ответника, въпреки отказа да заплати 30 % от тази такса. В чл.22 от договора за кредит е предвидено, че Провидент има право да прехвърля изцяло или частично, правата си по този Договор за кредит без съгласието на клиента, като впоследствие информира Клиента.

На датата на която е подписан договора за кредит ответникът е депозирал пред кредитора формуляр за кандидатстване и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, който е подписан от него.  В него са отразени включените в ГПР компоненти, като се сочи, че услугата „Кредит у дома“, тъй като не е задължителна за предоставяне по кредита, а е спомагателна и допълнителна услуга, която се предоставя само по искане на клиента. Предвидено е, че от таксата за услугата Кредит  у дома, 30 % е равностойността на разходите, свързани с организацията на допълнителната услуга кредит у дома на клиента и своевременната доставка на заетата сума в брой до дома му, като сумата за тази услуга, която е фиксирана се дължи при подписване на договора, но е включена поравно в седмичните погасителни вноски.

На 01.07.2017 г. между кредитора ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е сключен договор за цесия и заместване в дълг, като в Потвърждение за извършената цесия  е отразено, че се потвърждава прехвърлянето на вземането по горепосочения договор за кредит в размер от 1500 лв. заемна сума и остатък на дължимата сума към 01.07.2017 г. в размер на 2060,34 лв.  В договора за цесия е уговорено, че се прехвърлят главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем.  В   договора за цесия е уговорено, че продавачът се съгласява, че купувачът може да препродаде вземанията на трети лица. Прието е като писмено доказателство пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключените договори за парични заеми, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за цесия от 01.07.2017 г.  Предвидено е право на преупълномощаване на трети лица с правата, съгласно пълномощното.

На 16.11.2010 г. между ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД в качеството на цедент и ответника в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет – ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит. С Допълнително споразумение към рамковия договор, сключено на 01.11.2017 г. страните по договора се уговарят, че освен вземания по договори, сключени с цедента, то предмет на договора са и вземания по договори за заем, сключени с Провидент Файненшъл България ООД, които цедентът е придобил по силата на сключен договор за цесия от 01.07.2017 г., ведно с всички акцесорни претенции и обезпечения.  Към рамковия договор и допълнителното споразумение, неразделна част от него е представено и прието като писмено доказателство Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД  с дата 01.06.2018 г. В потвърждението подписано от цедента ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД  е отразено, че се потвърждава цесията на всички вземания, индивидуализирани в Приложение№ 1_Р/01.06.2018 г., в което е отразено и процесното вземане, както следва: номер на договор за кредит, трите имена на кредитополучателя, ЕГН, дата на договора – 07.12.2016 г., отпусната главница – 1500 лв., общо дължима по кредита сума – 3150,60 лв., остатък от дължима сума към 01.06.2018 г.- 2132,32 лв. и лихви за просрочие към 01.06.2018 г.- 71,98 лв.

С приети по делото като писмени доказателства  пълномощни, цедентът  ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е упълномощил цесионера – ответник по делото да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия, включително и длъжниците по договори за заем с ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД за сключения договор за цесия от 01.07.2017 г.

Към исковата молба е приложено подписано от  цесионера – ищец по делото по силата на дадените му пълномощия уведомление за извършено прехвърляне на вземания до длъжника- ответник по делото, както за договора за цесия от 01.07.2017 г., така и за последващото прехвърляне от 01.06.2018 г. Същите не са връчени преди депозиране на исковата молба, като пратките са върнати, поради което съдът приема, че същите са връчени на ответника, чрез особения представител с връчване на препис от исковата молба.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените въпроси се установява усвояването на предоставената в заем сума, както и, че ответникът е извършила плащания по кредита в общ размер от 1090 лв., с които е погасена главница в размер на 451,47 лв. – до 20-та вноска изцяло и 21-ва вноска частично, 164,56 лв. – договорна лихва- до 21- ва вноска изцяло, такса оценка на досие в размер на 26,04 лв. – до 21-ва вноска изцяло и такса услуга в дома, предоставяне на сумата по местоживеене – 134,40 лв. до 21-ва вноска изцяло, както и такса за услуга в дома разходи по събиране 313,53 лв.- до 21- ва вноска изцяло. Остатъчното задължение се сочи, че е в размер на 1048,53 лв.- главница, 131,32 лв.- договорна лихва, такса оценка на досие – 48,96 лв. и такса услуга  представяне в брой по местоживеене в размер на 249,44 лв. и такса услуга в дома разходи за събиране – 582,10 лв. или общо 2060,35 лв. Лихвата за забава, изчислена върху остатъчната главница в размер на 1048,53 лв.- за периода от 06.05.2017 г. до 06.03.2019 г. е 154,21 лв.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че в договора за кредит е използван серифен шрифт от типа „Таймс Ню Роман“. На определени места в текста, шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на договора, размерът на шрифта е от 12 до 12,3 pt. Останалите, предоставени за изследване документи- Приложение 2, формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европейски формуляр са изписани с шрифт от типа „Таймс Ню Роман“ и размер 12 pt.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен  договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

От събраните по делото доказателства се установява, че крайният падеж на плащане на дължими суми за връщане на предоставена в заем сума е настъпил преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Видно от приетите по делото, като доказателства договори за цесия, приложения, потвърждения, пълномощни и уведомления, е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се оспорва изрично от ответника. С връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита уведомен за прехвърляне на вземанията.

 Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД.  Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право  да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответника.

Между ответника и ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД са възникнали правоотношения по договор за  паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. 

             По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

            Съгласно  чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в  чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

            Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита;  годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че шрифтът, както в договора за кредит, така и в приложението и формулярите е с размер 12, каквото изискване поставя императивната норма на чл.  10 ЗПК.

От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира императивно изискваната информация по чл. 11, ал.1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК.  В договора се съдържат условията  за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати.  Тези данни са намерили отражение и в представения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за  потребителските кредити. Ето защо не са налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК. Въпреки че липсва отделен погасителен план, съдът приема, че са спазени условията по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като такъв се съдържа в договора.  В случая е налице фиксиран годишен лихвен процент, а не променлив такъв, като договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.

Съдът счита обаче за недействителна  клаузата такса „кредит у дома“. В тази връзка, както беше посочено по – горе при доказателствения анализ ответникът не успя да установи при разпределената му доказателствена тежест за това, че не се е подписал срещу тази клауза. Клиентът е отбелязал в квадратчето „ДА“ за предоставяне на тази услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам и се е подписал за това. Уговорена е такса в размер от 1279,46 лв., което е 85 % от предоставената в заем сума, като същата не е обвързана с конкретно установени по делото действия от страна на кредитора и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора.

Освен гореизложеното таксата „Кредит у дома“ попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби, таксата "Кредит у дома" е незадължителна за сключването на договора, същата се формира от два компонента - разходите на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходите за събиране на седмичните вноски в дома на Клиента. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, в частта й по предоставянето на сумата в дома на клиента, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. Събирането на седмичните вноски в дома на кредитополучателя, съдът приема, че е свързана с управлението на кредита, а дори и да не е, в договора не е отделено каква част от възнаграждението е за предоставяне на заемната сума в дома на кредитополучателя и каква част е отредена за събирането на седмичните вноски. Следователно съдът приема, че е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, същото следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговарянето му като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, приложима по отношение на процесния договор, доколкото е влязла в сила преди сключването му. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Съдът намира, че освен горепосочената клауза за такса услуга кредит у дома, то недействителна се явява и клаузата за  заплащане на разноски за  оценка на кредитно досие в размер от 75 лв. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На следващо място, тази такса противоречи и на императивната разпоредба на  чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 1500 лв. и възнаградителна лихва от  295,88  лв. – представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още клауза, установяваща такса за оценка на кредитно досие от 75 лв. и такса за  услугата кредит у дома- 1279,46 лв.  По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите – в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нещо повече – задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие на страните. Таксата за оценка на досие прехвърля задължението от оценка кредитоспособността на получателя по заема върху него, а не върху кредитора, който следва именно да проучи предварително риска във връзка са предоставяне на потребителски кредит /чл. 16 от ЗПК/, поради което и противоречи на цитираната законова разпоредба и на горепосочените основания също се явява нищожна.

С оглед гореизложеното съдът счита, че с платените от ответника суми по приетата за нищожни клаузи следва  да се погасят задължения по договора за заем за  главница и възнаградителна лихва. В договора е уговорен следният ред за разпределение на плащанията, а именно: законна лихва за забава, такса услуга кредит у дома, такса за оценка на досие, лихва, главница.  От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е извършила плащания по кредита в общ размер от 1090 лв., с които е погасена главница в размер на 451,47 лв. – до 20-та вноска изцяло и 21-ва вноска частично, 164,56 лв. – договорна лихва- до 21- ва вноска изцяло, такса оценка на досие в размер на 26,04 лв. – до 21-ва вноска изцяло и такса услуга в дома, предоставяне на сумата по местоживеене – 134,40 лв. до 21-ва вноска изцяло, както и такса за услуга в дома разходи по събиране 313,53 лв.- до 21- ва вноска изцяло.

С оглед нищожността на клаузите от договора, касаещи заплащане на такса досие и такса за услугата Кредит у дома съдът приема, че със сумите в размер от общо 473,97  лв., които  са съотнесени за погасяване на задължения по нищожни клаузи от договора за кредит се погасява остатъчното задължение за договорна лихва в размер от  131,32 лв. и частично главница до размера от  342,65 лв. Следва да се признае за установено, че към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца главница в размер от  705,88 лв. и обезщетение за забава в размер от  131,58  лв. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва съдът установи чрез използване на онлайн калкулатор. Съдът счита за основателно и искането за признаване на установено, че се дължи законна лихва върху установената като дължима главница, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Исковете за признаване на установено, че се дължи сумата от  131,32 лв. – договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 02.02.2018 г. и сумата от 342,65 лв.- главница и за сумата от 19,83 лв. следва да се отхвърлят, като погасени чрез плащане още преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение и като недоказани по отношение на обезщетението за забава.

Исковете за признаване на установено, че  се дължи сумата от 48,96 лв.- такса оценка на досие за периода от 12.05.2017 г. до 02.02.2018 г., 249,44 лева /двеста четиридесет и девет лева и 44 стотинки/ за периода от 12.05.2017 г. до 02. 02.2018г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 582,09 лева /петстотин осемдесет и два лева и 09 стотинки/ за периода от 12.05.2017 г. до 02.02. 2018г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя  следва да се отхвърлят поради нищожност на клаузите, на които се основават претенциите.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно  т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.  

 Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е отразено, че се претендират разноски в размер на 94,23  лв. в заповедното производство и сумата от 255,77 лв.- държавна такса в настоящото производство, 300 лв.- депозит за особен представител, 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 380 лв. – депозит за особен представител, 200 лв.- депозит за вещо лице по ССЕ и 219 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ.  По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1  и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на ответника в размер на 50 лв. – за заповедното производство и  100 лв. – за настоящото исково производство, като така определените размери са съобразени с формалността на заповедното производство и с извършваните по делото процесуални действия и усилията на ищеца по доказване на твърдените обстоятелства.  От така изложеното следва, че общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца е    94,23 лв. за заповедното производство и 1154,77 лв. в исковото производство, от които по съразмерност следва да се присъди сумата от  35,80 лв. за заповедното производство и  сумата от   438,81 лв.  за исковото производство.  

По изложените мотиви съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.Х., ЕГН **********,***    дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********    сумата от 705,88 лева  - представляваща главница по договор за кредит от 07.12.2016 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД ( предишно наименование Провидент Файненшъл България ООД), вземането по който е прехвърлено на 01.07.2017 г. с договор за цесия на Изи Асет Мениджмънт АД, което от своя страна с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Договор за цесия от 16.11.2010 г. е прехвърлено на  Агенция за събиране на вземания” ЕАД   и сумата от 131,58 лева - представляващи обезщетение за забава за периода от 6.05.2017 г. до  06.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3790/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********  против Г.И.Х., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено в отношенията между страните, че се дължат сумите, както следва:  сумата от  342,65 - представляваща главница по договор за кредит от 07.12.2016 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД ( предишно наименование Провидент Файненшъл България ООД), вземането по който е прехвърлено на 01.07.2017 г. с договор за цесия на Изи Асет Мениджмънт АД, което от своя страна с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Договор за цесия от 16.11.2010 г. е прехвърлено на  Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 131,32 лева /сто тридесет и един лева и 32 стотинки/ - представляващи договорна лихва за периода от 5.05.2017 г.  до 2.02.2018 г., 48,96 лева /четиридесет и осем лева и 96 стотинки/ - представляващи такса за оценка на досие: за периода от 5.05.2017 г. до 2.02.2018 г.; 249,44 лева /двеста четиридесет и девет лева и 44 стотинки/ за периода от 12.05.2017 г. до 02. 02.2018г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 582,09 лева /петстотин осемдесет и два лева и 09 стотинки/ за периода от 12.05.2017 г. до 02.02. 2018г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя  и сумата от 19,83 лв. - представляващи обезщетение за забава за периода от 6.05.2017 г. до  06.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3790/2019 г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА    Г.И.Х., ЕГН **********,***    да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от  35,80 лв. – разноски по съразмерност  по  ч.гр.д. № 3790/2019 г. на ПРС и  сумата от 438,81 лв.- разноски по съразмерност по гр.д. №14535 по описа за 2019 г. на ПРС, V-ти с-в.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

          Препис от решението да се връчи на страните.               

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ