Присъда по дело №378/2019 на Районен съд - Троян

П Р И С Ъ Д А

 

№ 

 

Гр. Троян, 03.05.2022 година

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

        Съдебни заседатели: 1. Н.С.

                                                                          2. И.П.

                                                                                                                                                                                                                                           

съдебен секретар  Ценка Банчева

прокурор Таня Пиронкова, 

разгледа докладваното от съдия  СИМЕОНОВА

НОХд. № 378 по описа за 2019 година на Троянски районен съд и въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.К.П., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, **** в Г., ****, за НЕВИНОВЕН в това, че на 31.05.2017 година около 23:30 часа в гр. Троян, Ловешка област, в района на паркинга на „Малък пазар", чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на К.М.М. ***, й причинил средна телесна повреда, изразяваща се травматично и открито счупване на долната челюст с масивен хематом и с последващо оперативно лечение, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение 3, позиция 1,  във вр. ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от  гражданския ищец   К.М.М. ***, ЕГН **********  против подсъдимия М.К.П. ***, ЕГН  **********, граждански иск за сумата 10 000. 00 лв. (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението по чл.129, ал.2, пр.3 във вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане.

           ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране пред Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

          СЪДЪТ ОБЯВЯВА 60-дневен срок от днес за изготвяне на мотивите по чл. 308, ал.2 от НПК.               

                           

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                              1:

                                                        Съдебни заседатели:

                                                                                              2:    

 

 

МОТИВИ  към присъда № 260001 от 03.05.2022 г., постановена по

НОХД № 378  по описа на Троянски районен съд за 2019 г.

 

 

         Подсъдимият  М.К.П. ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление  по чл. 129, ал. 2, предложение 3, позиция 1,  във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 31.05.2017 година, около 23:30 часа, в гр. Троян, Ловешка област, в района на паркинга на „Малък пазар", чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на К.М.М. ***, й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично и открито счупване на долната челюст с масивен хематом и с последващо оперативно лечение.

            К.М.М. *** се явява пострадало лице от престъплението, като е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото. 

             В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч, ТО-Троян поддържа обвинението  спрямо подс. М.К.П., като счита, че същото е доказано от събраните доказателства и излага подробни аргументи във връзка със становището си. Прокурорът прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, което да включва пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, като първите две мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“   да бъдат за срок от 18 месеца, а мярката по т.6 – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ да е по 200 часа годишно за 2 поредни години. По отношение на предявения граждански иск държавният обвинител изразява становище за основателност и доказаност на същия.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К.М. - адв.Х.Н. ***, също поддържа становище за доказаност на обвинението за извършено престъпление от подс.П., като излага, че на същия следва да бъде наложено  наказание във вида и размера, предложено от прокурора,  но едва след като съдът извърши преценка дали не следва да наложи наказание „лишаване от свобода“. Адв.Н.  прави искане да бъде уважен изцяло предявения граждански иск, като претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените от М. разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия - адвокат В. ***, излага, че не е доказано авторството на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия М.К.П., с оглед на което пледира  той да бъде оправдан. В хода на съдебните прения защитникът твърди, че не са събрани доказателства, които безспорно да установяват, че подс.П. е причинил увреждането на М.. Адв.К. излага, че обвинението се базира единствено на показанията на М. и на показанията на свидетелите К.П. и Е.П., като сочи, че за последните двама по делото се съдържат доказателства, че са били подбудени от М. да лъжесвидетелстват, като по-късно същите са се отрекли от дадените първоначално показания като свидетели - очевидци на инкриминираното деяние. С оглед на това защитникът сочи, че изцяло са компрометирани показанията на К.М.. Предвид което счита, че независимо от наличието на доказано увреждане на М., съставляващо средна телесна увреда, то предвид липсата на доказателства за авторството на подсъдимия, липсва доказване на причинно-следствена връзка между виновно поведение на П. и причиненият съставомерен резултат.

Другият защитник на подсъдимия- адв.В.В. от САК, освен че подкрепя изложеното от адв.К. в хода на съдебните прения, доразвива доводи и правни аргументи в подкрепа на становище за недоказаност на авторството на деянието и искане за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. Адв.В. обосновава становище, че детето на М.П. и К.М.-М.К., е отказало да дава показания на основание разпоредбата на чл.119 от НПК, предвид което не следва да се ценят дадените от него свидетелски показания в хода на ДП, които същевременно са дадени при нарушаване на разпоредбите на НПК. Защитникът твърди, че единствените доказателства, уличаващи подсъдимия, са показанията на М., която е страна в процеса - ЧО и ГИ, предвид което е и заинтересована от изхода на делото.

И двамата защитника се позовават на показанията на свидетелите Б.Ш., Б.И., П.П., Н. М., С.А. и С.А., които твърдят, че на 31.05.2017г. подсъдимият М.П. е бил с тях и са играли карти от следобедните часове ( около 16.00 ч.), като с част от свидетелите- без Б.Ш. и Б.И., са били заедно до 04.00 часа на 01.06.2017г. С тези гласни доказателствени средства защитниците обосновават защитната теза, че подсъдимият М.П. във времето на инкриминираното деяние, е бил на различно място от мястото, посочено от М. за нанасяне на побоя.

Подсъдимият М.К.П. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като в обясненията, които дава (с.з. на 29.09.2021г.),   твърди, че на 31.05.2017г. изобщо не се е срещал с К.М.. По времето, за което прокуратурата го обвинява да е извършил инкриминираното деяние, П. излага твърдения, че е играел карти с приятелите си   Б.А.Ш., Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А., както и с брат си П.К.П.. С част от тези свидетели той твърди, че бил до 04.00 часа на 01.06.2017г., като сочи, че двама от тях - Б.  Ш. и Б.И. си тръгнали към 22.30-23.00 часа.

Като лична защита подс. П.  се придържа към заявеното от защитниците му, а като последна дума моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия,  показанията на свидетелите К.М.М.,  С. Н.Д., Е.К.П., К.Т.П., Е.И.Т., Б.А.Ш., Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А., П.К.П. и М.М.М.,  както и писмените доказателства и доказателствени средства и заключенията на съдебно – медицинската експертиза и двете допълнителни тройни СМЕ, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  М.К.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ****.

Подсъдимият М.К.П. и ЧО и ГИ К.М.М. имали кратка интимна връзка, от която на ***г. се родило детето им М.М.К.. По същото време подсъдимият имал семейна връзка с  Р.Е.М.и по-голяма дъщеря София, родена през 2003г. След като връзката на П. и М. приключила, отношенията помежду им станали силно конфликтни. М. подавала множество жалби срещу П. ***, както и молби до РС-Троян по Закона за защита срещу домашното насилие.

Към датата на инкриминираното деяние - 31.05.2017г., родителските права по отношение на М.М.К. се упражнявали от майката, като детето живеело заедно с нея.

На 01.06.2017г. около 00.10 часа К.М. *** с оплакване за нанесен побой и причинено телесно увреждане, като в изготвения фиш за медицинска помощ е отразено  «битов скандал и побой» и «съмнение за счупване на ляво рамо и долна челюст». Бил подаден сигнал от М. на тел.112, като изпратените на място във ФСМП-Троян  полицейски служители Х.Д.и Й.Ц.снели сведение от пострадалата, която им заявила, че била бита от бившия си мъж-подс.М.К.П.. Последният не е бил търсен въпросната нощ (01.06.2017г.) от полицейските служители, за да бъдат изяснени обстоятелствата във връзка с подадения от М. сигнал и да бъде проверена съпричастността му към причиненото увреждане на М..

Сутринта на 01.06.2017г. К.М. ***, където в 07.43 часа й била извършена рентгенография със заключение «Фрактура на долна челюст, лява половина».

След извършената рентгенография М. била изпратена  в УМБАЛ «Д-р Георги Странски» гр.Плевен. Там било констатирано счупване на долната челюст в ляво с разместване на фрагментите и кръвонасядане по кожата  в същата област. М.   била оперирана   в клиниката по  лицево – челюстна хирургия и оставена  на болнично лечение за пет дни, като лечението й продължило в домашни условия за около два месеца.

От заключението на назначената  в хода на ДП съдебно- медицинска експертиза с вещо лице д-р М.Г. се установява, че  на 31.05.2017г. на   К.М.М.  е причинено травматично и открито счупване на долната челюст с масивен хематом на същата и последващо оперативно лечение - повреда, причинила на М.  затруднение на отхапването, говора  и дъвченето за около 2 месеца.

От заключението на допълнителната тройна СМЕ се установява, че няма данни за счупване на долната челюст на М. преди 31.05.2017г., като в резултат на претърпения от нея пътен инцидент на 29.11.2016г., наложил лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Троян, не е било налице счупване на долна челюст.

В показанията си К.М. сочи, че вечерта на 31.05.2017 г. около 22:00 часа отишла с дъщеря си М.М.К.  до дежурен кабинет в МБАЛ-Троян поради наличие на висока температура на детето. След като приключил прегледа, който не е бил отразен в медицинския журнал, двете отишли до денонощен магазин «Чери»,  находящ се до «Малък пазар» гр.Троян. М. сочи, че паркирала автомобила си на паркинга зад «Малкия пазар», двете с М. отишли до магазина, върнали се до автомобила и в момента,  в който си тръгвали с колата около 23.30 часа,  тя видяла, че към тях се задава лек автомобил «Фиат Пунто», който разпознала като колата на подсъдимия М.К.П.. Твърди, че той паркирал зад  нейната кола и тя нямало как да излезе от паркинга. М. твърди, че М.П. слязъл от колата си и започнал да я блъска, да я удря  с юмруци, с ритници и с удари по лицето и по тялото. Твърди, че докато я удрял и блъскал, я бутал към вътрешността на паркинга,  където било по-тъмно. Като стигнали до контейнер за отпадъци, М. твърди, че подсъдимият я хвърлил в контейнера, като тя не потънала,  защото имало много боклуци в него. След това  твърди, че той я издърпал и я ударил още няколо пъти, след което си тръгнал. На хората, намиращи се на паркинга казал:  «Не сте видяли нищо  и не сте чули нищо,  нали?!». 

М. сочи, че отишла до колата, като била  цялата в кръв и детето, което било  в колата, плачело.

М. сочи, че не можела да говори, изпитвала силни болки и отишла до ФСМП-Троян.   Твърди, че тъй като детето било много изплашено,   тя решила да се прибере и  на следващата сутрин отишла в болницата, откъдето, след извършена рентгенография, я изпратили  в УМБАЛ «Д-р Георги Странски» гр.Плевен, където била оперирана.

В показанията си свид.М. твърди, че видяла,  че има хора в близост до мястото на престъплението, за които сочи, че са били за нея непознати, а по-късно се е запознала с тях и те били очевидци на деянието – свидетелите Е.П. и К.П.,***. М. твърди, че  посочените две лица  ги забелязала  на разстояние  на 2 метра от нея и от М.П., минавайки покрай тях. За запознанството си с тях твърди, че се случило след като била изписана от болницата  и тръгнала към общината, за да представи болничния си.   Твърди, че ги видяла на центъра на гр.Троян, седнали на една пейка, като си говорели на цигански за нея - че била момичето «дето я биел онзи». Тя твърди, че ги помолила да дадат показания и да свидетелстват за това, което са видели и те съгласили, като на нея  обяснили, че  тогава нямало как да се намесят и че  съжаляват,  че така се е случило.

В хода на ДП Е.П. и К.П. са разпитани като свидетели, които са заявили, че са свидетели-очевидци на извършен побой на 31.05.2017г. от М.П. над К.М.. Същите са разпознали подсъдимия в проведените разпознавания на лице по реда на чл.169-171 от НПК. Но предвид факта, че двамата са посочили, че към инкриминираната дата са работили в строителната бригада на свид.С.Н.Д., след проведения разпит на свид.Д., в който той е заявил, че никога тези лица не са работили при него и не ги познава, в проведените очни ставки между тях, от една страна, и свид.Д., същите са се отрекли от дадените показания. Двамата свидетели са заявили, че са свидетелствали срещу подсъдимия по искане на М.. В дадените в с.з. показания, като показанията на свид.Е.П. са приобщени чрез прочитане  по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, двамата свидетели потвърждават, че са свидетелствали срещу подсъдимия подбудени от М. и срещу дадена от нея сума в размер на 50.00 лв. на всеки от тях. Относно извършеното разпознаване същите посочват, че подсъдимият М.К. са видели за пръв път на снимка във фейсбук, показана им отново от М.. Свидетелите са заявили, че на 31.05.2017г. не са били в гр.Троян и не са възприели това, за което първоначално са дали показания в хода на ДП, подбудени от М. и по информацията, дадена им от нея.

По делото като свидетели са разпитани Б.А.Ш.,  Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А. и П.К.П.. Всички те излагат, че вечерта на 31.05.2017г. са били заедно с подсъдимия П.  в общежитието на „Ч.Л.”, където повечето от тях живеят и са играли на карти, като са започнали около 16.00 часа.  Първите двама твърдят, че около 23.00 часа са  си тръгнали, а останалите излагат, че са продължили играта до  04.00 - 04.30 часа, както и че  през цялото време подсъдимият П. е бил с тях, като не е напускал помещението. 

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, като отчита, че те са както доказателствено средство, така и средство за защита. Съдебният състав ги кредитира, тъй като те се потвърждават  от показанията на свидетелите Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А. и П.К.П., като по делото липсват доказателства, които да ги опровергават.

           Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Д., Е.П. и К.П., които, от една страна, са дадени от незаинтересовани лица, а от друга, същите кореспондират помежду си.

Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката К.М., като в частта относно твърденията й за нанесен побой от М.П., същите се опровергават от показанията на свидетелите, които сочат, че на 31.05.2017г. към 23.30 часа подсъдимият е бил в общежитието на „Ч.Л.“ и е играел карти, както и от обясненията на подсъдимия, като нейните показания не се подкрепят от други доказателства. Съдебният състав не ги приема за достоверни и в частта за наличие на свидетели - очевидци на деянието, тъй като същите се опровергават изцяло от показанията на свидетелите Е.П., К.П. и С.Д..

Съдебният състав кредитира заключенията по изготвените СМЕ и допълнителни тройни СМЕ, като обосновани и изготвени от специалисти, притежаващи съответната компетентност.

Предвид отказът на М.М.К. да свидетелства, съдът не преценява заключението по приетата съдебно-психологична експертиза, тъй като същата се отнася до способността на детето М. правилно да възприема и  да свидетелства за релевантни за делото факти, а показания от детето не са давани.

            По така посочените доказателства съдът приема описаната фактическа обстановка.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

Подсъдимият  М.К.П. е пълнолетно и вменяемо лице, субект на наказателна отговорност по смисъла на чл.31, ал.1 от НК.

Непосредствен обект на защита на престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК  е телесната неприкосновеност на човека. Изпълнителното деяние на деянието е формулирано от законодателя посредством резултата и се изразява в увреждане на здравето, като се касае за въздействие върху организма на другиго, което може да предизвика изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе промяна в неговото функциониране.

При така установеното в хода на съдебното производство и след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия М.К.П. за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК не е доказано да е осъществено от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна.

От събраните доказателства безспорно се установява, че на 31.05.2017г. на К.М.М. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично и открито счупване на долната челюст с масивен хематом и с последващо оперативно лечение.

Съдът споделя становището на защитниците на подс. М.К.П., че не е доказано авторството на деянието.  Единствено пострадалата К.М. в своите показания твърди, че телесното увреждане й е причинено от М.К.П. посредством нанасяне на удари с ръце в областта на лицето. Не са събрани други доказателства, които да подкрепят нейните твърдения, а част от доказателствата  обосновават недостоверност на нейните показания. Налице са и данни срещу М. за подбуждане към извършване на престъпление по чл.290 от НК, за което следва да бъде сезирана компетентната прокуратура след влизане в сила на присъдата.

  В хода на разследването по ДП и в хода на съдебното следствие не са установени свидетели, които да са очевидци на деянието, за което се отнасят твърденията на М.. Малолетното дете на подсъдимия и на ГИ/ЧО М. - М.М.К., за което К.М. твърди, че е присъствало на побоя, нанесен й от подс.П., при проведен разпит в «Синя стая» заяви, че не желае да бъде свидетел с оглед разпоредбата на чл.119 от НПК, предвид което същата няма процесуалното качество на участник в процеса като свидетел. Предвид депозирания отказ от свидетелстване, не следва да се вземат предвид и дадените показания от малолетната в хода на ДП. Същите не следва да се ценят и с оглед неспазване на процедурата по разясняване на разпоредбата на чл.119 от НПК при проведения й първоначален разпит по образуваното ДП. С оглед отказът на М.М.К. да свидетелства, не следва да се преценява и заключението по приетата съдебно-психологична експертиза, при което детето е изследвано.

Другите свидетели, за които К.М. твърди, че са присъствали на мястото и са възприели извършеното деяние на подс.П. спрямо нея-свидетелите К.П. и Е.П.,  изцяло са отрекли  да са възприели такова поведение на подсъдимия.

          Съдът споделя доводите на защитника на подсъдимия, че показанията на К.М. са изцяло компрометирани от показанията на свидетелите Е.П., К.П. и подкрепящите ги в частта , че те никога не са работили в гр.Троян- на свид.С. Д., при когото работи единият брат на М..

          Предвид, че защитната теза на подсъдимия за местонахождението му на 31.05.2017г. около 23.30 часа не е опровергана от други доказателства, както и поради липса на доказателства, които да установяват по несъмнен начин съпричастността му към причиненото на К.М. увреждане, и   с оглед разпоредбата на чл.304 от НПК, съдът призна М.К.П. за невинен, тъй като не се установи, че деянието по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение, е извършено от подсъдимия.

 Относно предявения за съвместно разглеждане  в наказателния процес  граждански иск от К.М. против подсъдимия М.К.П. за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК, предвид, че по делото не се доказа П. да е извършил престъпно деяние, от което да са произлезли  имуществени и неимуществени вреди, по тези съображения гражданския иск е изцяло отхвърлен като неоснователен. Направените по-горе изводи, че деянието  не е извършено от подсъдимия, обуславят и липсата на елементите на деликта по чл. 45 ЗЗД в  поведението на П., който деликт е основание за възникване на право на обезщетение за причиняване на вреди. 

           По разноските:

Направените в производството разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на държавата.

            Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на страните в открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 година.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ  към присъда № 260001 от 03.05.2022 г., постановена по

НОХД № 378  по описа на Троянски районен съд за 2019 г.

 

 

         Подсъдимият  М.К.П. ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление  по чл. 129, ал. 2, предложение 3, позиция 1,  във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 31.05.2017 година, около 23:30 часа, в гр. Троян, Ловешка област, в района на паркинга на „Малък пазар", чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на К.М.М. ***, й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично и открито счупване на долната челюст с масивен хематом и с последващо оперативно лечение.

            К.М.М. *** се явява пострадало лице от престъплението, като е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото. 

             В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч, ТО-Троян поддържа обвинението  спрямо подс. М.К.П., като счита, че същото е доказано от събраните доказателства и излага подробни аргументи във връзка със становището си. Прокурорът прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, което да включва пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, като първите две мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“   да бъдат за срок от 18 месеца, а мярката по т.6 – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ да е по 200 часа годишно за 2 поредни години. По отношение на предявения граждански иск държавният обвинител изразява становище за основателност и доказаност на същия.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К.М. - адв.Х.Н. ***, също поддържа становище за доказаност на обвинението за извършено престъпление от подс.П., като излага, че на същия следва да бъде наложено  наказание във вида и размера, предложено от прокурора,  но едва след като съдът извърши преценка дали не следва да наложи наказание „лишаване от свобода“. Адв.Н.  прави искане да бъде уважен изцяло предявения граждански иск, като претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените от М. разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия - адвокат В. ***, излага, че не е доказано авторството на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия М.К.П., с оглед на което пледира  той да бъде оправдан. В хода на съдебните прения защитникът твърди, че не са събрани доказателства, които безспорно да установяват, че подс.П. е причинил увреждането на М.. Адв.К. излага, че обвинението се базира единствено на показанията на М. и на показанията на свидетелите К.П. и Е.П., като сочи, че за последните двама по делото се съдържат доказателства, че са били подбудени от М. да лъжесвидетелстват, като по-късно същите са се отрекли от дадените първоначално показания като свидетели - очевидци на инкриминираното деяние. С оглед на това защитникът сочи, че изцяло са компрометирани показанията на К.М.. Предвид което счита, че независимо от наличието на доказано увреждане на М., съставляващо средна телесна увреда, то предвид липсата на доказателства за авторството на подсъдимия, липсва доказване на причинно-следствена връзка между виновно поведение на П. и причиненият съставомерен резултат.

Другият защитник на подсъдимия- адв.В.В. от САК, освен че подкрепя изложеното от адв.К. в хода на съдебните прения, доразвива доводи и правни аргументи в подкрепа на становище за недоказаност на авторството на деянието и искане за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. Адв.В. обосновава становище, че детето на М.П. и К.М.-М.К., е отказало да дава показания на основание разпоредбата на чл.119 от НПК, предвид което не следва да се ценят дадените от него свидетелски показания в хода на ДП, които същевременно са дадени при нарушаване на разпоредбите на НПК. Защитникът твърди, че единствените доказателства, уличаващи подсъдимия, са показанията на М., която е страна в процеса - ЧО и ГИ, предвид което е и заинтересована от изхода на делото.

И двамата защитника се позовават на показанията на свидетелите Б.Ш., Б.И., П.П., Н. М., С.А. и С.А., които твърдят, че на 31.05.2017г. подсъдимият М.П. е бил с тях и са играли карти от следобедните часове ( около 16.00 ч.), като с част от свидетелите- без Б.Ш. и Б.И., са били заедно до 04.00 часа на 01.06.2017г. С тези гласни доказателствени средства защитниците обосновават защитната теза, че подсъдимият М.П. във времето на инкриминираното деяние, е бил на различно място от мястото, посочено от М. за нанасяне на побоя.

Подсъдимият М.К.П. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като в обясненията, които дава (с.з. на 29.09.2021г.),   твърди, че на 31.05.2017г. изобщо не се е срещал с К.М.. По времето, за което прокуратурата го обвинява да е извършил инкриминираното деяние, П. излага твърдения, че е играел карти с приятелите си   Б.А.Ш., Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А., както и с брат си П.К.П.. С част от тези свидетели той твърди, че бил до 04.00 часа на 01.06.2017г., като сочи, че двама от тях - Б.  Ш. и Б.И. си тръгнали към 22.30-23.00 часа.

Като лична защита подс. П.  се придържа към заявеното от защитниците му, а като последна дума моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия,  показанията на свидетелите К.М.М.,  С. Н.Д., Е.К.П., К.Т.П., Е.И.Т., Б.А.Ш., Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А., П.К.П. и М.М.М.,  както и писмените доказателства и доказателствени средства и заключенията на съдебно – медицинската експертиза и двете допълнителни тройни СМЕ, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  М.К.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ***** в Г., *****

Подсъдимият М.К.П. и ЧО и ГИ К.М.М. имали кратка интимна връзка, от която на ***г. се родило детето им М.М.К.. По същото време подсъдимият имал семейна връзка с  Р.Е.М.и по-голяма дъщеря София, родена през 2003г. След като връзката на П. и М. приключила, отношенията помежду им станали силно конфликтни. М. подавала множество жалби срещу П. ***, както и молби до РС-Троян по Закона за защита срещу домашното насилие.

Към датата на инкриминираното деяние - 31.05.2017г., родителските права по отношение на М.М.К. се упражнявали от майката, като детето живеело заедно с нея.

На 01.06.2017г. около 00.10 часа К.М. *** с оплакване за нанесен побой и причинено телесно увреждане, като в изготвения фиш за медицинска помощ е отразено  «битов скандал и побой» и «съмнение за счупване на ляво рамо и долна челюст». Бил подаден сигнал от М. на тел.112, като изпратените на място във ФСМП-Троян  полицейски служители Х.Д.и Й.Ц.снели сведение от пострадалата, която им заявила, че била бита от бившия си мъж-подс.М.К.П.. Последният не е бил търсен въпросната нощ (01.06.2017г.) от полицейските служители, за да бъдат изяснени обстоятелствата във връзка с подадения от М. сигнал и да бъде проверена съпричастността му към причиненото увреждане на М..

Сутринта на 01.06.2017г. К.М. ***, където в 07.43 часа й била извършена рентгенография със заключение «Фрактура на долна челюст, лява половина».

След извършената рентгенография М. била изпратена  в УМБАЛ «Д-р Георги Странски» гр.Плевен. Там било констатирано счупване на долната челюст в ляво с разместване на фрагментите и кръвонасядане по кожата  в същата област. М.   била оперирана   в клиниката по  лицево – челюстна хирургия и оставена  на болнично лечение за пет дни, като лечението й продължило в домашни условия за около два месеца.

От заключението на назначената  в хода на ДП съдебно- медицинска експертиза с вещо лице д-р М.Г. се установява, че  на 31.05.2017г. на   К.М.М.  е причинено травматично и открито счупване на долната челюст с масивен хематом на същата и последващо оперативно лечение - повреда, причинила на М.  затруднение на отхапването, говора  и дъвченето за около 2 месеца.

От заключението на допълнителната тройна СМЕ се установява, че няма данни за счупване на долната челюст на М. преди 31.05.2017г., като в резултат на претърпения от нея пътен инцидент на 29.11.2016г., наложил лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Троян, не е било налице счупване на долна челюст.

В показанията си К.М. сочи, че вечерта на 31.05.2017 г. около 22:00 часа отишла с дъщеря си М.М.К.  до дежурен кабинет в МБАЛ-Троян поради наличие на висока температура на детето. След като приключил прегледа, който не е бил отразен в медицинския журнал, двете отишли до денонощен магазин «Чери»,  находящ се до «Малък пазар» гр.Троян. М. сочи, че паркирала автомобила си на паркинга зад «Малкия пазар», двете с М. отишли до магазина, върнали се до автомобила и в момента,  в който си тръгвали с колата около 23.30 часа,  тя видяла, че към тях се задава лек автомобил «Фиат Пунто», който разпознала като колата на подсъдимия М.К.П.. Твърди, че той паркирал зад  нейната кола и тя нямало как да излезе от паркинга. М. твърди, че М.П. слязъл от колата си и започнал да я блъска, да я удря  с юмруци, с ритници и с удари по лицето и по тялото. Твърди, че докато я удрял и блъскал, я бутал към вътрешността на паркинга,  където било по-тъмно. Като стигнали до контейнер за отпадъци, М. твърди, че подсъдимият я хвърлил в контейнера, като тя не потънала,  защото имало много боклуци в него. След това  твърди, че той я издърпал и я ударил още няколо пъти, след което си тръгнал. На хората, намиращи се на паркинга казал:  «Не сте видяли нищо  и не сте чули нищо,  нали?!». 

М. сочи, че отишла до колата, като била  цялата в кръв и детето, което било  в колата, плачело.

М. сочи, че не можела да говори, изпитвала силни болки и отишла до ФСМП-Троян.   Твърди, че тъй като детето било много изплашено,   тя решила да се прибере и  на следващата сутрин отишла в болницата, откъдето, след извършена рентгенография, я изпратили  в УМБАЛ «Д-р Георги Странски» гр.Плевен, където била оперирана.

В показанията си свид.М. твърди, че видяла,  че има хора в близост до мястото на престъплението, за които сочи, че са били за нея непознати, а по-късно се е запознала с тях и те били очевидци на деянието – свидетелите Е.П. и К.П.,***. М. твърди, че  посочените две лица  ги забелязала  на разстояние  на 2 метра от нея и от М.П., минавайки покрай тях. За запознанството си с тях твърди, че се случило след като била изписана от болницата  и тръгнала към общината, за да представи болничния си.   Твърди, че ги видяла на центъра на гр.Троян, седнали на една пейка, като си говорели на цигански за нея - че била момичето «дето я биел онзи». Тя твърди, че ги помолила да дадат показания и да свидетелстват за това, което са видели и те съгласили, като на нея  обяснили, че  тогава нямало как да се намесят и че  съжаляват,  че така се е случило.

В хода на ДП Е.П. и К.П. са разпитани като свидетели, които са заявили, че са свидетели-очевидци на извършен побой на 31.05.2017г. от М.П. над К.М.. Същите са разпознали подсъдимия в проведените разпознавания на лице по реда на чл.169-171 от НПК. Но предвид факта, че двамата са посочили, че към инкриминираната дата са работили в строителната бригада на свид.С.Н.Д., след проведения разпит на свид.Д., в който той е заявил, че никога тези лица не са работили при него и не ги познава, в проведените очни ставки между тях, от една страна, и свид.Д., същите са се отрекли от дадените показания. Двамата свидетели са заявили, че са свидетелствали срещу подсъдимия по искане на М.. В дадените в с.з. показания, като показанията на свид.Е.П. са приобщени чрез прочитане  по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, двамата свидетели потвърждават, че са свидетелствали срещу подсъдимия подбудени от М. и срещу дадена от нея сума в размер на 50.00 лв. на всеки от тях. Относно извършеното разпознаване същите посочват, че подсъдимият М.К. са видели за пръв път на снимка във фейсбук, показана им отново от М.. Свидетелите са заявили, че на 31.05.2017г. не са били в гр.Троян и не са възприели това, за което първоначално са дали показания в хода на ДП, подбудени от М. и по информацията, дадена им от нея.

По делото като свидетели са разпитани Б.А.Ш.,  Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А. и П.К.П.. Всички те излагат, че вечерта на 31.05.2017г. са били заедно с подсъдимия П.  в общежитието на „Ч.Л.”, където повечето от тях живеят и са играли на карти, като са започнали около 16.00 часа.  Първите двама твърдят, че около 23.00 часа са  си тръгнали, а останалите излагат, че са продължили играта до  04.00 - 04.30 часа, както и че  през цялото време подсъдимият П. е бил с тях, като не е напускал помещението. 

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, като отчита, че те са както доказателствено средство, така и средство за защита. Съдебният състав ги кредитира, тъй като те се потвърждават  от показанията на свидетелите Б.А.И., С.А.А., Н. А.М., С.К.А. и П.К.П., като по делото липсват доказателства, които да ги опровергават.

           Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Д., Е.П. и К.П., които, от една страна, са дадени от незаинтересовани лица, а от друга, същите кореспондират помежду си.

Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката К.М., като в частта относно твърденията й за нанесен побой от М.П., същите се опровергават от показанията на свидетелите, които сочат, че на 31.05.2017г. към 23.30 часа подсъдимият е бил в общежитието на „Ч.Л.“ и е играел карти, както и от обясненията на подсъдимия, като нейните показания не се подкрепят от други доказателства. Съдебният състав не ги приема за достоверни и в частта за наличие на свидетели - очевидци на деянието, тъй като същите се опровергават изцяло от показанията на свидетелите Е.П., К.П. и С.Д..

Съдебният състав кредитира заключенията по изготвените СМЕ и допълнителни тройни СМЕ, като обосновани и изготвени от специалисти, притежаващи съответната компетентност.

Предвид отказът на М.М.К. да свидетелства, съдът не преценява заключението по приетата съдебно-психологична експертиза, тъй като същата се отнася до способността на детето М. правилно да възприема и  да свидетелства за релевантни за делото факти, а показания от детето не са давани.

            По така посочените доказателства съдът приема описаната фактическа обстановка.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

Подсъдимият  М.К.П. е пълнолетно и вменяемо лице, субект на наказателна отговорност по смисъла на чл.31, ал.1 от НК.

Непосредствен обект на защита на престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК  е телесната неприкосновеност на човека. Изпълнителното деяние на деянието е формулирано от законодателя посредством резултата и се изразява в увреждане на здравето, като се касае за въздействие върху организма на другиго, което може да предизвика изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе промяна в неговото функциониране.

При така установеното в хода на съдебното производство и след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия М.К.П. за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК не е доказано да е осъществено от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна.

От събраните доказателства безспорно се установява, че на 31.05.2017г. на К.М.М. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично и открито счупване на долната челюст с масивен хематом и с последващо оперативно лечение.

Съдът споделя становището на защитниците на подс. М.К.П., че не е доказано авторството на деянието.  Единствено пострадалата К.М. в своите показания твърди, че телесното увреждане й е причинено от М.К.П. посредством нанасяне на удари с ръце в областта на лицето. Не са събрани други доказателства, които да подкрепят нейните твърдения, а част от доказателствата  обосновават недостоверност на нейните показания. Налице са и данни срещу М. за подбуждане към извършване на престъпление по чл.290 от НК, за което следва да бъде сезирана компетентната прокуратура след влизане в сила на присъдата.

  В хода на разследването по ДП и в хода на съдебното следствие не са установени свидетели, които да са очевидци на деянието, за което се отнасят твърденията на М.. Малолетното дете на подсъдимия и на ГИ/ЧО М. - М.М.К., за което К.М. твърди, че е присъствало на побоя, нанесен й от подс.П., при проведен разпит в «Синя стая» заяви, че не желае да бъде свидетел с оглед разпоредбата на чл.119 от НПК, предвид което същата няма процесуалното качество на участник в процеса като свидетел. Предвид депозирания отказ от свидетелстване, не следва да се вземат предвид и дадените показания от малолетната в хода на ДП. Същите не следва да се ценят и с оглед неспазване на процедурата по разясняване на разпоредбата на чл.119 от НПК при проведения й първоначален разпит по образуваното ДП. С оглед отказът на М.М.К. да свидетелства, не следва да се преценява и заключението по приетата съдебно-психологична експертиза, при което детето е изследвано.

Другите свидетели, за които К.М. твърди, че са присъствали на мястото и са възприели извършеното деяние на подс.П. спрямо нея-свидетелите К.П. и Е.П.,  изцяло са отрекли  да са възприели такова поведение на подсъдимия.

          Съдът споделя доводите на защитника на подсъдимия, че показанията на К.М. са изцяло компрометирани от показанията на свидетелите Е.П., К.П. и подкрепящите ги в частта , че те никога не са работили в гр.Троян- на свид.С. Д., при когото работи единият брат на М..

          Предвид, че защитната теза на подсъдимия за местонахождението му на 31.05.2017г. около 23.30 часа не е опровергана от други доказателства, както и поради липса на доказателства, които да установяват по несъмнен начин съпричастността му към причиненото на К.М. увреждане, и   с оглед разпоредбата на чл.304 от НПК, съдът призна М.К.П. за невинен, тъй като не се установи, че деянието по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение, е извършено от подсъдимия.

 Относно предявения за съвместно разглеждане  в наказателния процес  граждански иск от К.М. против подсъдимия М.К.П. за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК, предвид, че по делото не се доказа П. да е извършил престъпно деяние, от което да са произлезли  имуществени и неимуществени вреди, по тези съображения гражданския иск е изцяло отхвърлен като неоснователен. Направените по-горе изводи, че деянието  не е извършено от подсъдимия, обуславят и липсата на елементите на деликта по чл. 45 ЗЗД в  поведението на П., който деликт е основание за възникване на право на обезщетение за причиняване на вреди. 

           По разноските:

Направените в производството разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на държавата.

            Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на страните в открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 година.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: