Присъда по дело №9/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 2
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Елен Михайлов Маламов
Дело: 20225400600009
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Смолян, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225400600009 по описа за 2022 година
На основание чл.336, ал.1,т.3 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8/22.12.2021г. по НЧХД № 135/2021г. на
Чепеларския районен съд в осъдителните й наказателна и гражданска части, в
частта, с която е определено, по реда на чл.23 от НК, едно общо наказание,
както и в частта за разноските и държавната такса, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимият Г. Ив. П., роден на 25.07.1964г. в гр.Ч.,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, с висше
образование, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 26.04.2021г.,
публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на
длъжностно лице – председател на ТД „Ст.”, при и по повод изпълнение на
службата му, е разгласил за Р. Анд. К. от гр.Ч., ул.’’П.” № *, в качеството й
на длъжностно лице (управител на „Е. и. к.” ЕООД) неверни обстоятелства
1
(клевети), част от които са описани в протокол от 26.04.2021год. от
проведеното Общо отчетно събрание на ТД „Ст.“ гр.Ч., състояло се в НЧ „Р.
и.“ гр.Ч., като пред присъстващите на събранието е казал: „Чрез своите
действия нарушава нормите на обществения живот, или уронва престижа и
доброто име на ТД, като нанася имуществени щети на същото“, както и е
твърдял, че ГФО за 2019 г. не му е предаден от Р.К. и във връзка с това е
казал, че „лъже“, поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2,
предл.1, във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият Г. Ив. П. за НЕВИНОВЕН и в това, че на
26.04.2021г. публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в
качеството му на длъжностно лице – председател на ТД ”Ст.”, при и по повод
изпълнение на службата му в НЧ „Р. и.“ гр.Ч., при провеждането на Общо
отчетно събрание на ТД „Ст.“ гр.Ч., като пред присъстващите на събранието е
казал нещо унизително за честта или достойнството (обида) на Р. Анд. К., в
качеството й на длъжностно лице (управител на „Е. им. к.” ЕООД), описани в
протокол от 26.04.2021год. от проведеното Общо отчетно събрание на ТД
„Ст.“ гр.Ч., състояло се в НЧ „Р. и.“ гр.Ч., а именно: „Това неморално
поведение на Р.К., при това член на ТД, за мене като председател е
недопустимо и затова им предложих, че УС може по Устава на БТС, на който
ТД сме член, веднага да вземе решение за изключване на същата от
дружеството“, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и
т.4 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявените граждански искове от Р. Анд. К. срещу
подсъдимия Г. Ив. П. за неимуществени вреди от престъплението по чл.148,
ал.2, предл.1, във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК в
размер на 600лв. и за престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК в
размер на 300лв., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА частният тъжител Р. Анд. К. да заплати на подсъдимия Г.
Ив. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
двете инстанции в размер на 1 100/хиляда и сто/ лева.
Присъдата не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 2/14.02.2022г. по ВНЧХД № 9/2022г. на
Смолянския окръжен съд

С присъда № 8/22.12.2021г. по НЧХД № 135/2021г. на Чепеларския
районен съд е признат подсъдимият Г. Ив. П. за ВИНОВЕН в това, че на
26.04.2021г., публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в
качеството му на длъжностно лице – председател на ТД „С.”, при и по повод
изпълнение на службата му е разгласил за Р. Анд. К. от гр.Ч., ул.’’П.” №1, в
качеството й на длъжностно лице (управител на „Е.и.к.” ЕООД) неверни
обстоятелства (клевети), част от които са описани в протокол от
26.04.2021год. от проведеното Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч.,
състояло се в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., като пред присъстващите на
събранието е казал: „Чрез своите действия нарушава нормите на обществения
живот, или уронва престижа и доброто име на ТД, като нанася имуществени
щети на същото“, както и е твърдял, че ГФО за 2019 г. не му е предаден от
Р.К. и във връзка с това е казал, че „лъже“ – престъпление по чл.148, ал.2,
предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, поради
което и на основание чл. 148, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във
вр. чл.147, ал.1, пр.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК, му е нарожена „ГЛОБА” в
размер на 5000лв., платима в полза на Държавата по сметка на РС - Ч. и
наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата в Кметството по настоящия адрес на лицето.
На основание чл. 304 от НПК, подсъдимият Г. Ив. П. е признат за
НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН за извършване на престъпление по чл.148, ал.2,
предл.1 във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК за това, че
на 26.04.2021г., публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в
качеството му на длъжностно лице – председател на ТД ”С.”, при и по повод
изпълнение на службата му е разгласил за Р. Анд. К., в качеството й на
длъжностно лице (управител на „Е.и.к.” ЕООД) неверни обстоятелства
(клевети), описани в протокол от 26.04.2021г. от проведеното Общо отчетно
събрание на ТД „С.“ гр.Ч., състояло се в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., като пред
присъстващите на събранието е казал: „Не можех да позволя повече това
разхищение на дружеството, при малките приходи, постъпвали през
последните години. Те всички не стигаха да плащаме само на тази фирма на
Р.К.“; „Така че аз не можех като станах председател да търпя повече това
ограбване на дружеството с тези скъпи счетоводни услуги“, както и
„продължи да иска още пари“.
Подсъдимият Г. Ив. П. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на
26.04.2021г. публично, разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в
качеството му на длъжностно лице – председател на ТД ”С.”, при и по повод
изпълнение на службата му в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., при провеждането
на Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч., като пред присъстващите на
1
събранието е казал нещо унизително за честта или достойнството (обида) на
Р. Анд. К. с EГH **********, в качеството й на длъжностно лице (управител
на „Е.и.к.” ЕООД), описани в протокол от 26.04.2021год. от проведеното
Общо отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч., състояло се в НЧ „Родопска искра“
гр.Ч., а именно: „Това неморално поведение на Р.К., при това член на ТД, за
мене като председател е недопустимо и затова им предложих, че УС може по
Устава на БТС, на който ТД сме член, веднага да вземе решение за
изключване на същата от дружеството“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1,
т.2, т.3 и т.4 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и
т.4, във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на
3000 лв., платима в полза на Държавата по сметка на РС - Ч. и наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в Кметството по настоящия адрес на лицето.
На основание чл. 304 от НПК, подс. Г. Ив. П. е признат за
НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН за извършване на престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК за това, че на 26.04.2021 год., публично,
разпространено чрез публикуване в ТРРЮЛНЦ, в качеството му на
длъжностно лице – председател на ТД ”С.”, при и по повод изпълнение на
службата му в НЧ „Родопска искра“ гр.Ч., при провеждането на Общо
отчетно събрание на ТД „С.“ гр.Ч. е казал нещо унизително за честта или
достойнството (обида) на Р. Анд. К., в качеството й на длъжностно лице
(управител на „Е.и.к.” ЕООД), като пред присъстващите на събранието е
казал, че е „жена на пределна възраст”.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.П. е определно едно общо
наказание в размер на най-тежкото от така наложените му, а именно -
наказание „ГЛОБА” в размер на 5000 лв. и наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в
Кметството по настоящия адрес на лицето.
На основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД, подс Г. Ив. П. е осъден да
заплати на частната тъжителка Р. Анд. К. обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в неудобства, стрес, уронване на престижа като жител
на Община Ч. и здравословни такива, а именно високо кръвно налягане, не
може да си упражнява своята дейност и смущения в съня, претърпени от нея
вследствие на престъплението (клевета) по смисъла на чл.148, ал.2, предл.1
във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, в размер на 600лв.
/шестстотин лева/, ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран
размер от 1000 лв., както и обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се в неудобства, стрес, уронване на престижа като жител на
Община Ч. и здравословни такива, а именно високо кръвно налягане, не може
да си упражнява своята дейност и смущения в съня, претърпени от нея
вследствие на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК в
размер на 300лв., ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. до окончателното
й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 1000 лв.
2
Подсъдимият Г. Ив. П. е осъден да заплати по сметка на РС-Ч., в полза
на бюджета на съдебната власт, ДТ върху уважения размер на гражданските
искове в размер на 100лв., а в полза на частния тъжител и граждански ищец Р.
Анд. К. сумата 600 лв., представляваща направените от същата разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от присъдата е останал подс.Г.П., който я обжалва чрез
защитника си адв.Анастасов, в осъдителните й наказателна и гражданска
части, с оплаквания за неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Развиват се доводи, че извършените от подсъдимия
деяния не са съставомерни, поради което се иска отмяна на присъдата в
обжалваните части.
В съдебно заседание подсъдимият Г.П., лично и със защитника си
адв.Анастасов, поддържа жалбата.
Частната тъжителка Р.К., лично и с повереника си адв.Пакулева,
оспорва въззивната жалба като неоснователна, като предлага да се потвърди
присъдата на ЧРС.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на
страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд
намира жалбата за основателна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Р. Анд. К. е едноличен собственик на капитала и
представляващ „Е.и.к.” ЕООД, с предмет на дейност счетоводно обслужване
на фирми и сдружения. Като физическо лице тя от 2012г. е член на
Турискическо дружество „С.” –гр.Ч.. На 11.05.2013г. между „Е.и.к.” ЕООД и
ТД „С.”, представлявано от Д. Т. е сключен договор, по силата на който
първото дружество е поело задължението да извършва счетоводно
обслужване на второто, срещу определено възнаграждение. На 11.05.2019г. е
сключен втори договор за счетоводно обслужване, но вече с новия
представляващ ТД „С.” – подс.Г.П.. Във връзка с неизплатени
възнаграждения за извършени от „Е.и.к.” ЕООД услуги е постановено
решение №2/28.01.2021г. по гр.д. № 125/2020г. по описа на ЧРС, с което ТД
„С.” е осъдено да заплати сумата от 681.17лв. (шестстотин осемдесет и един
лева и 17 ст.), представляваща мораторни лихви върху главниците по всяка
една от фактурите №********** от 15.01.2019год.; № ********** от
13.02.2019год.; №********** от 08.03.2019год.; №********** от
03.04.2019год.; №********** от 08.05.2019год.; № ********** от
05.06.2019год.; №********** от 13.07.2019год.; № ********** от
15.08.2019год.; №********** от 07.09.2019год.; №********** от
07.10.2019год.; №********** от 08.11.2019год.; № ********** от
16.12.2019год.; №********** от 13.01.2020год. и № ********** от
05.02.2020год., считано от датата на падежа им до датата на предявяване на
иска - 26.08.2020г., както и сумата от 701.00 лева (седемстотин и един лева) –
3
разноски по компенсация и след прихващане, като отхвърля иска в останалата
част за разликата над уважения размер от 681.17 лева до претендирания
размер от 863.08 лева, като неоснователен и недоказан.
На 26.04.2021г. от 16.00ч. било свикано Общо отчетно събрание на ТД
„С.”, на което тъжителката Р.К. присъствала освен като член, но и като
длъжностно лице – управител на дружеството, извършващо счетоводното
обслужване, което да представи Годишния финансов отчет за 2019г. по т.4 от
дневния ред. По т.1 от дневния ред била дадена думата на подс.Г.П., в
качеството му на председател, който предложил на ОС да вземе решение, с
което да изключи частната тъжителка К. като член на дружеството, като
употребил следните изрази: „Седем години ТД беше счетоводно обслужвано
от „Е.и.к.“ ЕООД на г-жа Р.К., с прекалено голяма цена на услугата…“, „Не
можех да позволя повече това разхищение на дружеството, при това малкото
приходи, постъпвали през последните години. Те всичките не стигаха да
плащаме само на тази фирма на Р.К.“, „Така че аз не можех като станах
председател да търпя повече това ограбване на дружеството с тези скъпи
счетоводни услуги“. Обяснил, че затова през октомври 2019г. направил
предложение на Р.К. да си помисли за намаляване на сумата за счетоводното
обслужване на ТД, но предвид отказа й, устно се разбрали да прекратят
договора. Последвало гражданско дело, с което ТД било осъдено да заплати
главница, лихви и разноски на Р.К., което веднага направили. Подс. П. заявил
пред ОС, че въпреки изплатеното тя „най-нагло и безочливо продължи да
иска още пари“, за което като председател той веднага свикал УС за вземане
на решение за изключването й от ТД. Така, на 24.02.2021г. се провело
заседание на УС, на което информирал присъстващите за изпълненото
съдебно решение, както и за новото „некоректно и нахално допълнително
искане“ на Р.К. на сумата от 3960лв., като казал „Това неморално поведение
на Р.К., при това член на ТД, за мене като председател е недопустимо и
затова им предложих, че УС може по Устава на БТС, на които ТД сме член,
веднага да вземе решение за изключване на същата от дружеството“. В
подкрепа на предложението си цитирал чл.20, ал.1, т.2 от Устава на БТС,
където е уредено, че член на БТС се изключва, когато „Чрез своите действия
нарушава нормите на обществения морал или уронва престижа и доброто име
на ТД, като нанася имуществени щети на същото“.
Освен това между подс.Г.П. и частната тъжителка Р.К. възникнал спор,
затова, че тя не му е предала ГФО за 2019г., като във връзка с това е казал, че
„е жена на пределна възраст“, която „лъже“. Това обстоятелства не е записано
в протоколът за проведеното общо събрание, но се установява от показанията
на св. Р., която е присъствала на събранието. Тези нейни показания се
подкрупят частично и от показанията на св.Б..
От показанията на разпитаните свидетели Р., Г. и Я. се установява, че
частната тъжителка, известен период след ОС, се чувствала притеснена,
разтревожена, вдигала кръвно, заради което вземала лекарства. Няколко дни
4
не ходела на работа, била притеснена най-вече от факта, че е засегнат нейния
професионален опит, както и че случилото се бързо се разнася и носи много
негативни последствия върху нейното име.
От представен по делото „Отчет за НАП и ТР“ се установява, че на
08.04.2020г. лично подс.Г.П. е получил от частната тъжителка ГФО за 2019г.
Разпитаната пред въззивният съд свидетелка А. П. установява, че
действително такъв отчет за 2019г. е предаден от частната тъжителка, но той
е бил в съкратен вариант, което е наложило тя и подсъдимият да поискат от
частната тъжителка подробният отчет, който липсвал в предадените от К.
счетоводни документи, но последната не им е предоставила такъв. Това е
наложило св.П. да поиска информация от НСИ за предишните отчети, като
едва след получаване на информацията за всички отчети за годините назад, са
попълнени липсващите данни. Съдът дава вяра на показанията на тази
свидетелка, която е била запозната в детайли с предадените документи на
08.04.2020г., тъй като тя е продължила счетоводното обслужване на
туристическото дружество и е пряк свидетел на липсващият подробен отчет
за 2019г. В тази насока следва да се отбележи, че в самият протокол за
предаване 08.04.2020г. изрично е посочено, че се предава ГФО за 2019г. за
публикуване по изискванията на търговския регистър, който отчет се
публикува, както установява св.П., в съкратена форма, когато предприятието
е малко.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите З. Р., С. Г., А. Я. и Е. Б., както и от
приобщените към материалите по делото писмени доказателства – заверени
копия на Устав на Туристическо дружество „С.“ гр.Ч., Договор за счетоводно
обслужване (2бр.), Анекс за прекратяване на Договор за счетоводно
обслужване (признат от ЧлРС за неистински документ), Решение
№2/28.01.2021г. по гр.д. № 125/2021г. на РС- Ч., Покана за свикване на ОС на
26.04.2021г. от 16.00ч., публикувано във в. Отзвук, Протокол от ОС, ведно
със списък на присъствалите 17 члена, отчет за НАП и ТР, Устав на БТС,
Протокол №5 от 24.02.2021г. на УС, Договор №13/01.02.2020г. за
абонаментно счетоводно обслужване, Баланс и отчет за приходи и разходи на
дружеството за 2017г., 2018г. и 2019г., извлечение от ТРРЮЛНЦ.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на
въззивиня съд счита, че деянията, за които е осъден подс.П. не съставляват
престъпление.
Клеветата съставлява съзнателно разпространяване на информация за
определено лице в две хипотези - позорни обстоятелства, които са неистински
или преписване на престъпление, което не е извършено. И в двата случая
целта на дееца е да бъде злепоставена личността на оклеветения пред
обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. При
клеветата негативното въздействие върху личността на засегнатия не
произтича пряко и непосредствено от съдържанието на съобщената
5
информация. В настоящият случай съдът е приел, че подсъдимият е извършил
оклеветяване на частната тъжителка, в хипотезата на разпространение на
позорни обстоятелства, чрез изричане на общото събрание на думите „Чрез
своите действия нарушава нормите на обществения морал или уронва
престижа и доброто име на ТД, като нанася имуществени щети на същото“.
Видно от приложеният протокол от проведеното общо събрание на
26.04.2021г./л.30 от делото/ подсъдимият изрично е посочил, че казаните от
него и посочени по-горе думи, представляват цитат на нормата на чл.20, ал.1,
т.2 от Устава на БТС, като действително цитираната норма е формулирана по
този начин, видно от приложения по делото Устав/л.100 от делото/.
Изпълнителното деяние на клеветата може да се осъществи само чрез
твърдения за конкретни факти относно засегнатото лице, заявени от дееца
като реално съществуващи. Само твърдение за такива факти може да се
преценява доколко е позорящо и да се проверява за истинност, за да се
квалифицира евентуално разгласяването му като противоправно и виновно
деяние. Предмет на клеветнически твърдения не могат да бъдат съждения за
факти, оценки и мнения, които за разлика от фактите нямат обективно
изражение в действителността и не могат да бъдат проверени за вярност,
защото са продукт на мисловен процес, на умозаключителна дейност. За да
накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството
на оклеветеното лице, разгласения факт следва да е достатъчно
конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както
и по отношение на лицето или лицата, които са негов адресат, така че да може
да се извърши проверка за неговата истинност. Логическо следствие от това е
заключението, че предположенията, създаването на различни версии и
аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления на субективна
психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или
чутото, както и изказаните мнения, съждения, оценки, умозаключения и
внушения, не консумират престъпния състав на клеветата.
Що се отнася до обвинението, касаещо твърдението на подсъдимия, че
ГФО за 2019 г. не му е предаден от Р.К. и във връзка с това е казал, че „лъже“,
то също не покрива съставът на престъплението клевета, както от обективна,
така и от субективна страна. На първо място от показанията на св.П. се
установява, че наистина частната тъжителка не е била предала на подсъдимия
разширеният ГФД за 2019г., а само краткият му вариант. Освен това
подсъдимият е казал на частната тъжителка, че лъже при възникналият между
тях личен спор по време на провеждането на общото събрание, като не е
целял да разпространи това пред останалите присъстващи с цел да я оклевети.
По повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК, за което е осъден подсъдимия, също не е налице
съставомерност на извършеното деяние. При обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с
6
такава цел. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично
поведение и нормално човешко общуване. В случая подсъдимият е описал
поведението на пострадалата във връзка с работата й като счетоводител на
дружеството, като е квалифицирал това й поведение като „неморално“,
според собствените си разбирания за това. По този начин той не е целял да
унижи честта и достойнството й, а само е дал собствената си морална оценка
на действията на частната тъжителка.
С оглед гореизложеното присъдата следва да се отмени в
осъдителните й наказателни части, като вместо нея се постанови нова
присъда, с която, на основание чл.304 от НПК, подсъдимият се оправдае
изцяло по повдигантите му обвинения, като се отмени и приложението на
чл.23 от НК за налагане на едно общо наказание за двете деяния. Що се
отнася до присъдата в оправдателната й наказателна част, както и в частта, с
която са отхвърлени гражданските искове, то в тези части тя не е обжалвана
и следва да се потвърди.
Тъй като гражданската отговорност в наказателния процес винаги е
функция от наказателната и доколкото изпълнителнтелните деяния в
конкретния случай не са противоправни, те не съставляват деликт и
следователно гражданските искове за неимуществени вреди от
престъплението по чл.148, ал.2, предл.1, във вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във вр.
чл.147, ал.1, пр.1 НК в размер на 600лв. и за престъплението по чл.148, ал.1,
т.1, т.2, т.3 и т.4 от НК в размер на 300лв., следва да се отхвърлят като
неоснователни, след отмяна на присъдата и в тази й част.
С оглед оправдаването на подсъдимия и отхвърляне на гражданските
искове, следва да се отмени присъдата и в частта й, с която подсъдимият е
осъден да заплати държавна такса в размер на 100 лева в полза на ЧРС, а в
полза на частната тъжителка – направените разноски по делото в размер на
600 лева. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, в случаите, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител, поради което,
частният тъжител Р. Анд. К. следва да се осъди да заплати на подсъдимия Г.
Ив. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
двете инстанции в общ размер от 1100 лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:
7
Съобщи за изтекли лични данни