Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260136 18.12.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на
осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в
следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№728 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №600 от 04.08.2020г. постановено по
гр.д.№19/2020г. по описа на същия съд, е
осъден ответника "Водоснабдяване, канализация и строителство" ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Д.Г." №
14-16, представлявано от управителя С.И.И., да заплати на З.В.В., ЕГН **********
*** следните суми: 1680лв главница и
58.33лв мораторни лихви за периода 04.09.2019г. - 06.01. 2020г., ведно със
законна лихва върху сумата от 1680лв., считано от 07.01. 2020г. до окончателното изплащане,
както и 517.20лв. разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с
вх.№260171 от 11.09.2020г. подадена от
ответника в производството пред първата инстанция „Водоснабдяване, канализация
и строителство“ ЕООД –гр.П., чрез пълномощника си адв.Д.С. ***. Излагат се доводи за порочност
на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, в
противоречие на събраните доказателства и необосновано. Като неправилни се
квалифицират изводите на съда досежно валидността на договора за възлагане
контрола на ВИК дружеството от 31.072019г. и за неоснователност на доводите на
дружеството за нищожност на същия, както и взетото решение на ОбС-П. по
упълномощаването на кмета на общината да сключва такива договори във връзка с
упражняване от общината на правата си на собственик върху общинската част от
капитала на търговските дружества, съгласно чл.11 ал.2 и ал.3 от Наредбата за
условията и реда, при които общината упражнява правата си на собственик върху
общинската част от капитала на търговските дружества, защото според жалбоподателя ОбС не е
делегирал правата си на едноличен собственик на капитала, на кмета да действа
като общо събрание и че волята на ОбС не
позволява разширително тълкуване и обратното би противоречало на чл.144 ал.3 от ТЗ. Коментира се разпоредбата на чл.51 от ЗОС и правото на общината да създава
общински предприятия и да участва по закон в съвместни форми на стопанска
дейност, цитира се и приетата Наредба от ОбС-П. с решение №7 от 27.11.2003г. и
чл.4 ал.1 за колективния орган /ОбС/, който е и самостоятелен орган на местно
самоуправление, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на
дружеството и че той решава въпросите от компетентността на общото събрание по
смисъла на чл.137 от ТЗ и не може чрез възлагане на правомощия да делегира права на друг орган, съответно
чрез подзаконов нормативен акт да се преодолее нормата на чл.144 ал.3 от ТЗ. В
тази връзка се поддържа, че договора за
възлагане на контрола в ЕТДОО/еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност №240 от 01.08.2019г., сключен между кмета на Общината и ищеца В. е
нищожен като неотговарящ на изискванията за форма; че той е подписан от Кмета
на Община П. като законен представител на Община П. без да са спазени
изискванията на чл.11 ал.2 от Наредбата, според които контролът за спазването на дружествения
договор се възлага с договори за контрол, въз основа на решение на ОбСъвет; че
т.1 от решение №8 от 27.11. 2003г. на
ОбС гр.П. не преодолява изискването да бъде прието решение на ОС, а дава мандат
на Кмета да сключва договори за управление и контрол само след приемане на
решение от едноличния собственик на капитала-ОбС-П.; че изборът на контрольор
може да стане след изрично решение на
общото събрание и липсата на воля на последното води и до липса на задължителен
елемент от фактическия състав за сключване на договора за контрол, което води
до нищожност поради липса на форма, предвидена в чл.144 ал.3 от ТЗ. Поддържа,
че обжалваното решение е неправилно и на друго основание- невъзможност
възнаграждението на контрольора да бъде определено свободно, по съгласие между ищеца З.В. и
кмета при подписване на договора, доколкото
основните параметри на мандатното правоотношение-възлагането на контрола
и дължимото за това възнаграждение, се определят с решение на ОбС, като
правомощията на контрольора да контролира дружеството произтичат от решението на Общинския съвет, поради което не
се дължи възнаграждение, нито обезщетение. Че такова обезщетение не се дължи и
на основание чл.288 ал.1 от ЗЗД при оттеглянето на поръчката, което не лишава
довереника от право да иска заплащане на разноските и уговореното
възнаграждение, но това право касае заплащане стойността на извършената до
момента работа, а не обезщетяването за
ползите, които е пропуснал да реализира до края на срока на договора,
определено на база полагащото му се до този период възнаграждение Затова счита,
че претендираното обезщетение на база полагащото му се възнаграждение е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна ищеца З.В. ***,
в който същата се квалифицира като неоснователна. Направено е тълкуване на
взетото решение на ОбС-П. №8 от
23.11.2003г. във връзка с упълномощаването на кмета да сключва съответните договори и последващо
решение №662 от 19.08.2019г. на същия ОбС, с което е променено съдържанието
на т.1 от решението от 2003г. за вземане
на решение от ОбС за всеки конкретен случай по упълномощаването на Кмета да
сключва съответните договори, като към момента на сключването на договора, е
действала предходната редакция на решение №8 от 23.11.2003г., съобразена с
чл.11 ал.2 от Наредбата, за сключване на договора от кмета въз основа на
решение на ОбС. Затова въззиваемият
счита за правилен извода на съда, че не е налице нищожност на договора и че няма разширително тълкуване
или липса на елемент от фактическия състав на договора и доколкото новото решение от 19.08.2019г. на ОбС няма
обратно действие. Поддържа, че исковият съд правилно се е позовал на чл.21 ал.1
т.8 от ЗМСМА за определяне от ОбС на правомощията на кмета на Общината, че само
ОбС може да сключва и прекратява
договора за контрол, като тези си правомощия
ОбС провежда чрез кмета като законен представител на Общината.
Коментиран е и статута на ищеца като лице по трудово правоотношение-параграф 1,
т.26, б.“з“ от ДР на ЗДДФЛ и че вътрешните отношения между органите за
управление в рамките на общината едноличен собственик-кмет и ОбС не са предмет
на преценка или контрол от изпълнителя по договора. Коментира се и приложението
на разпоредбата на чл.75 от КТ в случая, за действителността на трудовия
договор до момента на обявяването му за
недействителен. По въпроса за липсата на определен размер на възнаграждението
на контрольора в решението на ОбС, се сочи, че според ТР №5 от 12.12.2016г. на
ВКС то т.д.№5/2016г. на ОСГТК не е необходимо в пълномощното да са посочени вид
разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни
елементи-определено имущество, цена (стойност) нито лице, в полза на което да
се извърши разпореждането. Оспорва се и тезата в жалбата за недължимост на
обезщетението при оттегляне на поръчката съгласно чл.288 от ЗЗД като се твърди,
че заявената претенция не е за възнаграждение за остатъка от срока на договора и че ищецът не претендира
пропуснати ползи, а обезщетение по предсрочно прекратен договор, уговорено в
самия него и че тригодишния договор е предсрочно прекратен без предизвестие от
страна на едноличния собственик на капитала на основание чл.22 от договора и че
В. е изпълнил решението на ОбС като е преустановил явяването си на работа, но
че дружеството не е съобразило решението-да изплати обезщетение във връзка с
предсрочното прекратяване без да е отправено предизвестие според хипотезата на
чл.22, ал.1, б.“д“ от Наредбата, а именно след решение на едноличния собственик
на капитала /ЕСК/ или кмета, като в тези
случаи, съгласно чл.23 ал.1 от Наредбата “на контрольора се изплаща обезщетение
в размер на едномесечното му възнаграждение“. Като последен аргумент се
изтъква, че сред основания за нищожност на правните сделки по чл.26 от ЗЗД не се съдържа предпоставка-липса
на компетентност от страна на представител за сключване на договор и че по
чл.36 ал.2 от ЗЗД последиците от правните действия, които представителят
извършва възникват направо за представлявания както и че съгласно 144 от ТЗ,
назначаването и освобождаването на „контрольор“, длъжност въведена за ЕТД,
правно и структурно обособено в ООД по силата на чл.144 ал.3 от ТЗ, е само въз
основа на решение на ЕСК /едноличния собственик на капитала/, който несъмнено
може да делегира това свое право и на определен от него орган, какъвто в случая
се явява министърът на земеделието и горите. Моли да се потвърди обжалваното
решение.
Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Водоснабдяване,
канализация и строителство“ ЕООД-гр.П. и отговора на насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен и иск
с правно основание в чл.79 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл. 144 от Търговския закон, във връзка с чл.11 ал.2 връзка с
чл.13 и чл.14 от Наредбата за условията и
реда ,при които Общината упражнява правата си на собственик върху общинската част от
капитала на търговските дружества, приета с решение №7 от 27.11.2003г. на ОбС-П..
В исковата си
молба против „Водоснабдяване, канализация и строителство“ ЕООД, ЕИК-*****, със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Д.Г.“ №14-16,представлявано от
управителя С.И.И., ищецът З.В.В., ЕГН-********** ***, със съдебен адрес-***-адв.Н.Б., поддържа, че
на 31.07.2019г. между него и едноличния собственик на капитала в ответното
дружество, Община П. чрез кмета на Общината е сключен договор за възлагане
контрола в едноличното търговско дружество с ограничена отговорност/ЕТДОО/, с
рег.№ДП-240 от 01.08.2019г. Като основание за сключването на договора било
посочено чл.144 ал.3 от Търговския закон
/ТЗ/ във връзка с чл.11 ал.2 от цитираната по-горе Наредба, както и т.1 от
Решение №8 от 27.11.2003г. на ОбС-П.. Твърди се, че се касае за търговски
договор за поръчка /мандат/, сключен за срок от 3г., считано от
01.08.2019г.,като въз основа на договора ищецът започнал незабавно да
осъществява дейност като контрольор в търговското дружество. Твърди се, че с решение №663 от 19.08.2019г. ОбС-П. като
принципал съгласно чл.10 от цитираната Наредба, задължил кмета да прекрати този договор. Във взетото от ОбС решение било отбелязано, че същото не представлява
индивидуален административен акт и влиза в сила от датата на неговото приемане,
поради което се твърди, че сключения договор за поръчка бил предсрочно прекратен,
/19дни след сключването му/, без предизвестие от страна на едноличния
собственик на капитала. В решението се
цитирала разпоредба на чл.22 от Договора, която съдържала множество отделни
хипотези-ал.1 и ал.3, но нито една от тях не била конкретно описана или
обоснована в решението. Единственото посочено било, че договорът противоречи на
закона и на Наредбата, приета с решение №8 от 27.11.2003г. и при неяснота кои
конкретни императивни норми са нарушени.
Ищецът не оспорва решението на ОбС, като поддържа, че предмет на иска е
неплатеното обезщетение във връзка с предсрочното прекратяване на договора. В
тази връзка се поддържа още, че в хипотеза на чл.22 ал.4 от договора, се касае
за прекратяване на договора от едната страна, без да е налице виновно
неизпълнение от страна на контрольора, /но такава не се твърди/, което става с
едномесечно предизвестие и че такова предизвестие не е било отправено до ищеца
поради влизането на решението незабавно в сила. Твърди се, че ищецът В. е бил
поставен в невъзможност да изпълнява дейността си след 19.08.2019г. Като друга възможна
хипотеза се сочи чл.22, ал.1 буква “д“ от Наредбата- след решение на едноличния
собственик на капитала, като в този случай съгласно чл.23 ал.1 от Наредбата “на
контрольора се изплаща обезщетение в размер на едномесечното му възнаграждение“.
В тази връзка ищецът подал на 27.08. 2019г. писмена покана до ответното
дружество и общината, с искане за заплащане на такова обезщетение, срокът за
доброволно плащане изтекъл на 03.09.2019г., и поради неплащане ответникът
изпаднал в забава от 04. 09.2019г.Твърди се, че размерът на договореното
месечно възнаграждение, съгласно чл.15
от договора е три минимални работни заплати /МРЗ/ за страната, като предвид
размера на МРЗ за 2019г от 560лв, счита, че размерът на обезщетението е от
1680лв главница, а дължимата мораторна лихва
е от 58.33лв за периода на забавата - от 04.09.2019г. до 06.01.2020г.
включително. Твърди се още, че описаните суми ответното дружество неоснователно
не е заплатило въпреки поканата и
едностранното предсрочно прекратяване на договора и че е налице безспорно
изпълнение на вменените договорни задължения от страна на ищеца В.. Моли да се
осъди ответника “Водоснабдяване, канализация и строителство“ ЕООД да заплати
сумата от 1738.33лв, от която 1680лв главница и 58.33лв мораторни лихви за
периода 04.09.2019г. до 06.01.2020г.,
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
изплащането й както и разноските в производството.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който
предявените искове се квалифицират като неоснователни. Коментира се предмета на
сключения договор, а именно за контролиране на дейността на „ВКС“ ЕООД-П. в
съответствие с действащото законодателство. Посочва се нормата на чл.51 от ЗОС
за възможността общината да осъществява стопанска дейност, да създава общински
предприятия и да участва в съвместни фирми на стопанска дейност по ред
определен в закона и че процесното „ВКС“ ЕООД дружество е такова общинско
търговско дружество. Коментира се разпоредбата на чл.4 ал.1 от цитираната
Наредба, че ОбС като колективен орган е и самостоятелен орган на местно
самоуправление и упражнява права като едноличен собственик на капитала в
дружеството и в това си качество той решава въпросите от компетентността на
общото събрание; че той е органът който само и единствено се произнася по
въпроси от компетентността на общото
събрание по смисъла на чл.137 от ТЗ,
като не се допуска изземване на права в тази насока, още повече те да се вземат
еднолично от Кмета на Общината. По отношение на сключения договор между ищеца и
Кмета на Община П. се поддържа, че договорът е нищожен като противоречащ на
закона и че не е сключен от органа, имащ право на това; че договорът е подписан
от кмета на Общината като законен представител на последната, без да са спазени
изискванията на чл.11 ал.2 от процесната наредба, според който контролът за
спазване на дружествения договор се възлага с договора за контрол, въз основа
на решение на Общинския съвет. В този смисъл се твърди, че кметът не е имал право да сключва договори за
възлагане на управление и контрол, без да има издадено решение от Общинския
съвет като компетентния орган. Цитира се и разпоредбата на чл.144 ал.3 от ТЗ,
съгласно която в ЕТД контрольорът се назначава от собственика, който в случая е
Общинския съвет-гр.П.. Посочва се и особения правен статут на ОбС като публично
правен орган на местното самоуправление,
който не може да бъде заобиколен след като действа в качеството му на общо
събрание. Като последен довод се сочи, че
в договора е уговорен размер на възнаграждението, което също е
определено еднолично от Кмета без санкция на ОбС и че основните елементи на
мандатното правоотношение са възлагането контрола и дължимото за това
възнаграждение, се определят в решение на ОбС, съответно правомощията на
контрольора да контролира дружеството произтичат от решението на ОбС, поради
което се заключава, че на ищеца не се дължи възнаграждение нито обезщетение.
Моли да се отхвърли предявения иск.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява
се от доказателствата по делото, че на 31.07.2019г., заведен под №240 от
01.08.2019г., между Община
П. в качеството й на доверител и ищеца
инж.З.В.В. като контрольор, е сключен на основание чл.144 ал.3 от
Търговския закон, чл.11 ал.2 от Наредбата за условията и реда, при които
Общината упражнява правата си на собственик върху общинската част от капитала
на търговските дружества и т.1 от Решение №8 от 27.11.2003г. на Общински съвет П., договор за възлагане на контрола в еднолично
търговско дружество с ограничена отговорност, с който Общината като
доверител възлага, а В. като контрольор приема да контролира
дейността на „ВКС“ ЕООД-гр.П. в съответствие с действащото законодателство.
Цитираните разпоредби на чл.144 ал.3 от ТЗ и на чл.11 ал.2 от Наредбата, както
и т.1 от решението на Общинския съвет уреждат правната рамка за сключването на
такъв вид договор, като разпоредбата от ТЗ предвижда, че едноличния собственик
на капитала на ЕООД-то управлява и представлява това дружество еднолично или
чрез определен от него управител, а в хипотеза когато собственик на капитала е
юридическо лице,/както е в случая с ОбС-П./, от неговият ръководител или определено
от него лице управлява дружеството /чл.144 ал.1/; че едноличният собственик на
капитала решава въпросите
от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в
съответната за решенията на общото събрание форма, /ал.2/, като в правомощията
на ОбС, съгласно чл.137 ал.1 от ТЗ няма предвидено правомощие да избира и
назначава контрольора нито да определя възнаграждението му, и че /ал.3/Договорите между едноличния
собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в
писмена форма. Разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата, намираща се в раздел „V-ти Възлагане на управлението и
контрол“/л.70/, предвижда, че контролът
за спазване на дружествения договор и за опазване на имуществото на ЕТД се възлага с договори за контрол между
контрольора, съответно всеки член на надзорния съвет или Кмета на общината въз
основа на решение на Общинския съвет, а съгласно
т.1 от приетото решение №8 от 27.11.2003г. ОбС-П./л.46/ във връзка с
прилагането на чл.11 от процесната Наредба, предвижда, че в случаите на чл.11
ал.1, ал.2 и ал.3 от същата, /хипотезите на
възлагане на управлението, на контрола и на одита в общинските търговски
дружества, каквото е и процесното/, Общинският съвет упълномощава кмета да
сключва съответните договори, тоест едноличния собственик на капитала в
ограниченото ООД по чл.144 ал.3 от ТЗ е прехвърлил правомощията си по
назначаване на контрольора чрез сключването на
договор за възлагане на контрола в ЕТДОО на кмета на община П.. В такъв
смисъл следва да се тълкуват в своята връзка и взаимозависимост чл.144 ал.3 от ТЗ, т.1 от решение №8 от 27.11.2003г. на ОбС-П. и чл.11 ал.2 от Наредбата. Нещо
повече по този ред такива правомощия са вменени на кмета и съгласно чл.11 ал.1 от Наредбата по
отношение сключването на договори за управление с управителя за ЕООД и други.
Цитираната точка 1 от
процесното решение на Общинския съвет е
изменена с последващо решение на Общинския съвет №662 от 19.08.2019г. /протокол
№55/, според което изменение ,в случаите на чл.11 ал.1-ал.3 от Наредбата /л.70
и следващите/, Общинският съвет за всеки конкретен случай, /л.58/ да взима
изрично решение, с което да упълномощава Кмета на Общината да сключва съответните договори. Новото
решение на ОбС П. следва по време сключването на процесния договор за възлагане
контрола в ЕТДОО.
Съгласно
разпоредбите на процесния договор, той се сключва за срок от 3/три/години и
влиза в сила от 01.08.2019г., предвижда конкретни права и задължения, които
следва да изпълнява контрольора на заеманата от него длъжност-Раздел IV-правила и задължения на контрольора,
като тези права и задължения се определят от Кмета при сключването на договора
/чл.14 ал.1 от Наредбата/, а не от едноличния собственик на капитала на когото,
/кмета/ собственикът е предоставил
правомощието по сключване на договора на Кмета на Община П.. По делото няма
спор между страните, че ищецът В. е постъпил на работа на 01.08.2019г. и реално е започнал да изпълнява задълженията
си като контрольор по договора за възлагане контрола в процесното ЕТДОО до
момента на прекратяване на правоотношението му на 19.08.2019г.,за което време
му е начислено и съответно възнаграждение /виж ведомост за договори за
управление и контрол на ВКС ЕООД за м. август 2019г.-л.48/. В раздел V-ти „Възнаграждение и осигуряване“ от
договора е предвидено, че Общината като доверител определя на контрольора месечно
възнаграждение в размер на 3/три/ минимални работни заплати за страната /чл.15
и чл.16/. В раздел VI-ти „Прекратяване“, са предвидени 4/четири/
групи хипотези за прекратяване на
договора-ал.1.Без задължение за предизвестие от страните ; ал.2. Едностранно от
контрольора с едномесечно предизвестие; ал.3. Едностранно от доверителя без
предизвестие и ал.4. Прекратяване без да е налице виновно неизпълнение от всяка
една от страните с едномесечно предизвестие, а в чл.23 са предвидени случаи на
прекратяване на договора, при които се изплаща на контрольора обезщетение в
размер на едномесечното му възнаграждение, определено по предходния раздел V-ти. Хипотезите при които се
изплаща обезщетение на контрольора при
прекратяване на договора са по ал.1-буква “б“-при преобразуване, прекратяване
или ликвидация на дружеството; буква “д“-след решение на едноличния собственик
на капитала или на кмета на Общината в предвидените в Наредбата случаи и буква
“е“ - при временна нетрудоспособност поради болест на контрольора продължила
повече от 3месеца.
Съгласно чл.14 ал.1 във връзка с чл.11
ал.1 от приетата от ОбС -П. Наредбата за условията и реда, при които Общината упражнява правата си на
собственик върху общинската част от капитала на търговските дружества от 2003г., по императивен начин е посочено
какво следва да бъде съдържанието на сключвания с контрольора договор за
възлагане на контрола на ЕТДОО и какви параметри се определят със самия
договор, включително и в хипотезата, когато този договор се подписва от
Кмета на Общината, упълномощен да го
сключва от ОбС-П., съгласно т.1 от решение №8 от ОбС -П. от 27.11.2003г. във
връзка с чл.11 ал.1-ал.3 от Наредбата, а именно-т.1-правата и задълженията на
страните;т.2-размера на възнаграждението и начина на определянето му; т.3-отговорности
на страните при неизпълнение на договора;т.4- основания за прекратяването му и
т.5- размер на платения годишен отпуск, тоест по силата на посочените
разпоредби не съществува забрана кметът на Общината при сключването и
оформянето на договора за възлагане на
контрола да определи размера на възнаграждението на контрольора и начина на
определянето му, в каквато връзка са разпоредбите на чл.15 и чл.16 от договора.
По силата на посочените норми Кметът има правомощия еднолично да посочи както
името на контрольора така и да му определи размера на възнаграждението включително
и заплащаните обезщетения на едната или на другата страна при прекратяване на
договора в зависимост на основанието за това. За сключването на договор за
възлагане контрола на ЕТДОО от Кмета на Общината като пълномощник на едноличния
собственик на капитала с конкретно лице
което да изпълнява длъжността контрольор е достатъчно да е налице
упълномощаване на кмета да сключва тези договори, каквото в случая е налице
както се посочи съгласно т.1 от решение №8 от 27.11.2003г. на ОбС-П., и е без
ограничение във времето и по отношение на лицата, назначавани за контрольори,
до момента на приемането на новото решение от ОбС-П. №662 от 19.08.2019г.,
което е прието след сключването на процесния договор и с което ново
решение правомощията на кмета да сключва
договори за управление и контрол са ограничени, в смисъл, че първо ОбС следва
за всеки конкретен случай да взема
изрично решение за упълномощаването на кмета да сключва договорите, а след това
да се сключва от него договора. Тази допълнителна предпоставка означава, че ОбС
вече се задължава не само да взима решение
за назначаване на контрольор в ЕТДОО, но и да приема конкретно решение с
което да упълномощава Кмета на Общината
да сключва договори, тоест правата на кмета да сключва договори не са
ограничени, като единствено едноличния собственик на общинската част от
капитала в ЕТДОО, а именно ОбС-П. ще има задължение изрично да упълномощава
кмета за всеки отделен случай за да се сключи договора за възлагане контрола,
тоест досегашните правомощия които има кмета по сключването на такива договори
не са съществено променени и те остават в същия обем и съдържане по чл.14 от
Наредбата, като е въведено както се посочи само едно допълнително изискване-да
бъде прието изрично решение за упълномощаване на кмета на Общината да ги
сключва за всеки отделен случай. Следва да се отбележи и това, че при приемане
на т.1 от решение №8 от 27.11.2003г. ОбС-П. като едноличен собственик на
капитала в общинско дружество “ВКС“ ЕООД-П., не е взело
каквото и да било решение по финансовите аспекти /възнаграждение на контрольора
и осигуряване, обезщетение и други / на сключваните от Кмета договори за
възлагане контрола в ЕТДОО, тоест при такава празнота е приложима нормата на
чл.14 ал.1 от Наредбата като тези аспекти да се определят в самия договор при
липса на други нарочно взети в тази
връзка решения от едноличния собственик на капитала. Същото се отнася и в
хипотеза когато едноличния собственик на
капитала не е посочил поименно лицето, което да заеме тази длъжност, но е посочил
лицето, което упълномощава на сключва тези договори, което формално означава,
че едноличният собственик на капитала не поставя забрани и не ограничава кръга на лицата, с които
кметът да сключи договор за възлагане на контрола на ЕТДОО, освен че същите следва да отговарят
на императивните изисквания за квалификация и стаж и други съгласно чл.5 и чл.8 и други от Наредбата.
Установява се, че с решение №663 от
19.08.2019г. по протокол №55 на Общинския съвет гр.П./л.10/ се задължава Кмета
на Община П. да прекрати договор №240 от 01.08.2019г. за възлагане контрола в
ЕТДОО на „ВКС“ ЕООД гр.П. и З.В.В., като сключен в противоречие на закона и
Наредбата за условията за реда, при
които Общината упражнява правата си на собственик върху общинската част от
капитала на търговските дружества, приета с решение на №8 от 27.11.2003г. на ОбС-П., като решението
се приема от ОбС П. в качеството му на
общо събрание на ТД „ВКС“ ЕООД, което не представлява индивидуален
административен акт, и влиза в сила от датата на приемането му. В мотивите
на решението е посочено, че решението се взима на основание чл.21 ал.1, т.23, т.24
от ЗМСМА, чл.44 ал.2 т.1,чл.45 ал.3 от Правилник за организацията и дейността
на ОбС-П. и взаимодействие с общинската администрация-П., и във връзка с чл.4
ал.1 т.1, чл.10, ал.2 и чл.11 ал.2 от цитираната по-горе Наредба, чл.7 ал.1 и
чл.9 ал.1 от Устава на ВКС ЕООД -П. и чл.144 ал.3 от ТЗ и чл.22 от договора за
възлагане контрола на ЕТДОО №240 от 01.08.2019г., тоест с така приетото решение
не става ясно кое е фактическото и правно основание на което е прекратява
сключения договор с ищеца тъй като няма
цитирана конкретна норма нито от договора нито от наредбата, което налага
тълкуване на волята на едноличния собственик на капитала в общинско ЕТДОО.
Разпоредбите касаещи прекратяване на договора са в чл.16 от Наредбата. Налице е
и препращане към чл.22 от договора за възлагане контрола, но без последваща
конкретизация, като по-скоро основанието за прекратяване на договора е по чл.22
ал.1, буква “д“ от договора във връзка с чл.16 ал. т.2 от Наредбата -без
задължение за предизвестие след взето решение на едноличния собственик на
капитала или на кмета, препраща към посочени точно разпоредби от Наредбата .В самата Наредба в
чл.16 ал.1 т.2 от раздел V-ти Възлагане на управлението и контрола, е предвидено, че и
договорите с контрольорите се
прекратяват от кмета на Общината преди изтичане на срока в 9 пункта, между които и т.2.-по искане на
една от страните с едномесечно предизвестие; поради други условия, посочени в
договора-т.6.; т.4.-поради смърт или запрещение на контрольора;3.При
преобразуване или прекратяване на Общинското ЕТД и при промяна на собствеността
и други.
В случая прекратяването следва да се приеме,
че е по буква „д“ от алинея 1 на чл.22 от Договора във връзка с чл.16 ал.1 т.2
от Наредбата – прекратяване на договорното правоотношението без
предизвестие по искане на една от
страните, след решение на едноличния собственик на капитала. Факти и обстоятелства
за друго основание за прекратяване на договора няма изложени в решението на
ОБС- П. №662 от 19.08. 2019г. нито могат да се извлекат от другите разпоредби.
Нещо повече, в отговора на исковата молба ответното дружество „ВКС“ ЕООД-П. не
сочи друго основание за прекратяване на договора като акцентира на нищожност на
договора поради противоречието му със закона и че не е сключен от органа, имащ
право на това.
Доводите на ответника са несъстоятелни.
Едноличният собственик на капитала, ОбС-П. имащ по закон тези правомощия ги е
надлежно прехвърлил на друг орган на съответната община-кмета на Община П.,
което станало още на 27.11.2003г. с надлежно взето решение от Общото събрание на едноличния собственик
на капитала-чл.147 ал.2 от ТЗ. Прехвърлянето на правомощията е извършено с
надлежно взето решение от едноличния собственик на капитала предвид и на
правомощията му вменени от ТЗ. Липсва законова забрана тези правомощия да се
упражняват само и единствено от едноличния собственик на капитала и без никаква
възможност да бъдат прехвърлени на друг орган. Разпоредбата на чл.144 ал.3 от ТЗ не е императивна досежно кръга на лицата, които могат да назначават
контрольора в едно ЕТДОО и да забранява на едноличния собственик да прехвърля
тези правомощия на друг орган. В тази връзка са и клаузите от процесната
Наредба -чл.11, чл.13,чл.14 и други. Приетата Наредба не противоречи на нормите
на ТЗ в това отношение, а ги доразвива, като се отчита и правната фигура на
Кмета на Общината и правомощията, които има съгласно ЗМСМА-чл.21 ал.1 т.23 и
т.24 във връзка с чл.44 ал.1 т.7/организира изпълнението на актовете на ОБС и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им
два пъти годишно; осигурява организационно-техническото обслужване на
общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас; т.18. -изпраща
на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните
изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в
тридневен срок от издаването или подписването им и други. От своя страна ОбС,
съгласно чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА приема решения
за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя
конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства.
Следователно е налице и функционална
обвързаност и субординация на ОбС като
едноличен собственик на капитала с Кмета на общината по отношение на
предоставяне на дейности от Съвета на кмета по сключването на договори с контрольора.
Затова договорът не е нищожен, нито заобикаля закона тъй като кметът не е иззел
императивни правомощия, упражнявани само и единствено от едноличния собственик
/по сключването на договора с контрольора/ без възможност да бъдат делегирани
на Кмета така както е сторено с решение №8 от 27.11.2003г.
Безспорно договорът за възлагане на
контрола в ЕТДОО е произвел правното си действие, надлежно е обвързал с клаузите
си страните по него, прекратен е
едностранно от едноличния собственик на капитала с надлежно взето от него
решение и без задължение за даване на предизвестие, поради което бившият
контрольор има право да претендира обезщетение в размер на едномесечното си
възнаграждение определено по реда на чл.15 от договора в размер на три
минимални работни заплати. Предвид изложеното претенцията е изцяло основателна
и следва да се уважи както и претенцията за мораторна лихва за забава, считано
от момента на изтичане на срока за плащане за което дружеството е поканено с нарочна покана от контрольора -ищец за заплати дължимото се парично обезщетение.
Въззивният съд не споделя доводите развити във въззивната жалба, подадена
от ответното дружество чрез пълномощника си адв. С.. Жалбоподателят неправилно
тълкува взетото на 27.11.2003г. решение №8 и точка 1 от ОБС -П. относно предметните
предели на правомощията, предоставени на Кмета във връзка със сключването на
Договори за възлагане контрола в ЕТДОО
„ВКС“ ЕООД-гр.П. във връзка с чл.11 от Наредбата. Начинът на делегиране на
правомощията на Кмета не противоречи на чл.144 ал.3 от ТЗ, тъй като решението е
взето от Едноличния собственик в
светлината и на приетата от него Наредба за условията и реда, при които Общината
упражнява правата си на собственик върху общинската част от капитала на
търговските дружества. Нещо повече, в чл.2 ал.2 от Наредбата еднозначно е
записано, че Общинският съвет и Кметът на Общината упражняват правата на
едноличния собственик на капитала съобразно тяхната компетентност и делегирани
правомощия, тоест каквито права има ОбС такива права има и може да упражнява
Кмета , като правата му по отношение сключването на договори с контрольора,
съдържанието в договорите и уговорките в тях, са от неговата компетентност,
която му е изрично делегирана от ОбС-П. с т.1 от решение №8 от 27.11.2003г. Няма
нарушена императивна норма по смисъла на
чл.144 и чл.147 от Търговския закон, тъй като тези правомощия не са
предоставени като изключителни и предназначени да се упражняват само и
единствено от ОбС, но не и от кмета по делегация. Въпросът за избор на
контрольор единствено от общото събрание е несъстоятелен, за разлика от
управителя на дружеството/чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ/. Едноличният собственик на
капитала /ОбС-П./ е овластил конкретно лице за сключване на договор за възлагане
на контрола-а именно кмета на Общината, упражняващ правата на едноличния
собственик на капитала заедно и наред с
Общинския съвет-П., тоест кметът по силата на това правомощие може да сключва договор с контрольора, ако лицето
отговаря на изискванията посочени в
Наредбата и в ТЗ за да упражнява и
извършва тази дейност.
Обезщетението е дължимо в пълен размер предвид
клаузите на договора за възлагане контрола
върху ЕТДОО, както и с оглед на основанието на което е прекратено правоотношението,
то е обективно, с нарочно взето решение от Едноличния собственик на капитала на
дружеството и едностранно поискано от
една от страните, в случая от ОбС-П.
като едноличен собственик на капитала на ЕТДОО-чл.22 ал.1 буква “д“ от Договора
във връзка с чл.16 ал.1 т.2 от Наредбата и във връзка с чл.23 ал.1 от Договора.
Предвид изложеното обжалваното решение
като правилно по същество ще следва да се потвърди.
Не са налице пороци на същото посочени
във въззивната жалба.
При този изход на спора, в полза на
въззиваемия З.В. ще следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв, заплатени като адвокатско
възнаграждение, който тангира по размер към минимума, съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / който е от 352лв/.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №600 от 04.08. 2020г.
постановено по гр.д.№19/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване, канализация и
строителство" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. "Д.Г." № 14-16, представлявано от управителя С.И.И., ДА ЗАПЛАТИ
на З.В.В., ЕГН ********** ***, сумата от 400лв /четиристотин лева/
представляващи сторените от страната разноски
в производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.