РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. гр. ******, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620101710 по описа за 2023 година
Делото е образувано пред Районен съд ****** по депозирана исковата
молба от „*********“ АД, ЕИК *********, гр. ********, ул. ********* №
***, представители – изп. директори Д.Ш. и П. Д. действащо чрез
пълномощника адв. Св. З., САК, със съдебен адрес: гр.*******, ул. *********
№ **, партер, срещу Н. Я. Н. ЕГН ********** , постоянен и настоящ адрес:
гр.*****,ул.******* **, вх.*, ет.*, ап.**, за установяване дължимостта на
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист въз основа на нея по ЧГД 2104/2022г. по описа на РС
******.
Предявени са при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация по
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се
признае за установено, че по отношение на „*********“ АД с ЕИК *********
ответникът Н. Я. Н., ЕГН ********** дължи на „*********” АД сумата,
присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ЧГД № 2104/2022г. по описа на РС ******, представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит № ******/ **.0*.20** г.,
възлизащо общо на 20826.54 лв., от които 17944.05 лв. главница за периода от
22.07.2021 г. до 01.11.2022 г., възнаградителна лихва в размер на 1418.02 лв. за
периода от 22.07.2021 г. до 19.08.2022 г., мораторна лихва в размер на 1464.47
лв. за периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11.11.2022г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417
1
ГПК) до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на **.**.20**г. между ищеца в качеството
му на кредитор, от една страна, и Н. Я. Н., ЕГН ********** в качеството му на
кредитополучател - от друга страна, е сключен Договор за потребителски
кредит № ******/**.0*.20**г. По силата на чл. 1 от този договор банката
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 21440
лв. за текущи нужди, срещу което последният се е задължил да върне
отпуснатия кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и условията,
уговорени с договора. Към договора за кредит е подписан и погасителен план,
представляващ неразделна част към договора съгласно чл. 7, ал. 1 от него, с
който страните са установили параметрите, отнасящи се до размера на
предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за
издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. В
ИМ се твърди, че на **.**.20**г. кредитополучателят е усвои предоставения
кредит в размер на 21440 лв. Сочи се, че въз основа на представените
документи (Договор за потребителски кредит № ******/ **.0*.20**г.,
погасителен план към него и банково № ******* от **.**.20**г.) се доказват
фактът, че между ********* АД и кредитополучателят е възникнало
облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит,
по което банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 21440лв., като
косвено доказателство представлява молбата - искане за потребителски
кредит, подписано от ответника и от представител на банката, приложено към
ИМ. С тази молба се сочи, че ответникът е поискал отпускане на
потребителски кредит в размер на 21440 лева за срок от 60 месеца. Твърди се,
че това искане е удовлетворено от банката със сключване на процесния
договор за банков кредит.
В ИМ се излагат твърдения, че трайно е било преустановено погасяването
на кредита съобразно условията по договора. С оглед обстоятелството, че
кредитополучателят е изпаднал в забава в плащането на вноските по кредита,
като не са били погасени две последователни месечни вноски, а именно
вноска № 12 с падеж 22.07.2021г. и вноска № 13 с падеж 22.08.2021г. съгласно
изготвения погасителен план към договора, ищецът е инициирал изпращане
на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено за
връчване на ответника чрез ЧСИ С. Л., района на действие СОС, на адрес по
договора, а именно: гр. *****, ул. „*******”, бл.*,вх.*. В ИМ се сочи, че на
този адрес са направени три посещения от призовкар на ЧСИ като не е
намерено лице, което да получи поканата. При третото посещение на адреса е
залепено уведомление по чл.47 от ГПК като в указания в същото двуседмичен
срок адресатът или негов представител не са се явили в кантората на ЧСИ Л.,
за да получат книжата. След справка в НБД Население е установено, че
постоянният и настоящ адрес на Н. Я. Н. е в гр. *****, ул. ****** **, вх.*ет.*,
ап. **. Предвид това уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост по кредита е изпратено за връчване по постоянен и настоящ
адрес на лицето чрез нотариус Д. М., рег.№ ***, район на действие PC ******.
В рамките на един месец, сочи ищеца, са извършени четири посещения на
2
адреса като на същия не е открит адресата или друго лице, което да се съгласи
да получи уведомлението, така на 05.08.2022г. на портата на двора е залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК. В указания в него двуседмичен срок от
залепването адресатът на уведомлението или негов представител не е
потърсил или получил същото. Твърди се, че е била изготвена справка за
трудови договори на ответника, като последният е установено, че няма такива,
действащи към момента на справката. Поради това уведомлението по реда на
чл. 47 ГПК според ищеца следва да се счита за редовно връчено на дата
19.08.2022г.
С оглед на горното вземането на ********* АД по Договор за
потребителски кредит № ******/ **.0*.20**г. е станало изцяло предсрочно
изискуемо на дата 19.08.2022г. - след достигане до кредитополучателя на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
инкорпориращо волеизявлението на кредитора „*********” АД.
Освен неиздължената главница в размер на 17944.05 лв., в ИМ се твърди,
че ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва в размер на 1418.02
лв. за периода от 22.07.2021 г. до 19.08.2022г. на основание чл. 3 от процесния
договор за банков кредит, както и мораторна лихва в размер на 1464.47лв. за
периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022г. на основание чл. 9 от процесния
договор за кредит.
Твърди се, че от страна на ищеца е било подадено заявление по реда на чл.
418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника. В полза на ищеца били издадени Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист от PC ******, с които ответникът е бил осъден да
заплати на ищеца горепосочените суми, както и направените в заповедното
производство разноски.
В тази връзка било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М.
И., р-н на действие ОС Монтана. Документите били връчени на ответника по
реда и при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК. Предвид това и в изпълнение на
чл. 415 ГПК PC ****** е постановил разпореждане, с което на заявителя е
указано да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжника в
заповедното производство в едномесечен срок. С оглед на гореизложеното
ищецът сочи, че за него е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск спрямо ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
назначения на ответника особен представител. В същия се сочи, че исковете са
недопустими, т.к. в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2105/2022г. по описа на PC ******, а в диспозитива на исковата молба е
посочено, че се претендират направените разноски по ч.гр.д. № 2104/2022г. по
описа на PC ******. Изисква се и същото да се приложи като доказателство
по делото. В ОИМ се твърди, че това различие в диспозитива и
обстоятелствената част на исковата молба прави същата неясна: по кое точно
3
ч.гр.д. се е произнесъл PC ****** и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК. В ОИМ се твърди, че исковете са и
неоснователни. Оспорени са подписите, положени върху представеният
Договор за потребителски кредит № ******/**.0*20**г., на който се позовава
искът на ищцовата страна, като се оспорва истинността на същия. Оспорва се
и претенциите на ищеца за възнаградителна лихва, както и за мораторна
такава.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, постъпило
е становище, че исковите претенции се поддържат и се иска да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Ответникът се представлява от особения представител адв. П.П. от МАК,
който сочи, че претенцията за такси (установена в експертизата) не следва да
се уважава. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на другата страна.
По делото са приети писмени документи като доказателства, допусната,
изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”
производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ГПК чрез залепено уведомление на постоянния му и настоящ
адрес на 22.06.2023г. С разпореждане от 09.08.2023г. заповедният съд е указал,
че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от получаване на съобщението срещу длъжника. Същото е връчено на
заявителя на 24.08.2023г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 13.09.2023г. чрез
куриер) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца
4
срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е
срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се
възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита.
Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са
всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост.
С оглед това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе
по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответника и ищеца с твърдения
предмет и посочените параметри съобразно сключения договор; изпълнение
на договорните си задължения, включително факта на усвояване на
отпуснатата сума по кредита от ответника; изискуемостта на вземането и
размера на претендираните лихви. Следователно за успешното провеждане на
иска, при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
факта на сключване и съдържанието на процесния договор за кредит между
него и ответника; че кредитополучателят е усвоявал парични суми по
отпуснатия кредит, техния размер и размерът на месечните погасителни
вноски; размерът на претендираните лихви; както и изискуемостта на
претенцията. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението
си за връщане на усвоените суми по кредита в уговорения срок, включително с
договорените лихви, съгласно уговореното в договора или да докаже
правопрепятстващите, правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, ако има такива. Същото е указано на страните с доклада по
делото, приет за окончателен без възражения от тях.
По повод наведените възражение с отговора на исковата молба с нарочна
молба от 15.08.2024г. ищецът е уточнил, че е допуснал техническа грешка,
посочвайки ч.гр.д. 2105/2022г. вместо ч.гр.д. 2105/2022г., като е отправена
молба да се чете „ч.гр.д. 2104/2022г.“.
Касателно направеното оспорване на подписите, положени върху
представеният Договор за потребителски кредит № *******/**.0*.20**г. - по
делото е било открито производство по чл. 193 ГПК, като с протоколно
определение от 08.10.2024г. съдът на основание чл. 194, ал. 2 ГПК е признал
за недоказано направеното от ответника по делото чрез назначения особен
представител оспорване на истинността на подписите, положени върху
Договор за потребителски кредит № ** ******/**.0*.20**г., представен по
делото от страна на ищеца.
Видно от приложеното към доказателствените материали искане от
20.07.2020г. на посочената дата Н. Я. Н. е депозирал пред ********* АД
искане за отпускане на кредит с номер на заявлението ***********. Въз
основа на събраните по делото доказателствени материали се установи, че по
повод горепосоченото искане на **.**.20**г. между ********* АД и Н. Н. е
сключен договор за потребителски кредит № *********. Съгласно същия
5
банката е отпуснала на кредитополучателя – ответник по делото, кредит в
размер на 21440 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва, както следва: за първите дванадесет месеца
от срока на издължаване на кредита („Период на прилагане на фиксирана
лихва“), дължи лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен
процент, в размер на 5.600% процента; от тринадесетия месец до крайния срок
на издължаване на кредита (,,Период на прилагане на променлива лихва“),
дължи лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен
процент, в размер на 5.600% процента, който представлява сбор от
референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. Съгласно
договора годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е
6.88% процента, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 25 241,12
лв., изчислени към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.15 договорът се счита за сключен от датата на подписването
му от двете страни и е в сила до окончателното издължаване на кредита към
банката.
В чл. 9 от договора се сочи, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.
Според чл. 14 при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски
по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. На основание чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните
институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на
кредитополучателя и/или срещу поръчителите по установения в закона ред.
Гореизложените обстоятелства се установяват от приложения по делото
договор за кредит от **.**.20**г. (заверен препис). Към същия е приложен и
погасителен план (л.20-22 от делото), който е неразделна част от договора и се
отнася за сделка № *******. Видно от същия кредитът ведно с дължимата
договорна лихва е следвало да бъде върнат на 60 анюитетни погасителни
вноски, първата от които с падеж на 22.08.2020г., а последната – 22.07.2025г.
Била сключена и застраховка на кредитополучателя, доказателства за
което са приложени по делото в заверени преписи.
Видно от приложеното бордеро от **.**.20**г. (л.51 от делото) на
посочената дата е усвоен креди № ******* от страна на Н. Я. Н., като сумата е
в размер на 21440 лв.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи, че страните са
били валидно обвързани от облигационно правоотношение от сочения от
ищеца вид, а именно договор за кредит ** *********/**.**.20**г., който е бил
усвоен от ответника на същата дата. Същото се потвърждава и от изготвената
по делото експертиза.
6
Кредитополучателят е изпълнявал първоначално задълженията си по
договора. По този въпрос не се спори, а и същото се установи от
доказателствата по делото (изготвената експертиза).
След изпадане на длъжника по договора за потребителски кредит в
забава, банката-кредитор се е възползвала от предвидената в ЗКИ възможност
и е обявила кредита за предсрочно изискуем. Първоначално е изпратено
уведомление на посочения адрес от кредитополучателя в гр. *******, където
било залепено по реда на чл. 47 ГПК уведомление от ЧСИ с рег. № *** и р-н
на действие СОС на 20.01.2022г. След справка НБД било установено, че
кредитополучателят е с постоянен и настоящ адрес в гр. ******, както и че
същия няма действащи трудови договори. Така уведомлението на постоянния
и настоящ адрес на длъжника е било залепено на 05.08.2022г. чрез нотариус с
рег. № *** и район на действие РС ****** при спазване на законовата
процедура, като в двуседмичния законоустановен срок (който е бил до
19.08.2022г.) никой не се е явил, за да получи книжата. Така считано от
20.08.2022г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Въз основа на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че общо усвоена сума от кредита е в размер на 21 440 лв.
Последната платена вноска е от 28.06.2021г. Дължимата по кредита главница е
в размер на 17944,05 лв., която сума представлява разлика между главницата в
размер на 21440лв. и внесените от кредитополучателя /в периода 28.08.2020г. -
28.06.2021г. и разпределени по погасителния план суми/. В приложение 1 към
експертизата подробно са описани по дати всички движения във връзка с
начисленията и плащанията по кредита.
Според експертизата възнаградителната лихва, дължима от ответника, е
разликата между начислената възнаградителна лихва за периода 24.08.2020 г.
до 19.08.2022г. /кол. 9 от Приложение 1/ и внесените от кредитополучателя и
разпределени суми в периода 24.08.2020 г. до 28.06.2021 г. /кол.14 от
Приложение 1/.
В експертизата е посочено, че дължимата от ответника по процесния
договор мораторна /наказателна / лихва е в размер на 1 250,27 лв. / кол 19,
ред.92 от Приложение 1/. Наказателната лихва, дължима от ответника, се
получава като разликата между начислената наказателна лихва /кол. 10 от
Приложение 1/ в периода от 18.09.2020 г. до 02.11.2022 г. и погасената
наказателна лихва /кол. 15 от Приложение 1/ в периода 19.09.2020 г. до
28.06.2021 г. Освен начислените мораторни лихви от банката са начислени и
неплатени - 214,20 лв. /кол.20, ред 92 от Приложение 1/, както следва: такса
обработка на документи и такса обслужване - 270,00 лв. /кол. 11 от
Приложение 1/; разходи за уведомления - 139,20 лв./ кол. 12 от Приложение
1/; платени от които са 195 лв./кол. 16 от Приложение 1/, като остатъкът за
плащане е 214,20 лв. /кол. 20 от Приложение 1/. Тоест дължимата от ответника
мораторна лихва и начислени такси по процесния договор са в размер на 1
464,47 лв./ кол. 19 + кол. 20, ред 92 от Приложение 1/, както следва: мораторна
/наказателна/ лихва - 1 250,27 лв.; такси и други разходи - 214,20 лв.
В експертното заключение се сочи, че от предоставените към делото и
7
допълнително от ищеца справки е видно, че счетоводните записвания във
връзка с кредита по процесния договор за потребителски банков кредит са
водени редовно и отговарят на заложените в договора за кредит и
методологията за изчисляване на ПРАЙМ, неразделна част от Договора.
Видно от уточненията на вещото лице, направени в съдебно заседание,
същото в заключението е посочило дата 19.08.2022г. като дата, на която
кредитът е изцяло изискуем, това е бил последният ден от срока, като реално
изискуемостта е настъпила на 20.08.2022г., което не променя изчисленията и
изводите в заключението. Уточнено е, че в заключението са посочени не
датите, на които вноските са падежирали, а датите, на които е имало реално
плащане от страна на кредитополучателя, като е пояснено, че ответникът
повечето пъти (докато е изпълнявал задължени си по договора) е плащал след
като е бил настъпил падежа, т.е. със закъснение. Вещото лице е посочило, че
сумата от 1464,47 лв. (претендирана като лихва за забава) е образувана като
сбор от сумата 1250,27 лв. (мораторна лихва) и сумата от 214,20 лв.,
представляваща начислени такси за уведомления от страна на банката до
кредитополучателя за забава. Същите, пояснява вещото лице, нямат общо с
мораторната (наказателната) лихва.
Настоящият състав намира, че експертизата е изготвена от компетентно
вещо лице, като същата е отговорила ясно и категорично на поставените
задачи. Предвид горното и с оглед обстоятелството, че заключението
кореспондира с останалия събран доказателствен материал, съдът не намира
основания да не кредитира заключението, още повече, че експертизата е
приета по делото без възражения от страните.
С оглед горното настоящият състав намира, че ищецът доказа
изискуемост на вземането си, както и размерът на главницата и
възнаградителната лихва, в която част претенциите се явяват основателни и
следва да бъдат уважени. Досежно претендираната мораторна лихва в размер
на 1464.47 лв. за периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022 г. съдът намира, че
същата се доказа като дължима, но в размера от 1250,27 лв., като за горницата
до претендираната мораторна лихва в размер на 1464,47 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото ищецът има право на направените от него
разноски както за заповедното, така и за исковото производство съобразно
уважената част от иска, които се претендират и за извършването на които има
налични доказателства по делото. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Разноските на ищеца са в общ размер на 7197,60 лв., от които: 416,53 лв.
внесена ДТ в исковото производство, 2274,39 лв. депозит за особен
представител в исковото производство, 350 лв. депозит за СТЕ в исковото
производство, 416,53лв. ДТ в заповедното производство, 1010,88лв.
8
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 2729,27 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Касателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, платен
от ищеца:
Съдът намира, че съобразно материалния интерес възнаграждението е
минималното предвидено в чл. 7, ал. 2 на Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения (с вкл. ДДС). След служебна справка
се установи, че адвокатът на ищеца е вписан по ЗДДС.
Съгласно практиката на ВСК (определение № 782/12.12.2014г. по ч.т.д. №
3545/2014г. на ВКС, определение № 109 от 18.02.2016г. на ТК, първо
отделение на ВКС по т.д. № 1983/2015г.), постановена по приложението на
пар. 2а на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, когато е установено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и
страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се
съобрази при присъждане на разноските, като ДДС се начислява върху
възнагражденията по Наредба №1/2004г.
С оглед горното и като съобрази правната и фактическа сложност на
делото, събрания доказателствен материал, проведените открити съдебни
заседания, постъпилите от процесуалния представител на ищеца становища,
съдът намира, че не следва да редуцира адвокатския хонорар, платен от
ищеца, под предвидения в Наредба 1/2004г. минимум, който съгласно
практиката на СЕС е ориентир за съда.
Предвид горното и с оглед уважената част от претенцията на ищеца се
следват разноски в размер на 7123,57 лв.
Ответникът не е предявил искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Я. Н., ЕГН ********** от гр.
******, ул. ******** ** вх.* ет.* ап. ** дължи на „*********” АД с ЕИК
*********, гр. ********, ул. ********* № ***, представлявано от
изп.директори Д.Ш. и П. Д., следните суми, присъдени с издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД № 2104/2022г.
по описа на РС ******, представляващи задължение по Договор за
потребителски кредит № ***********/ **.**.20** г., както следва: сума в
размер на 17944.05 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и
четири лева и пет ст./, представляваща главница за периода от 22.07.2021 г. до
01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.11.2022г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 1418.02 лв.
/хиляда четиристотин и осемнадесет лева и две ст./ за периода от 22.07.2021 г.
до 19.08.2022 г., мораторна лихва в размер на 1250,27 лв. /хиляда двеста и
9
петдесет лева и двадесет и седем ст./ за периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022
г.,, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над 1250,27 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева и двадесет и седем ст./ до претендираните 1464.47 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и седем ст./, която сума
представлява мораторна лихва за периода от 22.07.2021 г. до 01.11.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Я. Н., ЕГН ********** от гр. ******, ул. ******** ** вх.*
ет.* ап. ** да заплати на „*********” АД с ЕИК *********, гр. ********,
ул. ********* № ***, представлявано от изп.директори Д.Ш. и П. Д., сумата
от 7123,57 лв., представляваща сторени разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните ведно със съобщението за
постановяването му.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № 2104/2022г. по
описа на PС ****** от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
10