Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, №255 / 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети
януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Кристина Линова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 3043/2019г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Д.Г.О., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил
решение № 1319/30.10.2019г. по АНД № 4242/2019г. по описа на Районен съд Бургас,
с което е потвърден електронен фиш електронен фиш (ЕФ) серия К № 2330741,
издаден от ОД на МВР Бургас. С електронния фиш за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на
касатора е наложена глоба в размер на 600 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че не са спазени предвидените в ЗАНН давностни срокове, а именно чл.34, ал.3 от ЗАНН. Сочи нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно мястото на
извършване на нарушението. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по
съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, Сектор Пътна полиция, редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Колев,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
Д.Г.О. е наказан за това, че на 03.10.2018г. в 15:12 часа в
гр.Бургас, ПП І-9, км.233+100 до „Гробищен парк“ в посока към ул.“Транспортна“,
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. № А 21 93 МР, лична
собственост, се е движил в населеното място със скорост 95 км/ч при въведено
ограничение с пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.21, ал.2,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над
40 km/h - с глоба 600 лв..
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил
електронния фиш.
Обжалваното решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав е съгласен и споделя мотивите на районния съд в обжалваното
решение, с изключение на съжденията, изложени по отношение на приложението на
чл.34, ал.1 от ЗАНН в административнонаказателно производство, в което
наказващият орган издава електронен фиш вместо АУАН и наказателно
постановление. Затова съдът на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК
препраща към мотивите на районния съд относно възраженията на касатора,
изложени в касационната жалба, извън възражението относно приложението на
давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Съдът
споделя изложените от районния съд мотиви относно приложението на давностния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, според който образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В
процесният случай тази норма обективна не може да бъде приложена, тъй като в
административнонаказателното производство, което завършва с издаване на
електронен фиш няма два акт – един, с който се обвинява (АУАН) и друг, с който
се наказва (НП). Електронният фиш съчетана в себе си обвинение и наказание, за
това при издаването му няма как да се стигне до съществуването на времеви
отрязък от повдигане на обвинението до налагане на наказанието, който се визира
в чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Не
така стои въпроса с приложението на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Вярно е, че в хипотезата, в която се издава електронен фиш не се
съставя АУАН и не се издава наказателно постановление. Фишът има едновременно
функция да обвинява и да съобщава на наказаното лице в какво нарушение е
обвинено, че е извършило, и функция да наказва, като налага наказанието,
визирано в съответната санкционна норма. Това, обаче, не означава, че спрямо
производствата, при които се издава електронен фиш може да се прилага само
абсолютната давност. Обратното би означавало лицата, санкционирани с електронен
фиш да не бъдат равно третирани с лицата, чиито административни наказания се
налагат по реда на ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Фактическият проблем за приложението на сроковете по чл.34, ал.1
от ЗАНН е отсъствието на датата на съставяне на ЕФ като негов реквизит, тъй
кото в одобреният от министъра на вътрешните работи формуляр на ЕФ не е
предвидена дата на съставянето му. По тази причина в преобладаващият брой
случаи отново по обективни причини не е възможно да се провери дали сроковете
по чл.34, ал.1 са изтекли. Но ако наказващият орган е представил доказателства
за датата на съставяне на ЕФ, каквито случаи настоящият съдебен състав е
разглеждал, тогава отсъства законова пречка за прилагането на цчл.34, ал.1 от ЗАНН и по отношение нарушенията установявани и наказвани с ЕФ.
В
процесният случай нарушението е извършено на 03.10.2018г. Съгласно справка
представена от наказващият орган ЕФ е съставен на 13.10.2018г. – десет дни след
извършване на нарушението. Ако се приеме, че със установяване на нарушението
чрез АТС е известен и нарушителя, поради възможността веднага да се направи
справка за собственика на автомобила, то в случая ЕФ, който съчетава АУАН и НП
е съставен десет дни след установяване на нарушителя, т.е. в рамките на
тримесечния срок от откриване на нарушителя и преди изтичане на една година от
извършване на нарушението.
По
изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1319/30.10.2019г. по АНД № 4242/2019г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: