Р Е Ш Е
Н И Е № 87
Гр.
Сливен, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното
от съдия Иглика Жекова КАНД № 72 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1744 по описа на
Районен съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 139/06.04.2020 г. по АНД № 1744/2019 г. на Районен съд Сливен е отменено
Наказателно постановление № 19-0804-000698/11.04.2019 г., издадено от Началник
РУ Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което на В.Й.Ж., ЕГН **********, с адрес ***
за нарушение по чл. 105 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20,00 (двадесет) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР -
Сливен, която чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като
в жалбата се навеждат твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт. Твърди, че актът за установяване на административното нарушение
се ползва с материална доказателствена сила, която в случая не е оборена. По
делото не били представени доказателства, че юридическото лице, издало
сертификата е техническа служба по смисъла на § 1 т. 13 от Наредба №
Н-3/18.03.2013 г. Анализира относимите правни
разпоредби в контекста на целта на закона за движението по пътищата. Моли съда
да отмени атакуваното първоинстанционно решение и потвърди наказателното
постановление.
В с.з. за
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява Началник
РУ-Сливен при ОД на МВР - Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи
по посочените в същата основания.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е основателна,
а първоинстанционното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е и по същество - основателна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните
по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 25.03.2019
г. около 15.00 часа в гр. Сливен, на кръстовището на ул. „Драгоман“ и ул. „Н. Бозвели“ патрулен автомобил с полицейски служители спрял за
проверка л.а. Нисан – Микра
с рег. № ******, управляван от В.Й.Ж., предвид обстоятелството, че автомобилът
е със затъмнени стъкла и вътре нищо не се е виждало. На водача бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение сер. АА
№ 140751/25.03.2019 г., в който е описано като нарушение от фактическа страна,
че на стъклата автомобила на предната лява и предната дясна врата е поставено
фолио, което е намаляване прозрачността и води до ограничаване видимостта, като
водачът не представя документ от оторизиран орган за намаляване прозрачността
на стъклата. В акта така установеното било квалифицирано като административно
нарушение по чл. 105 ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт Началник РУ - Сливен
при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление №
19-0804-000698/11.04.2019 г., с което на В.Й.Ж., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 105 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 185 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на
20,00 (двадесет) лева.
Към
доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция е приобщен Сертификат
за намаляване прозрачността на стъкла, съставен от „Мек Дизайн“ ООД.
За да отмени
наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт съдът е приел, че съобразно нормите на Правило 43 на
ИКЕ на ООН, минималната светопропускливост на
предните стъкла на автомобила не може да е под 70 %, като за преценката на този
процент следва да се извърши тест с техническо средство. Такъв в случая не бил
извършен, поради което и нарушението оставало недоказано.
Настоящата
касационна инстанция не споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
От писмените
и гласни доказателства, събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че 25.03.2019 г. около 15.00 часа в гр. Сливен,
на кръстовището на ул. „Драгоман“ и ул. „Н. Бозвели“
патрулен автомобил с полицейски служители е спрял за проверка л.а. Нисан – Микра с рег. № ******,
управляван от В.Й.Ж., предвид обстоятелството, че автомобилът е със затъмнени
стъкла и вътре нищо не се е виждало. В акта и в процесното НП нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 105 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба,
забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Нормата на чл. 105 ал. 3 от ЗДвП допуска
намаляване прозрачността на стъклата само в границите на стойностите,
определени в Правило 43 на ИКЕ на ООН. Тези стойности са определени в т.
6.3.1.1.1 и т. 9 от Приложение № 3, т. 4.2.1.1. от Приложение № 21 на Правило
43. В случая в акта за установяване на административно нарушение е вписано, че
на предно ляво и предно дясно стъкло на автомобила е поставено фолио, с което е
намалена прозрачността им и съответно – ограничена видимостта на водача. Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
доказателствената сила на акта не е оборена с годни доказателства, независимо
от представения сертификат. Досежно годността на същия като доказателство,
правилни са доводите на процесуалния представител на касационния жалбоподател,
че не са ангажирани доказателства, удостоверяващи, че дружеството, издало същия
е техническа служба по смисъла на § 1 т. 13 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г.
Гореизложеното
мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено в
противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяна. Наказателно
постановление № 19-0804-000698/11.04.2019 г., издадено от Началник РУ Сливен
при ОД на МВР – Сливен, с което на В.Й.Ж., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 105 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20,00 (двадесет) лева като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 139/06.04.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1744/2019 г. по
описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0804-000698/11.04.2019 г., издадено от Началник
РУ Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което на В.Й.Ж., ЕГН **********, с адрес ***
за нарушение по чл. 105 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20,00 (двадесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.