Р Е Ш Е Н И Е
№ 260863 14.12.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на тринадесети ноември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 1887 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК и е образувано по искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Д.Т.Д., Н.П.Н.или Ж.М.Ссрещу М.Х.С., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1018,58 лв. – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-16251458 от 25.08.2018г.; 195,02 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 01.01.2019г. до 06.01.2019г.; 53,97 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 06.01.2019г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва, от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ потребителски кредит, сключен на 25.08.2018г. На 27.03.2018г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS-15837489. Съгласно чл.12 от договора, на кредитополучателката е предоставена кредитна карта, която същата е активирала, изтегляйки от нея сумата от 400 лв. Излагат се твърдения, че в случая са налице два договора, оформени в един документ – договор за паричен кредит №PLUS-15837489 и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит CARD-16251458, като това са две различни независими едно от друго правоотношения, по които са приложими различни условия за ползване на финансови продукти и се водят в счетоводството на банката по отделни партиди на кредитополучателя. Сочи се, че в случая максималният кредитен лимит по предоставената на ответника кредитна карта е в размер на 1000 лв. Посочва се, че от датата на активиране на кредитната карта – 25.08.2018г., ответницата е направила погашения по договора за револвиращ потребителски кредит в размер на 850 лв. Твърди се, че по договорите от отворен тип, какъвто е договорът за револвиращ потребителски кредит, не се изготвя погасителен план. Последното месечно извлечение за отчетен период 16.04.2019 г. – 15.05.2019 г. съдържа информация за размера на задължението от 1213.60 лв., като длъжникът е следвало или да погаси изцяло вземането, или да плати минималната вноска от 600 лв., което не е било сторено. Предвид отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 415/2020 г. на БРС, ищецът предявява осъдителен иск за сумите по договора. Претендират се направените по делото разноски. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Същата се явява в съдебно заседание и заявява, че знае за задължението си, но няма възможност да изпълни, предвид влошеното й здравословно състояние. Посочва, че ще започне да изплаща дълга през месец октомври 2020 г., както и че пенсията й е 200лв. и се надява, че може да започне да работи.
Предявеният
иск и с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК,
вр. чл. 240 вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
По
делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 415 / 2020 г. по описа на БРС, по което постановено разпореждане за
отхвърляне на подаденото заявление. В срока по чл. 415, ал. 3 ГПК заявителят е
предявил осъдителен иск за отхвърлените претенции в заповедното производство, които
настоящият състав намира за допустими.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото и се установява, че е налице облигационна връзка между страните по делото по представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS -15837489 от 27.03.2018г., сключен между ищеца и ответника М.С., подписан от страните. Съобразно чл. 12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съобразно чл. 15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. В чл. 16 страните са уговорили, че лихвите и таксите по отношение на предоставенаия револвиращ кредит чрез кредитна карта ще бъдат посочени в приложение по чл. 21 от договора. Съгласно цитирания чл.21 от договора, с доставянето на кредитната карта на кредитополучателя се доставя и документ – приложение, което съставлява неразделна част от договора и което съдържа всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
По делото е представено приложение към договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -15837489 от 27.03.2018г., съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. Сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина. Кредиторът се е задължил да издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15 – то число на месеца. В чл. 13 от същото е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева.
Видно от представената товарителница/обратна разписка от 17.08.2018 г. на Еконт Експрес, до ответника е изпратена пратка с описание CARD-16251458. Поради липсата на оспорване от ответника на факта на получаване и използване на кредитната карта, съдът приема, че с получаване на пратката на длъжника е връчен платежния инструмент, съгласно условията на договора.
За да е налице обаче валидно сключен договор за револвиращ кредит CARD-16251458 следва да бъдат спазени изискванията на чл. 10 от Закон за потребителския кредит, който несъмнено намира приложение в отношенията между страните. Съгласно цитираната норма договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според ал. 2 на чл. 10 ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В исковата молба изрично се посочва, че вземането на ищеца се основава именно на договора CARD-16251458, който е различен от първоначално сключения с ищеца договор PLUS -15837489 от 27.03.2018г.
В случая
условията на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата са
описани в приложение към вече сключения договор за кредит. Същото приложение е
подписано единствено от кредитора /заемодател/ и връчено на длъжника, който
поема задължения за плащане по него едва с активиране на картата, т.е. чрез
конклудентни действия от страна на кредитополучателя. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за писмено потвърждение от страна на длъжника
за приетите условия по договора, касаещи ползването на кредитната карта.
Липсата на спазена писмена форма не може да бъде санирана от факта на
активиране на платежния инструмент, доколкото това нарушение на правилата на
ЗПК влече недействителност на договора. Това е така, с оглед разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, която предвижда, че при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1
договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от това са
предвидени в чл. 23 ЗПК, като в случая потребителят
следва да заплати само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По делото е прието и не е оспорено заключението на вещото
лице Д., по допусната съдебно-икономическа експертиза, от което се установява,
че след активиране на кредитната карта от нея са изтеглени 1661.40 лв. и са
извършени погасявания от длъжника в размер на 857.01 лв. Следователно чистият
размер на дълга възлиза на 804.39 лв. – главница и до тази сума искът се явява
основателен и доказан. В останалата част, заявените осъдителни претенции за
плащане на главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забава, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от делото, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на общо 320 лв. /включващи пропорционално държавна такса от общо 150лв., част от която е внесена по ч.гр.д. 415 /2020г. по описа на Бургаски районен съд; юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 150 лв. и депозит за вещо лице от 200 лв./.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Д.Т.Д., Н.П.Н.или Жозе Мануел Салоио, сумата от 804.39 лв. /осемстотин и четири лева и тридесет и девет стотинки/ – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-16251458 от 25.08.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата считано от 20.03.2020 г. до изплащането й, както и сумата от 320 лв. /триста и двадесет лева/ - съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 804.39 лв. до сумата от 1018.58 лв. – главница, както и за сумата от 195,02 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 01.01.2019г. до 06.01.2019г. и за сумата от 53,97 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 06.01.2019г. до 18.12.2019г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с оригинала!
С. Добрева