Р Е Ш Е Н И Е
№ 226 /13.06.2019 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, Трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 45 по описа на съда за 2019 г. и за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.А.С. *** срещу Заповед № 357-3-50
от 07.01.2019 г., издадена от ст.комисар Н.П.- директор на Областна дирекция на
МВР-Добрич, с която на жалбоподателя, младши инспектор С.А.С., на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197,
ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.
Жалбоподателят счита заповедта
за незаконосъобразна като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. В
дисциплинарното производство не била разкрита обективната истина и не са
обсъдени възраженията му. Излага доводи за нарушаване на чл.210 ал.1 от ЗМВР,
поради липса на ясно посочени фактически и правни основания в оспорената
заповед. Правните квалификации в заповедта били неточни. Било прието, че е
извършил престъпление без да има влязла в сила присъда. Не било изпълнено
изискването на чл.206 от ЗМВР. Възразява, че не е спазен срока по чл.195, ал.4
от ЗМВР, а при определяне вида на наказанието не били спазени изискванията на
чл.206, ал.2 от ЗМВР. В съдебно
заседание лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа
жалбата. Подробно излага съображенията си за незаконосъобразност на оспорената
заповед в писмени бележки по делото. Прави искане заповедта да бъде отменена и
да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът, директорът на Областна дирекция на
МВР – Добрич, чрез главен юрисконсулт М.Ж. оспорва жалбата. В съдебно заседание
изразява становище, че нарушението е установено от събраните в дисциплинарното
производство пред наказващия орган доказателства и че счита издадената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание за правилна, законосъобразна,
постановена при спазване на процесуалните правила и издадена в съответствие с
материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а на ответника да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд -Добрич, след като се запозна с
жалбата, приетите по делото доказателства и становищата на страните намира, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа и правна страна
съдът приема за установено следното:
Със Заповед № 357-3-50 от 07.01.2019 г. директорът
на Областна дирекция на МВР-Добрич е наложил на младши инспектор С.А.С. от
Районно управление на МВР Каварна дисциплинарното наказание „уволнение“ и е
прекратил служебното му правоотношение.
Заповедта е връчена на
07.01.2019 г. на жалбоподателя, лично, срещу подпис. Жалбата против заповедта е
подадена до Административен съд-Добрич на 10.01.2019 г., т.е. в
законоустановения срок за оспорване.
Административната преписка е
изискана служебно и е представена в съда на 17.01.2019 г. От Кадрова справка, л.14, изготвена на
15.01.2019 г. от младши специалист в сектор КАПОЧР при ОД на МВР Добрич се установява,
че жалбоподателят, С.А.С. е в системата на МВР от 01.09.1993г., когато е бил
назначен със съответната заповед като полицай в „Охранителна полиция“ при
РПУ-Каварна. От 2006 г. заема длъжността старши полицай (водач на патрулен
автомобил) в „Охрана на обществения ред“, а от 2015 г. в група „Охранителна
полиция“, която длъжност изпълнява да прекратяването на служебното му
правоотношение на 07.01.2019 г. За постигнати високи резултати в служебната
дейност жалбоподателят е награждаван с „Писмена похвала“ през 2007г. и 2009г.,
с „Парична награда“ през 2004 г. и 2017 г. и с „Обявяване на благодарност“ през
2009 г. Налагани
са му дисциплинарните наказания „мъмрене“ през 1995 г., „писмено
предупреждение“ за срок от 5 месеца през 2004 г., „писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца през 2010 г. и „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца
през 2013 г.
Съдът намира, че заповедта е
правилна и законосъобразна и не страда
от визираните в жалбата пороци.
1.Компетентност на издателя на
акта.
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, разполагащ с
материалната компетентност, предоставена от нормата на чл.204, т.3 от ЗМВР.Жалбоподателят
е младши инспектор, т.е. на младша
изпълнителска длъжност, по см. на чл.204, т.3 от ЗМВР и директорът на ОД на МВР
е компетентен да издаде заповедта за дисциплинарно уволнение в качеството си на
ръководител на Областна дирекция – Добрич в чиято структура се числи Районно
управление Каварна.
2. Спазване на
административно-производствените правила
Видно от данните по делото, дисциплинарното
производство срещу С.С. е образувано със Заповед № 357з-2090 от 14.09.2018 г. (л.54)
на директора на ОД на МВР Добрич. Заповедта е издадена на основание чл.207,
ал.1, т.2 от ЗМВР и с нея в съответствие с чл.207, ал.2 от ЗМВР е определен дисциплинарно-разследващ орган-
председател и трима членове – полицейски служители към ОД на МВР-Добрич.
В изпълнение на чл.207, ал.8,
т.1 от ЗМВР жалбоподателят е запознат с издадената заповед на 14.09.2018 г.,
което е удостоверил с подпис.
Съдът не установи в
производството по налагане на дисциплинарно наказание да са допуснати
твърдяните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
Повод за образуването на
дисциплинарното производство е сигнал на Дирекция „Вътрешна сигурност“,
обективиран в писмо с изх. № 7855-7641 от 14.09.2018 г. (л.59). В сигнала до
директора на ОД на МВР Добрич се сочи, че е образувано следствено дело №
43/2018 г. по описа на ОСлО – Добрич и че от проведените разпити по следственото
дело се потвърдила информация за неправомерни действия на С.С..
С оспорената заповед С.С. е
временно отстранен от длъжност. С.С. е оспорил временното си отстраняване от
длъжност и заповедта е била отменена в тази част с Решение № 550/20.12.2018 г.
по адм.д. № 605/2018 г. по описа на Административен съд Добрич, необжалвано и
влязло в сила на 23.01.2019 г.
Срокът на дисциплинарното
производство е удължен до 31.12.2018 г.
поради необходимост от събиране на допълнителни доказателства, видно от
приложената Заповед № 357з-2722 от 12.12.2018 г.(л.58), с която оспорващият
също е бил запознат.
В хода на дисциплинарното
разследване, на 21.11.2018 г. полицай С.С.
е бил поканен да даде писмени обяснения, видно от писмена покана (л.66), в
съдържанието на която е описано неправомерното му поведение и правилата на
Етичния кодекс, които то нарушава. Съответно, на 23.11.2018 г. С.С. е дал
писмените си обяснения по случая, с които отрича да е предупреждавал майката на
А. А.ов последният да се укрие.
На 10.10.2018 г. пред дисциплинарно
разследващия орган писмени сведения са дали и началникът на РУ Каварна- главен
инспектор В.К.Я.,*** –Цветалин Г.Ц. – командир на отделение в група
„Охранителна полиция“ – РУ Каварна, С.Й.С. – младши оперативен дежурен в РУ
Каварна, (Л.70-74). Писмени сведения са дали и
гражданите Т.Б.И. (л.75), постъпили на 16.10.2018г. и С.С.С. – на
27.12.2018 г.(л.35).
На 19.12.2018 г. членовете на дисциплинарно
–разследващия орган са представили пред
директора на ОД на МВР –Добрич Обобщена справка (л.42-53), в която подробно са
описали повода за образуване на дисциплинарното разследване, събраните
доказателства, изводите, които са направили въз основа на събраните
доказателства и предложението си да бъде наложено дисциплинарното наказание
уволнение. На 20.12.2018 г. С.А.С. е бил запознат със съдържанието на
обобщената справка, което същият е удостоверил писмено. В обобщената справка е
вписал възражение, че няколко пъти е искал да се запознае с материалите по дисциплинарното
производство, но му било отказвано. По този повод председателят на
дисциплинарно-разследващата комисия, гл.инспектор Николай Митев, е направил
писмено запитване (л.38) до началника на отдел „Административен“ при ОД на
МВР-Добрич дали има подобни искания. В писмо с рег. № 357р-12519 от 21.12.2018
г.(л.37) началникът на отдел „Административен“ отговаря, че за периода
23-11-20.12.2018 г. в системата АИСД не са регистрирани документи-молби или
искания за запознаване с материалите по воденото дисциплинарно разследване.
На 21.12.2018 г. жалбоподателят
е подал писмено възражение срещу обобщената справка, в което е направил искане
да се изискат обяснения и от С.С.С. – управител на гостилница „Стони“.
Искането е уважено от
дисциплинарно разследващата комисия като на 27.12.2018 г. С.С.С. е дал също
писмени сведения (л.35).
На 27.12.2018 г.
дисциплинарно-разследващата комисия е изготвила Допълнителна обобщена справка
(л.33), в която обсъжда направените възражения и ги отхвърля като
неоснователни. С Допълнителната обобщена справка оспорващият също е бил запознат
на 28.12.2018 г., което е удостоверил с подпис.
В дисциплинарното производство
жалбоподателят е бил подпомаган от посочен него друг служител на МВР – старши
експерт Пламен Петков от сектор КАПОРЧ в отдел „Административен“ на ОД на МВР
Добрич.
На 28.12.2018 г. дисциплинарно –разследващата
комисия е изготвила Писмено становище с рег. № 357р-12666 до директора на ОД на
МВР Добрич, в което приема, че има основание за реализиране на дисциплинарната
отговорност на С. и предлага на същия да се наложи наказанието по чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР – „уволнение“. Членовете на дисциплинарно-разследващия орган са се
позовали на приетите като доказателство писмени сведения от: Ц. Г.Ц. – командир
на отделение, участвал съвместно с жалбоподателя в наряд – автопатрул на 14.04.2018
г. от 08,00 до 20,00 часа ; от Т.Б.И. – майка на А. В. А. и сведенията от други
полицейски служители.
Към дисциплинарната преписка са
приложени и протоколите на Районен съд Каварна за проведените разпити пред
съдия на Ц. Г.Ц. и Т.Б.И. по образуваното досъдебно производство № 43/2018 г.
по описа на ОСлО-Добрич.
Преди издаването на оспорената
заповед, на 03.01.2019 г. Директорът на ОД на МВР Добрич, старши комисар Н.П.е
изслушал младши инспектор С.С., видно от съставения Протокол за изслушване на
служител, извършил дисциплинарно нарушение с рег. № 357р-56 от 03.01.2019 г.
(л.17). Жалбоподателят е заявил пред дисциплинарно-наказващият орган, че не е
съгласен с констатациите на дисциплинарно-разследващата комисия.
При така проведеното
дисциплинарно производството съдът намира, че са спазени процесуалните правила
на ЗМВР.
Спазени са условията на чл.205,
ал.1-2 от ЗМВР, при наличието на които се открива производство за налагане на
дисциплинарно наказание, а възражението за нарушаване на чл.205, ал.3 от ЗМВР е
неоснователно.
Сроковете за налагане на
дисциплинарното наказание са спазени. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Според ал.2 дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая материалите от
дисциплинарното производство, по см. на чл.196, ал.2 от ЗМВР, са постъпили при
директора на ОД на МВР Добрич на 28.12.2018 г., когато назначената от
дисциплинарно-наказващия орган комисия е обективирала заключението си от
проверката в Становище с рег. № 357р-12666 към което е приложила всички
събрани доказателства, ведно с подробния им Опис с рег. № 357р-12681 от
28.12.2018 г.(л.19).
Съдът приема, че това е
моментът, в който дисциплинарното
нарушение следва да се счита за открито по см. на чл.196, ал.1 от ЗМВР. В този
смисъл е и еднопосочната съдебна практика на ВАС (Решение № 4932 от 17.04.2018
г. по адм.д. № 13531/2016 г., V отд. на ВАС, Решение № 9272 от 06.07.2018 г. по
адм.д.№ 4061/2017 г., Решение № 14235 от 20.11.2018 г. по адм.д. № 1232/2018
г., всички на V отд. на ВАС и др.) Възражениято на жалбоподателя, изложени в
писмените му бележки по делото в обратния смисъл, са неоснователни.
Заповедта е издадена на 07.01.2019
г., т.е. в в двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят възразява, че е
нарушен чл.195, ал.4 от ЗМВР, според който когато дисциплинарното нарушение е и
престъпление или административно нарушение, едногодишният срок по ал. 1,
съответно двегодишният срок по ал. 2, започва да тече от влизането в сила на
присъдата или наказателното постановление.
В случая едновременно с
провеждане на дисциплинарното производство се провежда и разследване по досъдебно
производство № 43/2018 г. по описа на ОСлС-Добрич за евентуално престъпление по
чл.288, ал.1 от НК. Към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение, както и към датата на обявяване на делото за решаване, наказателното
производство е висящо, не е приключило с влязла в сила присъда.
В случая заповедта е издадена за
нарушаване на правилата на Етичния кодекс, а не за извършено престъпление и
никъде в мотивите на заповедта не се твърди, че деянието осъществява признаците
на престъплението, за което се води разследването по ДП № 43/2018 г. Няма
законова пречка дисциплинарната отговорност на нарушителя да се реализира преди
евентуалната му наказателна отговорност и независимо от нея, тъй като едно
деяние може да покрива признаците на дисциплинарнто нарушение без да покрива
признаците на престъпление.
3. Заповедта е съобразена с
материалния закон
Младши инспектор С.А.С. - старши
полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление на МВР Каварна е наказан с дисциплинарното наказание „уволнение“ за
това, че на 14.04.2018 г. около 14,00 часа пред Гостилница за бързо хранене
„Стони“ в гр.Каварна, предупреждава А. Веселинов А.ов, чрез майка му Т.Б.И., да
се укрие, тъй като е издирван, с което го подпомага информационно с цел
избягване на наказателна отговорност.
Това деяние е квалифицирано от
дисциплинарно-наказващия орган като деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" по см. на чл.203,ал.1, т.13 от ЗМВР.
В Заповедта за дисциплинарно
уволнение е посочено, че са нарушени правилата по т.13, т.15, т.19, т.20, т.71
и т.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, най-общо
изразяващи се в задължение на държавния служител да действа в съответствие със
закона при изпълнението на служебните си задължения; да бъде лоялен към
институцията на МВР и към колегите си; задължение да съобразява законността на
предприеманите действия; задължение да пази доброто име на институцията; да има
поведение, насърчаващо гражданите да спазват закона; да не разгласява пред
други лица служебната информация, с която разполага и да не я използва с
користна цел.
В мотивите на заповедта е
прието, че деянието на С. води до загубване доверието в полицейската
институция, същото е станало достояние на други лица извън МВР ( прокурор при
РП –Каварна и следовател от ОСлС –Добрич), с което е уронен авторитета и
престижа на МВР.
От събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства, основно показания на разпитани свидетели, е
установено нарушаването на горепосочените правила на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Етичният кодекс е утвърден със Заповед No 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на
министъра на вътрешните работи и е обн.
ДВ. бр.67 от 12 Август 2014г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2016г.
От доказателствата по делото,
съдът приема за установено следното:
На 14.04.2018 г. Ц. е бил
назначен в наряд - автопатрул от 08,00 до 20,00 часа съвместно с жалбоподателя,
С.С.. Служебният полицейски автомобил бил управляван от жалбоподателя С.. Около
обяд автопатрулът получил разпореждане от дежурния, мл.експерт С.С., че следва
да се заеме установъчен пункт пред х-л „Отдих“ с цел да се извърши проверка на А.
В. А. от гр.Каварна с прякор „Малкия салам“, който се придвижвал с лек
автомобил (марка/ модел) „Тико“ и ако се установи наличие на наркотични
вещества у него, да бъде задържан. Наредено е задържането на А.ов да бъде
извършено само при установяване на
държане на наркотични вещества, което се потвърждава от разпита в съдебно
заседание на свидетелите Ц. Ц. и В.Я. ***,
който е получавал оперативната информация и е давал разпорежданията си на
дежурния полицейски служител. Свидетелят В.Я. твърди, че не е издавал писмена
заповед за задържането на А. А.ов, тъй като не е имал основание за това.
Впоследствие оперативният
дежурен насочил автопатрула към друг установъчен пункт в близост до градския
стадион, до дома на „Шивача“ и фризьорката, Ж. След обход на този квартал, Ц.
докладвал, че не са намерили А.ов. Автопатрулът обходил и ул.“Тимок“, където А.ов
живеел, но и там не бил установен Затова Ц. и жалбоподателят заели установъчен
пункт Гостилница/ баничарница „Стони“. В този момент в заведението се провеждал
помен, на който присъствали майката на жалбоподателя, Мария и майката на
издирвания А. А.ов, Т.Б..
В писмените си сведения (л.75),
дадени в дисциплинарното производство на 16.10.2018 г., както и при проведения
разпит пред съдия (Протокол от 13.09.2018 г. по чнд № 217/2018 г. по описа на
РС-Каварна, л.87), свидетелката Т.Б.И. дава показания, че по обяд, около 13,00
часа майката на жалбоподателя, М. й казала да излезе навън пред заведението,
понеже синът й, С. искал да й каже нещо. Свидетелката Б. излизайки навън видяла
паркирания служебен полицейски автомобил, жалбоподателя, С. и колегата му,
Цветалин. Двамата били облечени с полицейските си униформи. Т.Б. потвърждава в
показанията си, че С. й казал да предаде на А. да се прибира вкъщи, защото, ако
го спрат ще го задържат. С.С. обяснил на Б. също, че шефът на полицията в
Каварна издал заповед за задържането на сина й, както и че А. бил видян да
управлява автомобила на баща си „Тико“ в циганската махала на гр.Каварна.
Свидетелката не могла да се свърже с А. А.ов, затова се обадила на баща му,
Веселин А.ов, бившия й съпруг. Обяснила му, че е говорила със С.С., който я
предупредил, че ако хванат А., ще го задържат за наркотици. Веднага след помена
свидетелката се прибрала вкъщи, в дома на В. А., на ул.“Тимок“, където бил
синът й. Там тя разговаряла със сина си като му предала, какво е научила от С.С.. Според дадените
писмени сведения, Б. възприела разговора със С. като приятелско предупреждение
с цел да се предотврати задържането на сина й, А..
От показанията на Б., дадени в
съдебно заседание, не се установява различна фактическа обстановка от
установената в дисциплинарното призводство.
Твърденията на Т.Б. се
потвърждават от показанията на другия свидетел
- очевидец на нарушението, Цветалин Ц.- колега на жалбоподателя. Двамата
са осъществявали съвместно служебните си задължения на процесната дата,
14.04.2018 г. в наряд-автопатрул.
Свидетелят Ц. в досъдебното
производство ( Протокол от 13.09.2018 г. по чнд № 216/2018 г. по описа на
РС-Каварна, л.80) и пред дисциплинарно-разследващата комисия (Сведение, л.71)
дава показания, че е чул С. да пита Т.Б., къде е синът й; да й обяснява за
издадено нареждане за задържането на сина й и да й отправя предупреждение, че
същият ще бъде задържан, ако бъде открит. Според писмените сведения на Цветалин
Ц. (л.71) казаното на Т.Б. от С.С. било възприето от свидетеля „като
предупреждение да се покрие синът й“. След изтичане на разпореденото време
свидетелят и С.С. напуснали установъчния пункт пред Гостилница „Стони“, а
жалбоподателят звъннал от мобилния си телефон на някого, когото попитал къде е А.
А.ов и му казал, ако го знае къде е, да го предупреди да си стои вкъщи, понеже
ще бъде задържан.
Съдът кредитира така събраните в
дисциплинарното производство гласни доказателства, оформени в съдебните
протоколи и сведения и дава вяра на показанията на свидетелите Цветалин Г.Ц., Т.Б.И.,
В.Я., които възприема като обективни и достоверни.
Горепосочените доказателства установяват по
безспорен начин, че действително С.С. е разпространил пред трети лица, в
нарушение на служебната дисциплина и не по законоустановен ред конфиденциална служебна
информация, че е получил нареждане да издири А. А.ов с цел да му извърши
проверка за притежание на наркотици.
Това деяние жалбоподателят е
извършил пред друг служител на МВР, свидетелят Цветалин Ц.. Явно е, че с отправянето
на предупреждение към майката на издирвания А.ов, както и към още едно лице,
чрез обаждане по телефон, С. е целял да не се осъществи наредената полицейска
проверка на А.ов. По този начин той е извършил грубо нарушение на правилата на
Етичния кодекс, които го задължават да бъде лоялен към колегите си и към
институцията, в която работи, както и да не ползва служебната информация, с
която разполага с користна цел.
Жалбоподателят е уронил и престижа
и доверието в МВР – РУ Каварна пред граждани - Т.Б., Веселин А.ов и А. А.ов,
както и пред гражданинът, с когото е разговарял по телефона. Тези граждани са
узнали, че полицейски служител, на когото е възложено да предотвратява и установява закононарушения, вместо да
извърши възложената му задача за проверка на А.ов за евентуално притежание на
наркотични вещества, разпространява служебната информация, за да предотврати
извършването на проверката.
По тези съображения съдът намира за правилен
изводът на дисциплинарно-наказващият органа, че горепосоченото деяние
представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на
службата и несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, установени в т.13, т.15, т.19, т.20 и т.71 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Като тежко нарушение на служебната дисциплина
законосъобразно същото е санкционирано по дисциплинарен ред с предвиденото за
него в чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение“.
4. Спазване на изискванията за
форма на акта
Заповедта е издадена в
предвидената от закона форма. В заповедта се съдържат и реквизитите по чл.201,
ал.1 от ЗМВР като е посочен
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Неоснователни са възраженията в
жалбата, че заповедта не съдържала ясно посочени фактически и правни основания. Видно от
съдържанието на заповедта, от съдържанието на всички изготвени от
дисциплинарно-разследващата комисия справки, становища, както и от
доказателствата в преписката, с които жалбоподателят е запознат по предвидения
в закона ред, ясно и категорично се
сочат фактическите основания за дисциплинарното уволнение. Посочените са и
конкретните разпоредби на закона, които обявяват поведението на жалбоподателя
за противоправно, т.е. за дисциплинарно
нарушение – нормата на чл.203 ал.1,
т.13 от ЗМВР.
5. Наказанието е съобразено с
тежестта на извършеното нарушение, което се характеризира няколко вредоносни
последици. Като подробни мотиви за това са изложени от
дисциплинарно-разследващия орган в обобщената справка и становището, възприети
от директора на ОД на МВР Добрич. На първо място, съществува вероятност деянието
на С. да е осуетило възложената проверка за евентуално преустановяване на
престъпление. На второ място, деянието е доведено да знанието на граждани извън
системата на правоохранителните органи, с което е уронило престижа на МВР пред
обществото. На трето място, деянието е станало известно на други служители на
МВР, с което е уронило доверието към колегите им.
Затова се споделят съображенията
на директора на ОД на МВР Добрич, с които е приел, че държавният служител е
извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
за което е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е
прекратил служебното правоотношение със С..
С горните мотиви съдът приема,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е правилна,
законосъобразна, съобразена с целта на закона, а жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
С оглед резултата от оспорването
и чл.143, ал.4 от АПК, претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. На Областна дирекция на МВР - Добрич следва да се
присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.37 от Закона за правната
помощ в минимален размер.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.211 от ЗМВР, Административен съд -Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.А.С. ***
срещу Заповед № 357з-50 от 07.01.2019 г., издадена от ст.комисар Н.П.- директор
на Областна дирекция на МВР-Добрич, с която е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН ********** ***
да заплати на ОД на МВР - Добрич сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
оспорване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд –Добрич до Върховен административен съд на
РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: