Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260 16.02.2018
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет
и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Светлана Рачева- Янева
При
секретар: Елена Христова
Като изслуша докладваното от съдия: Светлана
Рачева-Янева гражданско дело № 6289/ 2017г. по описа на БРС и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е исково по молбата
на „Дентален
център – 1 – Бургас” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „..., представлявано от М.. Й.. Я.. против Д.Т.Е., ЕГН **********,
адрес: *** и Ц.И.Е., ЕГН **********,***, с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 1535/ 10.04.2017 г. и изпълнителен лист от
11.04.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 2350/2017г. по описа на Бургаския районен
съд, по които ответниците в условия на солидарност са осъдени да заплатят на
ищеца следните суми - сумата от 7 846.91 лева като вземане
по акт за начет № 11-04-27/ 09.12.2016г. на АДФИ, представляваща сбор от сумите
6 399.72 лева като вреда, причинена на дружеството от неоснователно начислени и
плати на ответницата Е. възнаграждения за операции, които плащания са одобрени
от ответника Е., както и сумата от 1 447.19 лева – вземане за лихва за забава за периода от 01.01.2013г. до
22.11.2016г. Сумите се търсят с твърдения, че в предприятието на ищеца е
извършена финансова инспекция в хода, на която бил издаден и акта за начет
срещу двама служители на дружеството, единият от който – Ц. е стоматолог, а Д.
длъжностно лице по упражняване контрол по разходването на средства и
упражняването на контрол върху финансите, като били констатирани причинени
вреди, изразяващи се в следното: през периода от 01.06.2013г. до 31.12.2015г.
ответницата Е. е отчела извършени стоматологични услуги от дейност хирургия
общо в размер на 15 774 лева, за които е
получила възнагждение от 7 535.28 лева и част от които в размер на
13 383 лева са за хирургични опреации, за което е получила възнаграждение
от 6 399.72 лева и 2 391 лева за екстаркция на еднокоренов и
многокоренов зъб, за което е получила възнаграждение от 1 135.56 лева.
Твърди се, че д-р Е. е извършила тези дейности без да притежава нужната за това
специалност – орална и лицево – челюстна хирургия. Твърди се още, че дейноста
по оперативното лечение е осъществена от Е. без тя да притежава нужната
квалификация, част от манипулациите са осъществени от друг лекар. Въпреки това
обаче ответникът Е. като управител на клиниката е одобрил и заплатил
възнаграждения за тези манипулации, с което е причинена вреда на дружеството
като пълната имуществена вреда в размер на исковите суми за Денталния център
следва да се поеме от ответниците. Претенцията за лихва се претендира от датата
на настъпване на вредата – 01.01.2013г. до 22.11.2016г., като се търси и лихва
за забава от датата на сезиране на съда – 31.03.2017г. до окончателното
изплащане. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срок са постъпили отговори на исковата молба. По същество
иска се оспорва като неоснователен, като се сочи, че Е. е имала право да
извърши тази манипулация, АФН е издаден без основание. АФН се оспорва и като
издаден от лица без нужната за това компетентност и при липса на мотиви. Тъврди
се, че в правомощията на Изпълнителна агенция «Медицински одит» по приложение
на Закона за лечебните заведения и Нардебите 23/ 28.11.2002г. и 50/
26.11.2010г. е да извършва одит по спазване на утвърдените медициски стандарти,
а не в правомищията на Агенцията по финансов надозр. Оспорва се претенцията за
лихва. Ангажират се доказателства и се претендира решение в този смисъл.
Правното основание на исковете е чл.422 от ГПК във вр. с
чл. 21, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.21, ал.2 във вр. с чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 23, т.
1, 2 и 3, чл.24 и чл. 26 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/.
Съдът след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази закона и от правна страна намира за
установено следното:
От заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1535/ 10.04.2017г. по
ч.гр.дело № 2350/ 2017г. се установява, че ответниците Д. и Ц. са осъдени
солидарно да заплатят на ‘Дентален център -1 – Бургас ” ЕООД – ищеца сумата от 6 399.72 лева - вреда на
дружеството, установена с АФН № 11-04-27/ 09.12.2016г. на Агенцията за държавна
финансова инспекция и лихва от 1 447.19
лева за лихва за периода от 01.01.2013г. до 22.11.2016г.
Установява се от АФН – процесния, че въз
основа на заповеди от 14.06.2016г., 27.06.2016г., 08.07.2016г. и 19.07.2016г.,
09.08.2016г., 23.08.2016г., от 21.09.2016г., 24.10.2016г. и от 28.10.2016г. е
била извършвана финансова инспекция при дейността на ищцовото дружество, при
която проверка въз основа на ежедневни отчети и амбулаторна книга от кабинета
на ответника Е. са отразени разходи по сметка 501 – каса и 503 – разплащателна
сметка – за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., които се отнасят за
формирането на работните заплати на лекарите. От АФН, а и не е спорно по
делото, се установява още, че ответницата Е. е била служител на Центъра на
длъжност стоматолог – ПВО, ортодонт през периода от 01.10.2013г. до
16.12.2015г. на основание сключен договор от 03.07.2000г. и допълнително
споразумение от 01.10.2013г. като по тези договори е имала правото да извършва
първоначални прегледи, поставяне на диагнози, стоматологично лечение на
пациентите като отрязва извършената дейност документално. Ответницата е била
служител на Центъра до 16.12.2015г., когато го е напуснала при взаимно съгласие
на страните.
Няма спор и се установява отново от АФН, че
вторият ответник по иска Е. е заемал в Денталния център длъжността управител за
периода от 21.11.2006г. до 10.11.2015г. Установява се още от извършената
проверка, че на ответника Е. през периода на упражняване на стоматологичната й
дейност й е било заплащано допълнително възнаграждение от брутните приходи на
клиниката, което възнаграждение било вкл. и за сторени хирургически и
ортопедични услуги за отчетени от нея стоматологични услуги от дейност ‘хирургия”,
които са били на обща стойност от 15 774 лева, за които тя е получила
сумата от 7 535.28 лева. Стойността
на извършените дейности като хирург била в размер на 13 383 лева, полученото
възнаграждение в размер на 6 399.72
лева, а останалите в размер на 2 391
лева били от екстракция на зъб, за които е получено възнаграждение от 1 135.56 лева.
Няма спор от страните и това е отразено от
проверяващите по АФН, че през този период д-р Е. не е притежавала специалност
хирургия – нито орална, нито лицево – челюстна.
Ответниците не оспорват и това се установява
от АФН, че са съпрузи и че през периода на работа на получаване на
възнагражденията от Е. – 01.06.2013г. до 31.12.2015г. ответникът Е. е бил
управител на ДЦ 1 – Бургас по договор за възлагане от 08.11.2012г. между Община
Бургас и него.
Тези факти съдът приема за установени въз
основа на неоспорения в частта за упражняваната от д-р Е. дейност през исковия
период, отчетените от д-р Е. като управител на Денталния център средства за
заплати на ответницата Е., както и получаване на тези суми като възнаграждения
от д-р Е. и в този смисъл и на основание чл.22, ал.5 от Закона за държавната
финансова инспекция следва да приеме тези фактически констатации за доказани – ex lege.
Относно възражението на ответниците,
че издаденият АФН е издаден от държавен орган – Агенция за държавна финансова
инспекция извън предоставените й по закон правомощия и че компетентна е Изпълнителна
агенция ‘Медицински одит” то съдът намира следното: съгласно разпоредбата на
чл.2 от ЗДФИ основна цел на Агенцията е да
защитава публичните финансови интереси чрез извършване на последващи финансови
инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, както и дейността по възлагане и
изпълнение на обществени поръчки на организациите и лицата по чл.4 от закона; установяване
на нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската
или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами; разкриване на
причинени вреди на имуществото на организациите и лицата по чл.4 – вкл.
държавни или общински търговски дружества по чл.62, ал.3 от ТЗ, привличане към
административнонаказателна и имуществена отговорност на виновните лица при
наличието на съответните законови основания и установяване на измами и
нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности. В резултат и
като последица от тази своя основна функция АДФИ има право да извършва
финансови инспекции по заповед на директора на проверяваните, изброени в чл.4
от Закона лица и да издава предписания, указания, сигнали, както и да издават
АФН по реда на чл. 22 от ЗДФИ – когато е установена имуществена вреда в предприятието
на проверяваното дружество от противоправно причинени вреди, пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните длъжностни лица. Този АФН
след изтичане на процедурата по неговото възразяване по силата на чл.27, ал.4
от ЗДФИ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за реализиране на имуществена отговорност като отразеното в акта е вярно до
неговото оборване от страна на причинителите на вредата. Или съдът приема, че е
надлежно сезиран по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 27, ал.4 от ЗДФИ,
актът е издаден от компетентен орган, въз основа на определена със заповеди на
Директора на АДФИ Комисии, които са извършили проверка по предоставени им със
закон правомощия – финансова инспекция на бюджетно, общинско предприятие – за
което няма спор, че е такова, а се установява и от приложения договор за
възлагане управлението на ДЦ от 08.11.2012г. – л. 32 от делото, протокол на ОС
при Община Бургас от 25.09.2017г. л.31 от делото – и спазена процедура по глава
трета на ЗДФИ при търсене на имуществена отговорност и последица от този акт за начет е и приетото от проверяващите лица
и доказано в конкретното производство наличие на щета в предприятието на ищеца.
В пълнота съдът следва само да
изложи, че Изпълнителна Агенция „Медицински одит”, за която се твърди, че
следва да осъществява проверки в медицинските заведения, е орган, който следи
за изпълнението и приложението на Закона за лечебните заведения и актовете по
неговото приложение и изпълнение вкл. и Наредбите за специализацията на
стоматолозите, но по този ред чрез дейността на Агенция „Медицински одит” се
търси не гражданската (имуществена отговорност за увреденото в случая търговско
дружество, а административно- наказателната отговорност на виновните лица.
Досежно наличието на причина връзка
между поведението на ответниците и установената по реда на ЗДФИ вреда,
настоящият състав приема следното: към монета на получаване на възнагражденията
от 6 399.72 лева за извършени стоматологично-хирургични дейности от д-р Е., ответницата е била със специалност
„ортодонт” без да е притежавала специалност ‘орална хирургия” или специалност
‘лицево-челюстна хирургия” и за това няма никакъв спор между страните. Съгласно
НАРЕДБА № 23 от 18.11.2002г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Лицево-челюстна хирургия" и НАРЕДБА № 50 от 26.11.2010г. за утвърждаване
на медицински стандарт "Орална хирургия", които са издадени въз
основа на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, "Орална хирургия" е специалност
призната на стоматолог, лекар хирург или специалист по орална хирургия е лице с
призната специалност "Орална хирургия", който има право да извършва
самостоятелни хирургични намеси в обем, съответстващ на придобитата от него компетентност
– чл.2 от Наредба 50, а "Лицево-челюстна хирургия" е медицинска
специалност, специалистите по която са специалист - лекар по дентална медицина,
придобил специалността "Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия",
или това е лекар, придобил специалността "Лицево-челюстна хирургия"
съгласно действащите нормативни актове, който има право да извършва
самостоятелни хирургични намеси в лицево-челюстната област и шията, както и в
някои отдалечени райони на човешкото тяло, но в обем, съответстващ на
придобитата компетентност - чл.2 от
Наредба 23. И в двете наредби изрично е определено, че тези оперативните намеси
при пациентите се осъществява само от хирургичен екип, в който се включва
задължително хирург – оператор, асистент или асистенти и медицински сестри –
чл.6 от Наредба 23 и чл.4 от Наредба 50, като техният брой се определя в
зависимост от сложността на операцията, но винаги с оператор или посочен от
оператора заместник такъв, като и в двата случаи обаче ръководещият операцията
т.е операторът следва да е хирург със специалност или специализиращ такъв. Няма
възможност съгласно тези правила такава дейност да бъде извършвана от лице без
нужната специалност. Ерго получавайки възнаграждение за работа, която е
извършена от д-р Е. без нужната квалификация, ответницата е ощетила ищеца с
виновното си и противоправно поведение, нанасяйки щета – обедняване на ДЦ чрез
получаване на средства от труд, който не е имало право да извършва т.е съдът
приема, че за ответницата Е. се установи наличието и на последния елемент от
увреждането – противоправното й поведение, довело до ощетяване на Дружеството.
Вторият ответник е бил съпруг на д-р Е.
към онзи момент и управител на Денталния център и по смисъла на параграф 1,
ал.1 от ТЗ ответниците са свързани лица. По силата на възложените му от Община
Бургас чрез Кмета на Община Бургас мандатни функции да представлява и управлява
ДЦ – 1, гр.Бургас вкл. и да определя размера на основните и допълнителни
възнаграждения на наетите в ДЦ лица в това число и да утвърждава
организационната и управленска дейност и структура в Центъра – чл.9 и чл.10 от
договора за възлагане от 08.11.2012г., и като управител и съпруг на
ответницата, той също носи отговорност и то солидарна такава на основание чл.23, т.4 от ЗДФИ и параграф 1от ТЗ.
Или при така изложеното съдът намира
предявеният от ДЦ въз основа на акт за финансов начет иск за установяване на
вземане спрямо ответниците като имуществена отговорност по Глава трета на
Закона за държавната финансова инспекция за доказан и основателен.
Лихвата по смисъла на чл.26 от ЗДФИ
се дължи от момента на причиняване на вредата. В конкретния случай вредата е
резултат от получаване и отчитане на възнаграждения на различни дати през
периода от 01.06.2013г. до 31.12.2015г. като не се доказа размерът на тази
претенция за периодите на настъпване на вредата т.е обедняването на ДЦ за всяко
едно изплащане на възнаграждението, което мотивира съда да приеме този иск за
недоказан и неоснователен.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК
в полза на ищцовото
дружество са дължими по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски, които се претендират в
исковото дело в общ размер 1 199
лева съгласно приложения списък на разнсоките и съразмерно на уважените искове.
Досежно
сторените по заповедното производство съдебно -деловодни разноски и вмененото с
ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за
исковия съд да присъди и тях на страните, то ответниците следва да ги заплатя в
размер на 481 лева – сбор от разходите за държавна такса и възнаграждение за
адвокат съобразно отново уважената част на исковите претенции.
Ответниците
следва на основание чл.78, ал. 3 от ГПК да получат част от сторените разноски
по делото в размер на 166 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Т.Е., ЕГН **********,*** и Ц.И.Е., ЕГН **********,***, че в полза на „Дентален център – 1 –
Бургас” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „..., представлявано от М.. Й.. Я.. съществува в условията на солидарност вземане по Акт за начет № 11-04-27/09.12.2016 г.,
издаден от Агенция за държавна финансова инспекция за сумата от 6 399.72 лева (шест хиляди триста
деветдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) - представляваща вреда, причинена
на дружеството от неоснователно начислени и платени на Ц.Е. възнаграждения за хирургически
операции, осъщетсвявани през периода от 01.06.2013г.
до 31.12.2015г. и одобрени от Д.Е. ведно
със законовата лихва от датата на сезиране на съда 31.03.2017г. до
окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за сдумата от 1 447.19 лева - обезщетение
за забава за периода 01.01.2013г.– 22.11.2016г., и които суми са предмет на заповед
№ 1535/ 10.04.2017г. по чл.417 от ГПК
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 2350/ 2017г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д.Т.Е., ЕГН **********, адрес: *** и Ц.И.Е., ЕГН **********,***
да заплятат на „Дентален център – 1 – Бургас” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „..., представлявано от М.. Й..
Я.. съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 6289/ 2017г. и ч.гр.дело № 2350/ 2017г. по описа на БРС в
общ размер на 1 680 лева (хиляда шестотин и осемдесет лева ).
ОСЪЖДА «Дентален център–1– Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „.. ... представлявано от М.. Й..
Я.. да заплати на Д.Т.Е., ЕГН **********,***
и Ц.И.Е., ЕГН **********,*** да заплятат на съдебно - деловодни разноски по гр.дело № 6289/ 2017г. в размер на 166
лева (сто шестдесет и шест лева ).
Решението
е обжалваемо по въззивен пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за настоящото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ