Решение по дело №2170/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 18 март 2020 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20193330102170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер 587                                          31.12.2019 г.                                     гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На осемнадесети декември                               две хиляди и  деветнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар  Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. 2170 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, вр. с чл.9 ал.2 от НСОРЗ

               Депозирана е искова молба от К.Н.Т., с която е предявен иск срещу ОД на МВР Разград, за заплащане на сума в размер на 1640,51лв., който е изменен в с.з. в размер на 1583,48лв. - допълнително възнаграждение за извънреден труд от над нормо часове в размер на 250,54часа за периода 01.09.2016г. – 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143. Сочи, че полагал труд в гр.Лозница на длъжност мл. инспектор в РУ-Лозница при ОД на МВР Разград. Съгласно ЗМВР бил със статут на държавен служител. За процесния период полагал труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Сочи на за разпоредбите на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР за изплащане на допълнителни възнаграждения за извънреден труд, който при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск. От 14.10.2016г.  работното време на държавните служители съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8,12-,24 часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отметен период. Твърди, че за нощният труд е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане на нова наредба относно работното време, тази методика е останала неуредена със специална норма и се прилага общата такава, а именно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. Както, че коефициентът  в случая е 1.143/8:7/, че заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени в две различни правни норми на чл.8 и ч.9 от НСОРЗ, като ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179. За периода от 01.09.2016г. до 30.06.2019г. е положил общо 1752 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2002,54 часа и извънреден труд 250,54 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

         В предоставения срок е постъпил отговор от ответника, който намира иска за неоснователен за процесния период. А за периода 01.06.2019г.-30.06.2019г., че няма отчетен нощен труд за служителя с протокол по надлежния ред. Признава, че ищецът е бил в служебни правоотношения в този период, изпълнява длъжността мл. оперативен дежурен в ОДЧ РУ Лозница при ОД на МВР Разград. Твърди, че работното време се организира в едно сменен режим-24 часова смяна по график съгл. заповеди, като ищеца е работил и полагал труд и през нощта. Както, че за ищца са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ, не е налице законен акт, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1,143. НСОРЗ е приложима за работниците и служителите по трудово правоотношение, а условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение на държавни служители в МВР по чл.179 от ЗМВР се определя с наредба от министъра на вътрешните работи, а определянето на конкретния размер със заповед на съответния ръководител.В процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда и организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режим на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в сила от 02.08.2016г. Заповедите с които се определя размера на допълнително възнаграждение за нощен труд са от 28.10.14г. и от 23.11.17г. - за всеки отработен нощен час между 22ч. и 06ч. се изплаща допълнително за нощен труд в размер на 0,25лв. Твърди, че положения от ищеца нощен труд е получил допълнително заплащане. Същият съгласно протоколи с които ежемесечно се отчита нощния труд е положил 1648 часа, а не 1752 часа. Както, че НСОРЗ за полицейски органи е неприложима. В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, което води до неприложимост на посочения коефициент, т.к. същият се  получава от съотношението на 8ч. дневен труд към 7ч. нощен. Твърди, че искането за заплащане на нощен труд като извънреден е неоснователно, предвид чл.178 т.3 ЗМВР, където е посочено възнаграждението за извънреден труд, като се прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като регламентацията за заплащане на нощен труд е в чл.179 ал.1 ЗМВР, а в ал.2 сочи, че доп. възнаграждения за нощен труд се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а размерът на извънредния труд е в чл.187 ал.6 ЗМВР. Както, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове/извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане, като за нощен. За периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. е действало правилото на чл.9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът работи по служебно правоотношение при ответника, като  в периода 01.06.2019г.-30.06.2019г. изпълнявал длъжността мл. оперативен дежурен в ОДЧ РУ Лозница при ОД на МВР Разград. Работното време се организирало в едносменен режим-24 часова смяна по график съгл. заповеди, като ищеца е работил и полагал труд и през нощта.  

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, за периода 01.09.16г.-30.06.19г. ищецът е положил труд 5074часа. Общо положения нощен труд е 1648 часа. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд от 1684 часа става 1883,36 часа за целия период. Разликата между преизчисления  и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 235,66часа. Общия размер на трудовото възнаграждение за незаплатен труд  за 235,66 часа възлиза на 1583,48лв.

Приложени са графици за дежурства и протоколи за отчитане на отработеното време за процесния период.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:  Не е спорно наличието на служебното правоотношение между страните, полагания от ищеца труд на 24-часови смени. Както, че за процесния период на ищеца е начисляван и заплащан положения нощен труд, съгласно графиците за дежурства. Отработеното време с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност в случая при приложимост на нормите на ЗМВР се изчислява сумирано на основание чл.187 ал.3 ЗМВР. Като в чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР е предвидено допълнително заплащане за извънреден труд, съответно в чл.179 ЗМВР и такова за нощен труд. В случая ищецът не претендира извънреден труд над определените нормо часове, или заплащане за положен нощен труд, а допълнително възнаграждение в резултат на получената разлика от преобразуването на часовете труд през нощта в дневни, при прилагане на коефициент 1,143. Законодателят е възприел две линии на закрила, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд - заплащане часове положен нощен труд в увеличен размер като допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд, последното уведено и в издадена Заповед №8121з-1429 от 23.11.17г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която за всеки отработен нощен час между 22 ч. и 06 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв, което на ищеца е заплатено и не е предмет на претенцията. Както и редуциране на продължителността на нощния труд чрез коригирането му с определен коефициент при отчитане на работното време. В случая се спори дали следва да се преизчислят нощните часове труд с посочения коефициент 1,143 и заплатени в увеличен размер. След като в ищецът е полагал труд през нощта и отработеното време се е изчислявало сумирано, следва да се приложат разпоредбите на чл.187 ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд. В действалата в този период Наредба издадени на осн. чл.187 ал.9 ЗМВР, а именно Наредба №8121з-776 от 02.08.016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, който е бил прилаган в предходен акт. Липсата на такава разпоредба за процесния период обаче, не следва да се тълкува като забрана, а празнота в уредбата на положените от служителите на МВР часове нощен труд и преизчисляването им като дневен. При наличие на такава непълнота, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. В такъв смисъл е и практиката на ВКС, че при сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата за превръщане на нощните часове в дневни/Рещение №14/27.032012г.  гр.д.№405/11г. IVг.о. ВКС/. В противен случай държавните служители в МВР биха били в неравностойно положение по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите работещи по трудово правоотношение. Не на последно място аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР - държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт. Поради което отработените от ищеца часове нощен труд за процесния период, следва да се преобразуват с коефициент 1,143. Неоснователно е възражението на ответната страна, че са заплатени положени от ищеца часове нощен труд според уредбата- по 0,25лв. на час. Това е различно възнаграждение, а именно за положен нощен труд според определението в чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.140 ал.2 КТ. Двете понятия - нощен труд и „своеобразен“ извънреден труд в какъвто смисъл е заявена претенцията, са дефинирани и по отделно в КТ, съответно в чл.140 КТ и чл.143 КТ, единият е труд между 22ч. и 06ч., а другият извън установеното работно време, независимо дали е положен през деня или през нощта. Неоснователно е и възражението на ответната страна, че с чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си през процесния период е било предвидено, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат като извънреден труд по реда на 149 КТ пред Инспекцията по труда/ИТ/ без превръщане на нощни часове в дневни. Тази разпоредба не касае заплащането на тези часове, а отчитането на извънреден труд пред държавен орган - ИТ. По изложените съображения претенцията за заплащане на „своеобразен“ извънреден труд през процесния период, получен след преобразуване на часовете нощен труд в дневен, или положен труд, но незаплатен такъв, се явява доказана. Според заключението на вещото лице ищецът е  положил нощен труд за периода 01.09.16г. - 30.06.19г., който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза общо на 1883,36часа, като незаплатеното от ответника възнаграждение като разлика, е в размер на 1583,48лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното в размер на 400лв./480лв. с ДДС/е към минимума и в рамките на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се следва.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати за държавна такса по сметка на РРС сума 63,34лв., както и 151,20лв. за експертиза, или общо 214,54лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Разград, адрес гр.Разград, ул. Кирил и Методий 8, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Т., ЕГН**********, адрес *** ********, сумата 1583,48лв./хиляда петстотин осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от над нормочасове  за периода 01.09.2016г. – 30.06.2019г., получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва считано от 31.10.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за разноски

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР  Разград, адрес гр.Разград, ул. Кирил и Методий 8, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 214,54лв. /двеста и четиринадесет лева и петдесет и четири стотинки/

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 02.01.2020г.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: