№ 8656
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110160616 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 60616 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. С. А., с ЕГН **********, от гр.
С.., против „Стик - кредит“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С..
представлявано от изпълнителния директор С.. Н. Т.., за установяване по отношение на
ответника, че договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, от 25.10.2021 г. е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, като неравноправна, в противоречие с
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК както и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 260 лв., платена от ищеца на
ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
предявяване на исковата молба - 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както
и направените по делото разноски, а при условие на еветуалност са предявени искови
претенции за прогласяване на клаузите на чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от договора за нищожни, като
противоречащи на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК, и клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за
нищожна като непритажаваща обезпечителна функция, и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 200 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 09.11.2022 г.
до окончателното й изплащане плащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 25.10.2021 г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит в размер на 3 000 лв., за срок от 24 месеца, при договорен годишен
процент на разходите в размер на 42,58 % и годишен лихвен процент от 36 %. Също така
твърди, че съгласно чл. 17, ла. 1 от договора следвало в з-дневен срок от сключване на
договора да осигури поръчител или банкова гаранция, а съгласно чл. 27, ал. 1 от договора
било предвидено, че при неосигуряване на обезпечение ищцата дължи неустойка в размер
на 0,9 % на ден от стойността на усвоената по кредита сума. В чл. 9 от договора била
предвидена такса за продължаване на срока по кредита, а в чл. 10 било договорено
заплащане от потребителя на разходите за събиране на просрочените вземания, израдяващи
се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори и лични посещения, при неизпълнение на задължението на потребителя по
погасителния план, като таксата е определена в размер на 10 лв., но не повече от 120 лв. В
чл. 11 от договора било договорено, че потребителят дължал и заплащането на едно
текстово съобщение в размер на 0,30 лв. Излага твърдения за връщане на сумата от 4 260 лв.
по кредита. Оспорва договора като нищожен поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
поради нарушаване на добрите нрави, както и поради противоречие на договора с чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика на СЕС, излага
подробни съображения. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени
са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Стик - кредит“ АД, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Не спори сключен между страните договор за предоставяне
на кредит в размер на 3 000 лв., която сума ищцата е следвало да върне заедно с
договореното възнаграждение и съгласно погасителен план. Сочи, че договорът е сключен
от разстояние, като в деня на сключването му паричната сума била предоставена от
кредитора на потребителя в „Интернешънъл Асет банк“. Договорът бил сключен при общи
условия. Излага подрбони съображения относно сключване на договора от разстояние, като
инициативата за сключването му била на ищцата посредством попълване на електронна
заявка за отпускане на кредит на 25.10.2021 г. По електронен път на потребителя били
изпратени проект за договора, погасителен план, стандартен европейски формуляр и общи
условия. Сключването на договора по електронен път, от разстояние отговаряло на
изискванията на националното законодателство. Твърди, че на ищцата не е била
2
начислявана неустойка, а договорената такава била за неизпълнение на парично задължение.
Оспорва твърдяното в исковата молба неоснователно разместване на блага в имуществените
сфери на страните по договора. Позовава се на съдебна практика, излага подрбони
съображения във връзка с основната функция на договорената неустойка. С отговора на
исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от М. С. А. против „Стик - кредит“ АД за
установяване по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние, от 25.10.2021 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, като
неравноправна, в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1
260 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 09.11.2022 г. до окончателното й
изплащане плащане, както и направените по делото разноски, а при условие на еветуалност
са предявени искови претенции за прогласяване на клаузите на чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от
договора за нищожни, като противоречащи на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК, и клаузата на
чл. 27, ал. 1 от договора за нищожна като непритажаваща обезпечителна функция, и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв., платена от ищеца на
ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане плащане.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при общи условия и от разстояние, съответствие на клаузите на договора със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
3
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като основателно, следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 60616/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.03.2024 г., от 11,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от М. С. А. против „Стик - кредит“ АД за
установяване по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние, от 25.10.2021 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, като
неравноправна, в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1
260 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 09.11.2022 г. до окончателното й
изплащане плащане, както и направените по делото разноски, а при условие на еветуалност
са предявени искови претенции за прогласяване на клаузите на чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от
договора за нищожни, като противоречащи на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК, и клаузата на
чл. 27, ал. 1 от договора за нищожна като непритажаваща обезпечителна функция, и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв., платена от ищеца на
ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане плащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Стик - кредит“ АД, с който оспорва предявените
искови претенции като неоснователни, излага подрбони съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за потребителски кредит от 25.10.2021 г., погасяване на задължението по
4
договора.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи
условия и от разстояние, съответствие на клаузите на договора със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че не ангажира доказателства за предоставяне на потребителя
на стандартен европейски формуляр.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложеното към отговора на исковата молба писмено доказателство.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 300 /триста/ лева, който да се внесе от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд, като в същия срок се
представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.. Т.. Б.., с адрес: гр.С.., тел. .. 08.., като вещото лице се
призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
5
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6