№ 315
гр. Пазарджик, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.208 ал.3 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Пещерски районен съд №260279 от
23.08.2021г. постановено по гр.д.№58/2021г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлена молбата на СТ. Д. Г., с ЕГН-********** от с.Г.И., общ.Марица,
ул.“Блокови жилища извън регулация“, бл.3, ет.2 ап.6, за обезпечаване на
доказателства по бъдещ наказателен процес срещу Н. СТ. М., с ЕГН-
********** от гр.С., бул.“ Б.“ №57, вх.“Б“, ет.3, ап.21.
В частната си жалба с вх.№262975 от 07.09.2021г. подадена от СТ. Д. Г.
като адвокат и в лично качество като страна се поддържа, че определението е
незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е връчил препис на
насрещната страна по искането за обезпечаване на доказателства с указание
да може да подаде отговор. Счита още, че разглеждането на молбата й за
обезпечаване на доказателствата било забавено значително, като била дадена
възможност на другата страна да вземе становище по искането, и че другата
страна можело да получи само препис от искането. Излагат се процесуални
въпроси по назначаването и изслушването на съдебно-техническа
експертиза с определение №260221 от 26.05.2021г.. при определен депозит от
200лв и че към момента на посещението на имота от вещото лице депозитът
не бил внесен, включително и към 07.07.2021г. когато страната извършила
1
проверка и установила, че няма внесен депозит. Предвид липсата на такъв
вносен документ по делото /вносна бележка от 08.06.2021г./, а и с оглед
възможността окончателното възнаграждение за експерта да се увеличи или
не, счита, че няма право вещото лице да изисква от страните плащане
/доплащане на суми, които не са разпоредени от съда. Посочва, че всички
суми следва да бъдат превеждане по особената сметка на съда за вещи лица.
Счита, че съдът не може да позволява даването на пари на ръка срещу
разписка, като обичайна практика в РС-Пещера, което поведение частната
жалбоподателка приема за абсолютно недопустимо. Твърди още, че е
станала свидетел на даването на парична сума от ищцата М. на Г. и той приел
няколко банкноти от по 100лв, като се оспорва мотива на съда, че в същност
е дадена една банкнота от 100лв и че съдът е променил твърденията й.
Поддържа по същество, че с молбата си с вх.№262719 от 08.07.2021г. е
поискала на основание чл.207 от ГПК обезпечаване на доказателства в
настоящия граждански процес /гр.д.№59/2021г./ Твърди, че никога не е
искала да обезпечава по гражданско дело доказателства, необходими за
наказателно преследване и че наказателното разследване и сигнала до
прокуратурата са споменати само за пълнота на изложението и че подобни
действия се разследват, доколкото счита, че вещото лице не може да има
каквито и да било взаимоотношения със страните по делото, още по-малко
финансови за да се гарантира неговата безпристрастност. Затова счита, че
плащанията следва да се осъществяват през специалната сметка на съда,
предвидена за тази цел. Моли да се отмени обжалваното определение и се
върне делото на Пещерски РС с изрични указания за адекватно прилагане на
закона във връзка с възможностите на жалбоподателката за адекватна правна
защита, поискани по делото.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от насрещната страна
ищцата Н.М. чрез адв.В. в който жалбата се квалифицира като неоснователна
и се моли да бъде отхвърлена. Отговаря се на всички доводи в жалбата, като
се акцентира на факта, законът при обезпечаване на доказателствата дава
процесуална възможност на насрещната страна да се противопостави на
обезпечаването като изтъкне аргументи за това евентуално за липса на
интерес от обезпечаване, да иска събирането на доказателства пряко свързани
с тези, чието обезпечаване се иска. Акцентира, че по делото е внесен депозит
за изготвяне на допусната съдебно-техническа експертиза в размер на 200лв,
2
като е заплатен в определения от съда срок и представена вносна бележка с
молба по делото. Моли да се потвърди определението.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
във висящо исково производство по предявен иск по чл.109 от ЗС , и против
подлежат на обжалване акт на исковия съд -определение, с което се отказва
обезпечаване на доказателства във висящ граждански процес -чл.208 ал.1 и
ал.3 от ГПК и в предвидения едноседмичен срок от връчването на акта на
страната.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение като краен резултат е правилно.
За да откаже да уважи искането за обезпечаване на доказателства
Пещерският районен съд е съобразил, че искането е за обезпечаване на
доказателства с цел запазването им, представляващо събиране на запис от
охранителна камера, монтирана на ъгъл на сграда на съдебната палата в
гр.Пещера на дата 07.07.2021г. във времеви отрязък 10:10ч до 10:30ч, които
да бъдат служебно изискани от съда, разглеждащ делото, като нямало данни
същите да са били отказани на молителя от собственика на сградата или
собственика на камерите, като те твърди, че страната е станала свидетел на
получен подкуп - банкнота от вещото лице Г. в размер на 100лв.Посочва се,
че по висящото гражданско дело е допусната съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/ по задачата, поставена от ищеца и определен от съда депозит от 200лв,
вносим от ищцата по сметката на съда, като депозитът е бил внесен съгласно
указанията и че на експерта по представената от него справка-декларация е
трябвало да се доплатят още 95лв, като пред съдебната палата, ищцата и
пълномощника й адв.А. са видели експерта, който им обяснил, че могат да
доплатят разликата в брой на ръка срещу разписка, каквато била обичайната
практика в РС-Пещера. Съдът е направил извод, че събирането на
доказателства за бъдещ наказателен процес е процесуално недопустимо и на
това основание обезпечаване не може да се допусне събирането на
посочените записи от охранителни камери при липса на данни да е отказано
на молителя от собственика на сградата или от собственика на камерата.
Допълнено е, че ответникът разполага и със способи, предвидени в ГПК за да
3
защити процесуалните си права, предвидени в чл.201 от ГПК.
Установява се, че на 08.07.2021г. е постъпило писмено искане с вх.
№262719, подадено от ответницата в процеса СТ. Д. Г. по висящата исково
производство /гр.д.№58/2021г. по описа на РС-Пещера/, с искане на
основание чл.207 от ГПК да бъде разрешено предварително събиране на част
от доказателствата по делото с цел запазването им. Счита, че е налице
извършено престъпление против правосъдието за което е сигнализирала и
РП-Пазарджик. Излага факти и обстоятелства, осъществили на 07.07.2021г.
във времеви порядък от 10.10ч. до 10.30ч., а именно даване на подкуп от
насрещната по спора страна Н.М. на вещото лице Г. в присъствието на
свидетели както и на молителката за изготвено според молителката “невярно
заключение.“ Излага факти, че във връзка с назначена по делото СТЕ, е било
определено вещо лице Б. Г., който се свързал с молителката, извършил оглед
и измервания на отстоянията на спорния имот и заявил устно пред нея и пред
пълномощника й адвМ., че нито едно растение от засадените в двора й не би
могло да пречи на строежа на оградата, изцяло в имота на ищцата М.. Твърди,
че при получаването на писменото заключение, изготвено от експерта Г.,
установила, че същото противоречи с устно направените на място
констатации от Г. при измерванията и противоречащо на обективното
състояние на двата имота и без в заключението да се сочат важни
обстоятелства относно премахнати корените на асмите и на други насаждения
от ищцата. Молителката не може да си обясни тази промяна в изводите на Г.,
описани в писменото му заключение. Допълва още, че пред съдебната палата
на 07.07.2021г. вещото Г. свойски се държал с ищцата, довела двама
свидетели за разпит, като свидетелката чула как адвокатът на ищцата казва на
Г.: “Разплатихме се с вещото лице“. Твърди ответницата по иска Г., че
обръщайки се видяла ищцата М. да дава парична сума на Г.-няколко
банкноти от по 100лв, които били взети от Г. и държани в ръката си. Въз
основа на така изложените обстоятелства молителката Г. прави искане за
обезпечаване на важни за делото доказателства, а именно изземване на
записите от охранителната камера, монтирана на ъгъла на съдебната палата в
гр.Пещера за процесната дата и посочения времеви период от време 10.10ч.
до 10.30ч.,както и да бъде назначена техническа експертиза за автентичността
на направения видеозапис и да се отговори дали има извършени манипулации
върху видеофайла. Счита, че доказателствата са относими и допустими с
4
решаващо значение с оглед изхода на спора и за установява истинността на
изложеното от молителката. Излагат се твърдения за сигнализиране на
Прокуратурата за извършено престъпление от ищцата и от вещото лице за
даване съответно получаване на подкуп и престъпление по чл.291 от НК за
даване на невярно заключение.
В молбата няма изложени конкретни доводи за правен интерес от
поисканото обезпечаване на доказателствата по начина указан в цитираната
молба, както и защо счита, че тези доказателства са относими, необходими и
допустими към предмета на спора и с какво точно ще допринесат за
изясняване на делото от фактическа страна.
В отговора на искането за обезпечаване на доказателствата насрещната
страна ищцата Н.М. поддържа неоснователност на искането, признава се
факта, че пред Съдебната палата в гр.Пещера на посочения ден и времеви
период, е дадена сумата от 95лв /една банкнота от 100лв, с върнато ресто от
5лв/ остатък до цялото възнаграждение на експерта Г. /200 +95/, дадени му
лично от Н.М. на ръка, с уговорката, че заплатената сума ще бъде вписана в
съдебния протокол и че Г. ще даде разписка за получаването на сумата.
Оспорва се верността на изложеното от молителката за казаното устно от
експерта Г. при огледа и измерванията на място, като се посочва, че при тези
измервания е присъствал сина на М. и твърдяното изявление в молбата не е
било правено от експерта. Оспорва се довода за „свойски държане“ на
експерта към ищцата и пълномощника й пред съдебната палата при
извършеното плащане, като се оспорва твърдението за извършено
престъпление.
Искането за обезпечаване на доказателства във висящ исков процес така
както е направено е неоснователно.
Предвид представените от насрещната страна /доказателства/ с които
се признава, че на въпросната дата и час пред съдебната палата се е
осъществила среща между ищцата и пълномощника й адв. В. с експерта Г. на
която среща вещото лице Г. е получил сумата от 95лв, остатък от общо
дължимата сума от 295лв за изготвеното от него експертно заключение по
назначена по искане на ищцата Н.М. СТЕ, за което е издадена и разписка от
експерта Г. от 07.07.2021г. / в деня на срещата му с ищцата/ и предвид
депозираното 8 /осем/ дни по-рано заключение с вх.№262650 от 29.06.2021г. с
5
приложена справка декларация по чл.22 ал.2 и чл.24 ал.2 от Наредба №2 от
2015г. за вписване, квалификация и възнаграждение на вещите лица, в която е
отразено, че общия размер на дължимото възнаграждение на експерта за
изготвеното заключение, е в размер на 295лв, тоест извършено е
извънсъдебно доплащане на възнаграждението от ищцата по чиято
инициатива е поискана експертизата. Следователно фактът, който
ответницата иска да установи чрез снемане видеофайл се признава от
насрещната страна, се потвърждава, а именно, че е имало среща между
ищцата и експерта на посочения ден, място и час, и е извършено плащане на
остатъка от възнаграждението, тоест фактът не е спорен по делото. Друг е
въпроса дали плащането ще бъде зачетено от съда като редовно, което е
въпрос на неговата процесуална преценка.
Въпросът за твърдян подкуп като престъпление няма отношение към
предмета на спора и той не може да бъде установяван в исков процес с
обезпечаване на доказателствата. Исковото производство е образувано по
предявен иск по чл.109 от ЗС за преустановяване от ответниците СТ. Д. Г.,
И.В.Т., Н.И.В. и С.И.И., на неоснователните действия, с които пречат на
ищцата Н. СТ. М. да упражнява правото си на собственост и да бъдат осъдени
да премахнат изброените в исковата молба насаждения, засадени на
вътрешната регулационна линия между имотите. Основно доказателство
средство би се явила съдебно-техническа експертиза, каквато по делото е
назначена. При съмнения в компетентността на експерта, на притежаваните
от него специални знания и умения необходими да изготви конкретното
заключение, при съмнение че лицето е безпристрастно и необективно или
заинтересовано по една или друга причина от изхода на делото, в частност
наличие на даден и приет подкуп, страната която има такива подозрения
може да ги заяви във всеки един момент от производството, включително и
при разглеждане на изготвеното от вещото лице заключение, като
съображения поради които може да иска неговото отстраняване и заместване
с друго вещо лице, да оспорва по същество заключението като
некомпетентно изготвено или заинтересовано и да иска разширяване на
експертизата в тройна или извършването на повторна експертиза или
евентуално да иска спиране на производството ако по делото се разкрият
престъпни обстоятелства и други. Фактът, че ответницата Г. е сигнализирала
Прокуратурата с твърдения за реализиран подкуп между вещо лице и страна в
6
процеса, сам по себе си е достатъчен за да бъдат гарантирани нейните права в
процеса. Събирането на видеофайл за заснета среща пред съда не
представлява предвид характера и естеството на спора, по смисъла на закона
относимо, допустимо и необходимо доказателство за изясняване на спора от
фактическа страна. Това доказателство няма да допринесе за изясняване на
делото от фактическа страна, доколкото се касае за процесуален въпрос и
фактът осъществил се на процесната дата -предаване на парична сума на
експерта от една от страните, която има задължение за това по размера на
възнаграждението на експерта, не е спорен между страните по делото. Този
факт /плащането на остатъка от възнаграждението на експерта/ по същество
не се нуждае и от доказване след като се признава от насрещната страна и от
вещото лице. Принципно дори да се установи получаването на друга сума
чрез видеофайла, това само по себе си и безусловно не може да се
квалифицира като подкуп. Нещо повече, след приемането на заключението
на експерта Г., по искане на ответницата Г. е назначена повторна СТЕ която
да се извърши от експерт архитект назначен от съда, с оглед на спецификата
на спора, тоест от процесуална гледна точка искането на страната С.Г. е
удовлетворено /виж протокола от съдебното заседание от 06.10.2021г./
Следователно за ответницата и настояща жалбоподателка Г. липсва
интерес и необходимост към момента от обезпечение на доказателствата-
изискване на записи от камерата пред Съдебната палата в гр.Пещера. Ако
страната продължава да поддържа твърдения за даден и приет подкуп, това
доказателствено средство/ събирането на видеозаписи от камерата/, би могло
да се отнесе към наказателното производство и след като РП-Пазарджик е
сигнализирана, за същата не съществува процесуална пречка да събере това
доказателство по предвидените за това наказателно-правни способи,
доколкото същото би имало определено значение за установяване на
твърденията от Г. за осъществен подкуп като престъпно деяние. При доказан
подкуп във връзка с исковото производство евентуално депозираното
заключение би било предмет на оценка и в светлината на евентуално
установена престъпна дейност при изготвянето му. В случая, исканото
обезпечаване на посочените доказателствата и целта за която се иска няма
пряко отношение към предмета на спора и не следва да бъдат събирани.
Следва да се отбележи и това, че в нормата на чл.207 от ГПК, както и в
предишната-чл.165 ал.1 от ГПК отм., законът има предвид обезпечаване на
7
конкретно доказателство, а не изясняване на обстоятелства, които евентуално
да бъдат предмет на твърдения от страна на бъдещия участник в процеса.
Разликата е от значение за предметните предели на производството по
предварително събиране на доказателства, в което производство съдът следва
да прецени по общите правила въпроса за относимостта и допустимостта на
самото доказателство. Преценка по този ред не е възможна без да са изложени
фактите, за чието установяване се ангажират доказателствени средства. В тази
връзка са и принципните постановки в определение № 363 от 30.10. 2008 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1471/2008 г., V г. о., ГК и други.
За пълнота на изложението, по отношение на повдигнатите в частната
жалба процесуални въпроси досежно нарушена процедура по размяна на
книжата между страните във връзка с искането по чл.207 ал.1 от ГПК следва
да се отбележи, че съдът е спазил точно същата, така както е предвидена в
процесуалния закон.За разлика от обезпечаването на иска, обезпечаването на
доказателствата безусловно предвижда размяна на книжата с насрещната по
спора страна, която има процесуалното право да възрази, да оспори искането,
да изложи своето становище в писмен вид и да поиска в същия процес
събиране на доказателства които смята за необходими, допустими и относими
с оглед предмета на спора.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пещерски районен съд №260279 от
23.08.2021г. постановено по гр.д.№58/2021г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлена молбата на СТ. Д. Г., с ЕГН-********** от с.Г.И., общ.Марица,
ул.“Блокови жилища извън регулация“, бл.3, ет.2 ап.6, за обезпечаване на
доказателства във висящото исково производство.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Р Б. в едноседмичен срок от връчването му на страните при
условията на чл.274 ал.3 във връзка с чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9