Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2261 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ООД, с ЕИК: ********* против наказателно постановление № 03-009914/ 08.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на дружеството - жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 5000 /пет хиляди / лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3, за нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че в деня на проверката работникът е имал сключен трудов договор за който
е предстояла регистрация в НАП, като тъй като същата се е забавила и въпреки че
се е намирал на работното си място той фактически не е извършвал трудова
дейност, а единствено се е обучавал. Наред с това се сочи, че наложеното наказание
е завишено по размер и несъобразено с материалното положение на дружеството и
тежестта на евентуално извършеното нарушение. Моли се за отмяна на издаденото
НП.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа подадената жалба, като излага подробни
мотиви и акцентира на обстоятелството, че не се установявало по недвусмислен
начин, че св. В. е извършвал трудова дейност към датата на проверката.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди,
че лицето собственоръчно е потвърдило наличието на съществуващо трудово
правоотношение, като към момента на проверката уведомлението към НАП не е било
налице.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2018г. св. П.М. *** били изпратени на проверка на производствен цех, находяща се в гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 76, стопанисван от
„М.“ ООД.
При пристигането си в обекта св. М. и колегата й възприели
множество лица, които извършвали трудова дейност – едното от които св. С.В.
(който извършвал дейността на „машинен оператор), като им раздали за попълване
декларации във връзка със съществуващото трудово правоотношение.
В декларацията си св. В. собственоръчно отразил, че
работи в предприятие „М.“ ООД на длъжност „оператор на машина“ с месечно възнаграждение
от 510 лева, няма сключен трудов или граждански договор с работно време от
07.30 часа до 16.30 часа и почивни дни събота и неделя, след което се подписал.
Видно от наличната по преписката справка №
03388183099323/12.07.2018г. от 20.07 часа към посочения час в системата на НАП
са били изпратени уведомления за сключени същия ден 1 брой трудови договори от
дружеството-жалбоподател и то именно за лицето В. на длъжност „машинен оператор
за производство на мебели“.
При това положение бил направен извод, че е осъществен
състав на административно нарушение по КТ и на 31.07.2018г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето С.В.,
преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения, но
такива постъпили в срок, като в тях посочил, че не оспорва извършеното
нарушение, но моли да бъде съобразено обстоятелството, че уведомлението до НАП
е било изпратено веднага след приключването на проверката.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-009914/08.08.2018г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е
било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ –
имуществена санкция над минималния размер от 1500 лева, а именно 5000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. М., както и
частично от показанията на св. В. и св. Цонев – единствено в частта, която се
споменава за извършването на проверката, но не и досежно начина на протичането
й, респ. твърдението, че св. В. не е извършвал трудова дейност, а само е стоял
до машината в очакване да подпише трудовия си договор и за да се запознава с
механизма на работа.
На по-значителната част от
показанията на разпитаните свидетели Цонев и В., касаеща обстоятелството
полагало ли е лицето В. труд в процесния ден, по
какъв начин е било извършено попълването на декларациите и т.н. съдът не даде
вяра тъй като на първо място са показания на свидетели полагали и още полагащи
труд за дружеството-жалбоподател, а на следващо показанията им противоречат
пряко на наличните по делото писмени доказателства – трудовия договор, в който
няма вписан час на сключване, както и собственоръчните писмени сведения
предоставени от лицето към момента на извършване на проверката. За съда са
несъстоятелни твърденията, че при липса на сключен трудов договор лицето в
писмена декларация в която е предупреден, че носи наказателна отговорност за
деклариране на неверни обстоятелства би вписало, че има сключен такъв и би
измислило изцяло параметри на същия като размер на трудово възнаграждение,
конкретен работен ден, почивки и отпуски.
На следващо място видно от
показанията на актосъставителя към момента на влизане
на служителите на ДИТ в производствения цех В. е извършвал трудова дейност.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения
срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление 03-009914/08.08.2018г. е издадено от компетентен
орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно заповед № 2080/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по
ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не
констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било
допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН,
така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Проверяващите органи, противно на твърденията на
жалбоподателя, обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия;
констативен протокол; копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна.
В акта за установяване на административно нарушение е
била посочена правилната правна квалификация на описаното административно
нарушение, като на база на събраните доказателства административно наказващият
орган е направил единствения възможен извод за извършено административно
нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Видно от събраните доказателства именно в нарушение на
това задължение до фактическо извършване на работа е бил допуснат С.В., поради
което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на работодателя.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно
заседание възражения, съдът намира следното:
С жалбата се сочи, че АНО не бил изясни в изискуемата
степен всички релевантни обстоятелства и в частност полагали ли са лицата
установени в цеха труд. Посоченото обстоятелство според съда се доказа по
несъмнен начин в хода на въззивното производство от
разпита на св. М., показанията на която се подкрепят по изискуемия начин от
представените по преписката писмена декларация, трудов договор и копие на
уведомлението доста време след приключване на проверката. Наред с това
показанията й се потвърдиха по косвен път и
от заявеното във възражението срещу акта, че не оспорват фактическите
констатации по време на проверката.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в същите се съдържа
описание на всички елементи от състава на нарушението. Посочено е конкретно
лице, обладаващо специфичното качество работодател и конкретно лице - работник.
Конкретизирана е датата на започване на изпълнението на трудовите функции на
наетото лице, както и непредставеното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ на
работника преди допускането му до работа. Въз основа на описаните в
обстоятелствената част на АУАН факти правилно е била изведена нарушената норма
на материалния закон.
Доколкото обаче в случая се касае за първо нарушение на
жалбоподателя, съдът намира, че определената санкция следва да се намали до
законоустановения минимум от 1500 лева.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 03-009914/ 08.08.2018г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „М.” ООД е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000
/пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
същата на 1500 /хиляда и петстотин лева/ за допуснато нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: