РЕШЕНИЕ
№ 1361 дата 20 октомври
2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІІ-ти състав,
в закрито заседание на 08 октомври 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело №
1545 по описа за 2020г. и за да
се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Бусофт
Инженеринг” АД, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.42А, представлявано от управителя Р.И.Б.против Решение № 64/10.06.2020г.
постановено по НАХД № 92/2020г. по описа на Районен съд – Царево, с което е
потвърдено наказателно
постановление № 02-0002823/20.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”, с което, на касатора, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500
лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
Съдебното решение се обжалва като
неправилно. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличието на
трудовоправни отношения между страните. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с
него наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът
по касация се представлява от пълномощник, който пледира за отхвърляне на
касационната жалба и присъждане на разноски по делото.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за
неоснователна.
Дружеството-касатор
е санкционирано за това, че при извършена на 10.01.2020г. проверка по спазване на
трудовото законодателство в строителен обект – „Сграда за безвредни
производствени дейности – станция за преработване на мляко в млечни продукти“,
находящ се в ПИ 10361.501.82 по КК на с.Велика, общ.Царево, са установили на
място лицето Д.Й.С.да полага труд при изработка на кофраж и армировка на плоча
на кота 7,50 като „арматурист“, без сключен трудов договор, в нарушение на
чл.62, ал.1 от КТ. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че
установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране
отговорността на дружеството за нарушение на трудовото законодателство. Прието
е, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на
административно нарушение, а наложената имуществена санкция е намерена за правилно определена в законоустановения
минимум.
Решението
е правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Правнозначимият
факт, че касаторът, в качеството си на „работодател”, е извършил нарушение на трудовото
законодателство, като не е сключил трудов договор в писмена форма с работника Д.Й.С.,
а при проверка по спазване на трудовото законодателство последният е установен
да престира труд на строителен обект – мандра, в с.Велика собственост на
„Бусофт Инженеринг“ АД като „арматурист“, е безспорно доказан.
С
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е
вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо
наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености:
работно място, характер на извършваната работа (трудова функция),
възнаграждение, почивки, които са били констатирани да са налице в случая, но
за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В
производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на
правоотношението между дружеството и Д.С., от които може да бъде направен
извод, че се касае за трудово правоотношение, като данните категорично
сочат, че към датата на извършване на проверката, С. е извършвал трудова
дейност. Възраженията
на касатора досежно липсата на трудовоправни отношения между страните, поддържани и пред настоящата
инстанция са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в
административната преписка документи. С. се е вписал собственоръчно в
справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ като работещ на процесния
строителен обект - мандра в с.Велика, на длъжност „арматурист“, с работно време
от 08,00-17,00 часа, с право на 1 час почивка и два почивни ден, както и
конкретно трудово възнаграждение, за което е положен и подпис. С. фигурира и в представеният регистър - Отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за м.януари, същият е бил обвързан с
работно време, като в административната преписка се съдържа и заповед на работодателя
с която е разписано работното време на работниците на обект – строеж на мандра
в УПИ ХVІІ, кв.19, с.Велика съгласно
която е въведено подневно отчитане, при 8-часов работен ден и петдневна работна
седмица. Спрямо него е проведен начален, а впоследствие е
провеждан и ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на работното място,
като тези
данни водят до извод, че лицето не е било самостоятелно при извършване на
своята дейност и изключват индицията, че отношенията имат за предмет
изработване на определен резултат по гражданско правоотношение. Районният съд е
изложил обстойни мотиви в тази насока, като следва да се има предвид и това, че
като частен документ, гражданският договор не се ползва с материална
доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него, следва да се
преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. Доколкото в
случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема, че
гражданският договор не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото
лице на труд в обекта на касатора.
С
оглед на изложеното, настоящият състав счита, че за касатора безспорно е било
налице задължение да сключи трудов договор с лицето преди да го допусне до
работа. Касаторът не отрича,
че не е изпълнил посоченото задължение, поради което правилно, в качеството му
на работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл. 63 ал.1
от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ. Санкционната
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда наказание от 1 500 лв. до 15 000
лв., като наложената от наказващия орган санкция в размер от 1 500лв.
касационната инстанция приема за справедлив, като определен в неговия минимум.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 64/10.06.2020г. постановено по НАХД № 92/2020г. по описа на
Районен съд – Царево.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: