Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на десети ноември през
2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря И.Коцева , като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№
8207 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 12.04.16 г. СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 13714/15 г. е осъдил ЗАД „А.“ да
заплати на Т.Л.З. на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 14 549,50
лв.-застрахователно обезщетение за щетите по л.а. „БМВ 530“ с рег.№ *******от
произшествие от 06.06.14 г. в гр.София, бул. „*****“ около 23,30 ч. съгласно
полица № ********** от 11.12.13 г. за застраховка „Каско“ и „Асистанс за
чужбина“ със законната лихва от 17.03.15 г. до окончателното й плащане и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 761,48 лв.-обезщетение за забава за периода 10.09.14
г.-16.03.15 г., като е отхвърлил иска по чл.208 КЗ /отм./ за разликата до
18 400 лв., а по чл.86 ЗЗД за разликата до 963 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „А.” в частта, с която исковете са
уважени с оплаквания, че същото е постановено в противоречие с процесуалните
правила и нарушаване на принципите за състезателност и равноправност на
страните в процеса.Въззивникът твърди, че съдът не е приел представеното с
отговора на исковата молба заключение на автотехническата експертиза, нито е допуснал
като свидетели експерта, извършил огледа на участващите МПС и експерта,
извършил огледа и снел писмените уведомления на участниците в ПТП, а е
кредитирал изцяло показанията на водача, участник в произшествието.Изразява становище,
че първоинстанционният съд не е обсъдил изцяло заключението на автотехническата
експертиза, а само в частта, с която се дават отговори на задачите, поставени
от ищеца и е направил извод на база на предполагаем механизъм, без да отчете,
че констатациите, описани в протокола за ПТП, са оборени от заключението на
вещото лице.Твърди, че в тежест на ищеца е било да установи по безспорен начин
твърденията си за настъпили вреди и за наличие на пряка причинно-следствена
връзка.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете .Претендира разноски.Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната
жалба- Т.Л.З. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е направил
извода си за механизма на ПТП въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, и че решението на съда е правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищцата- Т.Л.З. твърди, че на 10.12.13 г. е сключила с ответника
застрахователен договор, оформен със застрахователна полица № **********, с
който е застраховала собственото си МПС марка „БМВ“, модел 530, рег.№ *******по
клауза „П-пълно каско и допълнителни договорености: Автобобилен асистанс за чужбина“
за периода 11.12.13 г.-10.12.14 г.На 06.06.14 г. в гр.София, жк „****“, на ул.
„*****“ на 100 метра след ул. „Амстердам“ по посока от бул. „*******“ към
„Искърско шосе“ е реализирано ПТП с участието на застрахованото при ответника
МПС, управлявано от Ц.Т.Т. и л.а. „Пежо“ модел 307 с рег.№ *******, за което е
съставен протокол за ПТП № 1502472/07.06.14 г. на СДВР.Твърди, че на виновния
водач е съставен акт за установяване на административно нарушение №
Т512795/07.06.14 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление №
14-**********, връчено на лицето на 20.11.14 г.Вследствие на произшествието
автомобилът на ищцата е претърпял множество щети и при ответника е образувана
щета № 10014030117825.Твърди, че е представила всички изискуеми от ответника
документи, като съгласно изготвената проформа фактура по щетата от фирма „Пит Кар“ ЕООД необходимата
за възстановяване на автомобила сума
възлиза на 26 703,22 лв., която е по-голяма от уговорената в полицата
застрахователна стойност-23 000 лв., поради което е икономически неизгодно
възстановяването на автомобила и ответникът е следвало да й заплати обезщетение
за тотална щета-80% от застрахователната сума или 18 400 лв.С писмо изх.№
100-4890/10.09.14 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно
обезщетение с мотиви, че описаните повреди не съответстват на механизма на
настъпилото ПТП.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 18 400 лв. на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, както и
сумата от 963 лв.-обезщетение за забава за периода 10.9.14 г. /датата на
изричния отказ на ответника/ до 16.03.15 г. /датата на завеждане на иска/ със
законната лихва след тази дата до пълното изплащане на сумата.
Видно от
свидетелство за регистрация част I ищцата е собственик на л.а. „БМВ 530 Д” с рег.№ *******.
С комбинирана застрахователна
полица № ********** Т.Л.З. е застраховала процесния лек автомобил при ответника
по комбинирана застраховка „Каско и
злополуки” по клауза „П-пълно каско“ за периода 11.12.13 г.-10.12.14 г. със
застрахователна сума 23 000 лв.
Видно от протокол за
ПТП № 1502472/07.06.14 г. на 06.06.14 г. около 23,30 ч. в гр.София на ул. „*****“
по посока от бул. „*******“ към „Искърско шосе“ е настъпило ПТП с участието на
процесния лек автомобил, управляван от Ц.Т. и л.а. „Пежо 307“ с рег.№ ******* с
водач Ч.С..В протокола е отразено, че водачът на л.а. „БМВ 530Д“ поради
несъобразена с релефа на местността скорост е реализирал ПТП с насрещно
движещия се автомобил.Представено е и наказателно постановление №
14-4332-012963/06.11.14 г., връчено на 20.11.14 г. за наложени на Ц.Т.Т. глоби
за нарушение на чл.179, ал.2 ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП.
С писмо изх.№ 100-4890/10.09.14
г. ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение на ищцата по
образуваната ликвидационна преписка № 10014030117825 поради несъответствие
между декларирания механизъм и настъпилите вреди.
От заключенито на
АТЕ на в.л.Й.Й.е установено, че при прав ексцентричен удар, какъвто е отразен в
протокола за ПТП, ротацията на превозните средства би следвало да е обратна на
часовниковата стрелка.В протокола за ПТП е отразена ротация и крайно положение
на превозните средства, които противоречат на законите на динамиката.Щетите по
лекия автомобил, отразени в протокола за ПТП, се намират в пряка причинна
връзка с произшествието.Стойността за възстановяване на автомобила на база
средни пазарни цени към момента на ПТП възлиза на 15 865,38 лв.Действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП е 20 785 лв.Стойността на уврежданията
по процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие представляват 76,33% от неговата действителна стойност.Стойността на
обезщетението при условията на тотална щета е 14 549,50 лв.В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че описаният в заключението механизъм е взел
от протокола за ПТП, и че по делото няма данни за друг механизъм на
произшествието.
По делото е разпитан
свидетеля Ц.Т., който твърди, че на 06.06.14 г. е взел от съпруга на ищцата
процесния автомобил и в 23 ч. е пътувал по бул. „*****“.Поради неравност на
пътя, която той не е забелязал, автомобилът е отскочил и се е ударил челно в
насрещно движещ се автомобил „Пежо“.След удара л.а. „БМВ“ е застанал
перпендикулярно на осевата линия, другият автомобил е останал в същото
положение, само че е отскочил от пътя.Мястото на произшествието е посетено
първо от органи на КАТ, после е дошла мобилна група на ЗД „А.“, органите на КАТ
са му съставили акт и са начертали схема на ПТП.Свидетелят твърди, че е казал
на полицая, че схемата не е както трябва, но той е казал, че няма значение и той
се е подписал.На схемата по протокола процесният автомобил е посочен като
участник № 2.Заявява, че фаровете и предниците на двата автомобила са гледали в
една и съща посока, и че не си спомня дали другият автомобил се е завъртял от
удара в другата посока и твърди, че по-скоро фаровете са гледали в другата
посока, а между двата автомобила е имало разстояние и те не са били допрени
един до друг.Ударът е настъпил в насрещната лента за движение.Свидетелят се е
движел с около 60 км/ч.По предната част на автомобила е имало много повреди.
Пред настоящата
инстанция е разпитан свидетеля М.Методиев, който твърди, че през 2014 г. е
работил като „контролен инженер“ в дружеството на въззивника.Свидетелят твърди,
че още при завеждането на щетата и след преглед на снимковия материал се е
породило съмнение относно описания механизъм, тъй като начертаната схема и
описаните повреди не кореспондират с динамиката като такава.В протокола са
отбелязани повреди по дясната страна на „БМВ“,
а повредата е била предна лява.Като ширина по площ е била почти
цялата лява половина на л.а. „БМВ“, а на
л.а. „Пежо“ контактната площ е била значително по-малка и е засягала не повече
от 2/3 от ширината на лявата му част.По-голямата част от частите на л.а. „БМВ“
са били превързани с тел, която в голяма степен е била корозирала.Направена е и
диагностика в официален сервиз на марката и се е оказало, че грешките, които са
описани в компютъра на автомобила, се различават от километрите, които се
показват на алгометъра на самия автомобил, т.е. повреди са възникнали при
пробег на автомобила 6 км по-рано.По автомобил „Пежо“ е имало значителни ръжди
по предните дискове, по някои от основните предни носещи греди, джантата в
зоната за деформация е имала ръжда, която не би трябвало да е в такава голяма
степен.Свидетелят не е присъствал на огледа, а се е запознал със състоянието на
автомобилите по снимков материал и документи.На лицата, присъствали на мястото
на събитието е направило впечатление, че липсва мириса на барут, характерен при
задействане на пиропатроните на тези въздушни възглавници, както и характерното
пожълтяване, и са сигнализирали за това несъответствие.
Пред настоящата
инстанция е приета автотехническа експертиза на в.л. И.Т., съгласно която в
представения протокол е отразено „подновяване“, без да са описани увреждания
към момента на сключване на застрахователния договор, не са представени и
фотоснимки, на които да се вижда процесният автомобил преди и след настъпилото
застрахователно събитие.Средната пазарна стойност на автомобила към момента на
настъпване на застрахователното събитие е 20 785 лв.Стойността на уврежданията
към датата на ПТП възлиза на 15 865,38 лв. и представлява 76,33% от
неговата действителна стойност.Размерът на обезщетението на процесния автомобил
при условие на тотална щета е 14 528,71 лв.Вещото лице твърди, че данните
в констативния протокол не съответстват с показанията на свидетеля Т..При челен
удар с предните леви части на двата автомобила същите се деформират в голяма
степен в предните им леви части, след което и двата автомобила продължават
движението си в първоначалните им посоки и под малък ъгъл надясно спрямо
платното за движение.За да се съпоставят деформациите на автомобилите,
участвали в ПТП и да се определи дали то е настъпило между двата описани в
протокола автомобили и мястото на ПТП, е необходимо да се направи оглед на
двете МПС.При така описаното ПТП със скорост на л.а. „БМВ“ около 60 км/ч и
челен удар с насрещно движещ се автомобил, ударът би бил с висока
интензивност.При такъв удар водачите получават травми и мястото на ПТП би
следвало да се посети от органи, разследващи тежки ПТП, съставя се протокол за
оглед на местопроизшествие, отразяват се измервания на обективните находки, а
такъв протокол в случая не е представен.Вещото лице прави извод, че от данните
по делото не може да се направи категорично заключение дали ПТП е настъпило по
описания от свидетеля Т. и констативния протокол за ПТП механизъм или не.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.208, ал.1 КЗ /отм./ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Първоинстанционният съд е
приел, че протоколът за ПТП в частта относно участниците, датата, мястото и
видимите щети по превозните средства, е официален свидетелстващ документ, тъй
като е съставен от длъжностно лице в пределите на предоставената му по закон
компетентност за констатиране на тези обстоятелства, а в частта относно
механизма на ПТП същият представлява официален диспозитивен документ и не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила.Приел е, че по делото е доказано
настъпването на произшествието, датата, мястото, начина и видимите щети, както
и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите
щети.Приел е, че липса на данни за друго събитие със сходен характер не може да
се направи извод, че щетите са настъпили по друг начин освен по описания от
ищеца в исковата молба механизъм на ПТП, като той е отразен неправилно в
скицата към протокола за ПТП в частта относно разположението на автомобилите
след настъпване на удара между тях.При такъв механизъм е налице покрит риск и
застрахователят дължи застрахователно обезщетение, като е присъдено обезщетение
за тотална щета.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.От събраните пред настоящата инстанция
доказателства не се установи друг механизъм на произшествието.Приетата пред
настоящата инстанция автотехническа експертиза не установи различен механизъм
на произшествието.При доказано настъпило ПТП, както и причинна връзка между
констатираните щети по процесния автомобил и описания в протокола механизъм,
застрахователят дължи заплащане на обезщетение на застрахования по застраховка
„Каско“.Въззивникът не е доказал различен размер на щетите, нито е установил
същите да са настъпили от друго събитие.Разпитаният пред настоящата инстанция
свидетел Методиев не е бил на огледа и не възпроизвежда лични впечатления, а
разказаното от други лица.Показанията му не са подкрепени и от други
доказателства.По отношение размера на обезщетението съдът кредитира
заключението на приетата пред СРС автотехническа експертиза, тъй като вещото
лице е дало размер на щетите, които се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи
настъпването на застрахователно събитие и наличието на причинна връзка между
ПТП и настъпилите вреди.Поради изложените съображения искът по чл.208 КЗ се
явява основателен, а оплакванията във въззивната жалба са недоказани.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.С
оглед цената на иска и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/04 г.
размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 989,33 лв.С оглед обема на
извършените процесуални действия от пълномощника на въззивника и предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален от договорения и платен такъв в размер на
1 400 лв. на 990 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.04.16 г. на СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 13714/15 г. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” с
ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Л.З. с ЕГН **********
и със съдебен адрес: *** сумата 990 лв. /деветстотин и деветдесет лева/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.