РЕШЕНИЕ№ 261487
гр. Пловдив, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 13459 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „АСМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Монтана,
ул. „Гоцо Митов“ № 5, против Д.К.С., в качеството й на ***, ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 327 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване, че ищецът е носител на притезанията, за които е издадена Заповед
№ 2462/21.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4400/2019 г. на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от
16 507, 80 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение за
доставени препарати за растителна защита по фактура № **********/02.05.2017 г.,
с падеж на 30.07.2017 г., и сумата от 3 099, 36 лв. – обезщетение за
забава за периода от 30.07.2017 г. до 20.03.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за покупко-продажба на продукти за растителна защита на обща стойност
от 31 507, 80 лв., за които е издадена фактура № **********/02.05.2017 г.,
с падеж на 30.07.2017 г., като стоката била доставена на ответната страна с три
превозни средства. Сочи, че към фактурата е съставен Приемо-предавателен
протокол № 071249/02.05.2017 г. Твърди, че осъществена доставка на препарат за
растителна защита в разширително тълкуване на смисъла на посочения продукт
съобразно чл. 2 на Регламент (ЕО) № 1107/2009 г. на Европейския парламент и на
Съвета, съгласно която разпоредба продуктите за растителна защита са тези,
които влияят върху жизнените процеси на растенията. Ответната страна погасила
доброволно част от задължението, както следва – на 08.09.2017 г. – сумата от
8 000 лв., на 13.09.2017 г. – сумата от 5 000 лв. и на 24.07.2018 г.
– сумата от 2 000 лв. след последното заплащане останала дължима сумата от
16 507, 80 лв. Претендира обезщетение за забава, изчислено върху
непогасената главница, или както следва: за сумата от 358, 83 лв. – обезщетение
за забава върху главницата от 23 507, 80 лв. за периода от 30.07.2017 г.
до 08.09.2017 г., за сумата от 32, 56 лв. – обезщетение за забава върху главницата
от 18 507, 80 лв. за периода от 09.09.2017 г. до 13.09.2017 г. и за сумата
от 1 614, 22 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 16 507,
80 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 24.07.2018 г. и сумата от 1 095, 88
лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2018 г. до 20.03.2019 г. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на сторените в производството по делото разноски.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна - ЗП Д.К.С., е депозирала отговор на
исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – адв. П.К., в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че в производството
по делото не са представени доказателства, установяващи наличие на валидно
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба, доколкото не е
представен писмен договор, сключен между страните. Поддържа, че ищецът не е
установил, че е изпълнил задължението си и е доставил процесните стоки, за
които в исковата молба се сочи да представляват тор, а заповедта за изпълнение
е издадена за осъществена доставка на семена за слънчоглед и препарати за
растителна защита. Твърди, че представените по делото фактура и
приемо-предавателен протокол не са подписани лично от ответната страна в
качеството й на ***, тъй като липсва саморъчно изписване на имената на
положилия подпис, нотариално удостоверяване на дата, съдържание и подпис на
документа и печат на земеделския производител. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 327 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се
предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба
на стоки, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи
и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е предал на купувача стоките,
предмет на сключените договори.
В производството по делото е представена
фактура № **********/02.05.2017 г., издадена от ищецът „АСМ“ ЕООД с получател Д.С.–
в качеството й на ***, в която е обективирана облагаема доставка на стоки –
амониев нитрат с посочено общо количество – 50 тона, единична цена от 525, 13
лв. и обща стойност на стоките от 31 507, 80 лв. с ДДС. Във фактурата е
установен падеж на задължението за заплащане на цената – 30.07.2017 г.
Приложен е Приемо-предавателен протокол №
071249/02.05.2017 г., от който се установява, че стоките, предмет на издадената
фактура са предадени в полза на купувача и са приети от негов представител – Г.С.,
положил подпис върху протокола.
От приетата в производството по делото
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите, положени в графата
„подпис на получателя“ във фактура № **********/02.05.2017 г. и в графата
„приел“ в Приемо-предавателен протокол № 071249/02.05.2017 г., не са изпълнени
от лицето Д.К.С.. Съдът цени заключението на вещото лице и възприема
фактическите изводи, до които вещото лице е достигнало. Експертизата е
установила, че подписите върху оспорените документи, не са положени от
ответната страна, но следва да се посочи, че приемо-предавателният протокол е
подписан от лице, посочено като представител на ответника.
Представени са следните платежни документи:
платежно нареждане от 08.09.2017 г. за сумата от 8 000 лв. с наредител ЗП Д.С.и
получател „АСМ“ ЕООД с посочено основание за плащане фактура № **********;
платежно нареждане от 13.09.2017 г. за сумата от 5 000 лв. с наредител ЗП Д.С.и
получател „АСМ“ ЕООД с посочено основание за плащане фактура № ********** и
платежно нареждане от 24.07.2018 г. за сумата от 2 000 лв. с наредител ЗП Д.С.и
получател „АСМ“ ЕООД с посочено основание за плащане фактура № **********.
От приетата в производството по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
процесната фактура № **********/02.05.2017 г. е
надлежно осчетоводена по счетоводните сметки на ищеца и отразена в
счетоводните документи – в дневника за продажби на дружеството по ЗДДС за
данъчен период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. и по Справка – декларация за ДДС
за данъчен период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. Експертизата е установила,
че издадената фактура съдържа всички необходими реквизити по Закона за
счетоводството, както и че счетоводството на ищеца е водено редовно. При
проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е установило, че от страна на
ответника са осъществени плащания по банковата сметка на ищеца по процесната
фактура в общ размер от 15 000 лв., като е останал незаплатен остатък от
16 507, 80 лв. Определен е размерът на обезщетението за забава, изчислен
от датата на падежа на фактурата – 30.07.2017 г., до датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 19.03.2019 г., като
лихвата е изчислена по периоди при съобразяване на частичните погасявания на
задължението и е установена в размер на сумата от 3 092, 95 лв. Вещото
лице е посочило, че не е успяло да осъществи проверка в счетоводството на
ответника, поради липса на актуален адрес и телефон за връзка с лицето.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2462/21.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4400/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, както следва: сумата от 16 507, 80 лв., представляваща
неизплатена част от възнаграждение за доставени препарати за растителна защита
по фактура № **********/02.05.2017 г., с падеж на 30.07.2017 г., и сумата от
3 099, 36 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.07.2017 г. до
20.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания на
заявителя – кредитор за предявяване на иск за установяване на вземането.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
Налице е идентитет между вземането, предмет на
настоящото производство и това, предмет на издадената заповед за изпълнение, а
именно вземане по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № **********/02.05.2017 г., като в исковата
молба е уточнено, че доставените стоки представляват единствено препарати за
растителна защита, а именно - доставен тор.
Ответната страна е регистрирана като ***. Редът и
условията за регистриране на земеделските стопани са регламентирани с Наредба №
3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Наредбата е издадена на основание § 4 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители. Съдът намира, че регистриране на едно лице като ***
не води до възникване на нов правен субект, а единствено до разширяване на
правосубектността на физическото лице, което да се ползва от установените
законодателни облекчения по отношение на земеделските производители. В този
смисъл, регистрираното като *** физическо лице, не е търговец и по отношение на
правните действия и изявления на лицето не следва да намерят приложение нормите
на Търговския закон. Доколкото обаче твърдяното за възникнало правоотношение е
сключено между земеделския производител от една страна и ищцовото дружество -
от друга страна, последното представлява едностранна търговска сделка по
смисъла на чл. 286 ТЗ, поради което по отношение на правата и задълженията на
страните следва да намерят приложение разпоредбите на Търговския закон.
По делото е представена фактура, обективираща
облагаема доставка на стоки в полза на купувача, която не носи подписа на
купувача – Д.С., което обстоятелство се установява от изслушаната по делото
съдебно-почеркова експертиза. По своята правна природа фактурите представлява
частни свидетелстващи документи, като последните и в качеството им на вторични
счетоводни документи, не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила.
В производството обаче е представен
Приемо-предавателен протокол № 071249/02.05.2017 г., който е подписан от представител на купувача и установява предаването на
стоките, предмет на издадената фактура, надлежно индивидуализирани по вид и
количество.
В приложените по делото фактура и издадения на
основание на фактурата приемо-предавателен протокол са обективирани всички съществени елементи,
пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и
цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата.
По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на
собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове и брой,
при уговорена цена с ДДС. Установява се, че от името на ответната страна,
правновалидна воля за сключване на договора за търговска продажба е изразил Г.С.,
посочен като представител на купувача. В посочения смисъл е и задължителната
практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения,
послужили като основание за допускане на касационното обжалване - Решение №
46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 г. и Решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. В същите е
обосновано становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за
сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява
съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока,
стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните
представители, време и място на сключване на продажбата.
Договорът за търговска продажба представлява
консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, поради което
за представителството на купувача, представляващ физическо лице, регистрирано
като ***, не е установена форма за действителност – арг. чл. 37 ЗЗД. Липсата на
изисквания за валидност на договора за продажба рефлектират и по отношение на
хипотезите, когато страната по договора не участва лично, а чрез пълномощник.
По така изложените съображения следва да се приеме, че правновалидна воля за
сключване на договора е изразена от страна на купувача чрез негов представител,
с полагане на подпис върху приемо-предавателния протокол.
От така установените факти по несъмнен начин
се доказа, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който
ищецът-продавач е изпълнил задължението си да прехвърли на купувача-ответник
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки.
Обстоятелството, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки се установява
и от осъществените от страна на ответника – купувач частични погасявания на
задължението за заплащане на стоките чрез три платежни нареждания на обща
стойност от 15 000 лв., в които като основание за плащане към ищеца е
посочена процесната фактура. Частичното заплащане на задължението, предмет на
издадената фактура, представлява извънсъдебно признание на купувача за
възникнало въз основа на нея правоотношение между страните. Доказаното в
процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност както и направеното
пред съда признание на факт. Това становище се застъпва в съдебната практика –
така Решение № 122 от 09.11.2015 г. по т. д. № 1946/2014 г., ТК, ІІ т.о. на
ВКС. Предвид така изложеното следва да се приеме, че изявленията на
страните, обективирани в представени по делото документи, по своята същност
съставляват признания на неизгодни за страните факти.
По така възникналото търговско правоотношение
за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото
на собственост върху описаните в процесните фактури стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и
да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 288 ТЗ.
От представения приемо-предавателен протокол се
установява, че ищецът е доставил, а ответникът приел описаните в вещи на обща
стойност 31 507, 80 лв. с ДДС.
По силата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане
на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване
на вещите, предмет на договорното правоотношение. При предаването на процесните
вещи продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от
договора за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е
настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са
били индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е
била прехвърлена от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на
насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното
задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станала изискуемо.
От заключението на вещото лице по изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът купувач е
заплатил по сметката на ищцовото дружество сумата в общ размер от 15 000
лв., като е останал непогасено задължение в размер на сумата от 16 507, 80 лв.
Съдът цени заключението на вещото лице като
безпристрастно и компетентно изготвено, като възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следователно преценени отразените във
фактурата данни, във връзка с неоспореното заключение на вещото лице по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и останалите ангажирани писмени
доказателства за осъществените от ответника правни и фактически действия, дават
основание да се приеме, че задължението на последния, като купувач, за
заплащане цената на описаната в процесната фактура стока е доказано.
Обстоятелството, че възникналите
от процесните договори за търговска продажба парични задължения са изпълнени,
подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не
е представил доказателства за установяване, че задължението за заплащане на
цената е погасено.
Предвид така изложеното
предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му предявен размер
за сумата от 16 507, 80 лв.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане цената на
получените стоки, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на
ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер
на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Обезщетението за забава е дължимо от датата на падежа на фактурата
до момента на първото частично плащане от страна на длъжника, като за
следващите периоди следва да се съобрази незаплатения остатък от задължението и
датата на плащане. Крайният момент на начисляване на обезщетението за забава е
до датата, предхождаща депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение или до 19.03.2019 г., тъй като от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се начислява законна лихва,
като по този начин би се достигнало до определяне на двойно обезщетение за
забава за един и същи ден. Размерът на обезщетението за забава, съобразно така
установените периоди, е изчислен от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза в размер на сумата от 3 092, 95 лв., до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен, като за разликата над 3 092, 95 лв.
до пълния му предявен размер от 3 099,
36 лв. и за дата – 20.03.2019 г. предявеният иск следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, с оглед
уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 4400/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 392,
14 лв. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство в размер на сумата от 150 лв., което не подлежи на присъждане, тъй
като в заповедното производство такова възнаграждение не е претендирано и не са
представени доказателства за процесуално представителство на заявителя от
юрисконсулт. В този смисъл и в заповедта за изпълнение липсва произнасяне за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от предявените искове в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в
размер от 392, 01 лв. В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 392, 14
лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 120 лв. и депозит за особен
представител на ответника от 1 118, 21 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в
размер от 150 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 1 780, 35 лв., от които с оглед уважената част от
предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 1 779, 77 лв.
Не следва обаче да се присъждат сторените в
изпълнителното производство разноски по ***на ***П.Н., в общ размер от 156 лв.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и
деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват
разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция,
постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о.
При този изход на делото в полза на ответникът
се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част
от предявените искове, но такива не следва да се присъждат, доколкото не са
сторени.
В производството по делото е назначена
съдебно-графологична експертиза, депозитът по която, в размер от 120 лв., е
внесен от бюджета на съда, поради което и с оглед изхода на правния спор,
следва на основание чл. 77 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
119, 96 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 327 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д.К.С., с ЕГН **********, в качеството й на ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***, че „АСМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ул. „Гоцо Митов“ № 5,
е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2462/21.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4400/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, както следва: сумата от 16 507, 80 лв., представляваща
неизплатена част от възнаграждение за доставени препарати за растителна защита
по фактура № **********/02.05.2017 г., с падеж на 30.07.2017 г., и сумата от 3 092, 95 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.07.2017 г. до 19.03.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 3 092, 95 лв. до пълния му предявен размер
от 3 099, 36 лв. и за дата 20.03.2019 г.
ОСЪЖДА Д.К.С., с ЕГН
**********, в качеството й на *** да заплати на „АСМ“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 392, 01 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4400/2019 г. на Районен съд – Пловдив и сумата от 1 779, 77 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
13459/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
Д.К.С., с ЕГН **********, в качеството й на ***, на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда по сметката на Районен съд – Пловдив, сумата от 119, 96 лв. – депозит за изслушване на
съдебно-графологична експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК