Решение по дело №715/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 50

 

 

гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                                                   

Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично заседание на девети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                                          Съдия: Ивелина Янева

 

при секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 715 по описа на Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ц.В.В. *** против отказ за отписване на задължения за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. на кмета на Община Велико Търново. Жалбоподателят твърди липсата на компетентност на издателя на акта и липсата на основание за начисляване на такса битови отпадъци за имота, тъй като той не се използва в посочения период. Моли за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – кмета на Община Велико Търново - оспорва жалбата. Излага, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните и материалните норми, поради което се явява законосъобразен. Моли се същия да бъде потвърден и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на обжалване е отказ за отписване на задължения за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. на кмета на Община Велико Търново.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ц.В.В. придобива на 05.05.2006г. от съдебен изпълнител от следните недвижими имоти в гр.Велико Търново – магазин № 4 с площ от 349,59 кв.м. на ул.“Тракия“ № 1 и помещение за производствени и търговски нужди със застроена площ от 41,24кв.м. на ул.“***“ № 12. На 21.09.2021г. е подадена Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от собственика за един от придобитите имоти – магазин № 4 на ул.“Тракия“ № 1. След подаването на декларацията на собственика е предоставена справка за дължимите местни данъци и такси за недвижимия имот, включваща единствено данъчни периоди 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г.

На 15.10.2021г. В. подава жалба до Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, с която оспорва по основание и размер начислената сума от 12 445,93лв., представляваща такса за битови отпадъци и лихви и моли за отмяната. На тази жалба е отговорено с писмо от 01.11.2021г. от Кмета на Община Велико Търново, с което е разяснено законодателството в областта на местните данъци и такси върху недвижими имоти и е изведен извод за законосъобразно начисляване на таксата.

            В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу мълчалив отказ за отписване на задължения за такса битови отпадъци, каквото искане до администрацията не е отправяно. Видно от представената административна преписка е налице изрично произнасяне по жалбата на собственика с искане за отмяна на начислените такси за битови отпадъци и дори е формиран извод за тяхната законосъобразност.

Същевременно от администрацията на община Велико Търново е игнорирано изцяло приложението на ДОПК и на предмет спор относно местни такси е отговорено от кмета на общината с информационно писмо. Разпоредбите на Закона за местните данъци и такси са категорични - установяването, обезпечаването и събирането  на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които имат правата на органи по приходите и публични изпълнители. Обжалването се извършва по реда на ДОПК, като кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Следователно всеки повдигнат въпрос от собственик на недвижим имот по отношение дължимостта на такса битови отпадъци следва да бъде разгледан от определен от кмета на общината орган по приходите по реда на ДОПК.

В конкретния случай липсва издаден индивидуален административен акт, с който да са определени дължимите от лицето местни такси за битови отпадъци, поради което и жалба срещу тях се явява лишена от предмет, но основание за издаване на акт за установяване на задължения по декларация по чл.107 от ДОПК. Вместо да предприеме дължимите действия по определяне по основание и размер с индивидуален административен акт, общинската администрация изпраща писмо от кмета с разяснения – форма, която не отговаря на нито едно допустимо процесуално действие по ДОПК. Същевременно кметът на общината не е компетентен съгласно ЗМДТ и ДОПК да определя местни данъци и такси и да разглежда жалби срещу тях без издаден административен акт. Кметът на общината е компетентен да определи общинските служители, които са органи по приходите и публични изпълнители, и да се произнесе по жалби срещу ревизионни актове, с които са определени задължения за местни данъци и такси. Тъй като в случая липсва ревизионен акт издаден на В. за дължимите от него местни данъци и такси, то кметът на общината не е компетентен да се произнесе по депозираната жалба срещу такса битови отпадъци.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган.

По същество на спора не е допустимо произнасяне при липсата на индивидуален административен акт, поради което преписката следва да се изпрати на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново за предприемане на действия по компетентност във връзка с оспорения размер на такса за битови отпадъци на имота.

            При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и моли за определяне на възнаграждение в минимален размер. Настоящото производство е с материален интерес в размер на 12 445,93лв. и при спазване на правилата на Наредба № 1 / 2004г. адвокатското възнаграждение възлиза на 903,38лв. Претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 1 300лв., която е в по-висок размер от минималния. Делото е решено в едно съдебно заседание, като липсват относими към спора доказателствени искания от жалбоподателя, представяне на доказателства и изслушване на експертизи. Основния довод на съда за нищожност на административния акт изобщо не е включен в защитата на жалбоподателя. Поради изложеното съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираните разноски и в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 910лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ за отписване на задължения за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. на кмета на Община Велико Търново.

 

ВРЪЩА преписката на орган по приходите на Община Велико Търново за предприемане на действия по компетентност във връзка с искането на лицето.

 

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на Ц.В.В. *** сумата от 920 лева / деветстотин и двадесет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                          

Съдия: