№ 15
гр. гр. Лом , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200252 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят П. АНГ. П. от гр. Монтана, ул. „Филип Тотьо” № 1, обл.
Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 20-0294-002077 от 28.09.2020 г., с което на осн. чл. 183, ал. 7
от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 300.00 /триста/
лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец.
В с.з. жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. Ангел Ангелов от МАК,
който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален
представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 20-0294-002077 от 28.09.2020 г., на жалбоподателя
П.П. са наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба”
от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 11.09.2020 г. в
гр. Лом управлява лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № М 7808 ВС като нарушава
разпоредбите на пътен знак В-2, въведен във връзка с временна организация на движението
1
със Заповед № РД-11-81 от 21.08.2020 г.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен
интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа
обстановка:
На 11.09.2020 г. около 1:30 ч. служителите на РУ – Лом – А.Й. и Б.Л. патрулирали във
връзка с въведена забрана за преминаване по ул. „Софийска“ в гр. Лом. На същата дата
жалбоподателят П. пътувал от гр. Монтана за гр. Лом заедно с приятелката си И.Т. На
въпросната ул. „Софийска“ служителите на РУ – Лом го спрели за проверка, защото бил
навлязъл след поставен знак В-2, забраняващ влизането на всички моторни превозни
средства на тази улица. На място, в присъствието на жалбоподателя св. А.Й. му съставил
АУАН за това, че управлява лек автомобил „Форд Фиеста“ с регистрационен № М 7808 ВС,
като нарушава разпоредбите на пътен знак В-2, въведен във връзка с временна организация
на движението със Заповед № РД-11-81 от 21.08.2020 г. П. отказал да подпише съставения
акт, като отказът му е удостоверен с подписа на друг служител на Ру – Лом – М.Г. Въз
основа на така съставения АУАН АНО е издал атакуваното Наказателно постановление №
20-0294-002077 от 28.09.2020 г., с което е наложил съответните административни наказания.
В случая съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено, по следните съображения:
Не се доказва безспорно жалбоподателят да е навлязъл след поставен знак В-2,
забраняващ преминаването на МПС по ул. „Софийска“. Както се установи от събраните по
делото доказателства, П. действително е навлязъл на ул. „Софийска“, за която към момента
(11.09.2020 г.) е имало забрана за навлизане на МПС (въведена със Заповед № РД-11-
81/21.08.2020 г., в сила до 20.09.2021 г.). От друга страна обаче, установява се, че
поставеният забранителен знак е бил отместен встрани, така че не е бил поставен
непосредствено пред участъка от пътя, за който се отнася забраната (в разрез с нормата на
чл. 49, ал. 1 ППЗДвП). Това обстоятелство е установено от св. Тодорова, разпитана при
първоначалното разглеждане на делото и не се оборва от АНО.
При това положение се налага изводът, че съставът на административно нарушение
по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП не е осъществен от субективна страна. П. нито е имал възможност,
нито е предвидил, нито е бил длъжен да предвиди, че е въведена забрана за преминаване на
ППС-та по ул. „Софийска“ /тъй като се установи, че забранителният знак не е бил поставен
непосредствено пред участъка, за който има забрана, а е бил встрани, по посока на
движението/. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.“ В случая не е осъществен състав на
нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава:
2
вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и
непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателят не е целял, нито допускал
настъпването на общественоопасните последици. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Ето
защо съдът намира, че в случая не е осъществен състав на описаното административно
нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва вина като елемент от неговия състав и
следователно не следва да бъде налагано административно наказание.
Дори да се приеме, че от жалбоподателя П. АНГ. П. е извършено административно
нарушение, то формата на вината в случая ще е непредпазливост /небрежност/ - ако се
приеме, че същият е бил длъжен да предвиди, че щом има забранителен знак, макар и
отместен встрани, то забрана за преминаване съществува. В този случай обаче извършеното
изцяло покрива признаците на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Действително, нарушенията по чл. 183, ал. 7 ЗДвП са формални и не е необходимо
настъпването на общественоопасни последици, за да е осъществен съставът. Въпреки това
конкретното нарушение (ако въобще може да се приеме, че такова е налице) е с явно
незначителна степен на обществена опасност. Не е създадена никаква опасност или
затруднение на движението във въпросния участък. Както и свидетелите в съдебно
заседание потвърждават, става дума за тъмната част на денонощието, не е имало работещи
лица и техника, а по ул. „Софийска“ са минавали и други автомобили. Следователно при
преминаване през ул. „Софийска“ не са застрашени живота и здравето на никое лице, т.е. не
е създадена опасност от възникване на каквито и да било общественоопасни последици.
Освен това, както се установи, водачът не е продължил движението си по улицата, а е бил
върнат. С оглед факта, че жалбоподателят П. няма други издадени наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, то изводът, който се налага е, че дори да е
осъществен състав на административно нарушение по чл. 183, ал. 7 ЗДвП, то обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния водач са явно незначителни. Затова и
наложените административни наказания „глоба“ от 300 лв. и лишаване от правоуправление,
се явяват несправедливи. Вместо тези санкции, АНО би следвало да предупреди писмено
жалбоподателя, като това предупреждение би изиграло своята роля и би постигнало
превантивната цел на административното наказание. След като не е сторил това обаче,
издаденото НП се явява незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002077 от 28.09.2020 г., с което
на П. АНГ. П. от гр. Монтана, ул. „Филип Тотьо” № 1, обл. Монтана, с ЕГН **********
на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер
на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
3
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на
АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на
РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4