№ 1511
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110201117 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. Г., подадена чрез а. В. П. от АК-Враца
против наказателно постановление № 23-4332-010065/06.06.2023 г., издадено
от Началник Сектор в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП
и на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е
наложена "глоба" в размер на 1200.00 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, като поддържа, че нарушението неправилно е
квалифицирано като извършено при условия на „системност“ по смисъла на
§6, т62 от ДР на ЗДвП. Сочи, че посочените в обжалваното НП два броя
електронни фиша не могат да обосноват системност, тъй като са влезли в сила
на една и съща дата, считано от която липсва друго извършено нарушение,
освен процесното. Претендира се издаване на АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното НП след изтичане на 3-месечния срок, предвиден в
чл.34, ал.1 ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП,
като незаконосъобразно и поради неправилна квалификация на нарушението,
1
т.е. неправилно приложени на материалния закон. Иска се присъждане на
направените разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован, не се явява и
не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. П., с
което е направено доказателствено искане за изискване от АНО на протокола
от използването на техническото средство „CORDON-M”2 с №MD1196 за
времевия период и на мястото, посочени в НП, но доколкото този протокол
вече е представен заедно с административно наказателната преписка, съдът
не го е изисквал. Преповторено е възражението за издаване на АУАН след
изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН. Посочено е, че е допуснато
нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като се твърди, че не е
посочено точно място на извършване на нарушението.
За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Представени са писмени бележки от юрисконсулт Б.СТ, в качеството му на
пълномощник на наказващия орган, с които се моли за потвърждаване на
обжалваното НП, като законосъобразно и правилно и се претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок /видно от приложената
разписка НП е връчено на 25.12.2023 г., а жалбата е подадена по пощата с
дата на пощенско клеймо – 05.01.2024 г./, от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата е процесуално допустима.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 13.06.2022 г. в 19:54 часа, преносима система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство CORDON M2 MD 1196 заснела лек
автомобил марка/модел "*****************, движещ се в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ до №200, с посока от ул. „П. Красов“ към ул.
„Околовръстен път“, с превишена скорост – 95 км/ч (след приспаднат
толеранс от 3 км./ч. от реално измерената скорост – 98 км./ч.), отчетена от
техническото средство, при действащо в участъка ограничение на
максимално разрешената скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с
пътен знак „В26“.
Като собственик на МПС бил установен жалб. А. Г. Г., който бил
2
призован да се яви в ОДМВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“ за попълване
на декларация по чл.188 ЗДвП. На 11.02.2023 г. А. Г. попълнил декларация, с
която декларирал, че МПС е било управлявано от самия него на 13.06.2022 г.
в 19:54 часа. На същата дата – 11.02.2023 г. му била връчена и покана да се
яви в двуседмичен срок в ОПП-СДВР за съставяне на АУАН, но тъй като
няма данни да се е явил в посочения срок, на 02.03.2023 г. срещу него бил
съставен АУАН от св.Иван Петров Бенчев за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
който му бил връчен на 05.05.2023 г., като в акта не са вписани възражения.
Писмени такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
На 06.06.2023 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел, че е налице виновно
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил на А. Г. глоба в размер на 1200.00 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, след като е приел,
че нарушението е извършено в условия на системност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ серия К№4633996/30.03.21 г., връчен на 12.01.2022 г. и
влязъл в сила на 27.01.2022 г. и ЕФ серия К№4599713/19.03.2021 г., връчен на
12.01.2022 г. и влязъл в сила на 27.01.2022 г.
За използваното техническо средство е представена разпечатка от
електронния адрес на БИМ за вписването му като одобрен тип средство за
измерване. Представен е протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. за
извършена последваща проверка на преносимата система за видеоконтрол.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като е посочено разположението на уреда,
ограничение чрез въведен пътен знак на мястото на разположение,
ограничението на скоростта от 50 км/ч, за населено място, посока на
движение – приближаващ се автомобил, началото и край на работата на
АТСС. Приложена е снимка на разположението на техническото АТСС на
пътя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
3
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство и за съставянето на НП, тъй
като нарушителят е установен след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП
на 11.02.2023 г. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
случая към датата на съставяне на АУАН на 02.03.2023 г. не е изтекла една
година от нарушението, нито са изминали три месеца от откриване на
нарушителя, което е станало на 11.02.2023 г. НП е издадено в
законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН. АУАН и НП са
издадени от компетентни лица, в предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с
нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която изисква нарушителят да е известен, да
не може да се намери или след покана да не се яви. В случая АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил поканен, но не се е явил,
като по мнение на съдебния състав това не е ограничило правото на защита на
санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН била изпратена
заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и се е върнала попълнена декларация
от лицето, ползвател на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и
поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е явил.
В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. В случая собственикът е декларирал, че той е
управлявал автомобила.
Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е
извършено - ясно е посочено мястото на нарушението и кога е извършено,
посочена е и посоката на движение, видим е номерът на автомобила.
4
Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен съответния протокол по
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. В протокола е посочено конкретно
АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията на
скоростта в участъка. Техническото средство е от одобрен тип и е преминало
проверка, което го прави годно да установи нарушението.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от
12.05.2015 г. въведеното ограничение на скоростта като същият е официален
документ, чиято доказателствена сила не е оборена. Липсват доказателства,
които да поставят под съмнение компетентността на служителя, който е
работил с АТСС. Протоколът като официален удостоверителен документ
обвързва съда и в тази част. Видно е, че стриктно са спазени инструкциите за
работа с техническото средство, изготвена е ясна снимка на нарушението, от
преминало техническа проверка АТСС, като нито в ЗДвП, нито в друг
нормативен акт има изискване в него да се отразява дали и кога служителят,
боравил с техническото средство, е преминал през обучение за работа с него.
В протокола за използване на АТСС се отразява само име и подпис на
служителя, чиято функция е да удостовери, че техническото средство е
разположено и настроено, че наличните пътни знаци са проверени и след
измерването и че АТСС е преминало метрологична проверка. Всички тези
обстоятелства се установяват и от останалите събрани доказателства. Няма
изискване за удостоверяване на преминатия курс на обучение на служителя и
за съда няма и основание да се съмнява в компетентността на всеки служител
на ОПП-СДВР, извършвал съответни действия по преписката без да са
налице индиции в тази насока (така и в Решение от 27.05.2022 г. по к. адм. н.
д. № 100/2022 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 1995 от
27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1530/2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 415 от 10.11.2021 г. по к. адм.
н. д. № 380/2021 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и пр.).
Видно е, че актосъставителят е проверил наличната информация,
ясно е направена снимка на автомобила, отчетена е скоростта на движение,
надлежно е съставен протокол съгласно Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
и няма основание да се приеме, че служителят не е изпълнил точно и
последователно задълженията си.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не
5
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак. Макар и в конкретния случай стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, да не е различна от посочената в ал. 1 за населено
място, а да съответства на същата – 50 км./ч., доколкото това ограничение е
било изрично указано с пътен знак /каквато снимка е представена с
преписката/, то нарушението правилно е квалифицирано под материалната
норма на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като ясно и точно е описано. Както става ясно
от така цитираните по-горе материални норми, жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като ограничението на скоростта е
било въведено с поставен знак В26. В случая ясно е посочено в какво се
изразява нарушението и че е била въведена забрана да се движи със скорост
повече от 50км/ч. в населено място. Въпреки въведеното ограничение
жалбоподателят се е движил с превишение от 45 км/ч., т.е. със скорост от 95
км/ч.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното
производство, че на инкриминираните място, дата и час именно Г. е
управлявал процесния автомобил. Това е доказано по надлежния ред и чрез
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП.
От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който
е управлявал жалбоподателят е заснет при движение с наказуема скорост от
95 км/ч, т.е. с превишение от 45 км/ч, над допустимата максимална скорост
(50 км/ч) за населено място, което ограничение е било въведено в пътен знак
„В26“.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда, че водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.
Съгласно ал. 182, ал. 5 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал.
2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Съгласно § 6, т. 62 ДР
на ЗДвП, "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
6
същото по вид нарушение.
В случая в наказателното постановление наказващият орган е
посочил, че системността се обосновава от ЕФ серия К№4633996/30.03.21 г. ,
връчен на 12.01.2022 г. и влязъл в сила на 27.01.2022 г. и ЕФ серия
К№4599713/19.03.2021 г., връчен на 12.01.2022 г. и влязъл в сила на
27.01.2022 г.
Според настоящия съдебен състав, при дадената от закона легална
дефиниция на системността, съпоставяйки я с разпоредбата на чл. 182, ал. 5
ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че санкцията по чл. 182, ал. 5
ЗДвП е приложима единствено в случай, че водачът е извършил три или
повече нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 ЗДвП в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който е наложено наказание отново за
такова нарушение. Тоест, законодателната воля е да бъдат санкционирани
значително по-строго водачи, които извършват нарушения по чл. 21 ЗДвП
при по-съществено превишаване на разрешената скорост на движение, при
това системно, а не всички такива нарушения. При извод в противен смисъл
не би намерил логично обяснение фактът, че законодателят е посочил в
нормата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, при това изчерпателно, категорията
нарушения, при които водачът подлежи на санкциониране в условията на
системност.
Следователно, за да бъде санкциониран Г. по реда на чл. 182, ал. 5
ЗДвП, следва към датата на процесното нарушение - 13.06.2022 г., да е бил
наказван три или повече пъти с влезли в сила наказателни постановления или
електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на
чл. 182 ЗДвП, и първият от тези актове да е влязъл в сила не по-рано от
13.06.2021 г.
Доколкото и двата посочени в обжалваното НП електронни фиша са
влезли в сила на 27.01.2022 г. и процесното нарушение е първо, извършено
след тази дата, то се явява осъществено в условията на повторност по смисъла
на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, а не на системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР
на ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП:"Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
7
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Повторността по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП в конкретния
случай се обосновава категорично от влезлия в сила на 27.01.2022 г. ЕФ
серия К№4633996/30.03.21 г., връчен на 12.01.2022 г., съгласно представената
разписка за връчване /л.44 от делото/. За втория ЕФ, цитиран в обжалваното
НП - ЕФ серия К№4599713/19.03.2021 г., не са представени доказателства за
връчване и съответно за влизането му в сила, поради което същият не следва
да се коментира.
Видно от съдържанието на представения ЕФ серия
К№4633996/30.03.21 г., той е издаден на осн. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, т.е. за
същото по вид нарушение, като това, за което е издадено обжалваното НП и
актуалното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ серия К№4633996/30.03.21 г. Вярно е, че нарушението за което жалб. Г. е
санкциониран с ЕФ серия К№4633996/30.03.21 г. е извършено извън населено
място, а нарушението, за което е издадено обжалваното НП е извършено в
населено място, но доколкото разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП е приложима
както в случаите на чл.182, ал. 1, т. 1 - 5, така и в случаите на ал. 2, съдът
намира, че следва да се приеме, че се касае за „същото по вид нарушение“ по
смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП.
С оглед на гореизложеното е налице неправилно приложение на
материалния закон, доколкото нарушението неправилно е квалифицирано
като системно, вместо като повторно, но според съдебния състав този порок
не води до пълна отмяна на НП, тъй като нарушителят е запознат с фактите на
конкретното нарушение – касае се за управление на МПС с превишена
скорост, като деянието е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ серия К№4633996/30.03.21 г., с което е санкциониран за същото по вид
нарушение. Това обстоятелство налага преквалификация на нарушението от
системно в повторно (така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. №
13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение № 186/06.02.2020 г. по КНАХД
3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение № 8/2021 г. по т. д.
1/2020 г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337,
8
ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление.
Доколкото в конкретния случай съдът прие за безспорно доказано, че
жалбоподателят е извършил процесното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, при
условията на повторност, при наличната еднородност на фактите и
обстоятелствата и при наличието на административно обвинение /доколкото
обвинението за системно нарушение е по-тежко от повторно такова/,
наказателното постановление следва да бъде изменено, като нарушението
бъде преквалифицирано от системно по чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП в
повторно по чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде изменено в санкционната част, като отговорността на Г. бъде ангажирана
в съответствие със санкционната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от
ЗДвП, определяща предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Следователно в конкретния случай следва да се приложи
закон за по-леко наказуемо деяние, като срокът на лишаването от
правоуправление следва да се намали от 6 месеца на 3 месеца.
В останалата част наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, при което основания за отмяната му не са налице.
Предвид това искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като
неоснователно.
Неоснователно се явява и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО, доколкото процесуално представителство от
юрисконсулт реално не е осъществено по настоящето дело.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-010065/06.06.2023
г., издадено от Началник Сектор в ОПП-СДВР срещу А. Г. Г. за нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
1 200 /хиляда и двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца, като на основание чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му
НАЛАГА наказание "глоба" в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане
на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10