Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора
…....……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1284 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Електроразпределение север“ АД, депозирана
против наказателно постановление № Р-8-ДНСК-47/02.07.2020г. на Зам. Началник
ДНСК, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл.
237, ал. 1, т. 1 ЗУТ, вр. чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
С жалбата се релевират твърдения,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушение на правата на дружеството
жалбоподател, както и че наказателното постановление е издадено в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. В подкрепа на тези
твърдения се развиват съображения, че АУАН е съставен в отсъствие на
представител на дружеството, като до същото не е била изпращана покана за
съставянето му, а АУАН е бил предявен на лице, без надлежна представителна
власт. Релевират се доводи, че не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. На
следващо място се излагат доводи, че наказателното постановление не е връчено
надлежно, тъй като дружеството се представлява заедно от всеки двама от тримата
членове на УС и пълномощното не дава права на упълномощеното лице да
представлява само дружеството. Инвокират се доводи, че съставения АУАН не
съдържа точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които
същото е извършено. Оспорват се описаните обстоятелства за извършване на нов
строеж, като се твърди, че е извършена аварийна реконструкция на съществуваща
кабелна линия средно напрежение. Посочва се, че съгласно чл. 148, ал. 6 ЗУТ при
бедствия и аварийни ситуации разрешенията за строеж могат да се издават по
частични работни проекти, като самата авария е настъпила на 20.03.2020г., по
време на обявеното в страната извънредно положение и са спрени всички срокове
за изпълнение на указания, дадени от административен орган, което според
дружеството води до невъзможност на влизане в сила на строителните книжа и
разрешение за строеж за реконструкция на съществуваща и аварирала кабелна
линия. На следващо място се излагат доводи, че в АУАН липсва яснота и досежно
нарушените законови разпоредби, като в АУАН са посочени като нарушени
разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ, както и разпоредбата на чл.
225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а в НП са цитирани разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл.
137, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а посочените в АУАН норми не
съдържат състав на административно нарушение, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 42, т. 5 ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение. На
следващо място се развиват съображения, че за да се позове на санкционната
норма на чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ е необходимо процесния строеж да бъде признат
за незаконен по предвидения за това ред, в рамките на нарочно
административнонаказателно производство.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподателя, чрез пълномощника си, поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна
и да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Релевират се доводи, че АУАН е съставен и НП е издадено при
спазване на процесуалния, и материалния закон. Във връзка с твърденията в
жалбата се заема становище, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, тъй като е налице неявяване в деня на поканата,
като самият акт е редовно връчен, доколкото лицето на което е връчен същия има
представителна власт пред ДНСК и е спазено правото на нарушителя да депозира
своите възражения срещу АУАН в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Излагат
се съображения, че в НП подробно е описана фактическата обстановка, същата е
подведена под правилната санкционна норма и не са налице пречки жалбоподателят
да разбере, основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност
и да организира правилно защитата си. Излагат се доводи, че за да бъде издадено
НП за незаконен строеж не е необходимо да е приключило административно
производство с влязла в сила заповед за премахване, тъй като се касае за
различни производства и самото административнонаказателно производство е със
самостоятелно битие и не е поставено в зависимост от административното такова.
В допълнение се посочва, че дружеството не е обжалвало заповедта по чл. 225 ЗУТ
и същата е влязла в законна сила. Развиват се съображения, че разпоредбата на
чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ предвижда ангажиране на административнонаказателна
отговорност на юридическо лице или едноличен търговец – възложител на незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, каквото именно качество притежава и
дружеството жалбоподател. Посочва се, че изискването на наличен инвестиционен
проект се съдържа в разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗУТ, а наличието на
разрешение на строеж в разпоредбата на чл. 148 ЗУТ и не е спорно, че за
процесния строеж жалбоподателят не е имал издадени такива строителни книжа,
поради и което същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Инвокират се доводи, че нарушението е в достатъчна степен и правилно
описано, още при съставянето на АУАН. На последно място се посочва, че по
делото липсват доказателства за иницииране от страна на жалбоподателя на
процедура по издаване на строителни книжа, в хипотезата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
След
приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция и обявяване на
делото за решаване са постъпили от страна на дружеството жалбоподател молби от
неговия процесуален представител и от представляващите дружеството
жалбоподател, за оттегляне на депозираната жалба.
Във
връзка със същите, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.
324, ал. 1 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, жалбата може да бъде
оттеглена до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда – до
започване на съдебните прения. В настоящия случай двете молби, с които се
заявява оттегляне на жалбата са депозирани чак след приключване на съдебните
прения и обявяване на делото за решаване, поради и което съдът е лишен от
възможността да прекрати производството по делото, поради оттегляне на
подадената срещу наказателното постановление жалба и същата следва да бъде разгледана.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № Р-8 от 11.05.2020г. срещу дружеството жалбоподател, за
това, че в качеството си на възложител, съгласно закона за енергетиката е
възложил на строителя „ЕЛ“ ООД изпълнението на строеж „Кабел, средно напрежение
от ТП „Ангел Кънчев“ до ул. „Петко Д. Петков“ град Русе, без необходимите
строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради
и което се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Във
връзка с конкретния строеж е посочено, че от трафопост „Ангел Кънчев“ до южния
тротоар на ул. „Петко Д. Петков“ е бил изпълнен изкоп с дължина около 28,50
метра и широчина около 40 см. за полагане на кабел средно напрежение, като в
изкопа не е имало кабел и самият строеж не е завършен. Посочено е, че същият е
III категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „Б“ ЗУТ.
От
дружеството жалбоподател, в качеството му на възложител е било подадено до
Община Русе уведомление с вх. № 30-9965-66/20.03.2020г. по реда на чл. 7, ал. 2
от Наредба № 27 за условията и реда за извършване на възстановителни работи при
изграждане или отстраняване на повреди на елементите на техническата
инфраструктура, във връзка с възникнала на 20.03.2020г. повреда на кабел средно
напрежение в района на улиците „Петко Каравелов“, „Г. С. Раковски“ и „А.
Кънчев“ в град Русе като във връзка с това уведомление от служители на Община
Русе е извършена проверка на място, за което е съставен констативен протокол от
27.03.2020г. при която е установено, че се извършва нов строеж и преписката е
била изпратена на РДНСК – Русе.
Прието
е, че изкопните работи и полагането на кабел средно напрежение са извършени в
периода 20.03.2020г. – 30.03.2020г., и нарушението е извършено в този период,
като същото е установено на 30.03.2020г. в резултат на извършена на място
проверка, за което са били съставени Констативен акт № 223-Р-5/30.03.2020г. и Констативен
акт № 223-Р-4/30.03.2020г.
Въз
основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал
същите като нарушение по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание идентично с това съдържащо се в АУАН, като
е прието, че с извършеното от страна на дружеството нарушение на разпоредбите
на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, същото е осъществило състава на
нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ на
същото е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на административнонаказателното
производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага,
излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля,
както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от
страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на извършена оценка на
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства, съдът намира, че оценката на същите налага следните
правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Както в акта, така и в издаденото въз
основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а
така също и конкретната законова разпоредба и санкционната норма, въз основа на
които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съдът
намира за неоснователни наведените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи,
касаещи допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване
правота на защита на санкционираното лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на
дружеството жалбоподател, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните
права на същото, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които да имат за
своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Неоснователно
е оплакването, че на дружеството не е била изпратена покана за съставянето на
АУАН. Такава е налична на л. 47 от делото и същата е получена от дружеството на
08.04.2020г., като именно във връзка със същата на посочените дата и час се е
явил пълномощник на дружеството, но доколкото същият не е притежавал изрично
пълномощно, АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като на пълномощника
на дружеството, доколкото същият е притежавал обща представителна власт е
връчен единствено препис от същия и по този начин не е било накърнено правото
на дружеството да упражни правата си в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
тъй като същото е било уведомено за съставения АУАН.
По
никакъв начин не е ограничено и правото на дружеството във връзка с връчване на
наказателното постановление, тъй като същото е упражнило правото си на жалба
срещу същото.
Твърденията
на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва точно описание на нарушението
в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП и това е довело до
невъзможността да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност са несъстоятелни. Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП са посочени подробни индивидуализиращи белези
на строежа – местонахождение, начална и крайна точна на изкопните работи,
дължина, технически характеристики и че се касае именно за полагане на нов
кабел, на мястото на съществуващ стар, поради и което твърдението, че така
описано нарушението е неясно и е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя
е необосновано. Неоснователно е и оплакването относно липсата на яснота досежно
нарушените законови разпоредби в АУАН и НП. Изрично в АУАН са посочени,
конкретните законови разпоредби, въз основа на които се изисква разрешение за
строеж.
Разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН предоставя възможност на административнонаказващия орган,
при нередовност в АУАН да санира същата, което е и сторено в настоящия случай,
чрез субсумирането на приетите за установени факти под правната норма,
осъществяваща състав на административно нарушение.
Неоснователни
са и доводите на дружеството жалбоподател, че настоящото
административнонаказателно производство е обусловено от друго административно
производство, което да има за свой предмет признаването на строежа за
незаконен.
По
гореизложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, касаещи
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
Не е
спорно в отношенията между страните, а и от всички събрани в хода на
производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства, безспорно и еднозначно се установява и доказва, че във връзка с
възникнала на 20.03.2020г. повреда на кабел средно напрежение в района на
улиците „Петко Каравелов“, „Г. С. Раковски“ и „А. Кънчев“ в град Русе,
дружеството жалбоподател е възложило на изпълнителя, извършването на изкопните
работи и полагането на кабел средно напрежение от трафопост „Ангел Кънчев“ до
южния тротоар на ул. „Петко Д. Петков“, като изпълнения изкоп е с дължина около
28,50 метра и широчина около 40 см.
Няма
спор, че съществуващият кабел е бил подменен изцяло, както и че във връзка с
това не е било издадено разрешение за строеж.
В
случая, както посочва в жалбата си и дружеството жалбоподател се касае за
извършена реконструкция на съществуващ строеж по смисъла на т. 44 от § 5 на ДР на ЗУТ,
според която легална дефиниция „реконструкция“ на строеж е възстановяване,
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите. По силата на легалната дефиниция на
понятието „строеж“, съдържаща се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и
реконструкцията на строежи, представлява строеж.
По
делото няма спор, че за тази извършена от дружеството реконструкция на
съществуващ строеж не е налице разрешение за строеж. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ, във
вр. с чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи реконструкцията на мрежа средно напрежение, съставлява
строеж трета категория и на основание чл. 148, ал. 1 от ЗУТ се
изисква разрешение за строеж за нейното извършване. Липсата на такова
разрешение е основание да се счете, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а
извършването на такъв е предпоставка за санкциониране на дружеството, в
качеството му на възложител, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ с
имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лева.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В конкретния случай не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид. С оглед конкретните обстоятелства във връзка с
причините за извършване на нарушението, правилно и в съответствие с
изискванията на чл. 27, ал. 2 ЗАНН на дружеството жалбоподател е наложено
минималното предвидено в санкционната разпоредба наказание.
С оглед
изхода на делото основателно е искането на административнонаказващия орган за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН в полза на ДНСК следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № Р-8-ДНСК-47/02.07.2020г. на Зам. Началник ДНСК, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Варна,
район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
основание чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за
нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ, вр. чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ
град София, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА в размер на 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: