Р
Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр.Варна,
09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№644/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както
следва.Въззивна жалба, подадена от К.А.Д. чрез процесуалния й представител адв.
К.Б.-П., против решение №1226/25.10.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по
описа на ВОС, гр.о./с допуснати поправки на очевидни фактически грешки в
диспозитива на същото с влязло в сила решение №1359/21.11.2019г., постановено
по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от К.А.Д. против Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущес -тво иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ
в частта му за осъждане на ответника да й заплати сумата, представляваща
разликата над 12 000лв. до претендираните 80 000лв., представляващи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото против нея
производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност, ведно със законната лихва върху тази сума, на осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. - датата на влизане на решението, с което е отхвърлен
искът на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане; 2/ е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К.А.Д.
против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 29 902, 27 лв., представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в
полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със
сумата 2 088,29лв., представляваща: сумата от 1 722, 59лв., представляваща
законната лихва върху сумата от 7 631, 26 лв., считано от 01.05.2016г. до
датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., сумата от 328148лв./в диспозитива
на решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на сумата,
като действителната такава е 328, 48лв./, представляваща законната лихва върху
сумата от 20 000лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване на
иска - 20.07.2018г., сумата от 0, 66лв., представляваща законната лихва върху
сумата от 40лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване на иска -
20.07.2018г., сумата 36, 14лв., представляваща законната лихва върху сумата от
2 201,01 лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г.
и сумата от 0, 42 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 30лв.,
считано от 01.06. 2018г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата 29 902,27 лв., считано от датата на
предявяване на иска - 21.07. 2018г./в диспозитива на решението е допусната
очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава
е 20.07.2018г./ до окончателното й изплащане; 3/ е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К.А.Д.
против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 2 870лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 472,65
лв., представляваща сумата 468, 59лв., представляваща законната лихва върху
сумата от 2 820 лв., считано от 01.12.2016 г. до датата на предявяване на иска -
20.07.2018г., сумата 4, 06лв., представляваща законната лихва върху сумата от
50лв., считано от 02.10.2017г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата 2 870 лв., считано от датата на
предявяване на иска - 21.07.2018г. /в диспозитива на решението е допусната
очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава
е 20.07.2018г./ до окончателното й изплащане.
В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на сторените от
страната разноски, както и присъждане на адв.възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител А.В. -държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ
Варна поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в
обжалваните му от К.Д. части да бъде потвърдено.
Окръжна
прокуратура Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена
от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество чрез процесуалния й представител А.В.-държавен инспектор
в ТД на КПКОНПИ Варна, против решение №1226/ 25.10.2019г., постановено по
гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./с допуснати поправки на очевидни
фактически грешки в диспозитива на същото с влязло в сила решение
№1359/21.11.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./, в
частите му, с които: 1/ е осъдена
Държавата в лицето на КПКОНПИ да заплати на осн. чл.2а от ЗОДОВ на К.А.Д.
сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва върху тази
сума, на осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. - датата на влизане на
решението, с което е отхвърлен искът на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане; 2/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на К.А.Д.
направените по делото разноски в размер на 10 лв.; 3/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на адвокат К.С.Б.-П. сумата от
890лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Тарифа №1/04г. на
ВАдвС.
В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде
отхвърлен изцяло, евент. да се намали размерът на присъденото обезщетение. Претендират
се разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
Въззиваемата страна К.А.Д.,
редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1
от ГПК.
Окръжна
прокуратура Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
съгласно уточнението към нея, извършено в първото по делото о.с.з. пред ВОС на
14.11.2018г.,
ищцата К.А.Д. излага, че ответникът КПКОНПИ, тогава с наименование КУИППД, е
извършила проверка и с решение №20/06.02.2008г. е образувала производство
против А. Д. Л. /ищцата е негова бивша съпруга/, за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност. Приела е решение №168/30.07.2008г. за внасяне
на мотивирано искане за допускане обезпечение на бъдещ иск против А.Л. и
ищцата. С определение №2348/05.08.2008г. постановено по ч.гр.д.№ 1746/08г. по
описа на ВОС, влязло в сила на 22.07.2009г., е допуснато исканото от Комисията
обезпечение. Приела е решение №256/12.11.2008г. да се внесе мотивирано искане
по чл. 28 от ЗОПДИППД/отм./ против А.Л. и ищцата за отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност 379 161, 10лв.На 12.11. 2008г.
това искане е внесено. По същото е образувано гр.д.№281/09г. по описа на ВОС,
гр.о., приключило с влязло в сила на 13.11.2014г. решение, с което искането е
отхвърлено.
Твърди, че извършената
проверка от органите и длъжностните лица от КУИППД е била тенденциозна и несъобразена
с представените многобройни доказателства и в резултат извършеният икономически
анализ неправилен.От допуснатите обезпечителни мерки ищцата е била постановена
в безизходица за периода от налагането им до отмяната на същите през
2015г./поискана от комисията 8-9 месеца след приключване на делото пред ВКС/ и
в невъзможност да изпълнява задълженията си по ипотечен банков кредит, който
заедно с А.Л. е сключила на 05.03.2007г. с „Райфайзенбанк България”ЕАД.Поради
невъзможността да се погасяват задълженията по кредита в уговорените срокове,
банката е предприела действия по начисляване на наказателни лихви и пристъпила
към принудително събиране на вземанията си. В хода на производството, водено от
ответника, са публикувани през 2008г. статии във в.”Банкеръ”, в.”Дневник”,
в.”Труд” и в електронен сайт, оповестяващи същото, в които са упоменати имената
на А.Л., вкл. данни и за семейството му. Това е причинило на ищцата съществени
неудобства и притеснения пред близки, познати и в обществото. Заради образуваното
дело и наложените запори се наложило ищцата да напусне работата си като
счетоводител в „Салс”АД. Ищцата станала нервна и напрегната, изпитвала
постоянно напрежение и психически тормоз от случващото се, ограничила се в
социалните си контакти, изпитвала срам и неудобство пред близките си и пред
колегите си.Всички тези притеснения довели до онкологичното й заболяване. След
проведени изследвания й е поставена диагноза „Инвазивен дуктален комедокарцином
на млечната жлеза”.На 26.03.2015г. е провела оперативно лечение, след което са
й назначени лъчелечение, химиотерапия и хормонотерапия.На 29.11.2016г. ищцата е
претърпяла и вагинална хистеректомия. За тази операция заплатила сума в размер
на 2 820лв, както и сумата от 50лв. за консултативен преглед след нея на
02.10.2017г.
Невъзможността свободно
да оперира с притежаваните недвижими имоти и парични средства, довела до
невъзможност да осигурява средства за погасяване на вноските по ипотечния
кредит с „Райфайзенбанк България”ЕАД. Като следствие банката начислила
наказателни лихви и предприела действия по принудителното събиране на
вземанията си.От това ищцата претърпяла имуществени вреди, представляващи
начислената наказателна лихва, законна лихва, разноски, както и сумите по
главницата. По издаден през 2009г. в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД
изп.лист/с цедирано впоследствие вземане с договор за цесия от 06.12.2017г. в
полза на „Еос Матрикс”ЕООД/ е образувано изп.д.№20097170400494 с общо
задължение по него към 2012г. в размер на 231 343, 11лв.Към 25.04.2016г.
по това дело на ищцата са удържани общо 7 631, 26лв. След заболяването си
и с оглед невъзможността да работи, ищцата е преустановила плащанията по
кредита.Към 22.05.2018г. задължението по кредита било в размер на 263 158,
83лв. На същата дата е сключено споразумение между „Еос Матрикс”ЕООД, ищцата и
А.Л., по силата на което ищцата, като солидарен длъжник, се е задължила да
заплати на кредитора сумата от 20 000лв., след което последният няма да
има претенции към нея. С вносна бележка от 23.05.2018г. е превела на „Еос
Матрикс”ЕООД сумата от 20 000лв. За превода е заплатила комисионна в
размер на 40лв. За такси по изп. дело ищцата е превела по сметка на ЧСИ сумата
от 2 193, 53лв., както и преводна такса в размер на 7, 48лв./общо сумата
от 2 201, 01лв./. След уведомление от ЧСИ от 28.05.2018г., че следва да
внесе и сумата от 30лв. по см. на АВ за заличаване на вписване, е внесла и
посочената сума на 01.06.2018г.
Предвид гореизложеното претендира ответникът
КПКОНПИ да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитано нервно напрежение и психически тормоз от това,
че е лишена от възможността да разполага с имуществото си, че е следвало да
търпи различни ограничения в личния си живот, в социалните си контакти и при
осигуряване на ежедневните си битови нужди, както и в изпитаните неудобство и
притеснения пред близки и колеги от разпространяването чрез централни и местни
медии на данни за заведеното от ответника дело, както и в болките и страданията
вследствие причинените й заболявания, оперативни намеси и лъче- и химиотерапия,
в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.11.2014г. до окончателното й изплащане.За претърпените имуществени вреди
претендира при - съждане на сумите: 1/ 2 820 лв.-главница, както и 468,59 лв.
лихва за периода от 01.12.2016г. до датата на подаване на ИМ-20.07.2018г.; 2/
50лв.-главница, както и 4,06 лв. лихва за периода от 02.10.2017г. до датата на
подаване на ИМ-20.07.2018г.; 3/ 7 631,26 лв.-главница, както и 1 722,59
лв. лихва за периода от 01.05.2016г. до датата на подаване на ИМ-20.07.2018г.;
4/ 20 000лв.-главница, както и 328, 48лв. лихва за периода от 23.05.2018г.
до датата на подаване на ИМ-20.07.2018г.; 5/ 40лв.-главница, както и 0, 66лв.
лихва за периода от 23.05.2018г. до датата на подаване на ИМ-20.07.2018г.; 6/
2 201, 01лв.-главница, както и 36, 14лв. лихва за периода от 23.05.2018г.
до датата на подаване на ИМ-20.07.2018г.; 7/ 30лв.-главница, както и 0, 42лв.
лихва за периода от 01.06.2018г. до датата на подаване на ИМ-20.07.2018г.Всички
главници по т.1-7 се претендират ведно със законната лихва върху всяка от тях
считано от датата на подаване на исковата молба-20. 07.2018г. до окончателното
им изплащане.
Ответникът КПКОНПИ в депозирания
отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове, като твърди, че същите са недопустими, евент. неоснователни. Поддържа,
че взетите от КУИППД решение за образуване на производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, и подаденото мотивирано искане за
налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на ищцата и бившия й съпруг
са изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./, вменяващи задължения
на Комисията след получаване на надлежно уведомление по чл.21 от цитирания
закон да започне проверка против лицето и въз основа на изготвения от директора
на Комисията доклад да внесе в съда мотивирано искане за налагане на
обезпечителни мерки. Обезпеченията са наложени при стриктното спазване на
ЗОПДИППД/отм./ и ГПК. Валидността и допустимостта на тези актове на комисията
са проверени от съда, който е допуснал обезпечителните мерки. Към момента на
внасяне на мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ също са били налице
всички предвидени в закона предпоставки, а именно влязло в сила споразумение,
имащо сила на присъда за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл.3,
ал.1 от закона, придобито имущество на значителна стойност /60 000лв./ и
обосновано предполо -жение, че установеното имущество е придобито от престъпна
дейност, доколкото не са установени доходи за придобиването му. След като
решенията на КУИППД по чл.3, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗОПДИППД/отм./ са изцяло
съобразени с фактическото положение и правната рамка към момента на приемането
им, липсва основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди,
причинени от тези актове на комисията. Твърди, че в нито един момент от цялото
производство ищцата не е била лишена от правната и фактическа възможност да
ползва имуществото си. Фактически обезпеченията са засегнали две нейни банкови
сметки, по първата от които е имало наличност в размер на 615,27 лв., а по
втората сумата от 135, 02лв, а запорираните МПС не са били спрени от движение. Възбрани
върху недвижими имоти, собственост на ищцата, не са били налагани. С оглед
горното и липсва причинно-следствена връзка между наложените обезпечения и
невъзможността на ищцата да обслужва кредитните си задължения. Поддържа, че
комисията не носи отговорност за публикациите в медиите, т.к. от нейна страна
не са били извършва -ни официални изявления по повод внесения иск. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между воденото от комисията
производство и посочените в исковата молба заболявания на ищцата. Отделно
същата е имала и минали заболявания-вродени и придобити такива много преди
производството на комисията. Ако и да са били изживени нервно напрежение и
стрес от ищцата, то вероятно те са резултат от воденото наказателно
производство против А.Л. и разтрогването на брака й с последния, предшестващи
воденото от комисията производство. Няма данни ищцата да е преустановила работа
именно предвид воденото от комисията производство.
Прокуратурата на
Република България поддържа становище за неоснователност на предявените искове
и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Между страните не е
спорно, а и от представените и приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че въз основа на получено през 2006г. от Комисията уведомление от
ОД”Полиция”-Варна за образувано ДП №14/06г. против А. Д. Л. на осн. чл.21 от
ЗОПДИППД/отм./ е образувана и извършена проверка за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност.След приключване на наказателното производство с влязъл в
сила акт - споразумение, с което А.Л. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.213а, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, е
образувано с решение №20/06. 02.2008г. на КУИППД против А.Л. производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. По внесено от
Комисията мотивирано искане /за което е взето решение №168/30.07.2008г./ за
налагане на обезпечителни мерки е образувано ч.гр.д.№1746/08г. по описа на ВОС,
гр.о. и с постановеното по него определение №2348/05.08.2008г. е допуснато
обезпечение на бъдещия иск на КУИППД с пр.осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./
против А. Д. Л., К.А. Л. и две дружества за отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност, с цена на иска 257 812лв., чрез налагане на посочените в
същото обезпечителни мерки-възбрана върху един недвижим имот, запори на три
МПС, запори върху притежавани дружествени дялове, запори върху разплащателни
сметки и банкови влогове.След обжалване, определението на ВОС е влязло в сила
на 22.07.2009г.След вземане на решение №256/12.11.2008г. е предявен от
Комисията иск за отнемане в полза на държавата от А. Д. Л. и К.А. Л. на
посоченото в решението имущество. Образувано е гр.д.№281/09г. по описа на ВОС,
гр.о., с решение №1611/23.08.2012г. по което, влязло в сила на 13.11.2014г.,
исковата претенция на Комисията е изцяло
отхвърлена.По подадената от Комисията молба през м.06.2015г. допуснатото обезпечение
е отменено.
Действията на Комисията,
от които се твърди, че ищцата е претърпяла вреди и за които вреди се претендира
обезщетение, а именно вземане на решения по чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗОПДИППД/отм./ за образуване на
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, за внасяне на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки и
за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност, са осъществени през 2008г. при действието на
ЗОПДИППД/отм./.Съгласно разпоредбата на чл.32 от същия закон за вреди,
причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този
закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на ЗОДОВ.Нормата
осигурява прилагането на основното начало, залегнало в чл.7 от КРБ, съгласно
което държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия
на нейни органи и длъжностни лица. Тази отговорност се реализира съгласно
разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ чрез предявяване на искове срещу съответните
органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Видно от цитираната разпоредба на КРБ и нормите на ЗОДОВ е, че в
производството тези органи участват в качеството им на представляващи държавата,
длъжник по материалното правоотношение, нейни процесуални субстиуенти, т.е. те
самите не са носители на права и задължения по материалното правоотношение,
т.к. единственият носител на правата и задълженията в деликтното материално
правоотношение е държавата.Към момента на извършване на действията в ЗОДОВ не е
съществувала норма, която да урежда конкретно отговорността на Комисията, но е
съществувала общата норма на чл.1 от ЗОДОВ/в действащата й към този момент
редакция/. Според формираната понастоящем трайна съдебна практика, основана в
голямата си част на определение №305/29.04.2014г. по ч.гр.д.№2099/14г., ВКС,
ІІІ гр.о. и определение №423/09.07.2014г. по ч.гр.д.№3914/14г., ВКС, І гр.о.,
постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, държавата чрез Комисията, като
специали -зиран държавен орган, отговаря по реда на ЗОДОВ и при действието на
ЗОПДИППД /отм./ по силата на изричното препращане от този закон. Част от
дейността на Комисията е с белезите на правозащитна - юрисдикционното
производство протича между равнопоставени страни и решаващият орган стои извън
тях и материалното правоотношение, от което произтича спорът. Такива са
действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска и за вредите от
неправомерното им извършване отговаря Комисията по чл.1 от ЗОДОВ/в действащата
към момента на извършването им в настоящия случай през 2008г. редакция/, вр.
чл.32 от ЗОПДИППД /отм./, като компетентен да разгледа иска е гражданският съд.
Отговорността за крайната правозащитна дейност включва и тази за подготвящата я
административна дейност на същия орган. С изменението на ЗОДОВ към ДВ,
бр.38/12г., в сила от 19.11.2012г. /в същия ДВ е обнародван и ЗОПДНПИ, в сила
от 19.11.2012г./отм.2018г./ отговорността на Комисията като субституент на
държавата е изведена в изричната разпоредба на чл.2а, но горното не означава,
че до приемане на нормата Комисията не носи отговорност по реда на ЗОДОВ за
действията си по ЗОПДИППД/отм./.Видно е и, че нормите на чл.2а от ЗОДОВ и чл.32
от ЗОПДИППД/отм./ имат идентичен смисъл, установяващ деликтната отговорност на
държавата за причинените от нейния орган вреди при приложението на специалния
закон. Сравнителноправно и тази отго -ворност на държавата е била изведена по
идентичен начин в чл.32 от ЗОПДИППД /отм./ и чл.91 от ЗОПДНПИ/отм./, а с
приемане на ЗПКОНПИ, обн.ДВ, бр.7/18г. е изменен чл.2а от ЗОДОВ, уреждащ
отговорността при неговото действие. В случая независимо от обстоятелството, че
ВОС е квалифицирал исковете като такива по чл.2а от ЗОДОВ, вместо чл.1 от ЗОДОВ/в посочената редакция/, вр. чл.32 от ЗОПДИППД/отм./, то същият се е
произнесъл именно по въведените от ищцата фактически основания и петитум на
исковете, като е обсъдил всички релевантни за спора факти и са събрани всички
относими към тези искове доказателства.
Основните възражения на
Комисията в настоящото производство са основани на твърденията, че нейните
действия, от които се твърдят, че са причинени вреди, са предприети изцяло в
съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./ и в тази връзка те не могат да се
квалифицират като незаконни, предвид което и не е налице първата предпоставка
за носене на отговорност по реда на ЗОДОВ. Действително в съответствие с
разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./ Комисията е била длъжна след като е получила
през 2006г. надлежно уведомление по чл.21 от ЗОПДИППД/отм./ от
ОД”Полиция”-Варна за повдигнатото против А.Л. обвинение за извършено
престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./,
каквото е престъплението по чл.213а от НК, да образува преписка, да извърши
проверка за имуществото на лицето и въз основа на изготвен от директора доклад
и при наличието на предвидените в закона предпоставки да внесе мотивирано и
подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки, а след
влизане в сила на присъдата да внесе мотивирано искане за отнемане на имуществото,
които и действия тя е извършила.Факт е обаче, че съгласно влязлото в сила
съдебно решение не е налице имуществото, което да е придобито от установената с
присъдата престъпна дейност и съответно такова имущество да подлежи на отнемане
по реда на ЗОПДИППД/отм./. Това от своя страна обуславя крайната незаконност на
действията на Комисията по подготовка, осигуряване и водене пред съд на производство
за отнемане на имущество от лицето, извършило престъпление, попадащо в
предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, и от ищцата като лице от
кръга на тези по чл.5-10 от ЗОПДИППД /отм./.Така и в общата хипотеза на ГПК
всяко лице, твърдящо накърнени материални субективни права може да иска
налагане на обезпечителни мерки за осигуряване на бъдещия процес по тяхната
защита, което не е незаконно негово действие, но по силата на чл.403 от ГПК
дължи обезщетение на ответника за вредите от обезпечението, ако искът бъде
отхвърлен или не бъде предявен в дадения срок или делото бъде прекратено, като
принципна е постановката, че за вредите от допуснато от съда обезпечение
отговаря поискалият обезпечението, а съответно в настоящата хипотеза държавата чрез
процесуалния си субституент, биващ органа, поискал допускане на обезпечението.
Както е разяснено в решение
№166/18.10.2016г. по гр.д.№1642/16г. по описа на ВКС, III гр.о., предявяването на иск по чл.28
от ЗОДПИППД/отм./ от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на
правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила
съдебно решение означава, че със сила на присъдено нещо е установено, че
лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона /съответно и лицата,
попадащи в хипотезите на чл.5-10 от закона, против които също е бил предявен
искът/, нямат придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна
дейност. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило
като основание за започване и водене на производството по чл.28 от
ЗОДПИППД/отм./, се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно
действие. Съответно всички причинени на посочените лица вреди, които са в резултат
на воденото производство, подлежат на обезщетение.
Предвид установяване на
първата от необходимите предпоставки за възникване отговорността на държава е
необходимо да бъдат изследвани и следващите такива, а именно настъпили вреди и
причинната връзка между извършените действия и настъпилите неблагоприятни
последици.
По неимуществените
вреди.
Съгласно показанията на
св.Р.П. същата е работила с К.Д. в „Салс”АД от 2004г. до момента на напускане
й, като са имали близки отношения. Настъпила видима промяна в емоционалното й
състояние след случилото се с бившия й съпруг/осъден за престъпление,
запорирано от държавата имущество, водено производство, публикации в пресата
относно горното/.К.Д. се чувствала изключително зле, плачела, понякога молила
за помощ по отношение на работата си, защото емоционалното й състояние й
създавало трудности.Чувствала се принизена, че държавата я съди, като че ли
самата тя е престъпник, след като е била в брак с този мъж. Притеснявала се, че
ще бъде солидарно отговорна с него за някаква сума.Имала запор върху трудовото
възнаграждение. Случилото се станало достояние на всичките й колеги, косвено
започнали да й отнемат права от фирмата. Имала две деца, за които се грижила
сама, нямала собствено жилище, чувствала се притеснена за развитието на делата,
как ще отговаря по тях. Напуснала работа около 2016г. след като получила
онкологично заболяване.
Съгласно показанията на
св.М.К. същата познава К.Д. от повече от 10 години, завършили са един и същ
университет и заедно са работили в „Салс”АД, като са имали близки отношения.К.Д.
се почувствала изключително зле като разбрала, че е й запорират заплатата и има
дела на държавата против нея. Тогава вече била разведена, с две малки деца,
които гледала сама, отишла да живее при родителите си, била в незавидно
състояние. Емоционално се чувствала зле, нееднократно е искала помощ от
свидетелката.С бившия й съпруг А.Л. са имали заем за закупуването на имот в
с.Звездица, който имот впоследствие останал за него и той трябвало да изплаща
кредита, но са я накарали да плаща за нещо, което не е нейно.Това бил голям
стрес.В дружеството, в което работили, се гледало по лош начин на човек, който
има запор.За онкологичното си заболяване К.Д. й съобщила сама.
Съгласно показанията на
св.З.Д./ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с
ищцата/ делото, което Комисията водила против дъщеря й, се отразило много зле
на последната. Тя изпаднала в депресия, била отчаяна, не искала да се храни, да
спи, станала напрегната, викала, плачела, страняла от колеги, от приятели,
стигнало се до там да ходи по психолози, психиатри /преди била весела,
спокойна, благоразположена, вежлива, с открит характер/. Към този момент -
2008г.-2009г. след развода известно време/няколко месеца/ живяла у тях, после й
наели квартира. За да й повдигнат малко самочувствието и да я извадят от
депресията й платили операция за импланти на гърдите.Имало публикации в
пресата, вкл. ги прочели колежки на свидетелката, било много неприятно. Дъщеря
й се притеснявала от това, че гледат на нея като на нарушила закона и едва ли
не, че му е съдействала, сякаш тя е някакъв пресъпник. Не знае бившият й зет да
е осъждан за престъпление, дъщеря й не й е споделяла.През 2009г., след като
използвала отпуск по майчинство, но не пълния, се върнала на работа в „Салс”АД,
но минала на 4 часов работен ден и помолила да я преместят в друг офис на
фирмата, за да не е с другите. След като излезли публикациите в медиите и
Комисията запорирала цялото му имущество/не знае имоти или сметки на К. да са
били запорирани/, бившият й зет не можел да си плаща кредита и започнали да
удържат пари на К. за този кредит. Може би от големия стрес, от случилите се
събития се разболяла. Наложила се радикална операция, после химиотерапия,
лъчетерапия. Много тежко понасяла всичко, приемала много силни лекарства. От
2012г. дъщеря й има втори брак, с който съпруг живее и понастоящем. Сега се
чувства много по-добре, до голяма степен, благодарение на него.
От заключението на СМЕ
на в.л. д-р Д.Р. /специалист съдебна медицина/ от 17.12.2018г. и обясненията на
в.л. в о.с.з. на 16.01.2019г., от заключението на СМЕ на в.л. д-р М.Г./специалист
по вътрешни болести и медицинска онкология/ от 22.05.2019г. и обясненията на
в.л. в о.с.з. на 29.05.2019г. и от представената по делото медицинска
документация се установява, че на К.Д. е била поставена диагноза „Инвазивен
дуктален карцином на дясна млечна жлеза” с извършена операция на 26.03.2015г.
за радикална мастектомия на тази жлеза с лимфна дисекция на три
нива.Впоследствие същата е преминала курс по лъчетерапия, химиотерапия и
медикаментозна терапия.През ноември 2016г. е оперирана за нерадикално
отстраняване на матката и двустранни кисти на яйчниците. Като дете е имала
вроден сърдечен порок, който е бил оперативно излекуван. През 2009г. има
оперативно имплантиране на млечните жлези. От 2017г., според решение на ТЕЛК, е
със 75% намалена трудоспособност.
Ценени в тяхната
съвкупност, събраните по делото гласни доказателства установяват търпените от
ищцата негативни емоционални изживявания - стрес, нервно напрежение,
потиснатост, депресивни състояния, изживян срам, чувство на унизеност, като
основно това касае периода 2008г.-2009г., след което 2012г. Безспорно се
установяват и изживените психични и физични страдания по повод констатираното
през 2015г. заболяване. Досежно причинно-следствената връзка съдът приема
следното. Наложените обезпечителни мерки, засягащи личното имущество на ищцата /към
датата на допускане на обезпечение същата е вече разведена с първия си
съпруг-влязло в сила решение за развод на 24.01.2008г., съгласно което и
придобитият по време на брака недвижим имот, находящ се в с. Звездица, е станал
изключителна собственост на А.Л./, са запори върху две банкови сметки в „Банка
ДСК”ЕАД с минимални суми по тях. Допуснатото обезпечение чрез налагане на
запори върху 3 бр.МПС, били СИО, не засяга имущество на ищцата, доколкото,
видно от предявения впоследствие иск и постановените по него решения е, че
същите са били отчуждени много преди допускане на обезпечението. Не засяга
имуществото й и наложената възбрана върху недвижимия имот, находящ се в
с.Звездица. По предявения на 14.11.2008г. иск претендирани за отнемане от нея,
съвместно с бившия й съпруг, са право на строеж за построяване на два
апартамента в гр.Велико Търново /придобито на 20.11.2007г., като за същото не е
допускано обезпечение/, сумите, представляващи стойността на отчуждени в проверявания
период два недвижими имота /37 200 лв.+20 565 лв./ и МПС /1000 лв.+ 2 500
лв. + 400 лв.+400 лв.+25 420 лв.+18 360 лв.+34 800 лв./, както и
сумата от 35 129 лв. изплатена застрахователна премия.
Към 2008г. ищцата е
преживяла развод с първия си съпруг, както и осъждането му преди това за
извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2 от НК от НК/в
съучастие като съизвършител с неизвестни лица, с цел да принуди другиго да поеме имуществено задължение-парично
задължение в неустановен размер, го заплашил с насилие и му причинил средна
телесна повреда-мозъчно сътресение, което е било съпроводено с безсъзнателно
състояние, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота/. Всяко
от тези събития само по себе си й е причинило силно негативни емоционални
състояния, към които са се насложили тези, изживени по повод отпочнатото от Комисията
през 2008г. произ - водство спрямо нея като бивша съпруга на осъдения за
престъпление, попадащо в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, А.Л. От
показанията на свидетелите, непопадащи в хипотезата на чл.172 от ГПК, обаче се
установява, че основно състоянието на ищцата се влошило при налагането на запор
върху трудовото й възнаграждение. Този запор не е налаган по искане на
Комисията, а по искане на ЧСИ по образуваното на 20.10.2009г. изп.д.
№2009717040494 по молба на „Райфайзенбанк
България”ЕАД въз основа на изп.лист от 06.10.2009 г., с който А.Л. и К.Д. са
осъдени да заплатят солидарно на банката главница в размер на 79 004, 68
евро по договор за банков кредит от 05.03.2007г., както и просрочени лихви и
разноски, по което едва през 2012г. взискателят е поискал налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата. Тогава и колегите й, узнавайки за
наложения запор, са започнали да проявяват спрямо нея негативно отношение. Договорът
за банков кредит/общо за сумата от 83 230 евро, който да бъде използван за
потребителски нужди/ е сключен на 05.03.2007г. с двамата съпрузи, които са
солидарни длъжници по него и заедно са учредили ипотека върху недвижимия имот,
находящ се в с.Звездица, придобит възмездно по време на брака им. Това, че при
развода в постигнатото между страните споразумение е прието, че недвижимият
имот остава целият собственост на единия съпруг, не променя поетото от ищцата
задължение към банката кредитор за връщане на получения от двамата
кредитополучатели кредит. Какви вътрешни договорености имат по между си бившите
съпрузи относно погасяване на кредита е ирелевантно за кредитора. Кредитът,
сключен на 05.03.2007г., е спрян да бъде обслужван в началото на 2009г. На
28.03.2008г. А.Л. е сключил нов договор за кредит с друга банка за сумата от
130 000 евро за закупуване на недвижим имот, находящ се в с. Орешак/дворно
място и жилищна сграда-н.а.№135/28.03.2008г./, впоследствие също необслужван и
с предприето принудително изпълнение през 2011г.Твърденията на ищцата, че А. Л.
не е могъл да погасява кредитите поради воденото от Комисията производство са
неустановени в процеса. Наложените обезпечителни мерки касаят само недвижимия
имот в с.Звездица, вече ипотекиран в полза на банката преди възбраната, наложена
от Комисията, запори на дружествени дялове, без да се преустановява дейността
на дружествата му и запори на банковите сметки на А.Л., като видно от
мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ е, че само по 3 от тях е имало
налични суми, които се претендират за отнемане/637,46 лв.+39,90 лв.+133,56
евро/. В тази връзка и не би могло да се приеме, че именно предприетото от
Комисията обезпечение през 2008г. е причинило невъзможността да бъдат
погасявани своевременно дължимите от ищцата и бившия й съпруг като солидарни
длъжници ежемесечни вноски в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД, последното
довело до наложения през 2012г. запор върху трудовото й възнаграждение, а
същият до изпитаните от ищцата негативни емоционални изживявания. По отношение
на търпените физически и психични болки и страдания от заболяването на ищцата,
диагностицирано през 2015г., съдът при анализ на двете цитирани СМЕ и
обясненията на в.л. в о.с.з. приема, че пряка причинно-следствена връзка между
изживения стрес по повод воденото от Комисията производство и придобитото
онкологично заболяване не е доказана безспорно. Установяването на тази връзка
не може да почива на предположения.Необходимо е деянието да е такова, че без
него, т.е., ако то мислено се изключи, вредите да не биха настъпили. Вещото
лице онколог е посочило множество фактори/и между които не е стресът/, за които
се приема, че влияят върху процеса на канцерогенеза, но без да може да се
ангажира с отговор на въпроса какво е конкретното време, необходимо, за да се
достигне до този стадии на заболяването, диагностициран при ищцата. С оглед
горното и съдът приема, че така изживените страдания по повод посоченото
заболяване, не подлежат на обезвреда от Комисията.
Подлежат на обезвреда
тези, за които от цитираните показания се установи, че стоят в пряка
причинно-следствена връзка с образуваното и водено производство по
ЗОПДИППД/отм./, а те са психични страдания, обусловили задълбочаване на вече
изживяваните от К.Д. стрес, депресия, отчаяние, социална изолация.
Доколкото се касае за
отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото
обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т.11 от ТР № 3 от
22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се
определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, в смисъла
разяснен с т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. Доколкото принципът на справедливост
изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при
определяне на размера на обезщетението по чл.2а ЗОДОВ, следва да се съобразят
освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и
интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от
същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното
лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение,
отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето,
засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната
реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и
особеностите на производство по ЗОПДИППД/отм./.При съобразяване на тези
обстоятелства съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищцата възлиза на сумата от 10 000 лв. Обезпечителните
мерки са наложени за период от около 7 години, но те не засягат съществено
притежавани от нея имуществени права. Производството е продължило около 6 г. и
половина с проведени множество заседания, в целия ход на което ищцата се е
чувствала застрашена от евентуалното осъждане да заплаща значителни суми в
полза на държавата/горепосочените суми, представляващи равностойност на отчуждено
имущество/. Продължителността и интензитета на установените психични
страдания е бил висок, но разделени от тези, свързани с воденото против бившия
й съпруг наказателното производство и развода между тях/оставането й сама в
началото на 2008г. с две малки деца, родени съответно 2002г. и 2007г., и
разчитаща на помощта на родителите си/, оставащите такива и свързани само с
действията на Комисията са били с по-малък интензитет и от тях не се
установяват изключително тежки и трайни последици за психиката й.Функционирането й в социума
понастоящем е пълноценно, носещо удовлетворение/съгласно показанията на майка й
след сключването на втори брак през 2012г. същата значително подобрила
емоционалното си състояние/.Следва да бъде посочено и, че образуваното
производство от Комисията през 2008г. против А.Луканов и впоследствие допускане
на обезпечения и предявяване на иск и против ищцата не е станало причина същата
да напусне работа си като счетоводител в „Салс”АД/макар и, че поради публикации
в медиите/статии през м.11.2008г. в горепосочените три вестника, в които се
споменава само името на А.Л./ да е станало публично достояние/. Работа е
напуснала след диагностициране на заболяването й и провеждане на лечение. Отчита
се обаче обстоятелството, че авторитетът в личната и обществена й среда е бил
засегнат в определена степен от това производство.
Предявената
претенция за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателна до
размера от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решението за отхвърляне на иска - 13.11.2014г. до
окончателното изплащане, до който следва да бъде уважена.
С
оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта му, с
която е присъдено обезщетение за разликата над 10 000 лв. до 12 000 лв.,
ведно със законната лихва от посочената дата, и вместо него постановено друго
за отхвърляне на претенцията в тези й част. Решението следва да бъде отменено и
в частта на присъденото като разноски възнаграждение при условията на чл.38 от
ЗА като същото се редуцира до 10/12 от присъдените 890лв./доколкото същите не
са определени от ВОС съразмерно с уважената от него част от исковата претенция,
но не е имало искане по чл.248 от ГПК/ или
това сумата от 741, 67лв. Решението следва да бъде потвърдено в частта му, с
която искът е отхвърлен за разликата над 12 000лв. до 80 000лв.,
ведно със законната лихва върху тази главница.
По имуществените вреди.
От изслушаните по делото
ССЕ от 21.05.2019г. на в.л. Е.Т., допълнителна ССЕ от 10.06.2019г. и от
представените по делото писмени доказателства се установява заплащането от К.Д.
на твърдените в исковата молба суми и на твърдените дати по горецитираното
изп.дело, а именно 7 631, 26лв., събрани чрез запор на трудовото й
възнаграждение в периода 2012г.-2016г., 20 000 лв. по споразумение между
цесионера „Еос Матрикс”ЕООД, ищцата и А.Л., преводна такса в размер на 40лв.,
такси по изп. дело по сметка на ЧСИ в размер на 2 193, 53лв., както и
преводна такса в размер на 7, 48лв./общо сумата от 2 201,01 лв./, 30лв. по
см. на АВ. По изложените по-горе съображения, а именно, че с тези си плащания
ищцата е погасявала поетите от нея задължения като солидарен длъжник по договор
за банков кредит, както и поради неустановяване на връзка между предприетото от
Комисията производство и преустановяване доброволното изпълнение на кредитните
задължения по договора с „Райфайзенбанк България” ЕАД, съдът приема, че
изплащането на тези суми не представлява вреда, причинена от действията и
актовете на ответната Комисия, съответно не подлежи на обезвреда.По идентични
съображения не съставляват вреда и установените, че са били заплатени сума за
операция през 2016г. в размер на 2 820лв. и за последвал преглед в размер
на 50лв.Исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва от посочените дати, като неоснователни, подлежат на
отхвърляне.Решението на ВОС в тази му част следва да бъде потвърдено.
Тъй като подадената от
К.Д. въззивна жалба е изцяло неоснователна, на същата не се присъждат
претендираните разноски за заплатената по нея държавна такса. Претендираните
разноски за адв.възнаграждение пред настоящата инстанция при условията на чл.38
от ЗА следва да се уважат до размера от 332,66 лв., съразмерна на основателната
част/10 000лв./ от всички исковите претенции /115 333,21 лв./. На въззиваемата
страна от претендираните 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция съразмерно на неоснователната част от исковите
претенции/105 333, 21лв./ следва да се присъди сумата от 137лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1226/25.10.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./с
допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на същото с
влязло в сила решение №1359/21.11.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по
описа на ВОС, гр.о./, в частите му,
с които: 1/ е осъдена Държавата в
лицето на КПКОНПИ да заплати на осн. чл.2а от ЗОДОВ на К.А.Д. сумата,
представляваща разликата над 10 000лв. до 12 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воде- ното против нея
производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност, ведно със законната лихва върху тази сума, на осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. - датата на влизане на решението, с което е
отхвърлен искът на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане; 2/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на адвокат К.С.Б.-П. сумата,
представляваща разликата над 741, 67лв. до 890лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА,
вр.чл.7, ал.2, т.4 от Тарифа №1/04г. на ВАдвС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.А.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, против Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество искове в частта им за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 10 000
лв. до 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата вследствие воде- ното против нея производство за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със
законната лихва върху тази сума, на осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. -
датата на влизане на решението, с кое -то е отхвърлен искът на КПКОНПИ, до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1226/25.10.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./с
допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на същото с
влязло в сила решение №1359/21.11.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по
описа на ВОС, гр.о./, в частите му,
с които: 1/ е осъдена Държавата в
лицето на КПКОНПИ да заплати на К.А.Д. -сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото
против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва върху тази сума, на
осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. - датата на влизане на решението, с
което е отхвърлен искът на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане; 2/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на К.А.Д.
направените по делото разноски в размер на 10 лв.; 3/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на адвокат К.С.Б.-П. сумата от 741,67
лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Тарифа №1/04г. на ВАдвС.; 4/ е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от К.А.Д. против КПКОНПИ иск в частта му за осъждане на
ответника да й заплати сумата, представляваща разликата над 12 000 лв. до
претендираните 80 000 лв., представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със законната
лихва върху тази сума, на осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. - датата
на влизане на решението, с което е отхвърлен искът на КПКОНПИ, до окончателното
й изплащане; 5/ е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от К.А.Д. против КПКОНПИ иск за осъждане
на ответника да й заплати сумата от 29 902,27 лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди от воденото против нея производство
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност,
ведно със сумата 2 088,29 лв., представляваща сумата от 1 722, 59лв.,
представляваща законната лихва върху сумата от 7 631,26 лв., считано от
01.05.2016г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., сумата от 328148лв./в
диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване
на сумата, като действителната такава е 328, 48лв./, представляваща законната
лихва върху сумата от 20 000лв., считано от 23.05.2018г. до датата на
предявяване на иска - 20.07.2018г., сумата от 0, 66лв., представляваща законната
лихва върху сумата от 40лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване
на иска - 20.07.2018г., сумата 36, 14лв., представляваща законната лихва върху
сумата от 2 201, 01 лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване на
иска - 20.07.2018г. и сумата от 0, 42 лв., представляваща законната лихва върху
сумата от 30 лв., считано от 01.06.2018г. до датата на предявяване на иска -
20.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата 29 902, 27 лв.,
считано от датата на предявяване на иска - 21.07.2018г./в диспозитива на
решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като
действителната такава е 20.07.2018г./ до окончателното й изплащане; 6/ е отхвър - лен като неоснователен и
недоказан предявеният от К.А.Д. против КПКОНПИ иск за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 2 870лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 472, 65
лв., представляваща сумата 468, 59лв., представляваща законната лихва върху
сумата от 2 820 лв., считано от 01.12.2016г. до датата на предявяване на иска -
20.07.2018г., сумата 4, 06лв., представляваща законната лихва върху сумата от
50лв., считано от 02.10.2017г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата 2 870лв., считано от датата на
предявяване на иска - 21.07.2018г. /в диспозитива на решението е допусната
очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава
е 20.07.2018г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
да заплати на адвокат К.С.Б.-П. сумата от 332, 66лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
за осъществено процесуално представителство пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество сумата от 137 лв., представляващи съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстан - ция, на осн. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: