Р Е Ш Е Н И Е
№... 23.11.2020г. Гр....
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІ Граждански състав
На 28.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №5804 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.30 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане.
Искът е предявен от С.И.С. *** срещу Н.И.Л. ***. Ищцата и ответникът били наследници на ... Б.,***, починала на 04.01.2016г. Приживе майка й се разпоредила с всичките си недвижими имоти, като ги дарила на ответника. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания гр.... с вх.№4529 от 29.05.2009г., акт №67, том ХІІ, дело №2516/09г., наследодателката на страните дарила на ответника следния недвижим имот: ……С Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията гр.... с вх.рег.№3565 от 03.07.2009г., акт №85, том Х, дело №2116/2009г. наследодателката на страните дарила на ответника следните недвижими имоти:
….. С това безвъзмездно разпореждане ищцата счита, че е накърнена запазената й част от наследството, която била в размер на 1/3 идеална част.
Моли съда да постанови решение, с което да намали безвъзмездното разпореждане, направено от ... Б.,***, починала на 04.01.2016г. в полза на ответника с описаните нотариални актове и да възстанови запазената й част от наследството от ... Б. до размера на 1/3 идеална част.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът е подал писмен отговор в законоустановения срок, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. На първо място оспорва твърдението, че с дарените имоти се изчерпвало наследството на наследодателката. Твърди, че ищцата получила като дарение от майка им сумата от 14070,10лв. през 1987г., с която ищцата си закупила апартамент в гр..... Сумата била получена от наследодателката на страните за уравнение на дела й при развода с бащата на страните и била дадена на ищцата. Тази сума следвало да се прихване при намаляването на дарствените разпореждания. Освен това наследодателката оставила и редица движими вещи, а именно: спалня с три тоалетки и трикрилен гардероб; холна секция; д... с две табуретки и два фотьойла; шкаф за трапезария; маса с четири стола за трапезария; ъглова спалня с ракла; кухненска печка „Беко”; автоматична пералня „Самсунг”; хладилник „Самсунг”; телевизори „Самсунг” 2 броя; кухненски робот „Горение”; прахосмукачка „АЕГ”; шевна машина; пишеща машина /старинна/; електрически бойлер 80л.; земеделска бензинова фреза 6,5 конски сили; килими тип „Персийски” – 5 броя. Освен това следвало да се вземе предвид и фактът, че при дарението на ½ идеална част от апартамента, наследодателката на страните си запазила правото на ползване и ответникът получил само голата собственост. Ответникът спомогнал да се увеличи наследството по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН, като заплатил за основен ремонт на покрива на сградата, в който се намира процесния апартамент, сумата от 1083,29лв., както и заплащал данък сгради и такса смет за процесния апартамент за периода от 2011г. до 2015г. общо сумата от 1461,69лв. При намаляване на дарствените разпореждания следвало да се започне от последното извършено дарение, а именно това, с което са дарени земеделските имоти. Прави искане да задължи апартамента, тъй като бил собственик и на другата ½ идеална част от него по силата на възмездна сделка.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и
в тяхната съвкупност, както и от становището на страните по делото, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от
приетото като писмено доказателство по делото копие на Удостоверение за
наследници с изх.№6392/12.11.2019г. на гр...., страните са наследници по закон,
съответно дъщеря и син на ... Б.,***, починала на 04.01.2016г. Поради тази
причина страните са процесуално легитимирани да участват в настоящото
производство.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Нотариален акт за дарение на недвижим имот,
вписан в Службата по вписвания гр.... с вх.№4529 от 29.05.2009г., акт №67, том
ХІІ, дело №2516/09г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в
Службата по вписванията гр.... с вх.рег.№3565 от 03.07.2009г., акт №85, том Х,
дело №2116/2009г.; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане
на задължение за гледане и издръжка №40, том VІ, дело №1625/30.04.1993г. на
нотариус при Старозагорски районен съд, се установява, че наследодателката на страните приживе
е прехвърлила на ответника през 1993г. ½ идеална част от Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.514.142.1.12, намиращ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.514.142, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.142.1.10, под обекта:
68850.514.142.1.9, над обекта: няма, срещу задължение за издръжка и гледане и при запазване
на правото си на ползване върху имота. След това на 29.05.2009г.
наследодателката е прехвърлила на ответника другата ½ идеална част от
същия имот с договор за дарение, като отново си е запазила пожизненото право на
ползване. След това на 03.07.2009г. наследодателката е дарила на ответника
собствените си земеделски имоти: ………………………….
Съгласно чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Вън от тази запазена част е разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез дарение или да завещава. В случая наследодателката е направила дарение в полза на едното си дете. При това положение, за да се определи размера на запазената, респ. на разполагаемата част, следва съгласно чл.31 ЗН да се образува една наследствена маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. Наследството влиза в масата изцяло.
От твърденията на страните и от събраните писмени доказателства се установява, че към момента на смъртта си наследодателката на страните не е притежавала недвижими имоти. Същата е притежавала движими вещи, които са се намирали в процесния апартамент. Относно собствеността на движимите вещи, посочени от ответника бяха събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите И.К.Б. – роднина по съребрена линия на страните, и ..., се установява, че в жилището, което е било дарено на ответника, но в което до смъртта си е живяла наследодателката на страните е имало обзавеждане – спалня, секция в хола, в кухнята кръгла маса, легло, печка, пералня, хладилник, бойлер, телевизор, гардероби, бюфет, шевна машина, фреза за лозето, килими и пътеки на пода. Като се вземе предвид и заключението на вещото лице Е.М.Г. за приблизителното време на придоб...е на движимите вещи, съдът намира, че същите са били собственост на наследодателката на страните и представляват наследствено имущество. Това имущество е оценено от вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, заключението по която съдът прие за добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице Е.М.Г., намиращите се в процесния апартамент движими вещи са на стойност към момента на смъртта на наследодателката, както следва: спалня с три тоалетки и трикрилен гардероб – 300,00лв.; холна секция – 350,00лв.; д... с две табуретки и два фотьойла – 120,00лв.; шкаф за трапезария – 60,00лв.; маса с четири стола за трапезария – 100,00лв.; ъглова спалня с ракла – 100,00лв.; кухненска печка „Беко” – 400,00лв.; автоматична пералня „Самсунг” – 380,00лв.; хладилник „Самсунг” – 450,00лв.; телевизор „Самсунг” в хола – 400,00лв.; телевизор „Самсунг” в спалнята – 150,00лв.; кухненски робот „Горение” – 80,00лв.; прахосмукачка „АЕГ” – 70,00лв.; шевна машина – 80,00лв.; пишеща машина /старинна/ - 120,00лв.; електрически бойлер 80л. – 100,00лв.; земеделска бензинова фреза 6,5 конски сили – 650,00лв.; килими тип „Персийски” – 5 броя – 650,00лв. Общо движимите вещи са на стойност 4560,00лв.
Не бе установено към момента на смъртта наследодателката на страните да е имала други вземания или задължения.
Съгласно чл.31, ал.1 ЗН „За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2.“ В тази връзка бе направено възражение от страна на ответника, че същият е увеличил наследството като е заплащал задължения на наследодателката за местни данъци и такси, както и за ремонт на процесното жилище.
Претенцията по чл.12, ал.2 ЗН е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване, т.е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на неоснователното /неказуално/ разместване на имуществени блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имущество му като наследствена маса, по отношение на която наследствена маса имат права всички наследници.
Погасеното парично задължение на наследодателя към трето лице, изпълнено само от един от наследниците преди смъртта на наследодателя и откр...е на наследството, ползуващо всички наследници като намаление на пасивите на наследствената маса, съставлява по своята правна същност изпълнение на чуждо задължение без пълномощие. Възникналите имуществени - облигационни отношения следва да се уредят по принципите на воденето на чужда работа без пълномощие и неоснователното обогатяване. Дали наследникът, изпълнил паричното задължение на наследодателя е съзнавал, че изпълнява и чуждо задължение или не, е ирелевантно обстоятелство за характера на обективно възникналите от неоснователното разместване на блага облигационни отношения и начина на тяхното репариране.
Или в рамките на иска по чл.12, ал.2 ЗН
следва безусловно да е доказано, че е погасен дълг на наследодателя преди
смъртта му, като по този начин е намален пасива на наследството. Така Решение №481 от 11.01.2011г. на ВКС по гр. д.
№884/2009г., II г. о., ГК.
По отношение на
заплатените за имота местни данъци и такси, видно от разпоредбата на чл.11,
ал.3 ЗМДТ, задължено лице да заплаща тези задължения е ползвателят при учредено
право на ползване. Както бе посочено по-горе, наследодателката на страните е
запазила пожизнено правото си на ползване върху процесния апартамент, поради
което има качеството на ползвател по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗМДТ и е
задължено лице да заплаща местните данъци и такси за апартамента. По делото
бяха приети като доказателства копия на приходни квитанции за заплатени към
Община ... местни данъци и такси, от които се установява, че на 10.07.2015г. е
заплатена сумата от 52,81лв. – задължение за 2015г.; на 10.07.2015г. е заплатена
сумата от 275,42лв. – задължение за 2015г.; на 03.09.2012г. е заплатена сумата
от 231,62лв. – задължение за 2012г.; на 03.09.2012г. е заплатена сумата от
44,96лв. – задължение за 2012г.; на 13.08.2013г. е заплатена сумата от 44,58лв.
– задължение за 2013г.; на 13.08.2013г. е заплатена сумата от 229,62лв. –
задължение за 2013г.; на 24.09.2014г. е заплатена сумата от 279,97лв. –
задължение за 2014г.; на 24.09.2014г. е заплатена сумата от 53,67лв. –
задължение за 2014г.; на 03.09.2011г. е заплатена сумата от 207,49лв. –
задължение за 2011г.; на 03.09.2011г. е заплатена сумата от 41,55лв. –
задължение за 2011г. По отношение на платените суми: 44,58лв. на 13.08.2013г.,
229,62лв. на 13.08.2013г., 279,97лв. на 24.09.2014г., 53,67лв. на 24.09.2014г.
има отбелязване на съответните приходни документи, че плащането е извършено от
ответника. На останалите квитанции има подпис, но не е ясно кога е положен този
подпис, като не е удостоверено по безспорен начин кой е вносителят на
съответните суми. Поради тази причина съдът приема за безспорно доказано, че
ответникът е заплатил задължение на наследодателката на страните за местни
данъци и такси в общ размер на 607,84лв., с която сума е увеличено наследството
по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН.
По отношение на твърденията за ремонт на покрив на жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, ответникът представи и бяха приети като писмени доказателства копия на Разплащателна разписка от 29.08.2013г. за сумата от 140,00лв., квитанция към приходен касов ордер без номер и дата за сумата от 143,29лв., Разплащателна разписка от 05.01.2012г. за сумата от 800,00лв. и квитанция към приходен касов ордер от 05.01.2012г. за сумата от 800,00лв. На разплащателните разписки е записано, че съответните суми се дават на домоуправителя след направени ремонтно възстановителни работи за покрива на ЖК. Юбилейна, находяща се в гр...., ул.“...“ №63 за изплащане на задължение на ап.№12, като съответните суми са заплатени от ответника. На квитанциите към приходните касови ордери е записано „ремонт покрив – първа вноска“ и съответно „доплащане“. Поради тази причина съдът намира, че действително ответникът е заплатил сумата от общо 940,00лв. за ремонт на покрив на сградата, в която се намира процесният апартамент. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от Закона за управление на етажната собственост „Собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части“. Съгласно ал.2 на чл.6 от същия закон „Ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя.“ Това означава, че независимо, че върху процесния имот е било учредено право на ползване в полза на наследодателката на страните, задължено лице за разходите за ремонти и поддържане на имота е собственикът му, а именно ответникът. Заплащайки стойността на ремонта на покрива на сградата, ответникът не е изпълнил чуждо задължение, а е изпълнил своето задължение на собственик по силата на договора за прехвърляне на правото на собственост срещу издръжка и гледане и по силата на договора за дарение. Поради тази причина съдът приема, че сумата от 940,00лв. не следва да се счита за увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН.
От установеното наследствено имущество на стойност
4560,00лв. (стойността на движимите вещи), следва да се извади стойността на
увеличението на наследството в размер на 607,84лв. (платените местни данъци и такси), като по този начин се
получава чистата сума на наследството – 3952,16лв.
Към този наследствен актив следва да се прибави стойността на даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откр...ето на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите (чл.31, ал.1, изр.второ). Безспорно се установи по делото, че наследодателката на страните е направила две дарения на ответника – ½ идеална част от апартамент и земеделски земи. Ответникът възрази, че наследодателката е направила дарение и в полза на ищцата – на сумата от 14070,10лв. през 1987г., която сума ищцата е използвала за закупуване на апартамент в гр..... Наведени бяха съображения, че сумата, дарена на ищцата е сумата за уравнение на дела на бащата на страните при развода на родителите от семейното жилище.
За установяване на горните обстоятелства бяха допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелите И.К.Б. – роднина по съребрена линия на страните, и ..., се установява, че при развода на наследодателката на страните и бащата на страните – ... Л., е имало имуществени спорове, при които семейното жилище в гр...., на ул.“...“ е било предоставено на майката на страните, а тя е трябвало да уравни дела на бившия си съпруг. Сумата била дадена на ищцата, с която същата си закупила апартамент в гр...., кв.“...“, на ул.“...“. По същото време ищцата живеела в този апартамент, който бил ведомствен, със съпруга си, и трябвало да бъде закупен. За да набави средствата майката на страните продала свой наследствен имот в с.... и парите били дадени на ищцата. Бащата на страните не получил парите. Майката на страните споделяла със свидетелите, че е обезпечила и двете си деца с жилища.
За изясняване на същите обстоятелства съдът прие като писмени доказателства копия на Решение №196/28.10.1986г. по гр.дело №3243/1985г. по описа на РС-..., Решение №778/25.12.1986г. по гр.дело №876/1986г. по описа на Окръжен съд гр...., Декларация от ... Л. с нотариална заверка на подписа от 19.06.2020г. и Договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот собственост на граждани от 17.01.1989г.
На първо място следва да се отбележи, че декларацията на ... Л. – баща на страните няма материална доказателствена сила. Същата представлява свидетелски показания в писмен вид. Нотариалната заверка удостоверява авторството на изявлението, но не и неговата достоверност. Поради тази причина съдът не следва да взема предвид изявлението в декларацията. От съдебните решения се установява, че след развода на родителите на страните, същите са поделили семейното имущество, като на майката на страните е бил възложен процесния в настоящото производство апартамент и гараж, като за уравнение на дела на бащата на страните, същият е следвало да получи сумата от общо 15330,43лв. Страните не спорят, че наследодателката им е заплатила сумата за уравнение на дела на бившия си съпруг. От документа за собственост на жилището на ищцата се установява, че същият е придобит чрез замяна с друг имот, собственост на съпруга на ищцата. Ищцата и съпругът й е следвало да доплатят разликата до стойността на придоб...ото жилище в размер на 5687,00лв., която разлика са заплатили със собствени средства в размер на 1102,00лв. и заемни средства от ДСК. Обсъдени в съвкупност гласните и писмени доказателства водят до извода, че ищцата действително е придобила недвижим имот в гр...., но едва през 1989г., а не както се твърди от свидетелите – 1987г., когато е заплащано уравнението на дела на бившия съпруг на наследодателката. Придоб...ето на недвижимия имот в гр.... е станало чрез замяна и доплащане в много по-нисък размер от сумата, която е заплатена за уравнението на дела, като следва да се отбележи, че по-голямата част от доплащането за апартамента в ... е станало чрез заемни средства. В тави връзка показанията на разпитаните свидетели са недостоверни. Следва да се отбележи също и, че задължение на майката на страните е било да заплати съответната сума на баща им за уравнение на дела му от семейното имущество. Ако след заплащането на това уравнение, средствата са били дарени на ищцата, то те са били дарени от баща й – ... Л., а не от майка й – ... Б.. Няма как ... Б. да изпълни задължението си за уравнение на дела на бившия си съпруг като дари средствата на дъщеря си. Действително е възможно такова дарение да се е случило по споразумение между родителите на страните, но същото следва да се възприема като дарение от страна на ... Л. в полза на ищцата. Поради тази причина неоснователно е възражението на ответника, че следва към наследственото имущество да се прибави и дарението на сумата от от 14070,10лв. през 1987г., която сума ищцата е използвала за закупуване на апартамент в гр.....
Предвид изложеното към наследствения актив следва да бъде прибавена стойността на направените в полза на ответника две дарения. За установяване стойността на дарените имоти съдът е назначил съдебно оценителна експертиза с вещо лице Е.М.Г. и повторни съдебно оценителни експертизи с две вещи лица – Р.П. за апартамента и А.П.-П. за земеделските земи. Вещото лице Е.Г. е дало заключение за стойността на процесния апартамент към датата на смъртта на наследодателката – 04.01.2016г. - 117148,00лв., а съответно на ½ идеална част от него – 58574,00лв., а на земеделските имоти – 12490,00лв. Вещото лице Р.П. е дало заключение за стойността на процесния апартамент към дата 04.01.2016г. – 124600,00лв., като е намалило стойността на имота с 5% заради данните по делото, че имотът е съсобствен. Тъй като вещото лице няма категорични данни имотът да е съсобствен, а и той не е, съдът намира, че следва да увеличи така направената оценка с 5% и стойността на имота се получава 130830,00лв., а на ½ от него – 65415,00лв. Съдът намира, че следва да възприеме оценката на вещото лице Р.П., тъй като същата е направила по-обстойно обсъждане на състоянието на имота, на техническите му характеристики и освен това оценката е по-близка и малко над данъчната оценка на имота. По отношение на земеделските имоти, според заключението на вещото лице А.П.-П. същите са на стойност 12820,00лв. Оценката е близка до тази на първото вещо лице, като съдът следва да възприеме оценката на вещото лице П. поради по-обстойното обсъждане характеристиките на всеки от имотите.
Съдът не споделя възражението на ответника, че от стойността на подарения апартамент следва да се извади стойността на правото на ползване. Оценката на имота според състоянието му към момента на подаряването следва да се разбира според техническото състояние на имота. Състоянието на имота не е по-различно при запазено право на ползване. Освен това оценката на имота е към датата на смъртта на наследодателката, а към този момент правото на ползване е погасено. Поради тази причина съдът намира, че не следва да намаля оценката на подарения апартамент с правото на ползване върху него.
Така към чистия актив от наследството на стойност 3952,16лв. следва да се прибави стойността на направените в полза на ответника дарения на стойност 65415,00лв. за апартамента и 12820,00лв. за земеделските земи, като общата стойност на наследствената маса възлиза на 82187,16лв.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН „Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.“. Това означава, че запазената част от наследството в конкретния случай е 2/3 идеални части (тъй като наследодателката е оставила двама низходящи), а разполагаемата част, с която наследодателката е можела да се разпореди свободно, е 1/3 идеална част. Запазената част от наследството на ищцата е в размер на 1/3 идеална част. Като стойност запазената част от наследството за ищцата възлиза на 27395,72лв., която сума надхвърля имуществото, което е останало като наследство от наследодателката на стойност общо 3952,16лв., от което ищцата следва да получи половината – 1976,08лв. Стойността на имуществото, което ищцата би получила в наследство е по-ниска от размера на запазената част с 25419,64лв. Запазената част от наследството на ищцата е накърнена с извършените дарения, поради което даренията следва да бъдат намалени, за да бъде възстановена запазената част. Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗН даренията се намаляват като се почне от последните и се върви последователно към предшестващите. Поради тази причина на първо място следва да бъде отменено дарението на земеделските недвижими имоти, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията гр.... с вх.рег.№3565 от 03.07.2009г., акт №85, том Х, дело №2116/2009г., тъй като това е последното дарение, накърняващо запазената част от наследството на ищцата. След отмяната на това дарение и прибавяне стойността на недвижимите имоти към стойността на наследството, което ищцата получава от чистия актив от наследствената маса (12820,00лв.+ 1976,08лв.) се получава сумата от 14796,08лв., която сума е по-малка от размера на запазената част със сумата от 12599,64лв. Поради тази причина и второто дарение, направено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания гр.... с вх.№4529 от 29.05.2009г., акт №67, том ХІІ, дело №2516/09г., следва да бъде намалено със сумата от 12599,64лв.
Ответникът е направил искане за задържане на имота на основание чл.36 ЗН. В случая следва да се приложи ал.2 на чл.36: „Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот, само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.” В случая стойността на дарения имот възлиза на 65415,00лв., а сборът от запазената част на ответника и разполагаемата част от наследството възлизат на общо 54791,44лв., т.е. стойността на дарения имот надвишава стойността на разполагаемата част и от запазената част на ответника. Това означава, че не са налице предпоставките за задържане на имота от страна на ответника на основание чл.36 ЗН. Дарственото разпореждане, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания гр.... с вх.№4529 от 29.05.2009г., акт №67, том ХІІ, дело №2516/09г. следва да бъде намалено в полза на ищцата със сумата от 12599,64лв.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски. Ищцата е представила списък за разноски, съгласно който същата е заплатила сумите, както следва: държавна такса в размер на 865,92лв., държавна такса за вписване на исковата молба в Служба по вписвания гр.... – 20,86лв., държавна такса за вписване на исковата молба в Служба по вписвания гр.... – 10,00лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1380,00лв., държавна такса за издаване на 4 броя удостоверения – 20,00лв., такси за снабдяване със скици на имотите – 245,00лв., такси за издаване на данъчни оценки – общо 145,00лв., възнаграждение за вещо лице в общ размер 485,00лв. За всички направените разноски са представени разходно оправдателни документи. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че разходите за снабдяване с книжа не следва да се присъждат. Това също са деловодни разноски по смисъла на чл.78 ГПК и следва да бъдат присъдени. По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. Цената на иска възлиза на 21647,89лв., съгласно представените удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти. Минималният размер на адвокатско възнаграждение за този иск възлиза на 1180,00лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото са проведени три открити съдебни заседания, събрани са множество доказателства, изслушани са три експертизи, поради което съдът намира, че адвокатското възнаграждение от 1380,00лв. не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в общ размер на 3171,78лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.30, ал.1 ЗН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.30, ал.1 ЗН, дарственото разпореждане, извършено от наследодателя ... Б., ЕГН **********, б.ж. на гр...., починала на 04.01.2016г., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията гр.... с вх.рег.№3565 от 03.07.2009г., акт №85, том Х, дело №2116/2009г. в полза на Н.И.Л., ЕГН **********,***, като възстановява запазената част на С.И.С., ЕГН **********,***, от наследството на ... Б., ЕГН **********, б.ж. на гр...., починала на 04.01.2016г., в размер на 12820,00лв. (дванадесет хиляди осемстотин и двадесет лева).
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ал.1 ЗН, дарственото разпореждане, извършено от наследодателя ... Б., ЕГН **********, б.ж. на гр...., починала на 04.01.2016г., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания гр.... с вх.№4529 от 29.05.2009г., акт №67, том ХІІ, дело №2516/09г. в полза на Н.И.Л., ЕГН **********,***, като възстановява запазената част на С.И.С., ЕГН **********,***, от наследството на ... Б., ЕГН **********, б.ж. на гр...., починала на 04.01.2016г., в размер на 12599,64лв. (дванадесет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и 64 стотинки).
ОСЪЖДА Н.И.Л., ЕГН **********,*** да заплати на С.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 3171,78лв. (три хиляди сто седемдесет и един лева и 78 стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд гр. ....
РАЙОНЕН СЪДИЯ: