Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на седемнадесети януари в две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 1659 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. – Л. И.Р., ЕГН – ********** с адрес *** със съдебен адрес ***, административна сграда“Автогара“ , ет.2 , оф. – , адвокат Н., против ЕФ серия К № 29976788 на ОД-МВР гр. Кюстендил., с които на основание: чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска атакувания ЕФ серия К №2997688 на ОД-МВР гр. Кюстендил, да бъде отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Защитникът му изпраща писмено становище. Поддържа изцяло жалбата си и иска отмяна на наказанието като твърди ,че същото е незаконосъобразно и необосновано.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 05.03.2018 г. в 18.08 часа с помощта на автоматизирано техническо средство стационарна камера / SITRAFFIC LYNX ERS 400/ за видеоконтрол бил изготвен клип, копие от които е приложен към писмените доказателства по делото. От така изготвения клип се установява, че на същата дата и час автомобил „ БМВ“ Х1Х ДРАЙВ 18 Д лек автомобил с рег. №*** се е движел в посока село Багренци на път ІІ-62 км. 4+730 в посока към гр. Дупница. Твърди се, че на така индивидуализираното място от пътя при село Багренци е посочена като разрешена скорост тази за в рамките на населеното място до 50 км.ч. но е установена скорост на движение на автомобила 96км/ч.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е издаден ЕФ серия К № 29976788 на ОД-МВР гр. Кюстендил, с които на основание: чл.189 , ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП .
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Действително жалбата навежда доводи съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В конкретният случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана посредством издаването на НП въз основа на издаден АУАН след заснемане на нарушение с техническо средство, представляващо стационарна система за видеоконтрол. Същата е монтирана в района на бензиностанцията край село Багренци. Приложените в делото писмени доказателства сочат, потвърждават именно това. Публично известен факт е, че на територията на Община Кюстендил точно на това място се намира единствената стационарно разположена камера за осъществяване контрол на скоростта на МПС в региона. По време на измерване на скоростта от това стационарно АТСС служител не може да осъществява намеса и манипулация върху показателите му. Съобразно изискването на чл.7 от Наредба № 8121з - 532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е 24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, като пътният знак Е 24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. Но с изменението на ЗДвП влязло в сила преди извършване на това нарушение, с оглед превенцията и ефективност на мерките по преустановяването на движение на МПС със превишена скорост, поставянето на такъв знак не е задължително. За конкретният казус е характерно и това, че настройките за работа на камерата и обозначаването на извършваната проверка върху скоростта са направени много преди регистрирането на самото нарушение. Макар и лаконично изпълненото описание на административното нарушение, което се изчерпва с посочване на дата, час и място на извършване,/ твърди се село Багренци на ВП ІІ-62 км. 4+730 към гр.Дупница. В същото време следва да се отбележи, че към момента на предявяването на издадения ЕФ серия К № № 29976788 на ОД-МВР гр. Кюстендил, АНО е изпълнил задължението си да събере доказателства относно истинския нарушител. Такива са приложените в делото писмени доказателства установяващи видът-марката на автомобила и неговия собственик. По делото се сочи, че автомобилът е собственост на М.*** –Л.** И.Р. с адрес ***. От изготвения и приложен по делото клип не може да се установи, кои е управлявал автомобилът защото на него се вижда само модела и регистрационният номер но не и водача. Но в същото време следва да се отбележи, че на основание чл. 189 , ал.5 от ЗДВП собственика на автомобила е уведомен ,че следва да реализира правото си и посочи водача на автомобила, ако това е лице различно от него. Р. не е попълвала подобна декларация а се е възползвала от правото си да оспори издадения спрямо нея електронен фиш. За това посочва основания различни от предвидените в закона. Безспорно от всичко това, е ,че Р. е ангажирана по предвидения в закона ред да отговаря за извършеното от нея нарушение по време и място посочени в атакувания ЕФ. АНО се е произнесъл окончателно като преди това се е уверил, кои реално е извършил нарушението чрез събиране на безспорни доказателства за това. Затова и жалбоподателя оспорва ЕФ на други основания, даващи му според него правото да иска отмяната. Твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения не кореспондира с приложените по делото писмени доказателства. Налице са събрани безспорни доказателства от АНО относно това, кои е управлявал автомобилът на посоченото в ЕФ, място и време, което налага извода за обоснованост на същия. Доказателствата подкрепят констатациите изложени в съдържанието му и правят допуснатото нарушение за доказано. Изложеното посочва, че АНО е извършил и разследване по обстоятелствата относно извършеното нарушение и по несъмнен начин е доказал извършителя на нарушението./ задължение по чл.52 ал.4 от ЗАНН/. От друга страна съдът счита, че не са допуснати при реализиране на административно наказателната отговорност съществени процесуални нарушения, най същественото от които е на нарушителят да не бъде посочено въз основа на какви доказателства се вменява виновно поведение. Право но и задължение на АНО е да представи безспорни доказателства относно твърдението си, че това е Р. и ,че на посочената дата и час именно тя е управлявал автомобила. В тази насока е и практиката, при спорни обстоятелства да се издава АУАН но не и ЕФ. В цялост безспорни доказателства относно виновно поведение от страна на Р. по делото са представени в нужният обем. АНО е ангажирал същите вземайки своето решение. Това, води до извода, че атакуваното НП е издадено правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.
Този извод следва от това, че се касае за специфични по своя характер нарушения, при които отговорността на лицето, което ги е извършило се ангажира по специалния ред, уреден в чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 39, ал.4 от ЗАНН, като изключение от общия. Законодателят е въвел презумпцията, че собственикът на автомобила е и лицето което го управлява, като по изключение последният следва да докаже по несъмнен начин ако той самият не е извършил това, а нарушението е сторено от трето лице. Безспорно собственик на автомобила е виновното лице Р..
Предвид изложеното оспореното НП съдът преценява като законосъобразно и като поради това неподлежащо на отмяна, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразeн атакувания от жалбоподателя М*** – Л.*** И.Р., ЕГН – ********** с адрес ***, ЕФ серия К № 29976788 на ОД-МВР гр. Кюстендил., с които на основание: чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: