№ 72
гр. ....., 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20231820200118 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от ЕТ „.......”, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление: гр......, общ......, Софийска област, ул. „......“ № 2, бл. „......“, вх.А,
ет.1, ап.1 представлявано от В.Н.Б. против наказателно постановление № 23-
2300064/31.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер
на 1500.00 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което се иска неговата отмяна в цялост.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Г.
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административно-наказващият орган – директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Софийска област редовно призовани, оспорват
жалбата чрез пълномощника си старши юрисконсулт Христова и считат, че
1
същата е неоснователна, поради което се моли издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
РП ..... редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства намери за
установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 23-
2300064/31.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област, същото е издадено въз основа на АУАН № 23-
2300064/31.01.2023 г. по описа на ДИТ ....... област. С наказателното
постановление на на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда на ЕТ „......“ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева
за извършено нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, за това че:
Контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със
седалище гр........ са извършили проверка на 05.01.2023 г. по спазване на
трудовото законодателство на ЕТ „......“ в обекта на контрол ресторант „.....“,
намиращ се в гр......, пл.“.......“ № 22 инспектирането е продължило по
документи на 20.01.2023 г. и 31.01.2023 г. в сградата на Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“ със седалище гр........, бул. „...........“ № 6, ет.2,
когато е установено, че: ЕТ „.........“, ЕИК ...... в качеството му на работодател
по смисъл на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, е уведомил
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД
на НАП/ на 31.10.2022 г. за прекратяване на трудовия договор с лицето .......,
ЕГН **********, считано от 31.10.2022 г., като е изпратил уведомление
приложение 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ /обн. ДВ бр.1 от
03.01.2003 г./, преди реално да е факт прекратяването на трудовото
правоотношение /не е връчена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение/.
От акт за установяване на административно нарушение № 23-
2300064/31.01.2023 г. е видно, че същият е съставен от П. Д. Е. на длъжност
главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област в
присъствието на свидетеля Б. И. Илева срещу ЕТ „.........“, за това, че: „При
извършена проверка на 05.01.2023 г. по спазване на трудовото
2
законодателство на ЕТ „......“ в обекта на контрол ресторант „.....“, намиращ се
в гр......, пл.“.......“ № 22 на 20.01.2023 г. и 31.001.2023 г., за приключване на
проверката по документи в сградата на Д „ИТСО“ със седалище гр........, бул.
„...........“ № 6, ет.2 установих, че: ЕТ „.........“, ЕИК ...... в качеството му на
работодател по смисъл на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, е
уведомил съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходи /ТД на НАП/ на 31.10.2022 г. за прекратяване на трудовия договор с
лицето ....., ЕГН **********, считано от 31.10.2022 г., като е изпратил
уведомление приложение 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ
/обн. ДВ бр.1 от 03.01.2003 г./, преди реално да е факт прекратяването на
трудовото правоотношение /не е връчена Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение/. В хода на инспектирането, работодателят
представи Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
16/31.10.2022 г. за лицето ......., ЕГН ********** на основание чл.71, ал.1 от
Кодекса на труда. В нея не е наличен положен подпис на Николова.
Работодателят не ангажира каквото и да било доказателства относно
подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Видно от
справка вх. № 23388223031805/31.10.2022 г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда не се установи, че
работодателят е уведомил териториална дирекция на Националната агенция
за приходите за прекратяване на трудовия договор на 31.10.2022 г. преди
реално да е факт прекратяването на трудовия договор. Нарушението е
извършено на 31.10.2023 г.. нарушението е констатирано на 31.01.2023 г. в
сградата на Д „ИТСО“ със седалище гр........, бул. „...........“ № 6, ет.2 при
проверка на ЕТ „.........“, с което е нарушил чл.62, ал.3 от Кодекса на труда вр.
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. АУАН е връчен на
жалбоподателя с отбелязване, че ще бъдат подадени възражения в тридневен
срок.
От известие за доставяне е видно, че наказателното постановление е
връчено на 09.04.2023 г..
Видно от възражение вх. № 23013213/07.02.2023 г. по описа на ДИТ
Софийска област е, че ЕТ „.........“ чрез управителя си В.Н.Б. е възразил срещу
съставения АУАН № 23-2300064/31.01.2023 г.
3
От Заповед № 16/31.10.2022 г. се установява, че трудовото
правоотношение между ....... и че ЕТ „.........“ е прекратено от работодателя,
но същата не е подписана от работника и липсват данни за връчването й.
Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с вх. № 2338822303185/31.10.2022 г. е, че ЕТ „.........“ е подал на
посочената дата един брой уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за лицето
Н.М.Н..
По делото са представени и следните писмени доказателства: Протокол
ПР 2302914 за извършени проверки, връчен на 30.01.2021 г.; Призовка на
основание чл.45, ал.1 от АПК; Идентификационна карта, удостоверяваща
качеството „работодател"; Писмени обяснения; Протокол за констатирано
нарушение от 12.09.2022 г.; Трудов Договор № 31 от 17.10.2022 г.;
Длъжностна характеристика на длъжността „сервитьор"; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
23388223030596/17.10.2022 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 23388223031805/31.10.2022 г.; Заповед №
16/31.10.2022 г.; Служебна бележка № 5/26.04.2022 г.; Декларация от .......;
Молба от .......; Регистър на уведомленията за трудови договори.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелката П. Д. Е. – актосъставител се установява, че проверката в обекта
на жалбоподателя започнала на 05.01.2023 г. и продължила на 21.01.2023 г. и
31.01.2023 г. в сградата на Инспекцията по труда в гр......... Въз основа на
проверката било установено, че работодателят е уведомил съответната ТД на
НАП на 31.10.2023 г., че прекратява трудов договор с лицето Н.М.Н., като е
изпратил уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, преди реално да е факт самото
прекратяване на трудовото правоотношение с лицето и не е връчена заповед
или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение. За
констатираното нарушение, свидетелката Е. съставила процесния АУАН,
който бил връчен на представителя на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
4
Според чл.62, ал.3 от Кодекса на труда: В тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции
"Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори
и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Не е спорно между страните по делото и от представените
доказателства се установява, че към момента на проверката в обекта на
жалбоподателя, Заповед № 16 от 31.10.2022 г. за прекратяване на трудовия
договор между ЕТ „.........“ и лицето ....... назначена на длъжност готвач не е
била подписана от работника.
Не е спорно и обстоятелството, че работодателят ЕТ „.........“ е изпратил
на 31.10.2023 г. уведомление в НАП по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, с
което прави изявление, че трудовият договор с лицето е прекратен, което
обстоятелство се установява от справката за приети и отхвърлени
уведомления представена по делото.
Въз основа на така установените факти административно-наказващият
орган е приел, че дружеството-работодател е изпратило уведомлението до
НАП по чл.62, ал.5 от КТ преди да е налице прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като заповедта на работодателя не е връчена на
работника, с което е осъществил състава на деянието по чл.62, ал.3 от КТ.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. уведомлението до
НАП се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор,
което ясно и недвусмислено показва, че НАП следва да се уведоми за
прекратяване на трудовия договор едва след неговото прекратяване и то в
определения седмодневен срок.
В случая от събраните в хода на делото доказателства не бе
установено работодателят да е връчил на работника заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и съответно от датата на
връчване да започва да тече срока за уведомяване на ТД на НАП.
Представената в хода на съдебното следствие декларация от работника
5
Наталия Николова, в която собственоръчно потвърждава, че въпреки
многократните обаждания на работодателя не се е явила, да получи
документите си във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, не
могат да обосноват извод за надлежно връчване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Така установените обстоятелства сочат, че
уведомлението изпратено от работодателя до НАП на 31.10.2022 г. не е
извършено в определения от законодателя срок, доколкото се установява, че
към 31.10.2022 г. не е имало връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на работника, за който се отнася уведомлението. Отказът на
работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
или да положи подпис в нея не може автоматично да означава, че заповедта е
връчена на работника, доколкото работодателят може да използва и други
възможности за връчването й.
В случая представената от работника писмена декларация, в която
потвърждава, че въпреки многократните покани от работодателя, не се е
явила за да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
не може да се приеме за надлежно изявление удостоверяващо датата на
връчване на заповедта, още повече, че същата е с дата 01.02.2023 г. – т.е.
съставянето на декларацията е станало няколко месеца след подаване на
уведомлението до ТД на НАП на 31.10.2022 г.
В този смисъл дружеството е извършило преждевременно вмененото
му задължение – преди още да е започнал да тече срока по чл.62, ал.3 от КТ,
поради което правилно административно-наказващият орган е наложил
санкция по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.
Ето защо твърденията на жалбоподателя, че нарушението на чл.62,
ал.3 от КТ може да се осъществява само с бездействие не могат да бъдат
споделени, тъй като когато работодателят е изпратил уведомление, което не е
в седемдневния срок след прекратяване на трудовия договор, а преди това,
както е в настоящия случай, нарушението е извършено с действие, защото с
действието си, работодателят е подал уведомление преди изобщо да започне
да тече 7-дневния срок.
Поради изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-
2300064/31.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд – ....... област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – .....: _______________________
7