Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 05.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на седми юли две хиляди и  двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

при секретаря Мирослава Пенева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 912  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от А.К. чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000529 / 26.05.2020 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата ; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е турски гражданин. На 26.05.2020 г. около 00,00 часа управлявал т.а.”Мерцедес Бенц” кат № 3 с рег. № *** със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на „Дунав мост” в гр.Русе, с който извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на картата на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 6 б“а“ (ii)  от АЕТR  вр. чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 §3 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. изискванията за нормална седмична почивка,  като намалението на времето е с над  9 ч. и 30 м. – 5152 минути (3 дни 13 ч. и 52 м.), седмичен период  от 8 ч 24 м. на 21.04.2020г. до 22 ч. 16 м. на 30.04.2020 г. Установено било също, че жалбоподателят не спазва изискванията за нормална дневна почивка, като намалението на времето е над 2 ч. и 30 м. – 178 м. и касаело периода на работа от  6 ч. 08 м. до 21 ч. 48 м. на 28.04.2020 г., с което допуснал нарушение по чл.8 § 2 изр. 1 б“а“ (ii)  от АЕТR  вр. чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 §3 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от св.Ю.С.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление, с което му били наложени наказания „глоба“ за нарушение по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр в размер на 1 000 лв. и „глоба     „ в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93б ал.6 т.3 от ЗАПр.

        

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

   Съдът намира, че всяко от нарушенията е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача на л.7 – л.8 от делото и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин не се оспорват нарушенията. То не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.

         Единственото възражение, което се прави от защитата се състои в това, че всъщност не той е извършил нарушенията, а други лица (иракски граждани) са управлявали камиона през процесния период в Ирак, тъй като чуждестранни шофьори  не били допускани в тази държава предвид водещите се там военни действия.

         Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение по следните съображения :

         Съгласно чл.12 т.2 б.“а“ изр.2 от AETR когато на борда на превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б, има повече от един водач, всеки водач осигурява поставянето на неговата карта на водача в правилния вход на тахографа, а съгласно б.“в“ от същата разпоредба  когато на борда на превозното средство има повече от един водач, водачите при необходимост сменят тахографските листове така, че информацията, посочена в параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" по-долу, да се записва на тахографския лист на водача, който в момента управлява превозното средство. При това положение за жалбоподателя е съществувала забраната да преотстъпва своята дигитална карта на други водачи, защото по този начин контролните органи на договарящите държави биха се  лишили от възможността да извършват проверки за периодите на управление, прекъсвания и различните видове почивки. Дори и в действителност товарният автомобил да е преотстъпван на други водачи, вкл. и със знанието и по нареждане на транспортното предприятие в което работи жалбоподателят , то същото съобразно чл.11 от AETR e трябвало да организира автомобилните превози и надлежно да инструктира членовете на екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да спазват разпоредбите на тази спогодба.

         В случая е налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като след издаване на наказателното постановление, но преди влизането му сила са последвали законодателни изменения и на двете санкционни разпоредби. Съгласно  § 42 от ЗИД на ЗАПр, обн. ДВ бр.60/07.07.2020 г, в сила от същия ден  в чл. 93б навсякъде числото "500" се заменя с "300", числото "1500" се заменя с "500" и числото "1000" се заменя с "500 ". При това положение и двете санкции следва да бъдат намалени от    на 500 лв., тъй като очевидно новата разпоредба е по-благоприятна за нарушителя.  

         Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно, но следва да бъде изменено единствено в насока намаляване размера на санкциите.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ИЗМЕНЯ наказателно  постановление № 38–0000529 / 26.05.2020 г. на началника на ОО”АА” гр.Русе с което на А.К. са му наложени  административни наказание  “глоба” в размер на   1 000 лв. за нарушение по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр, като я намалява на 500 лв. и глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл.93б ал.6 т.3 от ЗАПр, като я намалява на 500 лв.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                        

 

                                                                         Районен съдия :