№ 6973
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110132167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от АН. П. Ц. против „АСВ“ ЕАД с искане да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 300
лева, представляваща непогасена главница, сумата в размер на 143,31 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 13.02.2013 г. до 10.07.2013 г. и сумата в размер на 96,59 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.10.2012 г. до 11.09.2015 г., за които суми
е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 54939/2015 г. по описа на СРС, 54 състав, въз
основа на който срещу ищеца е образувано изп. д. № .......................... по описа на ЧСИ СЯ. В
исковата молба са изложени твърдения, че вземанията по изпълнителния титул са погасени с
изтичане на тригодишен давностен срок, който започнал да тече от последното извършено в
хода на изпълнителния процес действие за принудително удовлетворяване на вземанията по
екзекутивния титул – налагане на запор от 23.08.2018 г.
С определение от 04.10.2021 г. съдът насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, изискал за послужване производството по ч. гр. д. № 54939/2015 г. по
описа на СРС, 54 състав и заверен препис от изп. д. № .......................... по описа на ЧСИ СЯ.
Производството по ч. гр. д. № 54939/2015 г. по описа на СРС, 54 състав е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от „АСВ“ АД против трето за настоящия спор лице – Н.З. Ц., като с разпореждане от
13.05.2016 г. е издаден процесния изпълнителен лист. Видно от постъпилия препис
изпълнителното производство е образувано по искане на „АСВ“ ЕАД срещу длъжника по
заповедното производство Н.З. Ц. за принудително събиране на сумите по издадения по
заповедното производство екзекутивен титул. От изисканото копие се установява, че в хода
на производството длъжникът починал, като след смъртта си оставил за законни наследници
ГПЦ ( син), ИПЦ ( син), ищцата АН. П. Ц. ( дъщеря) и Н Б Ц., ПБЦ и ВБ Ц. ( деца на
починалия син на длъжника БПЦ).
В хода на изпълнителното производство са отправени покани за доброволно
1
изпълнение до конституираните в процесуалните права на починалия длъжник наследници.
Със запорно съобщение от 27.01.2021 г. е наложен запор върху получаваното от ищеца
трудово възнаграждение, като по делото е постъпила молба от работодателя на АН. П. Ц., в
която са изложени твърдения, че след приспадане на дължимите данъци и осигуровки
лицето получава възнаграждение в размер по – нисък от този на минималната работна
заплата за страната, поради което не следва да бъдат удържани суми, но по изрично искане
на длъжника ще бъдат превеждани суми в погашение на задълженията по изпълнителното
дело.
Видно от постъпилата справка от съдебния изпълнител от ищцата в погашение на
сумите по листа е събрана сумата общо в размер на 200 лева, част от които са разпределени
в полза на взискателя, а друга са отнесени за погасяване на дължимите такси и разноски към
съдебния изпълнител. Видно от справката в погашение на задълженията по листа е
постъпила и сумата в размер на 560 лева, удържана от конституирания в процесуалните
права на починалия длъжник наследник ГПЦ.
С оглед постъпилите по делото документи с протоколно определение от 18.01.2022 г.
съдът е предоставил възможност на ищеца да заяви дали предявява отрицателен
установителен иск за пълния размер на сумите по процесния изпълнителен лист или за
припадащата му се съобразно наследствените му права част, като в случай, че предявява
отрицателен установителен иск за пълния размер на задълженията да обоснове правен
интерес от това. На ищеца е предоставена възможност да обоснове и правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за вземания, които са погасени посредством
плащане. Препис от протокола, съдържащ указанията на съда, е връчен на процесуалния
представител на ищеца, като нито в указания срок, нито към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт по делото са ангажирани доказателства, че страната своевременно е
предприела съответните процесуални действия в изпълнение на дадените указания.
На първо място следва да бъде посочено, че абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на установителен иск, включително на отрицателния такъв, е наличието на
правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право,
предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е
нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен
иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. От
представената по делото справка от съдебния изпълнител се установява, че за принудително
събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист от ищеца е удържана сумата общо
в размер на 200 лева, като суми в погашение на задълженията са удържани и от друг
конституиран в процесуалните права на починалия в хода на делото длъжник наследник.
Видно от отбелязванията на гърба на листа и съгласно постъпилата справка част от
събраните суми са преведени на взискателя, а друга е отнесена за погасяване на дължими
такси и разноски към съдебния изпълнител. За сочените суми предявяването на отрицателен
установителен иск е недопустимо, тъй като длъжникът не може да постигне адекватна
защита на правата си. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за
2
съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на
такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното
дело сума е вече преведена на взискателя. В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв
иск да бъде уважен същият няма да доведе до прекратяване на изпълнителното дело, нито
чрез него само по себе си може да се постигне връщане на платените от ищеца суми, след
като последните вече са преведени на взискателя към момента на предявяване на иска (по
арг. от Решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. по описа на ВКС, II ТО). Такова
възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето
на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто обаче в случая не
е предявен ( в този смисъл Определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. по описа
на ВКС, II ТО ). В допълнение е необходимо да бъде отбелязано, че липсата на интерес от
водене на отрицателен установителен иск за погасените от длъжника и преведени на
взискателя в хода на изпълнителното производство суми може да се обоснове и с принципа
за процесуална икономия, доколкото целеното с него установително действие може да се
постигне с воденето на осъдителен иск за неоснователно обогатяване като така на практика
би се избегнало създаването на множество процесуални отношения между страните, при
положение, че правният спор може да бъде разрешен само в един процес.
На следващо място, ищецът не е изпълнил дадените от съда указания с протоколно
определение от 18.01.2022 г. да обоснове правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за пълния размер на вземанията по изпълнителния лист, т.е. и за частта от
вземанията припадащи се на другите конституирани в процесуалните права на починалия в
хода на делото длъжник наследници. Наследниците отговарят при условията на разделна
отговорност за задълженията на наследодателя, поради което в тежест на ищеца е да наведе
надлежни твърдения относно приелите наследството оставено от починалото лице, както и
посочи дела си от наследството, като за разликата между неговия дял и пълния размер на
вземанията по листа искът е недопустим по смисъла на чл. 26, ал.2 ГПК. В тежест на ищеца
е да формулира надлежен петитум на искането си за признаване за установено, че не дължи
дадена сума при съобразяване както бе посочено на наследствените му права, така и с оглед
извършеното погасяване на вземанията посредством плащане. Видът и обхвата на търсената
защита се определят от ищеца, поради което съдът не може вместо страната да заяви
петитум на предявения отрицателен установителен иск, обхващащ непогасената част от
вземането, припадащо се на длъжника.
Предвид изложеното и доколкото ищецът не е предприел съответните процесуални
действия във връзка с дадените от съда указания, исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 10863/07.06.2021 г. от АН. П. Ц. против „АСВ“ ЕАД.
3
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 32167/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4