№ 181
гр. Варна, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000064 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД със седалище гр.София, срещу решение № 26076 от 22.11.2021г. по търг.дело №
1766/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на И.Д.А., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, резултат от съпричинени телесни увреждания
/разкъсване на далак до отстраняването му, контузия на бял дроб, контузия на главен мозък,
травма на дванадесетопръстника, счупване на раменна кост и травма на радиален нерв,
множество охлузвания/, допълнително развил се безвкусен диабет, наложилото се
продължително лечение повече от година с три хирургични интервенции и рехабилитации
до възстановяване на движения с изключение на дефицит при разгъване на китка, както и
психически стрес, довел до разстройство на адаптацията и страдания поради битовите
затруднения и ограничените социални контакти, резултат от нараняването на основание
чл.499 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над 20 000лв. до присъдените
80 000лв., ведно със законна лихва и в частта му досежно присъдените имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение /закупуване на медицинско изделие, консумативи и
медикаменти, изследвания, консултации, рехабилитации терапии/ на същите съпричинени
телесни увреждания, провокирано заболяване, психотерапии на основание чл.499 ал.1 от КЗ
във връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над 947лв. до присъдените 2 867.96лв., ведно с
законна лихва.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно поради
нарушение на материалния закон, поради допуснати процесуални нарушения, както и
поради необоснованост.
Твърди че първоинстанционният съд не е определил какъв точно е размерът на
1
справедливото парично обезщетение, което се дължи на пострадалото лице за компенсация
на търпените от него телесни увреждания. Твърди че при липса на определено общо
обезщетение за неимуществените вреди не става ясно спрямо какъв размер е съотнесен
приетия процент на съпричиняване.
Оспорва приетия от съда процент на съпричиняване в размер на 20 %, като твърди че
реално той е не по-малко от 75 %. Твърди че механизмът на увреждането не е предпоставен
в равна степен от субективните действия на водача и на детето, управлявало велосипед,
защото поведението на последния е задействало механизма на увреждането поради
неправилното пресичане и е станало непосредствена причина за ПТП. Твърди че съдът
излага мотиви за вина и на двамата участници, но е останало неясно защо в процентно
съотношение съдът е дал по-висока тежест на приноса на водача, спрямо тази на
велосипедиста.
Твърди че пострадалото дете се е появило рязко и внезапно на пътното платно, в
тъмната част от деня без светлоотразителна жилетка, поради което и водачът не е имал
техническа възможност да съобрази действията си с велосипедиста като рисков фактор,
доколкото велосипедистът изобщо не е бил видим за него до мента на възникване на
опасността и не е представлявал видима и обективна заплаха за движението до момента, в
който водачът е трябвало да реагира съобразно заключението на вещото лице за 1.1 секунди
и да предотврати удара. Твърди че от значение за отговорността на водача е дали той
своевременно е възприел пострадалото дете и имало ли и фактори, ограничаващи
възприемането на опасността. Оспорва извода на съда, че определеното време за реакция на
водача от 1.1 секунди е било достатъчно за предотвратимостта на ПТП. Твърди, че съдът не
е кредитирал показанията на водача и неговия спътник, според които ударът е бил
непредотвратим, защото водачът не е могъл обективно да забележи велосипедиста и да
предвиди че траекторията му на движение ще бъде пресечна странично от него. Твърди че
при анализа на релевантните факти и събрания доказателствен материал съдът е подходил
избирателно, не е обсъдил обективно обстоятелствата по случая, поради което и е формирал
грешни правни изводи относно съпричиняването на пострадалия.
Твърди че постановеното съдебно решение не отразява общественото разбиране за
справедливост и не може да го удовлетвори. Твърди че присъдения размер 80 000лв. е
самоцелно и необосновано завишено, не кореспондира с критериите за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняването на вредата.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с
което предявените срещу застрахователя искове над 20 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и над 947лв. за имуществени вреди да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от И.Д.А., в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда решението в обжалваната от
2
застрахователя част да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбата е подаден в срок, от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 06.04.2022г. от 14.20 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3