Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10718 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на Й.Б.Ч. и Ю.Б.Ч. и „Е.М.“ ЕООД –
съищец, предявен срещу „ДЗИ Ж.“ ЕАД, за присъждане в полза на „Е.М.“ ЕООД на
сумата 30434.28лв., представляваща остатъчна стойност по кредита предоставен на
Б.Д.Ч., поч. на 06.04.2018г., на основание Договор за потребителски кредит от
12.07.2016г., сключен между „С.“ ЕАД /заличен търговец/ и Б.Д.Ч., поч. на 06.04.2018г., в качеството му
на бенефециент по застраховка „Живот“, за която е издаден застрахователен
сертификат № 2971533 към Застрахователен договор за групова рискова застраховка
„Живот“ за получатели на потребителски кредити № 51/21.07.2014г., със застрахован кредитополучател Б.Д.Ч., поч.
на 06.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на завеждане на иска до окончателното и изплащане.
В исковата молба Й.Б.Ч. и Ю.Б.Ч. твърдят, че са наследници по закон – низходящи на Б.Д.Ч.,
поч. на 06.04.2018г., който на 12.07.2016г. сключил с „О.Б.Б.“ АД Договор за
потребителски кредит за сумата 35000.00лв., с краен срок за погасяване на
кредита – 12.07.2026г.
При сключване на договора по предложение на банката и със съгласие на
кредитополучателя последният бил застрахован по Групова кредитна застраховка
„Живот“, за която е издаден застрахователен сертификат № 2971533 към
Застрахователен договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на
потребителски кредити № 51/21.07.2014г., със застрахователна сума при
реализиране на риска „Смърт“ – непогасената част от главницата по кредита, със
застраховател „ДЗИ Ж.“ ЕАД, с ползващо се лице – „С.“ ЕАД.
Твърди, че дължимите премии са плащани редовно от страна на застрахования,
но в срока на действие на договора настъпило застрахователно събитие – смърт на
застрахования кредитополучател Б.Д.Ч., поч. на 06.04.2018г., вследствие остра
сърдечна и дихателна недостатъчност, като последица от хипертонична болест,
което е покрит риск по застраховката. Твърди, че дори заболяването станало
причина за смъртта да е съществувало към момента на сключване на застраховката,
то е било контролирано медикаментозно и не е довело до смъртта на
кредитополучателя.
Ищците, като наследници предявили претенция
пред „ДЗИ Ж.“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователната полица, по която дружеството постановило откази с мотив, че
основното заболяване на наследодателя, вследствие усложнения на което настъпила
смъртта, е регистрирано преди датата на застраховане, застрахованият е знаел за
него и го е премълчал съзнателно при сключване на застраховката.
Твърдят, че третото ползващо се лице от застраховката „О.Б.Б.“ АД, като
правоприемник на „С.“ ЕАД /заличен търговец/, вместо да предяви претенции за
плащане на дължимите суми по договора за кредит срещу „ДЗИ Ж.“ ЕАД, прехвърлило
вземанията си по кредита на цесионера „Е.М.“ ЕООД, който насочил претенциите си
към наследниците на покойния кредитополучател.
Претендират сумите представляващи остатъчна стойност по кредита да бъдат
изплатени на банката, поради настъпване на предвиденият застрахователен риск.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
След срока е възразил, че не е налице покрит риск от застраховката „Живот“.
Възразява, че смъртта на застрахования е следствие, пряка последица от
заболявания, предшестващи началото на застрахователния договор, с които
застрахованият е бил запознат и лекуван, и които е бил длъжен да обяви при
сключването му.
Съдът не обсъжда направените след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражения,
като преклудирани.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следното от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 382 и чл. 456, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа събраните доказателства приема за установено, че ищците Й.Б.Ч. и
Ю.Б.Ч. са наследници по закон – низходящи на Б.Д.Ч., поч. на 06.04.2018г., който
на 12.07.2016г. сключил с „О.Б.Б.“ АД Договор за потребителски кредит за сумата
35000.00лв., с краен срок за погасяване на кредита – 12.07.2026г.
При сключване на договора по предложение на банката и със съгласие на
кредитополучателя, последният бил застрахован по Групова кредитна застраховка
„Живот“, за която е издаден застрахователен сертификат № 2971533 към
Застрахователен договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на
потребителски кредити № 51/21.07.2014г., със застрахователна сума при
реализиране на риска „Смърт“ – непогасената част от главницата по кредита, със
застраховател „ДЗИ Ж.“ ЕАД, с ползващо се лице – „С.“ ЕАД /заличен търговец/.
Третото ползващо се лице от застраховката „О.Б.Б.“ АД, като правоприемник
на „С.“ ЕАД /заличен търговец/, прехвърлило вземанията си по кредита на
цесионера „Е.М.“ ЕООД, който насочил претенциите си към наследниците на
покойния кредитополучател.
Въз основа доказателствата, включително Медицинско свидетелство за смърт
съдът приема и, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие – смърт на застрахования кредитополучател Б.Д.Ч., поч. на 06.04.2018г.,
вследствие остра сърдечна и дихателна недостатъчност, с предшестващо заболяване
– хипертония.
Ищците, като наследници предявили претенция
пред „ДЗИ Ж.“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователната полица поради настъпил покрит риск – смърт на застрахования,
по която дружеството постановило откази с мотив, че основното заболяване на
наследодателя, вследствие усложнения на което настъпила смъртта, е регистрирано
преди датата на застраховане, застрахованият е знаел за него и го е премълчал
съзнателно при сключване на застраховката.
Видно от доказателствата остатъчната стойност на договора за кредит е
30434.28лв.
Спорният
по делото въпрос е относно причината за смъртта на кредитополучателя и
съставлява ли тя изключен риск по смисъла на пункт първи от застраховатеелния
сертификат, съгласно който по всички покрития в договора, не се покриват
преките или косвени последствия и резултати от предварително съществуващи
заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното
застрахователно покритие, както и техните директни или косвени последствия,
които не са декларирани на застрахователя.
От
представените медицински документи и други доказателства съдът приема, че
смъртта на кредитополучателя не е пряка или косвена последица и резултат от
предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, настъпило преди
началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и тяхно директно или
косвено последствие, което не е декларирано на застрахователя. Ответникът не е
навел доводи за обратното в установеният от закона срок и не са събани никакви
доказателства в тази насока.
Дори да се
приеме, че преживе наследодателят е страдал от заболяавне, респ. някаква форма
на артериална хипертония ответникът не е установил глано и пълно, че е налице
причинната връзка между неточно обявеното или премълчано обстоятелство и
настъпването на застрахователното събитие, каквото е изискването на чл. 363 от КЗ, за да
откаже застрахователят да заплати изцяло или частично застрахователно
обезщетение. Доказването на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя,
като тази връзка не се презюмира, а трябва да се докаже от страната, която се
ползва от този факт /така са решение № 167/2017 г. по
т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по
т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 167/2017 г. по
т. д. № 1655/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. /. В случая причинната
връзка между необявено заболяване на кредитополучателя и настъпването на
застрахователния риск не се установява. Причинната връзка подлежи на доказване
и не може да се презумира в договора за застраховка.
След като
не е налице изключен застрахователен риск от ответника, следва да се ангажира
отговорността му за заплащане на застрахователното обезщетение, което се
равнява на остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования. Към тази
дата главницата съобразно твърденията в исковата молба и събраните
доказателства е била в размер на 30434.28лв., поради
което предявеният иск е основателен в пълен размер, в който следва да бъде
уважен.
Съобразно
направеното искане главницата следва да се присъди ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
При този
изход на делото разноски на ответника не се дължат.
В негова
тежест следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски, които са в
размер определен на основание чл. 38 ЗА и възлизат на сумата 1443.00лв.
Ищците са
освободени от заплащане на държавни такси, поради което съобразно изхода от
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
1217.40лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените
искове.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА по предявените искове от Й.Б.Ч., ЕГН ********** и Ю.Б.Ч., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв. М.А. - САК,
„ДЗИ Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, бул.“*******, ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 30434.28 /тридесет хиляди четиристотин тридесет и четири, 0.28/лв.,
представляваща остатъчна стойност по кредита предоставен на Б.Д.Ч., поч. на
06.04.2018г., на основание Договор за потребителски кредит от 12.07.2016г.,
сключен между „С.“ ЕАД /заличен търговец/ и
Б.Д.Ч., поч. на 06.04.2018г., в качеството му на бенефециент по
застраховка „Живот“, за която е издаден застрахователен сертификат № 2971533
към Застрахователен договор за групова рискова застраховка „Живот“ за
получатели на потребителски кредити № 51/21.07.2014г., със застрахован кредитополучател Б.Д.Ч., поч.
на 06.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на завеждане на иска – 08.10.2020г. до окончателното и изплащане, на основание
чл. 382 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, бул.“******* ДА ЗАПЛАТИ
на адв. М.А. – САК, в качеството на процесуален представител на Й.Б.Ч., ЕГН **********
и Ю.Б.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата
1443.00 /хиляда четиристотин четирдесет и три/лв., представляващи
разноски за защита от адвокат определение по правилата на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, бул.“******* ДА ЗАПЛАТИ
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
1217.40 /хиляда двеста и седемнадесет, 0.4/лв., представляваща
дължимата държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: