Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 6526 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 74981
от 22.04.2020 г. по гр.д. № 34599/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в е осъден З.Л.И. АД, ЕИК ******** да заплати
на Агенция Митници по
иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.); вр. с § 22 ПЗР на КЗ сумата от 272,40 лв. - остатък от застрахователно обезщетениепо
застрахователна полица №00008054 /98011510001506/ 24.09.2015 г. за настъпило на 23.07.2016 г.
застрахователно събитие- увреждане на мобилна рентгенова система ********сер. №
30388, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба
– 17.06.2019 г. до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от
143,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
25.08.2017 г. – 17.06.2019 г.;
отхвърлен е като неоснователен предявения от Агенция Митници срещу З.Л.И.
АД иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 326,88 лв. -неустойка за забава по чл.18 ал.1 от Договор за
възлагане на обществена поръчка с peг. № 1602/29 от 30.09.2014 г., както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60,01 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за неустойка за периода 26.08.2017 г. – 17.06.2019
г.
Решението,
в частта на отхвърляне на исковете за неустойка /чл.92, ал.1 ЗЗД/ и мораторна
лихва върху неустойка /чл.86, ал.1 ЗЗД/, е обжалвано от ищеца Агенция Митници с основни доводи, че е неправилно,
постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства и в
нарушение на материалния закон. Заявява, че неправилно съдът е отхвърлил
претенциите, като неоснователни при несъобразяване, че Агенция Митници е
представила на застрахователят – ответник с писмо от 04.08.2017 г. изисканите
документи необходими за изясняване на претенцията по основание и размер, поради
което считано от 06.08.2017 г. застрахователят е изпаднал в забава за изплащане
на застрахователно обезщетение и дължи неустойка в договорения размер. С оглед
дните забава – от 06.08.2017 г. до 25.08.2017 г. /20 дни забава в плащането/ и
предвид договорения размер неустойка /чл.18, ал.1 от сключения договор/- 1% на
ден върху неиздължената част от сумата 1634.40 лв. дължимата неустойка възлиза
по твърдения на сумата 326.88 лв. Поддържа, че искът за заплащане на мораторна
лихва върху главницата за застрахователно обезщетение 1634.40 лв. се отнася за
различен период от този за претендираната неустойка – 25.08.2017 г.-27.04.2018
г. в размер на 111.69 лв., а мораторната лихва върху главница застрахователно
обезщетение 272.40 лв. се претендира за периода 28.04.2018 г.-17.06.2019 г. – в
посочен размер 31.47 лв.
Моли
постановеното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната част, а предявените
искове-уважени като основателни. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна З.Л.И. АД подава отговор, в който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба по изложени подробни доводи. Претендира разноски.
Решението е
влязло в сила като необжалвано в частта на уважените искове по чл.208, ал.1 КЗ (отм.); вр. с § 22 ПЗР на КЗ за сумата от 272,40 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 17.06.2019 г. до
плащането, както и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 143,16 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за
застрахователно обезщетение за периода 25.08.2017 г. – 17.06.2019 г.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 29-ти състав, решение за валидно, допустимо
и правилно.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба за неправилност, съдът намира следното:
С исковата молба е
отправено искане за присъждане на сумата 326.88 лв.-неустойка за забава по
чл.18 вр. чл.14 от договора за застраховка /договор за възлагане на обществена
поръчка/ peг. №
32-128922/07.07.2015 г., сключен на основание чл. 41 от ЗОП и чл. 92а от ЗОП при изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица №00008054 /98011510001506/24.09.2015 г. за настъпило на
23.07.2016 г. застрахователно събитие- увреждане на мобилна рентгенова система ********сер.
№ 30388, като изрично е посочено че сумата се
претендира за забава в изплащане на дължимото застрахователно обезщетение до
26.08.2016 г., като е посочено, че застрахователят ответник е изпаднал в забава
след 08.08.2016 г.
С подадената
молба-уточнение от ищеца на 17.01.2020 г. са уточнени по размер и период
предявените претенции за главница – дължим остатък от застрахователно
обезщетение и претендирани мораторни лихви върху претенцията за главница и
неустойка, като за последната е посочено единствено, че остава така както е
предявена.
Действително с договора за обществена поръчка в рамките, на който е
сключена полицата между страните, е уговорено, че застрахователното обезщетние
се заплаща в срок от 1 работен ден, считано от датата на представяне на всички
необходими доументи /чл. 14 от Договора/. В чл. 18 от Договора е предвидено, че
при забава от страна на изпълнителя - застраховател за заплащане в
определение в чл. 14 от Договора срок на дължимото обезщетение, същият
дължи неустойка в размер на 1 % за всеки ден забава
върху неиздължената сума, но не повече от 20 % от нея.
В случая се
установява, че ищецът е представил с писмо вх. № на ответника L-2750/04.08.2017
г. всички документи, установяващи направените разходи във връзка със
застрахователното събитие от 23.07.2016 г. Следователно срокът за доброволно изпълнение
е изтекъл на 07.08.2017 г., като считано от 08.08.2017 г. ответникът е изпаднал
в забава на плащането и дължи уговорената неустойка за периода след 08.08.2017 г.
Доколкото обаче
претенцията по чл.92, ал.1 ЗЗД се отнася за период преди посочената дата 08.08.2016 г. до 26.08.2016 г., то, неустойка от страна на
ответника –застраховател не се дължи. Правилно и законосъобразно СРС е
отхвърлил, като неоснователни претенции по чл.92, ал.1 ЗЗД.
С оглед
формирания извод неоснователна се явява и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за
акцесорното вземане – мораторна лихва върху претендираната неустойка. В
допълнение, съдът намира че следва да добави и следното по отношение на тази
претенция: Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Следователно страните разполагат с договорна
свобода да определят отнапред размера на обезщетението за неизпълнение с клауза
за неустойка, като присъждане на нещо повече от
уговорената неустойка е обусловено от доказване на конкретни вреди в
по-голям размер.
В случая с
неизпълнението на парични задължения, по становище на настоящия съдебен състав,
уговорката за неустойка за забавено плащане изключва изобщо
приложението на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която
норма е обща и следва да се прилага единствено при липса на уговорка, тъй като
също предвижда хипотеза на обезщетение без необходимост от доказване на вреди.
Следователно при уговорена неустойка за забавено плащане на
парични задължения кредиторът може да получи по-голямо обезщетение от
уговорената неустойка, само ако докаже действително настъпили конкретни по
вид, изражение и размер вреди, като по отношение на последните не може да се
позовава на общата разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която
не доказва каквито и да било вреди.
Изводите на двете
инстанции съвпадат, поради което постановеното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски,
а въззиваемата страна не претендира такива.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74981 от 22.04.2020 г. по гр.д. №
34599/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Агенция Митници срещу З.Л.И. АД, ЕИК ********: иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 326,88 лв. -неустойка за забава по чл.18 ал.1 от Договор за
възлагане на обществена поръчка с peг. № 1602/29 от 30.09.2014 г. за периода от 08.08.2016 г. до 26.08.2016 г., както и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 60,01 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за неустойка за периода
26.08.2017 г. – 17.06.2019 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.