Присъда по дело №2380/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 31
Дата: 2 февруари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330202380
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.а
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
и прокурора В. Б. И.
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.а Наказателно дело
от общ характер № 20225330202380 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. И. – роден **, живущ в **, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, трудово ангажиран,
осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН за това, че на 20.09.2021г. в гр.
Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
‘‘Фолксваген‘‘, модел ‘‘Голф‘‘ с рег. № **, след употреба на наркотични
вещества – метамфетамин и тетрахидроканабинол (марихуана), като деянието
е извършено повторно – извършил е престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по чл. 343б, ал. 3 от НК
– с Определение, с което е било одобрено споразумение № 260041/12.02.2021
г. по НОХД №164/21г. по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила на
12.02.2021г. - престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и
ГЛОБА в размер на 500 лв.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС наложеното
1
наказание на подсъдимия И. И. И. „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от ЕДНА ГОДИНА ДА СЕ ИЗТЪРПИ при първоначален „ОБЩ” режим.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така
определеното и наложено на подсъдимия И. И. И. наказание една година
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил задържан по
реда на ЗМВР на 20.09.2021 г., като един ден задържане следва да се зачита за
един ден „лишаване от свобода“.
ЛИШАВА на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 от НК
подсъдимия И. И. И. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ и
ШЕСТ МЕСЕЦА, като ПРИСПАДА времето, през което свидетелството му за
управление на МПС е било отнето по административен ред, считано от
20.09.2021 г. до влизане в сила на определението на съда за одобряване на
споразумението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият И. И.
И. ДА ИЗТЪРПИ изцяло и отделно от наказанието, наложено по настоящото
дело и наказанието, наложено по НОХД № 164/2021 г. по описа на Районен
съд – Хасково, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – еднократен тест тестова
касета от „Drager Drugcheck 3000 STK5"- при домакина на 04 РУ, ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия И. И. И., с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на ОДМВР-Пловдив, сумата от
1041.00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен
срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И от 09.02.2023 г.,
към Присъда № 31 от 02.02.2023 г.,
постановена по НОХД № 2380/2022 г. ПРС, XXV н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия И.И.И. за това, че на 20.09.2021г. в гр. Пловдив е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № **, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и
тетрахидроканабинол (марихуана), като деянието е извършено повторно –
извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление - по чл. 343б, ал. 3 НК – с Определение, с което е
било одобрено споразумение № 260041/12.02.2021 г. по НОХД №164/2021 г.
по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила на 12.02.2021 г. –
престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като
изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим и
към което да се присъединят и кумулативно предвидените наказания глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от три години.
Защитникът, адв. Н.Б., по същество не оспорва изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, но възразява срещу начина, по
който е установено наличието на наркотик в организма на подсъдимия,
възразявайки, че не е спазен редът за установяване на употребата на
наркотични вещества – чрез наличието им в урината, а не в кръвта.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият И.И. също не отрича, че
в хода на извършена проверка спрямо него е установена употребата на
наркотични вещества, но отрича да е употребявал такива в период от девет
месеца преди проверката, като заявява възможност резултатът да се дължи на
обстоятелството, че няколко дни преди проверката е бил в помещение, където
са се употребявали наркотични вещества от вида на откритите в организма
му. В тази връзка пледира невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият И.И.И. е роден **, живее **, б., б.г., неженен, със средно
образование, **, трудово ангажиран, осъждан, ЕГН: **********.
С влязло в законна сила па 12.02.2021 г. Определение за одобряване на
споразумение №260041/12.02.2021 г. по НОХД №164/2021 г. на РС-Хасково,
подс. И.И. бил осъден за извършени от него на 08/09.12.2020 г. в гр. Хасково
престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. 2-ро,
1
т. 1, предл.1-во НК, като му било наложено едно общо най-тежко наказание
за двете престъпления, а именно „лишаване от свобода“ в размер па шест
месеца, наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от девет
месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 490лв. На основание чл. 66, ал.
1 НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в
размер на шест месеца било отложено за срок от три години, считано от
влизане на определението в сила.
На 20.09.2021 г. подс. И.И. се намирал в град Пловдив, управлявайки
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № **. Същият се
движел по бул. “Княгиня Мария Луиза“ в посока ул.“Петко Д.Петков“. Около
15.20 ч. на 20.09.2021 г., на бул.“Княгиня Мария Луиза“ в гр.Пловдив се
намирали полицейските служители при 04 РУ при ОДМВР-Пловдив -
свидетелите А.Д. и И.Б., които изпълнявали служебните си задължения във
връзка с провеждана специализирана полицейска операция с цел подобряване
безопасността на движението и ограничаване на пътно-транспортния
травматизъм във връзка с провеждането на кампания „Дни па безопасността
на пътя“. Свидетелите забелязали управляваният от подс. И. лек автомобил и
решили да го спрат за проверка, което станало именно на бул. “Мария Луиза“
до № 51. Свид. Д. и свид. Б. установили самоличността на подсъдимия, като
оценили поведението на същия като превъзбудено, поради което решили да
го изпробват за употреба на алкохол и наркотични вещества. Свидетелят Д.
тествал подс. И. за употреба на алкохол е техническо средство, което отчело
отрицателен резултат. Подс. И. бил тестван от свидетеля Д. и за употреба на
наркотични или упойващи вещества с техническо средство /тест/ „Drager
Drugcheck 3000 STK5“ /Дрегер дръгчек 3000 ЕсТеКа 5/, който отчел
положителен резултат за употреба на наркотични вещества - амфетамин и
метамфетамип /МЕТ/.
Свидетелят Д. съставил Талон за изследване е №122677 и тъй като подс.
И. не бил съгласен с резултата от теста, поискал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества чрез медицинско и химическо или химико-
токсилогично изследване и да даде биологични проби за такова. Предвид така
изразеното желание от подс. И., същият бил придружен от свидетеля Б. и К.К.
- полицейски служител в 04 РУ при ОДМВР-Пловдив до УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. Пловдив, където му били взети кръвна проба и проба урина за
химичен анализ.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебна химикотоксилогична експертиза, според заключението
на която в пробата урина, взета от обвиняемия И. били установени
наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин, както специфичен за
тетрахидронакабинола /марихуана/ метаболит-карбокси А9 -ТНС.
В хода па разследването е назначена и изготвена и допълнителна
съдебна химикотоксилогична експертиза, според заключението на която
наличието на специфичния метаболит на тетрахидроканабинолът /ТИС/, както
2
и присъствието на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин,
следва да се приемат като резултат от активно приемане на съдържащи ги
продукти, при което е много вероятно присъствието на амфетамин да е в
резултат на биотрансформационни процеси при метамфетамин, т.е. да е
реализирана употреба само на тетрахидроканабинол и метамфетамин, а не и
па трите наркотични вещества.
Предвид заключението на тази допълнителна експертиза, според която
вероятно присъствието на наркотичното вещество амфетамин е в резултат на
биотрансформационни процеси при метамфетамин, т.е. да е реализирана
употреба само па тетрахидроканабинол и метамфетамин, а не и на трите
наркотични вещества, прокурорът е приел за недоказано по несъмнен начин
употребата на наркотичното вещество амфетамин от страна на подсъдимия, а
само тази на наркотичните вещества метамфетамин и тетрахидроканабинол
(марихуана), поради което употребата на амфетамин е изключена от обхвата
на обвинението.
Прието е също така, че деянието е извършено при условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, тъй като подс. И. го е извършил,
след като е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова
престъпление - по чл. 343б, ал. 3 НК - с Определение, с което е било одобрено
споразумение по НОХД № 164/2021 г. по описа на PC-Хасково, влязло в
законна сила па 12.02.2021 г., тъй като към датата на деянието не е изтекъл
изискуемият пет годишния срок по чл. 30, ал.1 НК.
Предвид всичко гореизложено И.И. е бил привлечен към наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28,
ал. 1 НК, за което бил предаден на съд.
В хода на проведеното съдебно следствие подс. И. е дал кратки
обяснения, с които отрича вина, заявявайки, че не е употребявал наркотични
вещества в период от девет месеца преди процесната проверка, обяснявайки
наличието на наркотични вещества в организма му при направената проверка
с обстоятелството, че няколко дни датата на деянието е пребивавал в едно
помещение с лица, употребяващи наркотични вещества.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били
разпитани и двамата полицейски служители – свид. Б. и свид. Д., които и
пред съда са потвърдили, че в хода на извършена проверка спрямо
подсъдимото лице е било установена употреба на наркотични вещества, след
което по негово искане е бил придружен до медицинско заведение за
извършване на химическо изследване.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама
полицейски служители доколкото същите се оценят като обективни,
последователни и логични, кореспондиращи с приетия по делото писмен
доказателствен материал.
Не същото може да се каже за обясненията на подс. И.. В
3
действителност обясненията имат двояка природа – на защитно, но и на
доказателствено средство, поради което съдът следва да ги цени, наред с
останалия доказателствен материал, като има предвид заинтересоваността на
подсъдимото лице от крайния изход на делото. В тази връзка прави
впечатление, че в действителност подс. И. признава част от фактите,
залегнали в обвинителната теза, но само безспорно установените такива –
фактът на проверката и резултатът от нея, давайки обяснения за този резултат
в фактът, че дни преди да бъде спрян за проверка е бил в едно помещение с
лица, употребяващи ннаркотични вещества. Тази теза, обаче не издържа
проверката на назначената допълнителна съдебна химикотоксилогична
експертиза, според заключението на която наличието на специфичния
метаболит на тетрахидроканабинолът и присъствието на наркотичните
вещества амфетамин и метамфетамин, следва да се приемат като резултат от
активно приемане па съдържащи ги продукти, което категорично опровергава
заявеното от подсъдимия. Ето защо съдът кредитира обясненията на
подсъдимия в частта, в която същите се намират в съответствие с останалия
кредитиран доказателствен материал, като не кредитира същите в частта,
касаеща обяснението на подсъдимия за начина, по който наркотичните
вещества са попаднали в организма му, намирайки, че причината за това е
именно активен прием.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът дава пълен кредит и на
двете назначени по делото експертизи - съдебна химикотоксилогична и
допълнителна такава, доколкото е видно, че същите са дали задълбочени,
обосновани и ясни отговори на всички поставени въпроси, в това число са
дали отговор на възраженията, базирани в основата на защитната теза,
изключвайки я с категоричност. Така в проведеното задочно изслушване на
вещите лица (със съгласието на страните, поради изключителната
натовареност на експертите), последните са посочили в отговор на въпросите
на защитата, че резултатът от изследването на пробата урина не може да се
възприема като такъв с доказателствено значение за наличие на наркотични
вещества и/или техни метаболити само ако се установи, че същата е
манипулирана (напр. разредена) или не принадлежи на изследваното лице
(напр. подменена проба), посочвайки, че установяването на наркотични
вещества и/или техни метаболити в урината е категорично доказателство за
употребата на наркотични вещества. Вещите лица още веднъж са посочили,
че разликата между откриването па наркотични вещества в кръвната проба и
в пробата урина зависи от редица фактори като приета доза, време на прием,
време на пробовземане, биотрансформация на отделните вещества и път на
екскреция. Според вещите лица различните наркотични вещества и техните
метаболити се екскретират за различен период от време в урината. Така
според вещите лица, в конкретния случай може да се приеме, че употребата е
реализирана преди повече от 12 ч. спрямо момента на изследването и средно
до 3 дни преди това (за лице с инцидентен/еднократен прием без развита
зависимост).
4
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства -
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества, АУАН, талон за изследване, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач,
справка съдимост, характеристична справка и други справки.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият И.И.И. е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК, а именно, че
на 20.09.2021г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **, след употреба на
наркотични вещества – метамфетамин и тетрахидроканабинол (марихуана),
като деянието е извършено повторно – извършил е престъплението, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по чл.
343б, ал. 3 НК – с Определение, с което е било одобрено споразумение №
260041/12.02.2021 г. по НОХД №164/2021г. по описа на РС-Хасково, влязло в
законна сила на 12.02.2021г.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия, тъй като
на 20.09.2021г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **, след употреба на
наркотични вещества – метамфетамин и тетрахидроканабинол, установено
със съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, която е
установила, че в урината на подс. И. има специфичен метаболит, доказващ
употреба на наркотично вещество метамфетамин и тетрахидроканабинол.
Както бе посочено по-горе, според вещите лица установеното съдържание на
наркотични вещества в урината и отсъствието им в кръвта на подс. И. е
индикация, че употребата на наркотичните вещества е била преди повече от
12 часа или до три дни преди изследването за лице, без развита зависимост.
В тази връзка следва да се има предвид, че съставът на чл. 343б, ал. 3
НК, за разлика от този на чл. 343б, ал. 1 НК, не разписва установяването
употребата на наркотични вещества да става по „надлежен ред”. Тоест,
изводът за употреба на наркотични вещества от подсъдимия може да се
базира на всяко едно допустимо по НПК доказателство, доказателствено
средство и способ ( в тази насока Решение № 116/ 08.08.2016г. по к.д. № 34/
2016г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 81/ 15.05.2018г., по к.д. №
237/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 198/ 04.12.2019г.,по к.д.
№ 562/ 2019г., по описа на ВКС; Решение № 126/ 05.07.2019г., по к.д. № 540/
2019г., по описа на ВКС, II- ро н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. №
938/2019г., по описа на ВКС). В конкретния казус, доказването употребата на
наркотични вещества се установява чрез назначена и изготвена в досъдебното
производство химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, в която с
5
категоричност е посочено, че от пробата урина на подс. И. се установява
употребата на тетрахидроканабинол и метамфетамин. В тази връзка, то
напълно неоснователно е възражението на защитата, че изводът за употребата
на наркотични вещества следва да се базира единствено на изследването на
кръвната проба, съобразно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Предвид разясненията в цитираните
по-горе решения на ВКС на Р. България, то за целите на чл. 343б, ал. 3 НК,
установяването употребата на наркотични вещества следва да се извършва
чрез всички допустими по НПК средства и способи - в случая чрез експертно
изследване на биологична проба урина на подс. И.. Това разбиране е в унисон
не само с белезите от обективна страна на състава на чл. 343б, ал. 3 НК, но и с
разпоредбите на Закона за нормативните актове, доколкото е недопустимо
един подзаконов нормативен акт ( какъвто се явява Наредбата), да установява
допълнителен съставомерен белег на престъпен състав по смисъла на НК и да
лимитира и поставя ограничения досежно процедурата по доказване,
разписана в НПК. Следва да се посочи и че нормата на чл. 343б, ал. 3 НК не е
нито препращаща, нито бланкетна - в себе си, тя съдържа конкретна хипотеза,
правило за дължимо поведение, както и санкцията, която следва да се наложи
при несъобразяване с диспозицията. Предвид това, доводът на защитата, че
Наредба № 1/19.07.2017г. следва да намери съответно приложение при
прилагане състава на чл. 343б, ал. 1 НК, не намира опора и в закона. Предвид
горното съдът приема за безспорно доказано наличието на наркотични
вещества – тетрахидроканабинол и метамфетамин.
Казус, сходен на процесния е бил предмет на НОХД № 4109/2019 г., IV
н.с. по описа на РС-Пловдив, изменено само в частта досежно размера на
наказанието от Окръжен съд – Пловдив (ВНОХД № 520/2020 г.), но по
същество потвърдено в частта, касаеща мотивите за доказаност на деянието
при наличие на наркотично вещество единствено в проба от урина.
Решението на Окръжен съд е било предмет на проверка и от Апелативен съд-
Пловдив по искане за възобновяване, като с Решение № 141/19.11.2020 г. на
Апелативен съд-Пловдив (н.д. № 417/2020) искането за възобновяване е било
оставено без уважение, като са споделени доводите на РС и ОС за
съставомерност на деянието при установеност на наличие на наркотично
вещество само от проба урина. В същия смисъл и НОХД № 4807/2020 г. по
описа на РС-Пловдив, потвърдено с Решение № 680/2021 по описа на ПОС,
както и НОХД № 3500/20201 г. по описа на РС-Пловдив, потвърдено с
Решение № 179/02.12.2021 г. по ВНОХД № 1560/2021 по описа на ПОС.
С оглед всичко гореизложено, съдът прие, че процесното изследване е
извършено при спазване на визираната в закона процедура, както и че в хода
на същата не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят
целените от защитата правни изводи. В случая законът не изисква специален
ред за установяването на наркотичноо вещество. Не се изисква и количествен
критерии, а единствено качествен такъв – установено наличие. Липсва и
6
времеви критерий, т.е. без значение е кога е употребен наркотикът, щом
същият все още не е матаболизиран в тялото.
Метамфетаминът /МЕТ/ и тетрахидроканабинолът /ТНС/ са
наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно ЗКНВП. Те са
включени в списък № 1 към чл.3, т. 1 от ЗКНВП - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.
Въпросният автомобил, който е бил управляван от подсъдимия е
безспорно „Моторно превозно средство“, което съгласно легалната
дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП се определя като пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 1/17.01.1983 г.,
постановено по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ, под понятието
управление при престъпленията против транспорта се разбира всяка
деятелност “с механизмите и приборите на превозното средство...”. В случая
безспорно е налице подобно боравене от подсъдимия с приборите и
механизмите на горепосоченото МПС, тъй като същият го е привел в
движение и го е управлявал.
Деянието е осъществено при условията на „повторност“ по смисъла на
чл. 28, ал. 1 НК, тъй като подс. И. го е извършил, след като е бил осъждан с
влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление - по чл. 343б, ал. 3
НК - с Определение, с което е било одобрено споразумение по НОХД №
164/2021 г. по описа на PC-Хасково, влязло в законна сила па 12.02.2021 г.,
тъй като към датата на деянието не е изтекъл изискуемият пет годишния срок
по чл. 30, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към
момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е
пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал, че е употребил наркотично вещество, но въпреки
това е управлявал моторно превозно средство, създавайки по този начин
опасност за живота и здравето на другите участници в движението по
пътищата. Ето защо в случая следва да се приеме, че подсъдимият И. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и желал
настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимият И.И.
действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението, което му е вменено във вина по чл. 343б, ал. 4,
вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което съдът го призна за виновен по
7
този текст от Наказателния кодекс.
Деянието не би могло да се квалифицира като „малозначително“ по
смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Както вече бе посочено, съставомерният признак
на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е „след употреба“, а не „под влияние/
въздействие“. Именно и предвид това, изцяло ирелевантно и ненужно да се
изследва е обстоятелството, дали употребеният наркотик е повлиял негативно
върху способността на подсъдимия да управлява МПС ( в тази насока-
Решение № 245/ 21.12.2018 на ВКС по к.н.д. №707/2018г., Решение № 203/
05.12.2017 г., ІII- то Н.О., по к.н.д. № 1021 по описа за 2017 г., Решение №
81/15.05.2018 г., ІII- то Н.О., к.н.д. № 237 по описа за 2018 г.; Решение №
79/08.05.2018г., по к.д. № 318/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение
№ 4/ 11.05.2018г., по к.д. № 1244/ 2017г., по описа на ВКС ). Това разбиране е
и в унисон и с останалата нормативна уредба, действаща в Р. България и
уреждаща статута на наркотични вещества. След като съществува абсолютна
забрана за държане и употреба на наркотични вещества, то на още по-силно
основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива
субстанции. Приемането на тезата на защитата, на практика би означавало, че
държането на наркотични вещества е абсолютно забранено, но не е забранена
неговата употреба и управление на МПС след това (стига да не е въздействал
върху съзнанието на водача). Не без значение е и обстоятелството, че
недопустимо би било по тълкувателен път да се добавя признак на
престъплението от обективна страна, без същият изрично да е включен в
състава на същото.
Факт е, че в обществото е налице абсолютна нетърпимост към
употребата на наркотични вещества, а още по-голяма към управление на
моторни превозни средства след такава употреба, на която нетърпимост
законодателят е придал логично и съответно отражение в строгостта на
закона.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 4 НК предвижда наказание от една до пет
години лишаване от свобода, както и глоба в размер от 500 до 1500 лева.
Съгласно чл. 343г НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал.
1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 – лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл. 343б, ал. 4 НК, съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, счете, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА,
ГЛОБА в размер на 500.00 ЛЕВА , както и на основание чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
8
При определяне на размера на наложените наказания, съдът отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива се
отчетоха младата възраст на подсъдимия и трудовата му ангажираност. От
друга страна съдът отчете наличието и на отегчаващи вината обстоятелства, а
именно наличието на предходно осъждане и обстоятелството, че в организма
на подсъдимия са открити два вида наркотик. Въпреки наличието и на
отегчаващи обстоятелства, съдът определя наказанието лишаване от свобода
и глобата в техния абсолютен минимум, преценявайки, че фактът на
предишното осъждане вече е взет предвид в по-строгата правна
квалификация, а пък наличието на два вида наркотик при управлението на
МПС съдът отчете при определяне на размера на наказанието лишаване от
правоуправление, което наказание съдът намира, че следва да се ориентира
към неговия максимален размер. Съдът прецени, че същото е необходимо за
превъзпитаването на подсъдимия, който като шофьор от съвсем кратко време,
вече си е позволил два пъти едно неразумно за възрастта си и шофьорския си
стаж поведение - управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Ето защо съдът определи размерът на лишаването от правоуправление да е за
срок от две години и шест месеца, от който срок съдът приспадна времето,
през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 20.09.2021 г. до влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът определи наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ” режим, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК
приспадна от така определеното и наложено на подсъдимия И.И.И. наказание
една година лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан
по реда на ЗМВР на 20.09.2021 г., като един ден задържане зачете за един ден
„лишаване от свобода“.
Съдът прецени, че така определените и наложени наказания се явяват
справедливи, съответни на обществената опасност на деянието и дееца и
съобразени с целите на чл. 36 НК.
По въпроса за приложението на чл. 68, ал. 1 НК:
Както беше посочено по-горе в случая се установява, че подсъдимият И.
е извършил процесното деяние на 20.09.2021 г., т.е. в изпитателния срок на
друго осъждане – одобрено споразумение по НОХД №164/2021г. по описа на
РС-Хасково, влязло в законна сила на 12.02.2021 г. Последното обуславя от
своя страна и необходимността от изтърпяване на отложеното наказание
лишаване от свобода по това предходно осъждане. Ето защо на основание чл.
68, ал. 1 НК съдът постанови подсъдимият И.И.И. да изтърпи изцяло и
отделно от наказанието, наложено по настоящото дело и наказанието,
наложено по НОХД № 164/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково, а
именно ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
По въпроса за веществените доказателства:
9
По делото като веществено доказателство е бил приобщен еднократен
тест тестова касета от „Drager Drugcheck 3000 STK5“, намиращ се при
домакина на 04 РУ, което, доколкото не подлежи на връщане, съдът
постанови ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
По въпроса за разноските:
Съдът констатира, че по делото в хода на досъдебното производство са
били направени разноски в размер на 1041.00 лева, представляващи
възнаграждение за вещи лица, изготвили експертизите по делото, които на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, Съдът възложи в тежест на подсъдимия И., като
го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОД на МВР Пловдив.

По изложените съображения, Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10
Съобщи за изтекли лични данни