Протокол по дело №429/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 215
Дата: 14 декември 2023 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20233000500429
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 215
гр. Варна, 13.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20233000500429 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ „ТИГОТИЙМ ОЙ АБ“ , редовно призован,
представлява се от адв. М. П., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Н. П. Н., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. И.
С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Л. Т. Т. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Б. К.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ТРЕТИТЕ ЛИЦА ПОМАГАЧИ:
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯА „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София ,
редовно призована, не изпраща представител.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ
ИНШУРЪНС“, редовно призовано, не изпраща представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище вх. №
8475/07.12.2023г. от процесуалния представител на ЗК „Лев Инс“ АД ю. к. Н.
Г., с което моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, оспорва
въззивната жалба, поддържа писмения отговор и изразява становище по
съществото на спора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище вх. №
8567/12.12.2023г. от процесуалния представител на ЗАД „Асет Иншурънс“
АД ю. к. Х. И.а, с което моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие,
оспорва въззивната жалба и изразява становище по съществото на спора.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилите писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на „ТИГОТИЙМ ОЙ АБ“, дружество вписано в търговския регистър на
Финландия с фирмен № 058705-8, представлявано от процесуален
представител адв. П., против решение № 179/16.06.2023г. на ОС – Добрич,
постановено по гр. д. № 45/2022г. и с което са отхвърлени предявените от
въззивника против ЧСИ Л. Т. и ЧСИ Н. Н. искове с правно основание чл.74,
ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от
170 344.44 лева, претендирана като дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди /пропуснати ползи – неполучени суми по разпределение
от 27.11.2020г./, причинени от незаконосъобразно проведено изпълнение по
изп. д. № 201328100400868 по описа на ЧСИ Н. и изп. д. № 20137370400156
по описа на ЧСИ Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за сумата от 19
922.43 лева, претендирано обезщетение за забава върху главницата от 170
344.44 лева за периода 01.12.2020г. – 25.01.2022г.
2
Твърди се в жалбата, че така постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при установена по делото безспорна
фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон
и разрешенията по ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват се
направените от първоинстанционния съд правни изводи, че към датата на
разпределението въззивното дружество не е имало качеството присъединен
взискател по чл.456 ГПК, относно значението на постановеното от ЧСИ Н.
прекратяване на образуваното пред него изпълнително производство, както и
крайния извод за липса на незаконосъобразни действия от ответниците.
Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното искане е за отмяна
на съдебния акт и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори от насрещната страна –
въззиваемите ЧСИ Л. Т. и ЧСИ Н. Н., които оспорват жалбата като
неоснователна. Излагат доводи за липса на сочените пороци на обжалваното
решение, съответно за неоснователност на твърденията за наличието на
незаконосъобразни изпълнителни действия, които да ангажират
отговорността им.
Постъпили са отговори и от Застрахователна компания „Лев инс“ АД,
трето лице-помагач на въззиваемата Л. Т. и от Застрахователно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс“ ЕАД, трето лице-помагач на ответника Н. Н., в
които излагат становище за неоснователност на жалбата. Третото лице-
помагач на ответника Н. Н. – Застрахователно дружество „Асет Иншурънс“
АД не е подало отговор.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Искам да направя едно
уточнение: оспорва се не само това дали ищцовото дружество е имало права
на взискател по чл. 456 от ГПК, а и дали и в какъв обем е имало права на
присъединен взискател по чл. 459, ал. 1 от ГПК. Оспорвам подадените
писмени отговори. Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. По отношение на направеното от адв. П. уточнение – действително
такъв е характера на въззивната жалба, смятам, че въззивния съд го е
възприел в този смисъл, в който беше изложено от колегата. Нямам искания
3
по доказателствата. Представям списък на разноските.
АДВ. К.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отмените
първоинстанционното решение и да уважите исковете. Основните спорни
въпроса са: в какъв обем ищеца е имал права като присъединен взискател с
обезпечителни възбрани по чл. 459, ал. 1 от ГПК и дали е имал правата на
присъединен взискател с изпълнителен лист по чл. 456 от ГПК. И по двата
въпроса са налице по делото всички доказателства – те са в присъединените
изпълнителни дела. Относно присъединяването на ищеца като взискател в
обезпечителните възбрани част от доказателствата са игнорирани. Безспорно
е, че в полза на ищеца са били вписани общо 9 възбрани върху недвижими
имоти на длъжника по изпълнителните дела, две от които преди вписването
на възбраните по делото на ЧСИ Т., седем - след тях. За първите две
възбрани нещата са ясни - съгласно тълкувателната практика на ВКС
съдебният изпълнител е задължен да присъедини ищеца като взискател по
право. В тълкувателното решение се посочва, че за последващи възбрани
съдебния изпълнител не е длъжен да следи. Това обаче не означава, че ако все
пак проследи и установи наличието на такива последващи възбрани, той не
следва да присъедини съответния взискател. В конкретният случай ЧСИ Т.
през цялото време на водене на изпълнителното дело, включително и преди
извършване на самото спорно разпределение, е събирала информация - по
делото има периодично представяни справки от Службата по вписванията,
така че тя е била известена за наличието на последващите възбрани на ищеца
и нищо не я е препятствало по закон и според тълкуванието на съда да го
присъедини. Нещо повече: съгласно същото ТР № 2/2013г. взискател с
последващи обезпечителни възбрани може да се присъедини по изпълнително
дело по своя молба. Именно това е направил и ищеца – той е подал такава
молба за присъединяване. Именно това е доказателството, игнорирано от
съда. При подадената молба вече е изрично посочено задължението на ЧСИ
4
да присъедини такъв взискател. Така че още на фазата на обезпечителните
възбрани ищеца е имал пълното право и съответно е бил неправомерно лишен
от участие в разпределението на приходите от всички продадени имоти на
длъжника. Относно чл. 456 – безспорно е, че длъжника се е присъединил с
удостоверение, издадено от ЧСИ Н. по делото на ЧСИ Т.. Изпълнителният му
лист от момента на присъединяването до момента на извършване на
разпределението, а и малко след това, се е намирал по делото на ЧСИ Н.. При
това положение съгласно закона присъединения по своя молба взискател с
изпълнителен лист има всички права, както първоначалния и останалите
взискатели по изпълнителното дело. Критерият за това да възникнат правата
на присъединения взискател е наличието на изпълнителен лист, а не
наличието на висящо изпълнително дело при друг ЧСИ. Законът казва, че
присъединяването става с удостоверение, че изпълнителния лист се намира по
друго изпълнително дело. След прекратяването на другото изпълнително дело
изпълнителният лист продължава да се намира там, нищо не се е променило.
Прекратяването на делото при ЧСИ Н. по никакъв начин не го е ограничавало
да даде пълна и точна информация на другия ЧСИ – на какво основание е
прекратено изпълнителното дело, че изпълнителния лист се намира все още
по него и че няма никакво погасяване. Между другото ЧСИ Т. е изисквала
точно такава информация, което е било правилното действие, но като не я е
получила и тя вече е тръгнала в погрешна посока и е изключила ищеца от
пълно участие в присъединяването. В подробно мотивираното становище на
ЧСИ Т. липсва отговора на основния въпрос: кое конкретно е законовото
основание ищеца да бъде изключен от разпределението като взискател – няма
такова основание. Веднъж присъединен взискателя има същите права като
всички останали и може да бъде изключен тогава на същото основание като
първоначалния взискател – прекратяване по негово желание и оттегляне по
делото, погасяване на вземането. Поради тези причини окръжния съд е дал
грешен отговор на двата правни въпроса, а правилният им отговор вече дава
насока в какво точно се състоят неправомерните действия на двамата
ответници съдебни изпълнители. За това, както и за размера на иска, моля да
ми бъде дадена възможност за подробна писмена защита.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, смятаме, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Възраженията по
отношение на незаконосъобразност на действията на ЧСИ Н. са
5
неоснователни. Фактически въззивникът настоява, че ЧСИ би имал основание
да извършва действия, макар и били то под формата на някакви справки и
удостоверявания на едно вече прекратено дело. Този факт на прекратяването
по право на изпълнителното производство, образувано при ЧСИ Н., не е
спорен и след като това е така, очевидно той не само няма задължения, а няма
право да извършва никакви действия във връзка с това прекратено
изпълнително производство. Единствено до това опират възраженията по
отношение на нашата отговорност. Смятам, че не е налице основания за
привличане на солидарната отговорност на двамата ответници, защото тя не
произтича нито от закона, нито от действията им по такъв начин, че едно без
друго да не би се довело до същия правен резултат, доколкото въззивникът не
оспорва, че действително не е извършвал никакви искания за извършване на
изпълнителни действия по отношение на ЧСИ Н. след образуване на
изпълнителното производство. Поради това ако е налице някаква вреда,
касателна изпълнителното производство при моя доверител, тя се дължи
изцяло на бездействието на въззивника като взискател по делото, а не на
бездействие или незаконосъобразно действие на ЧСИ Н.. В този смисъл е
подадения писмен отговор срещу въззивната жалба. Моля Ви да оставите в
сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моля
да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Н.: Уважаеми апелативни съдии, въззивника и
взискателя по моето изпълнително дело винаги е имал възможността да си
изтегли изпълнителния лист по вече прекратеното дело и да го присъедини по
делото на колежката.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да потвърдите като
правилно и законосъобразно решението на окръжния съд и да отхвърлите
жалбата като неоснователна. Тя е неоснователна спрямо възраженията към
ЧСИ Т., която е действала точно според изискванията на закона.
Първоинстанционният съд е приел, че е вярно изчислена сумата, която тя е
разпределила на ищцовото дружество и което е направено в качеството му на
присъединен по право по реда на чл. 459 взискател, който има обезпечение. За
решаването на този спор е от значение факта как е бил присъединен този
кредитор. Присъединяването по чл. 456 от ГПК е възможно чрез представяне
на изпълнителен лист или чрез представяне на удостоверение за това, че
6
изпълнителния лист се намира при друг съдебен изпълнител. Очевидно
жалбоподателя не прави разлика между тези два начина на присъединяване.
Той се е присъединил с удостоверение, което означава, че ЧСИ Т. би могла да
му разпредели сума докато делото при първия съдебен изпълнител – в случая
ЧСИ Н., не е прекратено. След като тя е била официално уведомена, че това
дело е прекратено, това означава, че първия съдебен изпълнител, при когото
се намира изпълнителния лист ЧСИ Н. вече се е десезирал и той не може да
извършва действия по това прекратено дело и взискателя е следвало да си
получи изпълнителния лист и да го представи на ЧСИ Т., което тя е искала от
него. Не съм съгласна с твърдението на жалбоподателя, че въпреки всичко Т.
е следвало да го включи в разпределението и да преведе сумата по сметката
на ЧСИ Н. тъй като там се намира изпълнителния лист. Ако би сторила това
тя щеше да наруши текста на чл. 456, ал. 3, който изисква такъв превод да се
извършва по сметка на друг ЧСИ, издал удостоверението, за да може той да
извърши отбелязване върху изпълнителния лист. В случая не би могло ЧСИ
Т. да принуждава ЧСИ Н. да извърши едно незаконосъобразно действие. Така
че вината в случая е изцяло на взискателя, който се е присъединил. Въпреки
всичко ЧСИ Т. е отчела обстоятелството, че по два от апартаментите, по
които тя е разпределяла сумата от продажбите, има вписана обезпечителна
възбрана, която е преди наложените възбрани по нейното изпълнително дело.
Поради това тя е включила „Тиготийм ой аб“ по право да участва в това
разпределение. Не съм съгласна и с аргумента на жалбоподателя, че тя е
имала задължението да следи след това какви още възбрани са наложени
върху имотите на длъжника и да включи присъединения вече по право
обезпечен кредитор при това разпределение. Не се тълкува точно текста на т.
5 от ТР № 2/26.06.2015г. Обръщам внимание, че закона конкретно е казал:
„кредитора, в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагане на
възбрана е присъединен взискател когато изпълнението е насочено върху
предмета на обезпечението“ т.е. предмета на обезпечение в конкретния
случай са само двата възбранени имота. Моля Ви да потвърдите решението и
да ни присъдите разноските за тази инстанция.
АДВ. П./реплика/: Начина на превеждане на сумата от ЧСИ, извършил
публичната продан, не е аргумент в случая, тъй като преди да се стигне до
превод на сумата трябва да бъде извършено правилно разпределение. След
като въпроса е решен колко трябва да се разпредели на съответния взискател,
7
другото е техника по каква сметка ще се преведат парите. Така че в аргумента
на колегата причината става следствие и следствието причина. Освен това аз
не съм казал, че съдебния изпълнител има задължението да следи за
последващи обезпечителни възбрани, казах, че нищо не му забранява ако без
да има такова задължение е установил такива възбрани да присъедини
съответния взискател.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалния представител на въззивника в 5-
дневен срок от денс да представи в писмен вид съображенията си по
съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8