№ 94
гр. Ловеч, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500071 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 116/17.12.2021 г., постановено по гр. дело № 559 по описа за
2021г. на Тетевенския районен съд, е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 439, във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 ГПК от Б. ИВ. Н., ЕГН
********** от *** срещу Община - Тетевен, гр. Тетевен, пл. „Сава
Младенов” № 2, представлявана от кмета д-р М.Б., с който се иска съдът да
признае за установено, че са погасени по давност и не подлежат на
принудително събиране задължения, установени с Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **********- 1/24.06.2014 г., както
следва: задължения по партиден № **********001 - данък върху
недвижимите имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер на 49.00 лв. главница, както
и съответната лихва върху задължението в размер на 0,78 лв. поради
заплащането им 17.12.2013 г., както и за сумата от 150.50 лв. главници за
задължения за ТБО за 2009 г. и 2010 г. , като същите са заплатени на
27.07.2018 г. по реда на чл.76 от ЗЗД.
С решението е признато за установено на основание чл. 439, във вр. с
чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, че Б. ИВ. Н., ЕГН ********** от ***, не дължи на
Община Тетевен, ЕИК *********, пл. „Сава Младенов“№ 9, представлявана
от кмета д-р М.Б. по акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
ДОПК № **********-1/24.06.2014, издаден от Отдел МДТ на Община
1
Тетевен задължения по партиден номер **********001 за 2009 г. и 2010 г. -
ТБО в размер на 27.62 лв. главница и лихва в размер на 374.47 лева.; по
партиден номер **********002 - данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и
2010 г. в размер на 39.03 лв., както и съответната лихва върху задължението в
размер на 82.18 лв.; по партиден номер **********002 за 2009 г. и 2010 г.-
ТБО в размер на 120.00 лв. главница, както и съответната лихва върху
задължението в размер на 252.04 лв..; по партиден номер **********002 -
данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер на 8.63 лв.,
както и съответната лихва върху задължението в размер на 18.13 лв., по
партиден номер **********002 - ТБО за 2009 г. и 2010 г. в размер на 13.06
лв., както и съответната лихва върху задължението в размер на 29.06 лв., тъй
като са погасени по давност.
Със същото решение Община - Тетевен, представлявана от кмета д-р
М.Б., е осъдена да заплати на осн. чл.78, ал.1 ГПК на Б. ИВ. Н. сумата в
размер на 621.12 разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. ИВ. Н.
е осъдена да заплати на Община - Тетевен, представлявана от кмета д-р М.Б.,
сумата 43.00 лв. разноски по делото.
Срещу решението на РС - Тетевен в частта, в която е признато за
установено, че Б.Н. не дължи на Община Тетевен описаните по – горе суми, е
постъпила въззивна жалба с вх. № 559 от 04.01.2022 г. от Община Тетевен,
БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета д-р М.Б., чрез старши
юрисконсулт Й. В.. В нея оспорва изцяло решението на ТРС в обжалваната
част като неправилно, незаконосъобразно, постановено при очевидна
фактическа грешка в сумите, несъответстващи на таблица № 7 от
заключението на вещото лице в приетата по делото експертиза. Относно
погасителната давност за задълженията от 2009 г., 10 годишната давност
изтича на 01.01.2020 г., но за задълженията за 2010 г. - 10 годишната давност
изтича на 01.01.2021 г. Изтъква, че посочената в иска сума за данък
недвижими имоти от 74.33 лв. за 2011 г. /респ. 2009+2010+2011/ не е
установена с АУЗД като дължима и подлежаща за събиране и не фигурира в
акта като дължима, тъй като е била платена още през 2013г. На следващо
място твърди, че погрешно са посочени лихви, които не отговарят на
съответните по години, установени с АУЗД и написани като дължими. За
оспорени лихви са посочени цифри от последната колона в АУЗД, която е
сумарна от главница + лихвата. Излага, че дължими за ТБО в размер на
главница – 267.24 лв. и лихва за същата в размер на 107.23 лв. и с общ размер
е посочено 374.47 лв., а в решението, което кореспондира с грешката в
исковата молба е постановено, че е в размер на 267.24 лв. и лихва 374.47 лв.,
което е неправилно и не съответства на установените суми в акта. Твърди, че
задълженията за ДНИ са установени с АУЗД, посочени в акта за 2011 г.
/респ.2009, 2010 и 2011 с натрупване/ са изцяло принудително събрани от
ЧСИ през 2018 г. преди да е изтекла 10 годишната давност за 2009 г. и 2010 г.
и не следва да имат никакви претенции. Излага, че събраните суми за ТБО
през 2020 г., отнасящи се за 2009 г. и 2010 г. не са събрани принудително
2
след изтеклата погасителна давност. Посочва, че за задълженията от 2010 г.
абсолютната погасителна давност настъпва през 2021 г. Оспорва твърдението
на насрещната страна, че има извършено плащане през 2021 г. и това се
доказва от приетата по делото експертиза, която потвърждава, че
задълженията по акта са платени още през 2013 г. - на каса в МДТ и през 2018
г., 2019 г. и 2020 г. от задълженото лице по банков път, което е видно от
приложените и приети по делото писмени доказателства.
Счита, че правният интерес от водене на делото е отпаднал, тъй като
описаните в исковата молба задължения са платени назад във времето от
ищеца преди завеждането на исковата молба. Същите са установени в срок,
АУЗД е издаден в срок и към момента на плащането им същите са били
дължими, изискуеми и непогасени по давност. Изтъква, че изпълнителното
дело е образувано още през 2017 г., с което давността се прекъсва с
иницииране на принудителното производство.
На следващо място твърди, че АУЗД № **********-1 /24.06.2014 г. е
съставен от Гр. Б. Д. на 24.06.2014 г. Връчен е с известие за доставяне на
30.06.2014 г. на задълженото лице на посочения от него адрес за
кореспонденция. Актът не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок по
административен ред и е влязъл в сила на 15.07.2014 г. Посочва, че
задълженията на лицето възникват по силата на подадена от него данъчна
декларация пред компетентния орган, с която собственоръчно декларира и
заявява собствеността си пред органа. Подаването на декларация е
доказателство, че лицето е знаело за притежаваната от него собственост и за
задълженията под форма на данъци и такси. Твърди, че АУЗД не създава
задължения, а само придава ликвидност на дълга. Длъжникът е предаден
своевременно за принудително събиране на ЧСИ В. П. с приемо-предавателен
протокол № 7 от 20.10.2017 г. Затова счита, че изложените в исковата молба
аргументи за изтекла погасителна давност на описаните задължения са
неоснователни, тъй като погасените по давност задължения са платени преди
изтичане на давността им. Излага съображения, че погасените по давност
вземания се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.
Твърди, че искът по чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК е иск на
длъжника, който оспорва изпълнението, като той може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл. 439, ал.2
ГПК/. Затова счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.
На последно място посочва, че задълженията за 2009 г. и 2010 г. не са
били с изтекла погасителна давност към момента на съставяне на акта през
2014 г., тъй като тяхната 5 годишна погасителна давност по чл. 171, ал.1 от
ДОПК изтича чак през 2015г. Освен това всички задължения за 2011 г.,
включени в АУЗД, които са включени автоматично с натрупване от
одобрената програма ПП „Матеус" на МФ са платени преди изтичане на
абсолютната 10 годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, която настъпва
през 2019 г. за най-старите задължения, включени в акта и описани в
3
експертизата, а именно задълженията от 2009 г. При извършване на първото
плащане през 2013 г. са погасени първо най - старите задължения, а именно
тези за 2009 г., които са включени в 2011 г. Твърди, че давността е прекъсната
с издаването на АУЗД от 24.06.2014 г., както и с образуване на ИД
№1572/2017 г. срещу ищцата.
Моли въззивния съд да отмени Решение № 116/17.12.2021 г. по гр.д.
№ П559/2011 г. по описа на PC Тетевен в обжалваната част и постанови
друго, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан със
законните последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 543/03.02.2022 г. от Б. ИВ. Н., чрез адв. С.П., в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че за да бъде
платено едно задължение доброволно, то лицето трябва да съзнава за кой
период е, както и дали задължението е погасено по давност. Начислявайки
всички задължения за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в задълженията за 2011г.,
Общината е лишила от възможност ищцата да направи информиран избор и
да вземе доброволно решение дали да плати погасени по давност задължения.
Счита, че съставеният АУЗД е с невярно съдържание и представлява
неистински официален документ по НК. Твърди, че задълженията са погасени
по давност и събраните суми подлежат на връщане от Общината - аргумент
от чл. 173, във връзка с чл. 174 ДОПК. Изтъква, че неправилно Община
Тетевен, съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, е записала в
задълженията за 2011г. и задължения за предходни години. Изтъква, че по
този начин от една страна Общината заблуждава длъжниците, че
задълженията им не са погасени по давност, а от друга страна недължимо
събира суми, които е следвало да отпише служебно. Моли да се имат предвид
разликите в института на погасителната давност съгласно ДОПК и
погасителната давност по ЗЗД. Абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК
се прилага служебно. Твърди, че ищцата е заплатила през 2021г. задължения
и лихви, които са й записани, че са за 2011г. и които всъщност са за 2008 г.,
2009 г. и 2010 г. Същите са били погасени към момента с изтичане на
абсолютна погасителна давност и административният орган е бил длъжен
служебно да ги отпише, а не да ги събира. Изтъква, че за бъде приложен
чл.174 от ДОПК, платилия доброволно длъжник е следвало да знае, че плаща
погасени по давност вземания. Твърди, че ищцата не е знаела, че плаща
погасени по давност задължения, а събраните от ЧСИ В. П. суми през 2020 г.,
са за погасени по давност задължения от 2008 г. и 2009 г. Изтъква, че същите
не са платени доброволно, а събрани принудително чрез налагане на запор.
Предоставените платежни нареждания не са от името на Б.И., а от името на
ЧСИ В. П.. Моли съда да остави в сила решението на ТРС, като му присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът Община – Тетевен чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт В. поддържа подената жалба
на изложените в нея основания и моли съда да отмени решението на ТРС в
4
обжалваната част, като постанови ново, с което отхвърли предявения иск.
Подробно излага съображенията си в представената писмена защита и моли
да се присъдят направените по делото разноски пред първата и въззивната
инстанция съгласно представени списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът Б.И. Н. редовно призована за съдебното заседание не се
явява. Упълномощеният процесуален представител адв.С.П. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба на Община – Тетевен и
моли съда да постанови решение, с което потвърди решението на ТРС в
обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС Тетевен е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От доказателствата по делото се установява, че производството по
гр.д. № 559/2021 г. по описа на РС - Тетевен е образувано по постъпила
искова молба вх. № 2296/05.07.2021 г., с която от Б. ИВ. Н. са предявени
обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че в
качеството й на длъжник по изп. д. № 20178790401572 по описа на ЧСИ В. П.
с район на действие ОС – Ловеч не дължи на ответника-взискател по
цитираното изпълнително дело сумите по Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ **********/24.06.2014 г., издаден от Община -
гр.Тетевен, като погасени по давност, а именно: 1.Задължения по партиден
номер **********001 - данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и 2010.г. в
размер на 49 лева главница, както и съответната лихва върху задължението в
размер на 0,78 лева.; 2. Задължения по партиден номер **********001 за
2009 г. и 2010 г.- такси битови отпадъци в размер на 178.06 лева главница и
лихва в размер на 374,47 лева.; 3. Задължения по партиден номер
**********002 - данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и 210 г. в размер
5
на 39.03 лева, както и съответната лихва върху задължението в размер на
82.18 лева.; 4. Задължения по партиден номер **********002 за 2009 г. и
2010 г.- такси битови отпадъци в размер на 120 лева главница, както и
съответната лихва върху задължението в размер на 252,04 лева.; 5.
Задължения по партиден номер **********002 - данък върху недвижимите
имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер на 8.63 лева, както и съответната лихва
върху задължението в размер на 18.13 лева; 6. Задължения по партиден номер
**********002 - такса битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. в размер на 13.06
лева, както и съответната лихва върху задължението в размер на 29.06 лв. или
общ размер на погасените по давност задължения 1164.12 лв.
В исковата молба са изложени подробни съображения защо счита, че
процесните вземания за погасени по давност и съответно не дължи
процесните суми след издаване от Община - Тетевен на акта за установяване
на задължения.
В писмен отговор на исковата молба ответникът Община - гр. Тетевен
оспорва основателността на исковете, като излага доводи, че погасителната
давност не е изтекла. Счита същите и за недопустими, тъй като процесните
суми са платени от ищцата и липсва правен интерес за предявяване на
исковете.
Исковете, предмет на гр. д. № 559/2021 г. на РС – Тетевен, въпреки
непрецизно формулирания петитум, са допустими като такива по чл. 439 от
ГПК. С тях се цели оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително
дело по описа на ЧСИ В. П. при позоваване на правопогасяващи факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая се твърди погасяване на вземанията по
давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане в сила на Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ
**********/24.06.2014 г., издаден от Община - гр. Тетевен. Исковете по чл.
439 от ГПК са предявени от активно легитимирана страна - длъжника по
изпълнението срещу пасивно легитимирана страна – взискателя по
изпълнението. Изп.дело № 20178790401572 по описа на ЧСИ В. П. е
образувано през м.октомври 2017 г. по повод молба на взискателя-кредитор
Община-гр.Тетевен. Съдебният състав не споделя становището на ответника,
че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на отрицателните
6
установителни искове. Безспорно за Б.И. Н. като длъжник по висящото
изпълнително производство е налице правен интерес от търсената защита
чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на
кредитора и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/
на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, респ. като
последица - прекратяване на изпълнителния процес на основание чл. 433, ал. 1,
т. 7 от ГПК. В този смисъл са и изложените от районния съд мотиви, които
настоящата инстанция споделя.
От представените по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУ**********/24.06.2014 г., издаден от Община-гр.Тетевен, е констатиран
размерът на задълженията на Б. ИВ. Н. към Общината за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2011 г. – 2013 г. в
общ размер от 1321.45 лв. за недвижими имоти по партидни номера
**********001, **********002 и **********002. От приложеното известие
за доставяне е видно, че същият е получен лично от ищцата на 30.06.2014 г.
По делото не е спорно, че същият не е обжалван от задълженото лице по реда
и в срока по чл. 107, ал. 4 от ДОПК и е влязъл в сила на 15.07.2014 г. По молба на
Община - Тетевен въз основа на акта, който по смисъла на чл. 165 от ДОПК е
изпълнително основание, е образувано изп. д. № 20178790401572 по описа на
ЧСИ В. П.. От страна на ответника е представен приемо-предавателен
протокол № 7 от 20.10.2017 г., с който на адв.Кр. М. са предадени преписки с
окомплектовани АУЗД и покани по чл.182 от ДОПК, издадени от отдел
„МДТ“ при Община – гр.Тетевен за образуване на изпълнителни дела, в който
под № 22 фигурира името на ищцата с общ размер на задълженията 1223.21
лв. По делото няма доказателства за точната дата на образуване на
изпълнителното дело срещу Б. ИВ. Н., но съдебният състав приема, че е след
20 октомври 2017 г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че задължението по партиден №
**********001 - данък върху недвижимите имоти, е формиран за 2011 г. в
размер на 74 ,73лв. и в него се включва задължението за 2011 г. - 24,91лв., за
2010 г. - 24,91лв. и за 2009 г. - 24,91лв. Задължението по партиден номер
**********001 за такса битови отпадъци за 2011г. в размер на 267,24 лв. е
формирано от задължението за 2011г. - 89,08лв., 2010 г. - 89,08 лв. и 2009 г. -
7
89,08лв. При направената проверка вещото лице е констатирало, че
задължението по партиден № **********002 за данък върху недвижимите
имоти за 2011г. е в размер на 58,64 лв. и в него е включено задължението за
2011г. - 19,53 лв., за 2010 г. - 19,55 лв. и за 2009 г. - 19,56 лв. Задължението по
партиден № **********002 за такса битови отпадъци за 2011 г. е в размер на
179,85 лв. и е формирано от задължението за 2011 г. – 59,90 лв., за 2010 г. -
59,95 лв. и за 2009 г. – 60.00 лв. Според експерта задължението по партиден
№ **********002 за данък върху недвижимите имоти за 2011 г. е в размер на
12,94 лв., включващо задължението за 2011 г. в размер на 4,31 лв., за 2010 г .-
4,31 лв. и за 2009 г. - 4,32 лв. Задължението по партиден № **********002 за
такса битови отпадъци за 2011г. в размер на 20,72 лв. включва задължението
за 2011г. - 6,90 лв., 2010 г. - 6,90 лв. и 2009 г. - 6,92 лв. Вещото лице дава
заключение, че дължимите от ищцата данъци и такси са изчислени правилно
съгласно ЗМДТ и действащата Наредба за определяне на местните данъци на
територията на общината. При направената проверка в Община – гр.Тетевен
експертът е установил, че от 2012 г. отдел „Местни данъци и такси“ ползва в
процеса на работата си за определяне и събиране на местните данъци и такси
софтуерния продукт „Матеус“. Преди неговото въвеждане е използван
програмен продукт под MS – DOS и при преминаването към ПП “Матеус“
натрупаните задължения по партиди са прехвърлени към 2011 г. Експертизата
е констатирала, че посочените в исковата молба задължения за 2011 г.,
включваща и задълженията за 2009 г. и 2010 г., са заплатени от ищцата. В
заключението вещото лице конкретизира, че кв.АА 2013/2173 от 17.12.2013 г.
от ищцата е заплатена сумата 100,00 лв. за данък недвижими имоти, а по
образуваното изп.д. № 20178790401572 с б.б. от 27.07.2018 г., 27.05.2020 г. и
03.07.2020 г. от ЧСИ В. П. са преведи на ответника събраните суми по
принудителното изпълнение в общ размер от 558,91 лв.
При така установените факти, въззивният състав прави следните
правни изводи:
Дължимият данък върху недвижими имоти и такса за битови
отпадъци са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т.3
от ДОПК. В нормата на чл.171, ал.1 ДОПК е предвидено, че публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В
разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК е въведена т.нар.абсолютна погасителна
давност и същата предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да
се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изброените
8
в текста пет хипотези. Изхождайки от цитираните разпоредби, съдебният
състав приема , че давността за вземания за 2010 г., установени с
АУ**********/24.06.2014 г., е започнала да тече от 01.01.2011 г. и изтича на
01.01.2016 г., а за вземанията за 2009 г. е започнала да тече от 01.01.2010 г. и
изтича на 01.01.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 и ал.3 от ДОПК
давността при публични вземания се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече
нова давност. В случая акта по чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден преди
изтичането на 5-годишния давностен срок и погасителната давност за
процесните вземания е прекъсната, като от 24.06.2014 г. е започнала да тече
нова давност. Същата е прекъсната отново с предприемане през месец
октомври 2017 г. от кредитора Община - гр.Тетевен на действия по
принудителното им събиране с образуване на цитираното изпълнително дело
по описа на ЧСИ В. П.. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство давност тече и последната се прекъсва с всяко
действие по принудителното изпълнение. При тези данни въззивният състав
приема, че в случая погасителната давност спрямо процесните вземания би
следвало да изтече след 20 октомври 2022 г., но не е изтекла, защото е
прекъсната отново по смисъла на чл. 116, ал. 1 б. "б" от ЗЗД с предявяване на
настоящите отрицателни установителни искове от длъжника на 05.07.2021 г.,
като по време на висящността на настоящия съдебен процес същата не тече по
смисъла на чл. 115, ал. 1 б. "ж" от ЗЗД. Този извод следва от факта, че след
предявяване на отрицателен иск от длъжника кредиторът нито може да
предяви положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по
давност и съществува правото на принудително изпълнение, поради липса на
правен интерес, нито може да изисква извършване на изпълнителни действия
с ефект да прекъснат давността. Според приетото в правната доктрина и
съдебната практика, давността е правна последица и санкция за бездействието
на кредитора, когато той е задължен и има възможност да действа, за да
упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа,
давност не тече. Предявяването от длъжника на отрицателен установителен
иск, че вземането е погасено по давност, е пречка взискателят-кредитор да
противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, прекъсващ
9
давността. Това следва от непротиворечивата съдебната практика, че един и
същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен
установителен иск в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното
му разрешаване. Делата по двата иска са тъждествени и имат за резултат
получаването на една и съща защита в зависимост от това твърдението на коя
страна отговаря на действителното правно положение. Уважаването на
отрицателния установителен иск е равнозначно на отхвърляне на
положителния установителен иск и обратно. В случая решението, с което се
отхвърля отрицателният установителен иск на длъжника, че паричното
вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на
пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото
на принудително изпълнение в полза на взискателя. С влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение по отрицателния иск на длъжника, което е
равнозначно на решение за установяване съществуване на изпълняемото
право в полза на взискателя по изпълнението, ще започне да тече нова
погасителна давност - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД .
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на предявяване от
длъжника Б. ИВ. Н. на настоящите отрицателни установителни искове -
05.07.2021 г., вземанията на ответната Община не са погасени по давност и
последната има право на принудително изпълнение за събирането им, което е
основание за тяхното отхвърляне като неоснователни. Поради направения
правен извод, съдът не следва да обсъжда доводи на въззиваемия относно
наличието на предпоставките за приложение разпоредбата на чл.173 ДОПК.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение в
обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено, а предявените от
Б. ИВ. Н. отрицателни установителни искове отхвърлени.
При този изход от спора ищецът по делото и въззиваем в настоящото
производство Б.Н. няма право на разноски за двете инстанции и такива не
следва да се присъждат, като се отчита и факта, че решението на ТРС в
отхвърлителната част на предявените от нея искове не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
Ответникът по делото и въззивник в настоящето производство
Община - Тетевен има право разноски и за двете инстанции, които изрично
претендира и представя списък по чл.80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от
10
ГПК Б. ИВ. Н. следва да бъде осъдена да заплати на Община – Тетевен
разноски по делото за двете инстанции под формата на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като е подала отговор на исковата молба и въззивната
жалба чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, който е извършил действия
по процесуална защита в хода на съдебното производство пред ТРС и ЛОС.
Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение за една инстанция
се определя съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В случая следва да се присъди възнаграждение за първа и
въззивна инстанция в размер на по 100.00 лв. при граници на същото от
100.00 лв. до 300.00 лв. при дела с определен материален интерес съгласно чл.
25, ал. 1 от НЗПП, доколкото в първата и въззивната инстанция делото е
приключило само едно съдебно заседание, в което юрисконсултът се е явил,
респ. защитаваният материален интерес е под 10 000 лв., поради което
предпоставките на чл. 25, ал. 2 от НЗПП за присъждане на възнаграждение в
увеличен размер не са налице. На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
има право и на направените разноски в размер на сумата 150.00 лв. внесен
депозит за съдебно-счетоводната експертиза и 25.00 лв. внесена държавна
такса за въззивното обжалване.
Изложеното налага решението на ТРС да бъде отменено и в частта за
разноските и вместо него постановено друго, с което Б. ИВ. Н. следва да бъде
осъдена да заплати на Община – Тетевен сумата 200.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, 150.00 лв. внесен депозит за съдебно-
счетоводната експертиза и 25.00 лв. внесена държавна такса за въззивното
обжалване.
Решението е необжалваемо по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй
като цената на всеки от обективно съединените искове е под 5 000.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 116/17.12.2021 г. по гр. д. № 559/2021 г. на
районен съд – гр.Тетевен в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 439, във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 ГПК, че Б. ИВ. Н., ЕГН
11
********** от ***, не дължи на Община Тетевен, ЕИК *********, пл. „Сава
Младенов“№ 9, представлявана от кмета д-р М.Б. по акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **********-1/24.06.2014, издаден от
Отдел „МДТ“ на Община Тетевен задължения по партиден номер
**********001 за 2009 г. и 2010 г. - ТБО в размер на 27.62 лв. главница и
лихва в размер на 374.47 лева.; по партиден номер **********002 - данък
върху недвижимите имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер на 39.03 лв., както и
съответната лихва върху задължението в размер на 82.18 лв.; по партиден
номер **********002 за 2009 г. и 2010 г.- ТБО в размер на 120.00 лв.
главница, както и съответната лихва върху задължението в размер на 252.04
лв..; по партиден номер **********002 - данък върху недвижимите имоти за
2009 г. и 2010 г. в размер на 8.63 лв., както и съответната лихва върху
задължението в размер на 18.13 лв., по партиден номер **********002 - ТБО
за 2009 г. и 2010 г. в размер на 13.06 лв., както и съответната лихва върху
задължението в размер на 29.06 лв. като погасени по давност и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. ИВ. Н., ЕГН ********** от *** срещу
Община -гр.Тетевен искове с правно основание чл.439 ГПК, вр. счл. 124, ал. 1
от ГПК да се признае за установено, че ищецът Б. ИВ. Н., ЕГН ********** от
*** в качеството й на длъжник по изп.дело № 20178790401572 по описа на
ЧСИ В. П. с район на действие ОС – Ловеч, не дължи на Община - гр.Тетевен
по цитираното изпълнително дело сумите по Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********-1/24.06.2014 г., издаден от
Община-гр. Тетевен, а именно: по партиден номер **********001 за 2009 г. и
2010 г. - ТБО в размер на 27.62 лв. главница и лихва в размер на 374.47 лева.;
по партиден номер **********002 - данък върху недвижимите имоти за 2009
г. и 2010 г. в размер на 39.03 лв., както и съответната лихва върху
задължението в размер на 82.18 лв.; по партиден номер **********002 за
2009 г. и 2010 г.- ТБО в размер на 120.00 лв. главница, както и съответната
лихва върху задължението в размер на 252.04 лв..; по партиден номер
**********002 - данък върху недвижимите имоти за 2009 г. и 2010 г. в размер
на 8.63 лв., както и съответната лихва върху задължението в размер на 18.13
лв., по партиден номер **********002 - ТБО за 2009 г. и 2010 г. в размер на
13.06 лв., както и съответната лихва върху задължението в размер на 29.06
лв., като погасени по давност.
ОТМЕНЯ решение № 116/17.12.2021 г. по гр. д. № 559/2021 г. на
районен съд – гр.Тетевен в частта, с която Община – гр.Тетевен,
представлявана от кмета д-р М.Б., е осъдена да заплати на осн. чл.78, ал.1
ГПК на Б. ИВ. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 621.12 лв. разноски по
12
делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. ИВ. Н. с ЕГН ********** е осъдена
да заплати на Община – гр.Тетевен, представлявана от кмета д-р М.Б. сумата
43.00 лв. разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. ИВ. Н., ЕГН ********** от ***, да заплати на Община
– гр. Тетевен, ЕИК *********, пл. „Сава Младенов“№ 9, представлявана от
кмета д-р М.Б. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанция в размер
на 200.00 лв., 150.00 лв. внесен депозит за съдебно-счетоводната експертиза
и 25.00 лв. внесена държавна такса за въззивното обжалване.
В останалата част решението на РС – Тетевен не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13