Решение по дело №1773/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                   №............................

                                                            гр. Кюстендил, 10.07.2020 г.

                                                          В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

          Кюстендилски районен съд, III-ти състав , в открито съдебно заседание на девети юни , две хиляди и двадесета  година, в състав :

                                                                   Председател: Мая Миленкова

          При Секретаря:  Даниела Кирилова

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД № 1773 по описа за 2019  година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

 

С.М.Н., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 19-1139-001610/31.10.2019г., издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР К..  В жалбата се сочат допуснати  нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на НП.

Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

           

На 24.10.2019 г. на тел.112 е подаден сигнал за реализирано ПТП в гр. К., на ул.“Ч.“ пред дом№... Местопроизшествието е посетено от свидетелите С. и В. – служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР К..  На място ги посрещнало лицето, което е подало сигнала и от което служителите на сектор ПП разбрали, че собственият му автомобил е бил ударен от друг автомобил  - м. „О.“ модел „К.“, с рег.№ КН***ВК, управляван от С.Н.. По подадените от автора на сигнала данни е установена собственичката на посочения автомобил. На същата е съставен АУАН за две нарушения - за управляване на МПС с несъобразен скорост /чл.20, ал.2 от ЗДвП/, в резултат на което е реализирано ПТП и за това, че е напуснала мястото на ПТП без да уведоми  и изчака  пристигането на компетентните органи / чл. 123, ал.1 т.2, б.“б“ от ЗДвП/. АУАН е съставен  и връчен на Н. в деня на извършване на нарушенията.

Въз основа на съставения АУАН , на 31.10.2019 г.,  **** сектор Пътна полиция при ОДМВР К. издал атакуваното НП, в което е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка и е дадена идентична  правна квалификация на нарушението. Административнонаказващият орган е възпроизвел  изцяло  изложеното в акта без да събира никакви допълнителни доказателства.  

 За описаните нарушения  на Н. са наложени административни наказания както следва : за нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – на осн чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и за нарушението по чл.123, ал.1, т.2,б.“б“ от ЗДвП – на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява  МПС за срок от 3 месеца“.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показания на св. Р.С. и Д. В. и писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка. Показанията и на двамата свидетели съдът кредитира, доколкото същите отразяват   обективно това , което са установили при посещаване на сигнала за ПТП. Самите свидетели не твърдят, че са възприели извършването на първото нарушение, а са описали факти, които са им били споделени от собственика на  автомобила, който се твърди, че жалбоподателката е блъснала с управляваното от нея МПС.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима. Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на  съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, допуснати съществени нарушения на правилата по съставянето им.

 На първо място,  видно от посоченото в АУАН същият е съставен от  св. Р. С., в присъствието на неговия колега – св. Д. В.. Безспорно се установи , както от разпита на двамата свидетели, така и от  съдържанието на акта, че  те не са възприели  извършването на първото нарушение  от Н..  Очевидно актът е съставен по данни на други лица, които са присъствали при евентуалното извършване на нарушението от  Н.. ЗАНН в чл. 40 / ал.1 и ал.3/  изчерпателно е изброил  в присъствието на кои лица може да бъде съставен законосъобразно АУАН. Според ал.1  на тази норма „ АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.“ Несъмнено Д.В., посочен за свидетел в АУАН не е от  кръга на тези лица. Според ал.3 на чл. 40 от ЗАНН „ при липса на свидетели , присъствали при извършване или установяване на нарушението , или при невъзможност да се състави АУАН в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.“  Несъмнено, видно от процесния АУАН актосъставителя не се е възползвал и от тази възможност за  законосъобразно закрепване на изложените в акта факти.

Горното  мотивира съда да приеме, че административнонаказтелното производство срещу С.Н. е  започнало  със съставянето на  незаконосъобразен АУАН, при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.

Законодателят е въвел изискване за съставяне на АУАН в присъствието на свидетели, за да обезпечи вярно отразяване от актосъставителя на фактите и обстоятелствата  обуславящи признаците на  административно нарушение. Единственото изключение от общия принцип  е дадената възможност в чл. 40, ал.4 от ЗАНН АУАН да се състави без свидетели, но въз основа на официални документи. Последната хипотеза, обаче  е неприложима в конкретния случай.

Независимо от  посочения порок на АУАН, който несъмнено влече след себе си незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП , съдът намира, че и от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление  не  се установяват по категоричен начин.  Не бе доказано по несъмнен начин, че именно соченото за нарушител лице е управлявало МПС, с което се твърди че е реализирано ПТП, а още в по-малка степен  се събраха доказателства и за това, че описаният автомобил е управляван с несъобразена скорост.  По никакъв начин не може да се  приеме, че причина за всяко реализирано ПТП е управление на някое от превозните средства, участници в него с  несъобразена скорост.

По отношение на нарушението по пункт 1-ви от НП. При съставянето на на акта за установяване на административно нарушение и  издаването на обжалваното НП актосъставителят и АНО са  изложили фактическа обстановка , довела според тях до това ПТП,  без да са събрали каквито и да е доказателства относно  механизма на ПТП, за да обвържат същото с  действия или бездействия от страна на Н.. Едва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства стана ясно, че АУАН е съставен само въз основа на твърденията на другия участник в ПТП и то без същият да е посочен в акта като свидетел.  Според посочената за нарушена материална норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Същевременно самият състав на нарушение е този по  чл. 179, ал. 2 предл. 1-во от ЗДвП: "Наказва се с глоба от 100 до 200 лв. водач, който: поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие. Нормата на чл. 20 е обща и изисква общо съобразяване с особеностите на пътната обстановка и се прилага, когато не е нарушена друга специална норма от закона. В крайна сметка нарушената норма е тази по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (несъобразена с пътните условия скорост). В този случай се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил, именно с оглед доказване на първото твърдение. Следва да се посочи, че тези факти  не са намерили отражение в обстоятелствената част на акта за административно нарушение и в НП, което прави описаното в тази обстоятелствена част  изключително неясно .

По отношение на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на издаденото в тази част НП наличието на съществени процесуални нарушения. Отговорността на жалбоподателя, в частта на подлежащото на съдебен контрол НП по т. 2 е ангажирана затова, че като водач на МПС след възникналото ПТП го напуска, без да уведоми службите за контрол, квалифицирано правно от актосъставителя и наказващия орган като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "б"от ЗДвП. Както в АУАН, така и в наказателното постановление обаче не  само , че не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП /която норма предвижда отговорност само в хипотезата на „пострадали от ПТП хора“/ и обстоятелствата, при които е осъществено, а напротив изрично е посочено, че от ПТП няма пострадали лица.  Т.е. словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена, доколкото се сочи единствено, че водачът "не е останал на мястото на ПТП до пристигане на  представители на МВР или следствието.  При така описаното схематично нарушение и при разминаване с посочената правна квалификация за съда е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че от ПТП-то са  пострадали хора, както вече бе посочено – и в двата акта се твърди обратното – няма пострадали лица.. Поради изложеното съдът намира, че дори да бе доказано съставомерно поведение на  жалбоподателката, то  същото не е било подведено под  правилния състав на законовата разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част.  Касае се за порок, който не може да бъде отстранен от съда, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление - незаконосъобразно изцяло.

 Водим от гореизложените мотиви, съдът

                                  

                                     Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА  изцяло Наказателно постановление № 19-1139-001610/31.10.2019 г. на **** сектор ПП към ОД на МВР-Кл, с което на жалбоподателката С.М.Н., с ЕГН – ********** ***   са наложени следните административни наказания : на осн чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява  МПС за срок от 3 месеца“, за нарушение по чл. по чл.123, ал.1, т.2,б.“б“ от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд  по реда на  АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: