№ 79
гр. Велико Търново, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500003 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.119 ал.2 от ГПК във връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от С. Х. П. от гр.Червен бряг,
област Плевен, срещу определение №1424 от 19.10.2021г., постановено по
в.ч.гр.д. №794/2021г., с което Окръжен съд-Плевен е оставил без разглеждане
частната жалба, подадена от С. Х. П. против разпореждане №
1310/23.12.2020г. на Районен съд-Червен бряг по ч.гр.д. №1191/2020г., с което
е уважена молбата на Ти Би Ай Банк ЕАД-гр.София за незабавно изпълнение
на парично задължение, на основание чл.417 от ГПК и е прекратил
производството по в.ч.гр.д. №794/2021г.
Жалбоподателят, като заявява че е недоволен от посоченото
определение, моли Апелативният съд да отмени същото определение и да
постанови Плевенският окръжен съд да разгледа жалбата му по същество.
Като разгледа частната възивна жалба и прецени данните по делото
Апелативният съд намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275 ал.1
от ГПК, подадена е от легитимирано лице-длъжник по процесната заповед за
изпълнение, притежаващо интерес да обжалва и е насочена срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
По ч.гр.д. №1191/2020г. по описа на Районен съд-Червен бряг, е
издадена заповед №599/21.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
С. Х. П. да заплати на кредитора Ти Би Ай Банк ЕАД-гр.София сумата
7 350,21 лева, от която главница от 5618,51 лева; сумата 1320,55 лева
договорна лихва за посочен период от време; сумата 411,15 лева лихва за
също уточнен период от време, на основание договор за кредит №**********;
както и сумите: 147,00 лева заплатена държавна такса и 150,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Неразделна част от заповедта е т.н. важна
информация за длъжника, в която е изрично посочено че същият в 1-месечен
срок може да подаде в съда писмено възражение по образец, приложен към
заповедта, че не дължи изпълнение по същата и ако бъде подадено
възражение, кредиторът има 1-месечен срок да предяви иск за вземането си,
но при неподаване на такъв иск в този срок, заповедта няма да влезе в сила.
Посочено е също, че заповедта подлежи на незабавно изпълнение и въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист, като изпълнението се спира при
представено надлежно обезпечение пред съда по реда на чл.180 и чл.181 от
ЗЗД, и ако длъжникът е потребител това обезпечение е в размер на1/3 от
вземането. Посочено е също, че спиране се постановява от съда и ако в срока
за възражение длъжникът представи писмени доказателства, че вземането не
се дължи, че се основава на неравноправна клауза с потребител или ако
размерът е изчислен неправилно по договор с потребител. На длъжника е
посочено, че разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Плевен в 1-месечен срок от връчване на заповедта като
частната жалба се подава заедно с възражението срещу издадената заповед.
След този текст, върху заповедта е поставена бележка, че въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист №611.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С.П., чрез съпругата
му, заедно с покана за доброволно изпълнение по изп.д. №39/2021г. на ЧСИ
Н. В., от района на Плевенския окръжен съд, на 01.04.2021г. Връчването е
удостоверено с обратна разписка, извършено е чрез куриерска фирма М и БМ
Експрес ООД и връчването е извършено на адреса, посочен от длъжника в
договора за кредит, с който се е задължил при промяна на адреса да уведоми
2
кредитора, в противен случай съобщенията се считат за връчени на заявения
адрес. В случая заповедта за изпълнение е връчена редовно на адреса, който
длъжникът е посочил в договора и същият не твърди да го е променял в хода
на делото. Видно от поканата за доброволно изпълнение, заедно с нея на П. са
връчени заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и извлечение от
счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповедта.
На 12.04.2021г. длъжникът П. подава чрез ЧСИ жалба, в която е
посочено изрично че е против покана за доброволно изпълнение, както и
против заповедта за незабавно изпълнение, тъй като същата не му била
съобщена по реда на чл.407 от ГПК, поради което моли Окръжен съд-Плевен
да отмени същата, като незаконосъобразна. Подадено е уточнение на
21.06.2021г. към жалбата, от което също е видно, че се обжалва заповедта за
изпълнение, тъй като не била връчена по предвидения в закона начин, но се
обжалва и поканата за доброволно изпълнение.
По повод на посочената жалба Плевенският окръжен съд образува
в.гр.д. №391/2021г. и постановява първо определение №851 от 23.06.2021г., с
което прекратява производството по делото относно жалбата против
действията на ЧСИ /изготвянето и връчването на покана за доброволно
изпълнение/, като недопустима тъй като тези действия на съдебния
изпълнител не подлежат на обжалване съгласно разпоредбата на чл.435 от
ГПК, и изпраща делото заедно с жалбата в останалата й част срещу
разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на
Районен съд-Червен бряг, за администриране.
Постъпил е отговор на частната жалба в тази й част от кредитора Ти Би
Ай Банк АД-гр.София, в който се заема становище за неоснователност, тъй
като разпоредбата на чл.419 ал.2 от ГПК предвиждала че частната жалба
срещу разпорежданията за незабавно изпълнение може да се основе само на
твърдения от страна на длъжника, че актът по чл.417 от ГПК, въз основа на
който е издадена заповед, не е основание за незабавно изпълнение. Спорните
аспекти касаещи същество на паричното вземане подлежат на разглеждане в
исково производство по чл.422 от ГПК.
При приетите за установени факти, на основание събраните по делото
доказателства, Апелативният съд стига до следните правни изводи.
С обжалваното определение Окръжен съд-Плевен е изложил
3
съображения за недопустимост на частната жалба срещу незабавното
изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.419 ал.1 от ГПК незабавното изпълнение може да се
обжалва само едновременно с подаване на възражение срещу заповедта, като
в случая видно от приложеното ч.гр.д. №1191/2020г. длъжникът не е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в
сила и дори да бъде отменено незабавното изпълнение, издаденият
изпълнителен лист става да действа, поради това че заповедта за изпълнение е
влязла в сила, предвид което липсва правен интерес у длъжника от частната
жалба в тази й част.
Апелативният съд споделя този правен извод и правните съображения,
изложени от Плевенския окръжен съд, като правилни и законосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл.419 ал.1 изр.2 от ГПК предпоставка за
допустимост на частната жалба против разпореждането за незабавно
изпълнение, е наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта.
Специалната за принудителното изпълнение въз основа на заповед за
незабавно изпълнение регламентация на чл.428 ал.1 изр.2 от ГПК изисква
заедно с поканата за доброволно изпълнение да се връчи и копие от
заповедта, което видно от съдържанието на конкретната покана, съдържаща
се в приложеното ч.гр.д. №1191/2020г. по описа на Районен съд-Червен бряг,
е извършено от ЧСИ Н. В. по изп.д. №39/2021г. В изпратената покана за
доброволни изпълнение изрично е цитирана заповед за изпълнение №559.
Видно от заповедта за изпълнение, която е връчена, в нея е вписано изрично,
че частната жалба срещу незабавното изпълнение трябва да бъде подадена
едновременно с възражение срещу заповедта. Налице е редовно връчване на
поканата за доброволно изпълнение и подаване на частна жалба, без да е
подадено възражение в срок. С оглед на това поканата за доброволно
изпълнение като официален свидетелстващ документ досежно факта на
връчването й заедно с посочените в нея приложения надлежно удостоверява
връчване и на заповед за изпълнение, а видно от същата, намираща се в
делото, на жалбоподателя е съобщено че може да подаде частна жалба само
едновременно с подаване на възражение.
По изложените съображения единственият извод, който се налага е, че в
случая частната жалба против незабавното изпълнение на заповедта е
4
недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане от Окръжен
съд-Плевен, а производството по делото по нея е прекратено, с обжалваното
определение, което следва да се потвърди.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1424 от 19.10.2021г., постановено по
в.ч.гр.д. №794/2021г., с което Окръжен съд-Плевен е оставил без разглеждане
частната жалба, подадена от С. Х. П. от гр.Червен бряг, Плевенска област,
против разпореждане № 1310/23.12.2020г. на Районен съд-Червен бряг по
ч.гр.д. №1191/2020г., с което е уважена молбата на Ти Би Ай Банк ЕАД-
гр.София за незабавно изпълнение на парично задължение, на основание
чл.417 от ГПК и е прекратил производството по в.ч.гр.д. №794/2021г.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5