Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2335 06.07.2016 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На петнадесети
април през две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело
номер 10369 по
описа за 2015 година.
Предявени са искове с правно осн.
чл.31, ал.2 от ЗС .
Ищците М.Н.М., М. И.М. и Г.Н.Т. твърдят, че по силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот първата и третата от тях са придобили право на
собственост върху 100/1650 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., с площ от 1677 кв.м., находящ се на адм. адрес гр. П.*********, представляващ по предходен план
парцел *********. Твърдят, че след като те придобили вещни права върху подробно
описания в исковата молба имот, в него били изградени пет броя сгради с
идентификатори: ************, които са били въведени в експлоатация през
2009г., с два акта за узаконяване на ОП*********. Поради това, че сградите били
изградени по времето когато М.М. били в брак с втория
ищец М.М., той бил е придобил заедно със съпругата си
съответните идеални части от сградите в режим на СИО. Освен това излагат довод,
че тъй като след застрояването на поземлен имот с две или повече сгради,
собственост на различни собственици, поземленият имот губел самостоятелното си
предназначение и следвал основната вещ – а именно сградите, съгласно чл.38 и
сл. ЗС, той бил станал обща част, от момента на узаконяване на всяка сграда. В
резултат на тази трансформация вторият ответник М.И.М. бил придобил и
съответното право на собственост /в идеални части/ и от поземления имот. Въз основа на тези
обстоятелства ищците твърдят, че са съсобственици заедно с ответника Д.Г. на
процесните имоти при като притежават общо по 100/1650 ид.ч.
от поземления имот № ********* и по 12/100 ид.ч. от всяка
една от сградите с идентификатори ***************. Съответните на всеки един от
тях идеални части от имотите, били както следва: от поземления имот *******
М.Н.М. притежавала дял от 25/1650 ид.ч., а от
построените в него сгради от по 3/100 ид.ч. от всяка една от тях, съпругът й М.И.М. – 25/1650 ид.ч. от поземления имот по 3/100 ид.ч.
от всяка сграда, а Г.Н.Т. – 50/1650 ид.ч. от
поземления имот и по 6/100 ид.ч. от сградите. Твърди
се още, че процесните имоти са били съсобствени между
ищците и лицата Л.С.Г. и Д.С.Г. – съпрузи, придобили имотите по време на брака,
като всеки един от тях имал по 775/1650 ид.ч. от
поземления имоти и по 44/100 ид.ч. от построените в
него сгради. След построяването на сградите, както те, така и целият имот били
предоставени на трето лице „Симона еко” ООД за
извършване на търговска дейност. Така посоченото търговско дружество се
представлявало от съпругата на ответника Д.Г. и неговата съпруга Л.Г., които
били негови управители и собственици на капитала му. Въпросното търговско дружество
държало и ползвало поземления имот и намиращите се в него сгради по силата на
договор за наем. Твърди се още, че ищците са били собственици на идеалните
части от имотите до 22.12.2014г., на която дата чрез дарение ги прехвърлили на
С.М.С. – тяхна родственица. Ищците поддържат, че за времето от 2009г. до
разпореждането с дела си в съсобствеността, са нямали достъп до процесните
имоти, като с нотариална покана са поискали от ответника и неговата съпруга да
им заплатят обезщетение ползата от която са били лишени за времето от датата на
въвеждане на сградите в експлоатация – 04.08.2009г. до 22.12.2014г. Размерът на
претендираното с поканата обезщетение бил определен с
нотариалната покана отделно за всяка сграда и за дворното място. В определения
седмичен срок плащане не било последвало. Поддържа се, че възникналото по време
на брака между Л. и Д. Г. задължение е солидарно, поради което се претендира
осъждане на ответника Д. Г. за целия размер на дължимото обезщетение. С оглед
тези обстоятелства се иска да бъде осъден ответника да заплати както следва: на
М.Н.М. общо сумата 4361,40 лв., на М.И.М. – общо сумата 4361,40 лв., на Г.Н.Т.
– общо 8722,80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се и разноските в
производството.
Ответникът Д.С.Г. не оспорва твърдението, че в
процесния период той и неговата съпруга Л.Г. са ползвали изцяло и самостоятелно
недвижимия имот и построените в него сгради, както и че ползват същите и до
настоящия момент. Поддържа, че една от сградите, описани в исковата молба –
тази с идентификатор ************* не съществува, като относно нея е било
налице грешно заснемане в кадастралната карта. За останалите сгради твърди, че
са изцяло негова и на съпругата му собственост. Сградата с идентификатор
************** била закупена от тях през 2002г. от родителите на ищците М. и Г.
- Н. и С. Т., а другите две сгради били построени с лични средства и усилия на
ответника и неговата съпруга преди 2000 г. От този момент до днес те се
владеели единствено от тях, поради което били придобити по давност. Колкото до
поземления имот, ответникът и неговата съпруга били придобили, чрез поредица от
сделки 1550/1650 идеални части, а останалите 100/1650 идеални части от дворното
място – придобили по давностно владение, започнало около 2000 година и
продължило повече от 10 години. Твърди се още, че в началото на 90-те години
ответникът и бащата на ищците са били съдружници,
като през 1992г. двамата са придобили по дарение 200/1650 идеални части от процесното дворно място при равни квоти, ведно с 1/4 ид. ч. от паянтова жилищна сграда. През 1997г., по силата
на покупко– продажба, родителите на ищците, ответника
и неговата съпруга придобили в съсобственост още 300/1650 ид.ч.
от имота, ведно с цялата северна част от паянтова жилищна сграда със
самостоятелен вход. Пред 2002г. родителите на ищците прехвърлили на ответника
придобитите от тях ½ от 300/1650 ид.части от
дворното място ведно с цялата северна част от паянтова жилищна сграда със самостоятелен
вход. В периода 1992 – 2000г. ответникът със знанието и съгласието на
тогавашния собственик бил построил незаконно настоящите сгради, като бащата на
ищците Н.Т. не бил възразявал срещу построяването им. По съгласие с него
държането се превърнало във владение, което продължило повече от 10 години.
Дарението, направено от Т. на децата му, не включвало построените в имота
сгради, поради което и ищците никога не били придобивали собствеността върху
тях. Освен това поддържа, че е получил покана, едва следва през 2015г., поради
което не дължи обезщетение за предходен период. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
На 21.04.1992г. по
силата на договор за дарение – нот. Акт №**********
на П.н. бащата на ищците Н.Т. и ответника Д.Г. са придобили безвъзмездно от
С.П.Й. правото на собственост върху 200/1650 ид.ч. от
процесното дворно място, което към онзи момент
представлявало имот пл.№ *** по плана на С.************* на гр. П., с
административен адрес ул. П*******,
заедно с една четвърт ид.ч. от едноетажната
паянтова жилищна сграда построена в имота / лист 17/.
На 12.12.1997г. ответникът Д.С.Г. и бащата на двете ищци Н.Ж.Т.
закупили от В.И.С. 300/1650 ид. части от процесното дворно
място пл. № ***, по рег. план на гр. П.**********, одобрен през 1973г., ведно с
цялата северна част от едноетажната жилищна сграда със самостоятелен вход.
Сделката била обективирана в нот.
акт № **********г. на Нотариуса при Пловдивския районен съд /лист 18/.
На 17.10.2002г. Н.Ж.Т. и
съпругата му С.М.Т. продали на ответника Д.С.Г. и съпругата му Л.С.Г.
притежаваната от тях в СИО една втора идеална част от 300/1650 ид.ч. върху процесното дворно
място. За сделката бил издаден нотариален акт № *********г. на Н. *** /лист 63/. След тази сделка, съсобствеността върху тези
300/1650 ид.ч. е била прекратена, като те са били
придобити изцяло от ответника Г. и съпругата му.
В последващи
периоди Г., задно със съпругата си е придобил и останалите идеални част от
правото на собственост върху процесното дворно място,
като това станало съответно на 30.12.2003г. и 13.05.2005г. с Нотариален акт
№********** на н. *** и Нотариален акт №********** на н. *** / лист 64 – 66/.
С договор за дарение на
недвижим имот от 29.02.2002г., обективиран в
нотариален акт № ***********. на н. ***, Н.Ж.Т. дарил на дъщерите си М.Н.Т. и
Г.Н.Т., при равни права 100/1650 идеални части от правото на собственост върху
дворно място съставляващо УПИ **********
по рег. план на гр. П.***************, находящо се на
адрес ул. П***********, цялото с площ от 1650 кв.м. В т.1 от съставения
нотариален акт изрично е посочено, че идеалните части, предмет на дарението не
включват построените в имота сгради / лист 16 на делото/.
Установява се, че по действуващата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД
-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, процесното
дворно място съставлява имот с идентификатор № ********** по кадастралната
карта, като в него са заснети като съществуващи три сгради: ************* –
промишлена сграда със застроена площ 189 кв.м.; ******* – промишлена сграда със
застроена площ 40 квм.; *********** – промишлена
сграда със застроена площ 161 кв.м. / лист 83 от делото/.
Намиращите се в имота
сгради са били построени от ответника Д. Г. без за тях да има одобрени
строителни книжа – тоест незаконно, като съобразно гласните доказателства –
показанията на свидетелите Ц.Б. и Г.Й. строителството е било извършено в
периода 1992 -1994г. Свидетелят Б. сочи, че в края на 80-те и началото на 90-те
години в имота са съществували две сгради, с два отделни входа – от север и от
юг, като в последствие южната сграда се била срутила и на нейно място
ответникът Д.Г. построил други сгради, които съществували и до момента. След проведена
в периода от 2005г.- 2006г. реконструкция на сградите, осъществена от ответника
и съпругата му, понастоящем в тях се помещавала база за яйца / л.128/. Другият свидетел поддържа, че в периода от
1992г. до 2004г. сгради в имота не са строени.
Узаконяването на
постройките е било осъществено през 2009г., когато, били издадени от община П.
– район ********* от 26.03.2009г. и 04.08.2009г. С тях било узаконено
преустройство на съществуваща сграда в склад за яйца и преустройство на
съществуваща сграда в складове към съществуваща база за яйца в процесния имот / лист 22 и 21/.
На 22.12.2014г. ищците
сключили договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № *********** на н. ***, с която прехвърлили на С.М.С. 100/1650 ид.ч. процесните поземлен имот с идентификатор №
***********, както и от намиращите се в него сгради с идентификатори
*************************** / лист 23 и 24/.
След датата на
горепосочената сделка, на 11.05.2015г., ищците изпратили на ответника
нотариални покани рег.№2671 и №2672 по описа на н. ***, които били връчени на
19.05.2015г. / лист 25-32 от делото/. Със същите спрямо Д.Г. била отправена
претенция за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от процесните
имоти, като било определен за това седмичен срок от получаването.
С оглед установените
факти се налагат следните изводи:
При съвкупната преценка на писмените доказателства и
свидетелските показания може да се обоснове извод, че сградите в имота са
съществували и са били изградени преди датата на сключване на договора за
дарение, от който черпят права ищците – тоест преди 29.12.2002г. Това е така,
защото актовете за установяване на незаконното строителство са съставени на
11.12.2002г. / лист от 68 до 76/, като
към този момент съобразно показанията на свидетелите, сградите са съществували,
и в тях се е развивала търговска дейност. Така свидетелят Г.Й. поддържа, че във
въпросния имот не е осъществявано строителство след 1992г. до 2004г., като тези
му показания се потвърждават от изложеното от свидетеля Ц.Б., според който сградите
са строени около 1994г./ л.128 на делото/.
След като към
сключването на договора за дарение между Н.Т. и неговите дъщери, всички сгради
в имота са били построени, следва че те не са били предмет на прехвърлянето.
Това е така, защото по изричната воля на страните, обективирана
в нотариалния акт, предмет на дарението са идеалните части от дворното място,
но не и от сградите в него.
С оглед това са
недоказани твърденията на ищците, че строителството на сградите е било
осъществено след като те са придобили идеалните части от недвижимия имот. Това
означава, че М.Т. и Г.Т., не могат да се легитимират като собственици на
идеални части от постройките, тъй като същите не са били предмет на сделката,
от която те черпят права. Съгласно договора те са придобили само 100/1650 ид.ч. от дворното място.
Що се отнася до втория
ищец М.М., той не би могъл да придобие каквито и да
било права по договора за дарение, тъй като, както се установи, сделката е
сключена преди брака му с първата ищца. Последното е видно от представеното
удостоверение за граждански брак №***/02.09.2006г. / лист 46/.
Съдът намира за
недоказано възражението на ответницика относно
придобиване на идеалните части от поземления имот по изтекла десетгодишна
давност. Идеалните части от дворното място са били първоначално придобити от
ответника Д.Г. и бащата на двете ищци - Н.Т. в съсобственост. Поради това
фактът, че ответникът е упражнявал самостоятелно фактическа власт върху целия
имот, означава че той е владеел своите идеални части, като е бил държател на
идеалните части 100/1650 притежавани от другия съсобственик. От събраните по
делото доказателства, не може да се обоснове извод относно това, че Г. е
променил намерението си, като е манифестирал това пред своя съсобственик и
завладял цялата вещ като своя. Поради това, не може да се приеме за доказано,
че към датата на извършеното от Т. дарение, ответникът е бил придобил терена по
силата на изтекла десетгодишна давност по чл.79, ал.1 ЗС.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС
когато общата вещ не се използва лично само от някой от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване.
За да е дължимо
въпросното обезщетение, следва да се установи, на първо място, че съответната
вещ е съсобствена, а освен това, че се ползва лично
от ответника. Според указанията дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Третата предпоставка за дължимост на
обезщетението е да е била отправена до лично ползващия съсобственик покана в
писмена форма, от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.
В настоящия случай, по
отношение на сградите, построени в имота не се установи наличие на
съсобственост между ищците и ответника, поради което липсва първата
предпоставка.
По отношение на терена,
не е налице третата предпоставка, тъй като към претендирания
от ищците период от 22.12.2011г. до 22.12.2014г., не е доказано да е налице
писмено поискване относно заплащане на обезщетение. Покана в този смисъл е
връчена на ответника на 19.05.2015г. Това е момента на писменото поискване, като
към него двете ищци вече не са били собственици на идеални части от терена, а
от друга страна претенцията им е за минал момент. Дължимостта
на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС, винаги е свързана с писмено поискване, тъй
като възможността по чл.31, ал.1 от ЗС – да се служи с общата вещ е част от
правомощията на съсобственика. Упражняването на това правомощие зависи от
неговата воля и не се презюмира в отношенията между
съсобствениците. Ето защо, фактическото му лишаване от лично ползване не е
достатъчно за да възникне право на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
С оглед така изложеното
съдът намира, че на предявеното основание исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, тъй като в полза на ищците не е възникнало право на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
По разноските:
Ответникът е направил
разноски за адвокатски хонорар в размер на 1320 лева, който съгласно представен
банков документ са заплатени изцяло / лист 60/. Съобразно чл.78, ал.3 ГПК тази сума следва да му бъде заплатена от
ищците.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.31, ал.2 ЗС, предявени от
М.Н.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, М.И.М. ЕГН ********** с
постоянен адрес *** и Г.Н.Т. ЕГН
********** ***, всички със съдебен адрес ***, адв.
***., против Д.С.Г. ЕГН ********** *** относно заплащане на обезщетения за
лишаване на ищците от ползуването, за периода от
22.12.2011г. до 22.12.2014г., на следните недвижими имоти, всички находящи се
в гр. П.*****************:
1. 100/1650 /сто от хиляда шестстотин и петдесет/
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 с площ
от 1677 кв.м. при съседи: имот с идентификатор № ***********, имот с
идентификатор № *********, имот с идентификатор № **********, имот с
идентификатор № *********, имот с идентификатор № ***************** и имот с
идентификатор № **********;
2. 12/100 /дванадесет от сто/ идеални части от
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с
идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-8/03.06.2009 година на Изпълнителния
директор на АЕКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № **********, със
застроена площ 189 кв.м.;
3. 12/100 /дванадесет от сто/ идеални части от ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с
идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-41 03.06.2009 година на Изпълнителния
директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № **********, със
застроена площ 40 кв.м.
4. 12/100 /дванадесет от сто/ идеални части от
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 03.06.2009 година на
Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор №
*************, със застроена площ 161 кв.м.
5. 12/100 /дванадесет от сто/ идеални части от
ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с
идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-48 03.06.2009 година на Изпълнителния директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № **********, със застроена
площ 51 /петдесет и дин/ кв.м.;
които обезщетения се претендират в размери, както следва: на М.Н.М. - общо сумата
4361,40 лв., на М.И.М. – общо сумата 4361,40 лв. и на Г.Н.Т. – общо 8722,80 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Н.М., М.И.М. и Г.Н.Т. да заплатят на Д.С.Г., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1320лв.
/хиляда триста и двадесет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД