Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039
гр. Дулово, 23.06.2021 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Дуловският
районен съд, в публично съдебно заседание на втори декември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Кънчев
при
секретаря Велемира Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 61 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба, депозирана от „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“
№19, чрез юрисконсулт Б.Н. против С.С.М. с ЕГН **********,***, с която
е предявен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ******г. ответника по делото е подал до
ищеца искане за отпускане на стоков кредит, с който да закупи стоки от
«Технополис България» ЕАД, а именно: мобилен телефон SAMSUNG S8+ G955” с цена 1 469лв и телевизор «SAMSUNG
UE-49MU6272 4K ULTRA” с цена 1 349лв. Сключена е и застраховка в
размер на 378.14лв.
Банката е предоставила на ответника необходимата преддоговорна информация
пре параметри на кредита – размер на 2 818лв., лихва 39,59%, срок-24 месеца. С
оглед разрешаването на кредита Банка «ДСК» ЕАД е открила на кредитоискателя
индивидуална заемна сметка № 25097337. Сумата която е следвало да върне
ответника в края на срока на договора е 4588.92 лв.
Твърди
се, че на същата дата банката е уведомила «Технополис България» ЕАД че е
сключен Договор за финансиране покупка на стоки с ответника и е дала съгласие
стоките да бъдат предоставени на ответника. Видно от представеното извлечение
за периода, на ******г. банката е превела по сметка на «Технополис-България» ЕАД
сумата от 2 818.00 лв., а на застрахователя е преведена еднократната
застрхователна премия в размер на 378.14 лв., ключена в общата
стойност на кредита. Ответника е
получил платените от банката стоки.
Твърди
се, че ответника С.М. е отказал да погаси задължението си като след получаване
на стоките същият не е направил нито една погасителна вноска за заплащането
им.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.С.М. с ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ №19, сумите от:
- 3 196.14лв. /три
хиляди сто деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за стоков кредит № *****/ ******г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от *****г. до окончателното плащане;
-
2 080.80лв./две хиляди и осемдесет лева и осемдесет стотинки/ -
договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от ******г. до *****г.
-150.25 лв./сто и петдесет лева и двадесет и пет
стотинки/ - лихва за забава, дължима за периода от **** г. до ****
г.
Претендира
присъждане на разноските направени по исковото и по заповедното производство.
Писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил от страна на ответника,
чрез назначеният му от съда особен представител – адв.В.Г. ***, не е изразил
становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил
доказателствени искания, не е представил писмени доказателства. Не взел
становище по представените от ищеца доказателства и по направените от него
доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител – юрисконсулт Б.Н., който поддържа предявеният иск и моли съда да
постанови решение, с което да го уважи изцяло, като основателен и доказан.
Претендира за направените разноски по делото, както и тези направени по
ч.гр.дело № ******г. по описа на РС-Дулово.
Отвеникът
се представлява от назначеният от съда особен представител – адв.В.Г. ***,
който оспорва иска, по същество на спора изразява становище за основателност на
исковата претенция и моли същата да бъде уважена в претендирания размер.
Доказателствата
са писмени и гласни. Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На
******г. ищецът е отпуснал на ответника стоков кредит с цел финансиране
придобиване на стоки от „Технополис България” ЕАД - мобилен
телефон SAMSUNG S8+ G955” с цена 1 469лв и телевизор «SAMSUNG UE-49MU6272 4K ULTRA” с цена 1 349лв.
На същата дата ******г. Банка „ДСК”
гр.София е предоставила необходимата преддоговорна информация, касаеща
параметрите на искания кредит, а именно при размер на кредита от 3 196.14лв.,
дължимата лихва е 39,59%, със срок на издължаване -24 месеца.
Кредита е следвало да бъде
издължен на 24 месечни вноски – 23 вноски по 194.86 лв. и 1 вноска в размер на 107.14лв.
С
оглед разрешаването на кредита банката е открита на кредитоискателя
индивидуална заемна сметка № ******.
На
******г. „Банка ДСК” ЕАД е извършила плащане към търговеца „Технополис
България” ЕАД, на основание сключения с
ответника договор за стоков кредит, а на застрахователя е превела еднократната
застрахователна премия срещу която ответника се е съгласил да бъдат
застраховани закупените от него стоки на изплащане.
При
получаването на стоките ответникът е получил екземпляр от Договор за стоков
кредит, ведно с погасителен план, които е подписал.
Съгласно заключението на
вещото лице изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, ответника не
е платил нито една от вноските по кредита и дължимите от същия суми са в
претендираните от ищеца размери.
Настоящият състав
на съда приема, че за да породи насрещно задължение на кредитополучателя да
възстанови получения заем по договора за стоков кредит, кредитът следва да бъде
усвоен. Усвояването на кредита, в случая е свързано с получаване от
кредитополучателя на стоката, за чието финансиране е предоставен кредитът.
Установи се в хода
на производството по делото, че закупените от страна на ответника стоки- 1бр.мобилен телефон SAMSUNG S8+ G955” и 1бр.телевизор «SAMSUNG
UE-49MU6272 4K ULTRA” са предадени на ответника на
******г., който от тогава до настоящия момент ги държи и ползва като свои.
Плащането на цената на тези стоки се доказа, че е осъществено с
парични средства, идващи от договор за стоков кредит, сключен между страните по
делото.
С направените по договора за стоков кредит плащания в размер на 1 028лв ищеца е обеднял, като със същата сума ответникът се е обогатил без основание. Това е така, тъй като стоките за плащане на които е процесната сума са предадени на ответника.
Безспорно по делото се
установява че между страните е сключен договор за стоков кредит.
По делото, няма ангажирани
доказателства от страна на ответника, за изпълнение на поетото
с договора задължение за заплащане на дължимите месечни вноски по кредита и за
заплащане на стойността на стоковия кредит.
На основание изложеното, съдът намира, че
е налице пълно неизпълнение на задълженията по сключеният договор
за стоков кредит, от страна на ответника, поради което същият следва
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните с исковата молба
суми като главница, договорна лихва, лихва за забава, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Този извод на съда се
извежда от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
С оглед
гореизложеното се извежда извод, че искът предмет на разглеждане по настоящото
дело се явява доказан и основателен, и като такъв следва да се уважи в
цялост.
По разноските:
Ищецът претендира да му
бъдат присъдени разноските направени в настоящото производство включително и
юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени в заповедното
производство по ч.гр.дело № ******г. по описа на РС-Дулово.
При изхода на делото пред настоящата инстанция
и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски, възлизащи съгласно представеният Списък по чл.80 от ГПК в размер от 617.09лв.
/шестстотин и седемнадесет лева и девет стотинки/ от които 217.09лв. – заплатена държавна такса, 200лв. /двеста
лева/ – разноски за съдебно-счетоводна експертиза, 200лв. – разноски за особен
представител.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в
размер на 300 лева.
Относно разноските по
заповедното производство, съдът констатира, че на ***** г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което в РС-Дулово е било
образувано ч.гр.дело № ****г. По това заявление заповедният съд е
постановил отказ за издаване заповед за изпълнение.
С оглед на това искането на ищеца за присъждане разноски по заповедното
производство се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.М. с ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Московска“ №19, сумите от:
- 3 196.14лв. /три
хиляди сто деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за стоков кредит № *****/ ******г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от *****г. до окончателното плащане;
-
2 080.80лв./две хиляди и осемдесет лева и осемдесет стотинки/ -
договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от ******г. до *****г.
-150.25 лв./сто и петдесет лева и двадесет и пет
стотинки/ - лихва за забава, дължима за периода от **** г. до *****
г.
ОСЪЖДА С.С.М. с ЕГН **********,*** да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Московска“ №19, сумата от 917.09лв /деветстотин и
седемнадесет лева и девет стотинки/, представляваща направените по делото
съдебни разноски от които: 217.09 лв.– държавна такса, 200лв.– разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, 200лв. – разноски за особен представител и 300лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Банка ДСК“ ЕАД за присъждане на разноски по ч.гр.дело № ****г. по описа на РС-Дулово,
като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
Препис от настоящия съдебен
акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: