№ 520
гр. Варна, 05.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
СъдебниЖивко Д. Русев
заседатели:Севим З. Емин
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора П. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Наказателно дело
от общ характер № 20223100201420 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Р.-Я. Н. Б., уведомен, се явява лично и с адв. Ю. Г., АК -
Варна, редовно упълномощен от досъдебното производство и приет от съда от преди.
СВИДЕТЕЛКАТА И. С. С., редовно призована, се явява лично.
СВИДЕТЕЛКАТА Д. П. Б., редовно призована, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
от фазата на съдебното следствие
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Д. П. Б., ЕГН **********, живуща в гр. Варна, българска гражданка, с висше
образование, омъжена, неосъждана, работи, без родство с подсъдимия.
СВИДЕТЕЛКАТА ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от
1
НК, същата обеща да говори истината, след което със свидетелката И. С. С. се отстраниха от
съдебната зала.
Съдът докладва постъпилите по делото документи с рег. № ВО16000050ВН_010ВН
от 22.06.2017 г., заверени за вярност копия на технологични карти на административни
услуги по разрешаване и одобряване на ПУП, актуални към 21-18.10.2021 г., версия 03 от
20.05.2014 г. за услуги 9067 и 9068 и версия 04 от 02.02.2015 г. за услуга 9069, информация
за движението на преписка с рег. № АУ118618ВН0 от 08.12.2020 г.; писма с рег. №№
РД23006791ВН_006ВН, РД23006791ВН_004ВН, РД23006791ВН_005ВН,
РД23006791ВН_003ВН;
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм. Да се приемат.
АДВ. Г.: Да се приемат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се приемат
Съдът намира, че към материалите по делото следва да бъдат приобщени описаните
по- горе писмени доказателства, изискани от съда, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото документи с рег. №
ВО16000050ВН_010ВН от 22.06.2017 г., заверени за вярност копия на технологични карти
на административни услуги по разрешаване и одобряване на ПУП, актуални към 21-
18.10.2021 г., версия 03 от 20.05.2014 г. за услуги 9067 и 9068 и версия 04 от 02.02.2015 г. за
услуга 9069, информация за движението на преписка с рег. № АУ118618ВН0 от 08.12.2020
г.; писма с рег. №№ РД23006791ВН_006ВН, РД23006791ВН_004ВН,
РД23006791ВН_005ВН, РД23006791ВН_003ВН;
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Председател, в отговора който е получен от Общината не
виждам да са разбрали Вашето искане и не са изпратили вътрешни правила, които уреждат
именно режима на разрешаване от страна на общинския съвет за одобряване на ПУП, което
касае делото и сте посочили в писмото до общинската администрация и на второ място, от
тяхна страна няма отговор дали тези вътрешни правила, които са в предоставили в
предходните си писма са важали към датата, както сте посочили във Вашето искане към
Общината, дали е попаднало на служител, който не е на ясно, нямам представа, но аз
считам, че не са изпълнени исканията на съда и затова моля да бъде направен още един опит
да бъдат конкретно изяснени и изискани тези вътрешни правила, които са действали към
момента на деянието, както е посочено във Вашето писмо, тъй като не са изпратени
исканите.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да възразя на искането на прокурора, тъй като не може
2
да има спор по въпроса, че Община Варна е изпратила актуална към 18.10.2021 г.
технологична карта, точно за процедурата, по която се е движила моята преписка, а именно,
услуга 9068. На заявлението, което съм подал в Община Варна изрично е отбелязано, че тази
преписка се води по административна услуга 9068. Считам, че след двете искания, които
направи съдът към Общинската администрация Община Варна е изпратила абсолютно
всичко, което има налично по процедурите по преписките, които се процедират по този ред.
След като не са изпратени независимо от изричното искане на съда други материали това
означава, че други не съществуват. Изисквани са документи в досъдебното производство,
които са били счетени от прокуратурата като достатъчни. От съда два пъти са изисквани
такива документи. Как да бъдат изпратени от Общината процедури, които очевидно не
съществуват. Нямам доказателствени искания.
Във връзка с направеното искане, съдът ще се произнесе след разпита на
свидетелите.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката И. С., със снета по делото
самоличност.
НАПОМНИ Й се отговорността по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА С.: За да се придвижи по-бързо преписката следваше все едно
да свърша работата на колегите от район „Аспарухово“. В случая беше предложение, доклад
от кмета до общински съвет, това се изготвя от районната администрация, съответно от
юрист при всяка районна администрация на Община Варна има назначен юрист в Дирекция
„Устройство на териториите“, който би следвало да съблюдава тази дейност и съответно да
изготвя тези предложения. Има техник, който го консултира и в заповедта на кмета, в която
той указва кой изготвя тези предложения. Там е указано, че всеки един районен кмет трябва
да издаде такава заповед. Аз доколкото знам район „Аспарухово“ няма такава издавана
такава заповед. Аз казах, че наистина не си спомням в конкретика разговора с господина,
защото докато говорех с него по телефона пишех нещо спешно за съда. Спомням си, че той
беше много възпитан, много любезен и че се оплакваше от бездействието, дали беше точно
бездействие или че много са го забавили администрацията, беше в такъв смисъл и аз
очевидно съм му казала „обещавам“, но наистина не си спомням точно какво съм му казала.
Нямам изобщо такова време, възможно е да съм казала, но наистина не си спомням. Ако
допуснем, че седна да напиша сама предложението, това отнема време, а съм изключително
натоварена. Ако го направя, то следва да се събере още 3 или 4 съгласувателни подписа.
После го предавам го на момичето, архитект З. И., тя се занимава с така да се каже
събирането на тези съгласувателни подписи. Тя ходи от кабинет на кабинет, остава
преписката за подпис, взема я после и я предава нататък. И аз трябва да положа подпис. Ако
трябва да се върне преписката, аз правя резолюция, арх. З. И. съответно набира писмо, в
което се описват конкретните забележки, че не е издържано. В случая помня, че беше
изключително постно от фактическа и правна страна, нямаше никаква фактическата
3
обстановка. Затова, когато видях в делото това предложение, което ми показа съдията,
имаше някакви съгласувателни подписи и беше много по-пространно. Защото се докладва
на комисия по архитектура, там има 10-12 общински съветника, има журналисти, не може
по този начин да се представя едно предложение пред общински съвет. Написвам
резолюция, отива при арх. З. И., тя е архитект. Директора е след моето съгласуване. След
мен З. И. го предава физически на директора, тя е старши инспектор в нашата дирекция.
Мисля, че се води старши инспектор градоустройство. Моята преценка на това предложение
се изразява в това, че не беше изложена никаква фактическа обстановка относно преписката,
трябва да се опише със заявление за това, че се отнася за искане за изменение на план на
улична регулация, нещо което трябва да се опише в самото предложение и това е което идва
за съгласуване от районната администрация. Съжалявам, че такава е системата, но така го е
определило ръководството, че трябва да се подпише от не знам колко човека, за да стигне до
кмета. Не може да бъде придвижено нататък без съгласуване.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да предявим на свидетелката получените от Община Варна
документи и вътрешни правила и тя да уточни съдържат ли се там данни за нейните
задължения.
АДВ. Г.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Съдът предявява на свидетелката С. получените от Община Варна документи.
СВИДЕТЕЛКАТА С.: Аз доколкото се запознах тези вътрешни правила, също не
ги бях чела. В заповедта на кмета от 2016 г. и в една от технологичните карти видях, за
заповедта на кмета естествено, че знаех, има едни, които са по-скоро за документооборота,
технологична карта, която трябва да се изменя в сегашната обстановка през три дни.
Съдът предявява на свидетелката издадени разрешения за изработка на ПУП №№
9067, 9068 и 9069 и заповед на кмета от 2022 г.
СВИДЕТЕЛКАТА С.: Това е изготвено към дата 20.05.2014 г., тогава не съм
работила там. Имаше пак такава услуга към 2022 г., там са писали, че и аз съгласувам.
Всъщност от 2014 г. до 2022 г. тази технологична карта не е изменяна, но защо не е
изменяна аз не мога да кажа. Със заповед на кмета от 2014 г. не съм участвала. Съгласно
заповед от 2016 г., която ми предявявате на лист 59 от делото са описани моите
правомощия. ПНО е дирекция „Правно нормативно обслужване“. Първо през нашата
дирекция преминават преписките. По принцип гледаме да не връщаме по два или три пъти
преписка. Ако трябва да се върне, З. И. ги връща с писмо.
Заповедта на кмета № 5512/2019 г. към октомври 2021 г. до него момент функциите
на главния архитект включваха разрешаваше изменение и първи план, а кмета одобряване
на плана.
Изготвянето на предложението на кмета до общинската администрация не е мое
задължение, а на районната администрация. В заповедите е описано това нещо. Аз никога не
4
решавам да го коригирам. Ако установя, че има някакво несъответствие мога да го
коригирам на ръка, не ми е задължение да го набера на уърдовски файл. Когато
констатирам, че има неизрядност от районната администрация, изготвям резолюция, която
предавам на З. И.. Не мога да кажа кой категорично взема решението да се върне
преписката, не го вземам аз. Предполагам, че моите ръководители, в случая арх. Б. като
директор. Тя също си преглежда ако има някакви забележки. Писмата,с които се връщат
преписките към районната администрация съдържат ред забележки ако има такива, не само
мои. Ако не е такова предложение за одобряване има техническа част, част архитектура и
други съвсем специфични. Аз изразявам едно становище по документацията до
ръководството, които преценяват дали да върнат преписката. Вътрешните правила в
системата на Общината, те са толкова много, едни вътрешни правила които са сменени от
април месец, те се сменят толкова често. Бях намерила едни правила, които не бях чела.
Технологичната карта към 2022 г., това са последните правила, които са ми предоставени от
дирекция „Управление на човешките ресурси“.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката. Съгласен съм да се освободи от
съдебната зала.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към свидетелката. Съгласен съм да се освободи от
съдебната зала.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетелката. Съгласен съм да се освободи
от съдебната зала.
Съдът, след като взе предвид съгласието на страните, намира, че свидетелката
следва да бъде освободена от съдебната зала, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката С. от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА Д. П. Б.: В Община Варна, като директор дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“, на кратко АГУП. Като
директор съм от 2016 г. до този момент. По време на случилото се през 2021 г. съм работила
в качеството на директор. По случая мога да кажа следното: слизайки долу на първия етаж
към архива се засякохме с наш колега от друга дирекция, който ме пита дали се качвам
после нагоре, към 5-я етаж. В този момент имахме ремонт на асансьорите и се движеше само
един асансьор и аз му казах да ме изчака да се качим заедно после и той ми каза, че няма да
ме чака, че бърза и в този случай ми подаде кутийка с лекарство и каза „моля те, дай го на
И., тя си има уговорка“. Аз от там нататък го взех, качих се горе с папките под ръка,
бързайки, понеже ни е доста натоварено ежедневието, предадох й го и тръгнах да излизам да
си върша работата и в този момент И. каза „ама аз не съм искала никакво лекарство“ и аз и
5
казах, че колегата каза да ти ги предам и от там нататък тя отвори лекарството и видяхме, че
има някаква сума и от там нататък се задвижи, тя се обади на заместник кмет, на двама
мисля или на един не си спомням точно и помолиха да дойде човек мисля, че от Първо
районно. От там нататък нямам представа как са се развили нещата, не знам колко са били,
какви са били. Дочух, но не съм видяла.
Това не помня кога точно се случи. Колегата се казва К. от дирекция УСКОР, по-
точно от видеонаблюдението. За преписката на г-н Б., тя е гледана на експертен съвет и е на
етап допускане. До момента до мен лично не е стигала да я разгледам. Тя се намираше при
И. С., колежката, която е юрист в нашата дирекция, която гледа собствеността и преглежда
заповедта за допускане, която е изготвена от районната администрация дали е правилно
съставена и я съгласува след това.
След като постъпи дадената преписка при нас от районната администрация, тя
трябва да дойде с целия си комплект документи, цялата документация, която е необходима,
заедно с някаква графична част или не в зависимост каква е процедурата дали е първи план
или изменение и съответно заповед за допускане за ПУП, ПРЗ по чл. 124 от ЗУТ. След като
дойде преписката, първо отива при колежката, която се занимава с допускане архитект. Тя
преглежда всички документи, дали са вярно заверени, дали ги има всички налични неща,
необходими за издаването на тази заповед, след което я предава на И. С.. Тя, като юрист
преглежда собствеността на дадената преписка, ако има забележки се пишат такива и
съответно, самата заповед дали е правилно съставена от районната администрация по този
ред, по който е необходимо дадената преписка. Ако не е правилно и има някакви забележки,
дали в документация, дали в изписване на самата заповед директно тя пише на самата
заповед какво трябва да се допише и след това идва при мене. Като дойде при мене като
директор и архитект съответната преписка, аз гледам градоустройствената част, тъй като
колегите вече са разгледали собствеността и необходимите документи и ако всичко е ок,
казвам на колежката въз основа на тези забележки на юристите да се изпрати писмото до
районната администрация за коригиране. Ако има забележки, в повечето случаи аз не пиша
на самата заповед, слагам листче какво да се изкоригира, допише или какво да се прибави
още, което съм видяла при прегледа и се изготвя от колежката, която завежда преписката,
при която е първоначално заведена преписката. Тя пише писмото до района със
забележките, аз го разписвам и се изпраща цялата преписка, заедно с писмото обратно в
районната администрация за корекция и допълнения. На главния юрисконсулт със
забележките се съобразяваме в повечето случаи, защото ако собствеността не ми е изчистена
аз какво гледам, каква градоустройствена част. Предложението за общинска сесия е по
абсолютно по същия начин, както и заповед за одобряване, така и заповед за допускане,
предложението е по един и същ ред. Ние сме съгласувателни органи. В този случай ние
съгласуваме. Кмета на общината като предложение или за заповед за допускане, но кмета е
човека, който разписва, но кмета не е лице, което да е компетентен по всички въпроси и
когато види нашите съгласувателни подписи, тогава той разглежда и подписва. С тази цел се
разглеждат и се съгласуват. Затова се искат тези подписи, те са съгласувателни, по закон не
6
са задължителни, никъде ги няма изписани в ЗУТ, но в реда на нашата работата ние сме го
приели и по този начин човека разчита, че ние сме го проверили всеки в неговата си област.
Ако имаме случайно аз като архитект видя, че има някъде геодезически проблеми си викам
колегата геодезист, за да го обсъдим и тогава аз подписвам дадената заповед или пиша
забележки. Аз не съм компетентна по всички въпроси, част геодезия, защото всяка една
градоустройствена част е свързана с архитектура. По юридическите въпроси е И., тя
разглежда въпросите в юридически аспект. Имали сме спорове, тя как тълкува закона в
дадена област по архитект в различните части, но сме стигали до крайно едно решение. Едно
е да го гледаш като архитект, друго е като юрист. Ако не съм съгласна с нейните забележки,
мога да реша да не се връща преписката. Мога да седна и го обсъдя с дирекция ПНО при
нас. Имали сме такива случаи. Когато имаме разногласия по дадени казуси и когато един
колега го тълкува закона по един начин, друг колега по друг начин, ние архитектите – по
друг начин, защото всеки си го чете закона от собствената камбанария, както се казва, в
този случай съм искала становище от ПНО за да видя тяхното становище на дирекция ПНО,
където също има юристи, където се занимават със ЗУТ и наши дела и т. н. и като видя, че
тяхното становище е същото като на нашия юрист, няма проблем да върна преписката да се
окомплектова, коригира и т. н. Но когато видя, че те са с нашето мнение, коментираме
нещата с нашия юрист. Самостоятелни решения по отношение конкретна преписка в такъв
смисъл, ако наистина на правно основание, аз подписвам писмото в крайна сметка за
извеждане. Когато видя, че забележките са основателни, няма какво да коментирам. Когато
сме затрупани, както е в момента при мен има над 100 преписки за допускане и над 40
преписки за одобряване в петък дошли и в повечето случаи ако нямам физическо време да
гледам графичната част, направо казвам на колежката да пише писмо щом тя има забележки,
да се връща, да се отстранява, пък после ще го гледам. И даже понякога не поглеждам
забележките, а виждам вече в самото писмо когато изписвам преписката за какво става
въпрос, защото имайте предвид, че то не е само ПУП-ове при нас, има проекти и всякакви
други услуги. Имаме колега, който отговаря за допусканията и имаме колега, който отговаря
за одобряванията. Когато дойде преписка за допускане ги гледа колежката арх. З. И., а
когато дойде преписки за одобряване ги гледа колежката Ц. Б.. Разпределили сме ги на
двама различни колеги, за да не са на едно място и да не натоварваме само един колега.
Когато мине през мене и И. С., аз го давам на арх. З. И.. Тя събира подписи и от директор
дирекция ПНО, от там одобряванията слизат при М., след това се връща при нас и вече се
извежда. Ако всичко е наред се подписва от кмет или от упълномощено от него лице.
Преписката от декември месец 2020 г. мисля, че се върна даже ако не и два пъти
поне, имам такъв бегъл спомен, точно не мога да кажа, понеже нямам пред мен справка и
документи. Или един или два пъти се върна. След този случай в момента мисля, че
преписката е при заместник кмет или чака за комисия.
АДВ. Г.: Представям и моля да приемете писмо от район Аспарухово с рег. №
АУ035557АС-006АС от 30.05.2023 г. във връзка с въпроси които ще зададе подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, няма отношение понеже се отнася за движение след
7
датата на деянието, ако съдът прецени да се приеме.
АДВ. Г.: Въпроса е в датите, които са посочени има разминавания и искаме да
попитаме.
ПОДСЪДИМИЯТ: Прокурорът беше поискал разглеждане в предното съдебно
заседание движението на преписката от нейното завеждане до момента, съдът е поискал към
датата до 18.10. и тъй като е предоставена така или иначе от общината тази справка за
цялото движение на преписката и има разминава, но ако съдът прецени, не настоявам, няма
да задавам този въпрос.
Съдът след тайно съвещание намира, че представеното писмо с рег. №
АУ035557АС-006АС от 30.05.2023 г. на район Аспарухово следва да бъде приобщено към
доказателствата по делото като относимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмо с рег. № АУ035557АС-006АС
от 30.05.2023 г. на район Аспарухово.
ПОДСЪДИМИЯТ: В показанията си в досъдебното производство И. С.
нееднократно твърди, че в нейните правомощия е да реши да връща преписки в районната
администрация, както и лично да дава указания на тези администрации как следва да
изготвят тези преписки.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам. Подсъдимият задава въпроси по показания, които
свидетелката няма нужда, не е редно да знае и второ на всичко отгоре това не отговаря на
истината, тъй като г-жа С. уточняваше, че правомощията й не са такива, така че моля да се
формулират въпросите.
СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Знам, че не всяка административна преписка и процедура
излиза с подпис на директор дирекция или главен архитект. Ако примерно имаме заведено
съдебно производство, където имаме съдебна преписка, където трябва да се произнесе С., то
се резюлира на нея и тя тогава отговаря или комплектова преписка или допълва дадената
преписка или становище по същата и тогава съответно тя изготвя определения документ и
го разписва, но преписки по допускания и одобрявания, където са резюлирани или от
директор дирекция или от главен архитект, то който го резюлира, той извежда писмата. Моя
подпис на писмото, с което се придвижва приписката от Община Варна до съответния район
не се полага формално, а след становище от С., решението се взема, както уточнихме преди
малко. Задължение на С. е да проверява собствеността по изготвена заповед. Ако има
съответни нередности, които трябва да се допълват или коригират в самата заповед, която е
8
изготвена от районната администрация, тогава тя пише забележка и се връща дадената
преписка. Не е задължително всяка преписка да има такива забележки. Подготвя се писмо,
аз подписвам писмото. Ако С. установи нередовност в изготвения от служители на
районната администрация текст, в случая на предложението на кмета до общинския съвет,
служебно задължение да я отстрани или върне тази преписка, зависи кой е подготвил
документа, ако е доста сложна преписката в повечето случаи подготвяме предложенията
ние, когато става въпрос за някакви големи квартали, улични регулации и т. н. понякога
подготвяме ние самото предложение до общинския съвет. В повечето случаи районната
администрация го подготвя, ние го проверяваме, за да е всичко изписано, както трябва и ако
е всичко както трябва съгласуваме го и го предаваме на общински съвети и т. н. Ако има
грешки в повечето случаи го връщаме да го коригира този, който го е изготвил. В случая,
преписката е предложението от кмета до общинския съвет, изготвено от районната
администрация Аспарухово и ако С. е установила някакви нередности в предложението, тя
няма служебно задължение да го коригира.
Кутийката за С., която ми дадоха казаха, че е от някакъв познат, с някого са
разговаряли, нямам идея за кого става въпрос. Дали С. при разговор ми е казвала, че няма да
връща преписката на подсъдимия в район Аспарухово, имахме разговори с нея, най-
вероятно ми го е казала, но в момента не мога да се сетя. Предполагам, че го е казала, но
толкова много се разшумя, такъв хаос стана в един момент, след това продължи на
следващия и по-следващия ден тези неща, мисля, че някъде го чух, но кога точно не мога да
кажа.
Съдът предявява на свидетелката Б. справка от Община Варна за движението на
преписката на подсъдимия Б..
ПОДСЪДИМИЯТ: От Община Варна с писмо, с което са представени документите
от 10.05.2023 г. е представена информация за реалното движение на преписката, предмет на
делото от момента на нейното входиране на 8.12., до настоящия момент. На стр. 4 в
справката в забележка е отбелязано, че преписката ми е „предадена в цялост от дирекция
АГУП за подпис на кмет и докладване на комисията по архитектура“, като изрично е
посочено, че преписката ми е насочена към зам. кмет Х. И. и това е станало на 17.08.2022 г.
Едновременно с това обаче, както е видно от писмо от кмета на район Аспарухово, с рег. №
АУ035557АС_006АС от 30.05.2022 г. във връзка с друга моя преписка и решение на ИСУТ
на 11.05. кмета на района е поискал изпращането на моята преписка, на което сте му
отговорили, че същата е изпратена за докладване на зам. кмет 30.06.2022 г., т. е. в единия
случай преписката ми е предадена на зам. кмет на 17.08.2022 г., видно от другото писмо е
предадена на 30.06.2022 г. Молбата ми е да уточните коя от тези дати е вярна.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам на въпроса, по никакъв начин не касае предмета на
делото.
Съдът отклонява въпроса, тъй като същият не е във връзка с конкретното
обвинение по делото, а касае движение след инкриминираната дата по движението на
9
преписката.
ПОДСЪДИМИЯТ: Отношението по делото според мен е това, че от Община Варна
по едни и същи преписки се дават различни справки за тяхното движение, което смятам, че
има значение за делото.
СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Когато С. изрази някакво становище по текста на някои
документи, изготвени в районната администрация не е задължително да се съобразя с
нейното становище. Има неща, които всеки ги тълкува по различен начин. В такива случаи
на несъответствия правим консултации помежду си или стигаме до резултат и решение. Ако
не стигнем, има дирекция ПНО, където искаме допълнително становище. Ако има
забележки от главния юрисконсулт на дирекцията ни, преписката не е задължително да
минава наново, изчиства се и няма смисъл да се губи време, не я придвижваме преписката,
защото след това имаме в заповедта за одобряване и съгласуване и главен секретар на
общината, той също не е компетентен относно, но административния ред, тъй като
заповедта е индивидуален административен акт и е прието да има съгласуване и от секретар
и той просто подписва като административен акт. Аз не мога да предложа нещо за
съгласуване, което не е издържано и затова ние го връщаме, не го търкаляме из другите
дирекции. Понякога е необходимо дадената преписка да се съгласува и с общинска
собственост, където има намесено или пък искаме допълнително от общинска собственост
становище, което да го впишем с тяхното съгласие и претенции, защото се намесват
примерно улични регулации, които са общинска собственост и т. н. Има ли смисъл да се
губи време за нещо, което не е изрядно и да се подписват някои хора за съгласуване, без да е
изпипана заповедта.
Ако С. установи пороци в това предложение тя има възможност да ги изправи,
защото първо самата преписка, колегите дават диск с набрана заповедта в него. Има доста
случаи, който не работи той не греши, годината объркана, грешки в бързината, заради
такива елементарни технически грешки не си заслужава. Тя самата и в нашата дирекция
колежката, на която е насочена преписката, вади диска, коригира ако има нещо сгрешено и
принтира. С. може да коригира, примерно, ако е обяснила на дадения район как трябва да се
случи и въпреки това се получават грешки и накрая го прави сама, за да вървят нещата
напред. От районната администрация не се съдържа подпис върху преписката. Те се
разписват на писмото и към всяка една преписка се съдържа опис, какво съдържа на всяка
страница. Всяка си има опис, те го изготвят и има становище на главния архитект по
дадената преписка. То не е точно становище, то е един обходен лист в коя зона, колко етажа
има, дали има чл. 16 или чл. 17, той ни информира за най-общите неща в дадената преписка,
но единствено идва при нас с подпис на кмета. Тя не се съгласува от районната
администрация, тъй като тя не излиза от тях. Предложенията са с повече хора, без районната
администрация. Предложенията се разписват с повече хора, понеже влизат на комисия по
архитектура и после на общинска сесия. Поради тази причина сме приели повече хора да
съгласуват, за да се изчисти и да влезе чист документ, колкото повече хора го видят, толкова
по-добре. От тази гледна точка са повечето хора съгласуватели, докато заповедта за
10
допускане е с по-малко хора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката. Съгласен съм да се освободи от
съдебната зала.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към свидетелката. Съгласен съм да се освободи от
съдебната зала.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетелката. Съгласен съм да се освободи
от съдебната зала.
Съдът, след като взе предвид съгласието на страните, намира, че свидетелката
следва да бъде освободена от съдебната зала, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката Б. от съдебната зала.
По отношение на направеното доказателствено искане на представителя на
Варненска окръжна прокуратура, след разпита на свидетелите, след тайно съвещание, съдът
намира, че не е необходимо допълнително изискване на доказателства, доколкото се
установи, че всички такива във връзка с реда на разглеждане и произнасяне по преписката са
приложени към материалите по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на прокурора за изискване на допълнителни
писмени доказателства във връзка с процедурите и правомощията на длъжностни лица по
конкретната преписка.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямаме други доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам доказателства.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Съдът намира, че към материалите по делото следва да бъдат приобщени писмените
доказателства намиращи се към досъдебното производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
11
На основание чл. 283 от НПК ПРОЧИТА писмените доказателства, находящи се в
досъдебното производство.
На основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл.283 от НПК прочита показанията на
свидетелите, за които е одобрено съгласие на страните, а именно К. Р. и Е. Ж., както и
заключението по експертизата на вещото лице В. Б..
АДВ. Г.: Искам само да отбележа, че тази експертиза няма никакво касателство към
предмета на делото. Представям договор за правна защита и съдействие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания, но тъй като на досъдебното
производство установих съществена промяна на обстоятелствената част на обвинението, на
основание чл. 287 да повдигна ново обвинение моля да дадете почивка до 14.30 ч., за да го
формулирам.
АДВ. Г.: Моля да не се дава толкова дълга почивка. В 13.00 ч. имам час в МБАЛ „Св.
Анна Варна“.
Съдът обявява почивка до 14.15 ч.
Заседанието прекъсва в 10.47 ч.
Заседанието продължава в 14.19 ч. в присъствието на всички страни по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, на
основание чл. 287, ал. 1 от НПК, от името на ВОП повдигам ново обвинение срещу
подсъдимия, тъй като на съдебното следствие установих основания за съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, което е следното: ВОП обвинява
подсъдимия Р. Н. Б., с ЕГН **********, роден на 20.12.1969 г. в гр. Варна, с адрес: гр.
Варна, с. о. „*****" ул. „***" № 15, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, не работи, в това, че:
- на 18.10.2021 г. в гр. Варна дал подкуп - пари на обща стойност 150 лева,
представляващи три броя банкноти с номинална стойност всяка по 50 лева, емисия 2006 г.,
със серийни номера БФ7173705, БТ1725099 и БИ3937684, на длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение - И. С. С., изпълняваща длъжността Главен юрисконсулт в
Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" - отдел „Устройство
на територията" в Община Варна, за да не извърши действие по служба, в резултат на което
да бъде върната на дирекция „Устройство на територията" в Район Аспарухово, Община
Варна, административна преписка по заявление с рег.№ АУ118618ВН /08.12.2020 г. по
описа на Община Варна, отнасяща се до изработване на подробен устройствен план - план за
улична регулация, в това число да не даде указания и становище за връщане на посочената
по-горе преписка на Дирекция „Устройство на територията“ в район Аспарухово, Община
Варна, както и да извърши действия по служба - да съдейства да не бъде върната цитираната
по-горе преписка, като коригира лично текста на предложението от кмета на Община Варна
до Общински съвет – Варна за вземане на решение за изработване на подробен устройствен
план - план за улична регулация по преписката, да отстрани пропуските, грешките и
нередностите в посоченото предложение и да положи съгласувателен подпис в цитираното
12
по-горе предложение, както и да придвижи по-бързо преписката – престъпление по чл. 304а,
пр. З, вр. чл. 304, ал. 1, пр. З от НК.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, с оглед обстоятелството, че в днешно съдебно
заседание прокурорът повдига ново обвинение срещу подсъдимия Б. намира, че са налице
основанията на чл. 287, ал. 1 от НПК, с оглед на това, че е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, поради което намира, че производството по делото
следва да продължи спрямо подсъдимия Б. по така повдигнатото ново обвинение спрямо
същия, а именно за това, че :
На 18.10.2021 г. в гр. Варна дал подкуп - пари на обща стойност 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляващи три броя банкноти с номинална стойност всяка по 50
/петдесет/ лева, емисия 2006 г., със серийни номера съответно - БФ7173705,
БТ1725099 и БИ3937684, на длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение - И. С. С., изпълняваща длъжността Главен юрисконсулт в Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" - отдел „Устройство на
територията" в Община Варна, за да не извърши действие по служба, в резултат на
което да бъде върната на дирекция „Устройство на територията" в Район Аспарухово,
Община Варна, административна преписка по заявление с рег.№ АУ118618ВН
/08.12.2020 г. по описа на Община Варна, отнасяща се до изработване на подробен
устройствен план - план за улична регулация, в това число да не даде указания и
становище за връщане на посочената по-горе преписка на Дирекция „Устройство на
територията“ в район Аспарухово, Община Варна, както и да извърши действия по
служба - да съдейства да не бъде върната цитираната по-горе преписка, като коригира
лично текста на предложението от кмета на Община Варна до Общински съвет –
Варна за вземане на решение за изработване на подробен устройствен план - план за
улична регулация по преписката, да отстрани пропуските, грешките и нередностите в
посоченото предложение и да положи съгласувателен подпис в цитираното по-горе
предложение, както и да придвижи по-бързо преписката – престъпление по чл. 304а,
пр. З, вр. чл. 304, ал. 1, пр. З от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 287, ал. 3 от НПК съдът разяснява на подсъдимия
възможността, предвидена в НПК да поиска отлагане разглеждането на делото, с оглед
подготовка по новото обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Ще спестя това време на съда. Не желая делото да бъде отлагано,
за да се подготвя по новото обвинение.
АДВ. Г.: Консултирахме се с подзащитния ми и заявявам, че нямаме нужда от
допълнителна подготовка по новото обвинение. Молим да приключи съдебното следствие.
Съдът покани подсъдимия Б. да даде обяснения във връзка с новото обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах в какво се състои изменението на обвинението.
13
Единствено не разбирам защо съм обвинен. Няма неясноти. Във връзка с новото обвинение
заявявам, че поддържам обясненията, които съм дал в съдебно заседание на 17.03.2023 г. и
които поддържам и смятам за достатъчни. Допълнително искам само да маркирам нещо от
чл. 124 от ЗУТ. Искам да подчертая, че законовия ред, по който следва да бъде разглеждана
моята преписка е чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ и в тази връзка и във връзка с обясненията от страна
на свидетелките Б. и С. и във връзка с новото обвинение бих искал да споделя, че до
настоящия момент не съм осъзнавал цялата абсурдност на това относно администрирането
на преписката. Затова си давам сметка едва сега, след като за настоящото дело се запознах
задълбочено със законовите изисквания и мога да съпоставя същите с това, което се случва в
Община Варна на практика. До преди това съм бил ориентиран в ситуацията относно пътя,
по който преписката ми се е придвижвала от частичните обяснения на общински служители
и едва към този момент разбирам до каква степен създадената от Община Варна организация
е извън законовите изисквания.
На основание чл. 284 от НПК на подсъдимия се предявиха веществените
доказателства по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Това са опаковката и бележката. Само текста на опаковката не е
изписан от мен.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства.
АДВ. Г.: Нямаме други доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа и юридическа страна, не е
необходимо сбирането на други доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, като
представител на ВОП поддържам повдигнатото обвинение във вида, в който е изменено в
неговия окончателен вид срещу подсъдимия Р. Н. Б. за извършено от него престъпление по
чл. 304а, пр. З, вр. чл. 304, ал. 1, пр. З от НК. Считам, че обвинението е безспорно доказано
от събраните по делото доказателства и че подсъдимият е извършил престъплението от
обективна и субективна страна и следва да понесе наказателна отговорност. Относно
14
доказателствата по делото се съдържат както в събраните писмени доказателства по делото,
изискани в хода на досъдебното производство, така и тези събрани в хода на съдебното
следствие, обективните находки по делото веществени доказателства, приложени по делото,
така и гласните доказателства, а именно, показанията на всички свидетели, четирима по
делото, а именно С., Б., Р. и Желязкова, така също и в обясненията на подсъдимия. Считам,
че от обективна страна безспорно се доказаха признаците на деянието по чл. 304а, пр. З, вр.
чл. 304, ал. 1, пр. З от НК. Няма съмнение, че парите, които подсъдимият е дал на
свидетелката С. представляват подкуп по смисъла на този състав на НК. Няма спор по
делото, че И. С. като Главен юрисконсулт в Дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройствено планиране" - отдел „Устройство на територията" в Община Варна, по смисъла
на закона и съгласно съдебната практика е длъжностно лице, което заема отговорно
положение. Формите, по които е извършено деянието също считам, че са доказани, че е
подкупа е даден за това, тя да не извърши действия по служба и да извърши действия по
служба, които подробно съм цитирал в обвинението и няма да ги преповтарям. Относно
това, какви действия и бездействия е следвало да извърши г-жа С. доказателства се
съдържат и в показанията на самата г-жа С., която описва по какъв начин е получила
подкупа, защо го е получила. Тези показания се подкрепят от показанията на свидетелката
Д. Б., която е присъствала при установяване от страна на С., че са и дадени пари от страна на
подсъдимия Б.. Също така и самият подсъдим в обясненията си много подробно описва
своите фактически действия, с които е осъществил състава на всички признаци на
престъплението, които изброих. Описвайки доказателствата, които цитирах, по конкретно в
длъжностната характеристика, в заповедите, които са предоставени, в предложението, което
е цитирано в обвинението се съдържат доказателствата относно това какво е следвало или не
е следвало да извърши г-жа С. и най-вече няма никакво съмнение за действията, които е
трябвало да извърши и да не извърши са били във връзка с длъжността във връзка с
възложената й работа и задачи, които е изпълнявала. В самото предложение има графа
главен юрисконсулт АГУП и е изписано името И. С. и след като тя си е направила отвод,
също така по делото е приложен нейния отвод, което писмено доказателство безспорно сочи
и няма никакви съмнения, че тази дейност й е била възложена във връзка с изготвянето на
това предложение до Общински съвет и нейното правно оформяне. Без да влизам в
подробности свидетелите описаха цялото движение на преписката и това какви действия и
бездействия би следвало да извърши г-жа С.. Освен това в длъжностната й характеристика в
т. 3 -1 е посочено, че тя изготвя правни становища по проблеми касаещи ЗУТ в качеството
си на главен юрисконсулт. В т. 5 и т. 4 дава становища по законосъобразността на проектите
за индивидуални и общи административни актове, поднормативни актове и други, а при
несъгласие прилага писмено становище, което кореспондира и с нейните обяснения относно
това, че е следвало да даде становище да бъде върнато предложение по преписката, тъй като
предложението по преписката имало неточности, грешки и не било пълно. В т. 5 изпълнява
допълнителни възложени задачи.
Няма никакъв спор по делото, че се касае за действия и бездействия по служба на г-
жа С., които тя е трябвало да осъществи заради подкупа, който й е бил даден. Подкупа е бил
15
даден с цел тези действия или бездействия да бъдат осъществени. След като многократно от
въпросите на подсъдимия разбрах, че той се интересува от това дали г-жа С. е имала
решаваща роля в това дали точно тя да върне преписката, дали тя е взела решение това
предложение да бъде внесено или не, искам изрично да обърна внимание, че съдебната
практика по никакъв начин не изисква длъжностното лице, на което се дава подкупа да има
някакви решаващи функции. По условия на образно казано исканията, които се правят
когато е даден подкупа. Съдебната практика е приела, че е достатъчно тези действия или
бездействия, да извърши нещо по служба или да не извърши нещо по служба да са в кръга
на служебните правомощия на съответното длъжностно лице, което безспорно е доказано
по делото. В случая правомощията на г-жа С. като главен юрисконсулт, както стана ясно са
една важна част от редица действия на длъжностни лица, като от показанията в съдебно
заседание свидетелките С. и Б. се изясни, че г-жа Б. като директор по правило се съобразява
с тези нейни забележки, становища и други, което в случая не е най-важното, пак обръщам
внимание, че няма нужда г-жа С. да има решаваща роля, но обръщам внимание, че са важна
решаваща част от действия на длъжностни лица и всъщност на този стадий, на който се е
намирало движението на преписката, тя е имала всъщност пълномощията, които са
посочени в обвинението. Изрично днес уточнихме и от документите става ясно, че тя според
длъжностната характеристика е можела да даде становище и да напише такава резолюция,
което от своя страна подсъдимият не е желаел и затова именно е дал подкупа. От субективна
страна, съставомерността на деянието можем да извлечем в конкретния случай от самите
установени по делото факти и самите действия на подсъдимия, който на практика по
никакъв начин не признава извършеното от него деяние и по принцип така или иначе
умисъла се извлича от неговите действия и по делото факти. В случая те се извличат от
писмените и гласни доказателства, от показанията на всички свидетели, като всеки описва
част от действията на подсъдимия, които изпълват обективните признаци на деянието. В
обясненията на подсъдимия се съдържат доказателства относно субективния състав. Той
самия много конкретно описва своите действия, от където ние извличаме умисъла за
извършване на престъплението по повдигнатото обвинение. Той подробно е обяснил как е
обмислял различни форми и е решил под каква форма да бъде начина на подаването му и в
крайна сметка е решил това да стане чрез използване на опаковка от лекарства. Също от
неговите обяснения се вижда и неговата субективна мотивация. Той каза, че бил ужасен и
настръхвал при мисълта за връщане на преписката. От тук ние извличаме неговите мотиви
да извърши това деяние. В съдебно заседание също уточни, че г-жа С. два месеца държала
преписката настрана и помолил по-бързо да вземе решение и да придвижи преписката.
Също така безспорно по делото е доказан интереса на подсъдимия от изхода на
административната преписка, а от там и мотивите му да извърши това деяние, а именно да
даде подкуп, за да бъде по-бързо решен неговия проблем, като доказателства в тази насока
се съдържат пак в неговите обяснения и в обясненията на С., в които тя разказа, че я е
помолил по-бързо да реши преписката. Той самият го заявява, така, че в тази част нямаме
спор. Включително посочената от него свидетелка Е. Ж., която макар и благосклонна да
дава показания по отношение на него, обяснимо, тя е адвокат, с който той се съветва, също и
16
в нейните показания се съдържат доказателства. Тя е казала, че преписката е била в С. и тя я
задържала, защото не одобрявала предложението. Също така, за субективния състав можем
да съдим и да извлечем категоричен извод и от начина, по който е извършено деянието.
Действията на подсъдимия са били насочени към един скрит, конспиративен начин за
предаване на парите, под формата на опаковка за лекарства, което за мен сочи на това, че
той е съзнавал противозаконността на действията си, като в съдебно заседание той уточни,
че е сложил парите в опаковката, за да не се разхожда с пари. Това говори, че същият ясно е
осъзнавал, че върши противозаконно деяние, а и житейския му опит е достатъчен той да
осъзнава, че върши престъпление. За умисъл говори и времето, като деянията са извършени
незабавно, след като провел разговор със С. по телефона, още на същия ден. Тъй като в
обясненията си подсъдимият говореше, че ги е дал тези пари от благодарност считам, че
няма как да бъде дадено нещо като предварителна благодарност за нещо, което още не се е
случило и от тук безспорно извличаме и субективния състав, че неговата цел е да мотивира
длъжностното лице, да извърши или да не извърши действия по служба. Вече изяснихме в
съдебно заседание от обясненията на подсъдимия, че той е нямал никакви лични отношения
с г-жа С. и е нямал лични причини, за да дава някакви почерпки на г-жа С., т. е. безспорно е,
че тези пари той ги е дал с прекия умисъл, че дава подкуп на г-жа С., за да извърши
определени действия или да не извърши такива по служба, тъй като очевидно подсъдимият
не е бил сигурен, че тя няма да размисли и все пак да върне преписката. Той е нямало как да
бъде сигурен в това, още повече, че от показанията на свидетелката С. в съдебно заседание
стана ясно, че при техния разговор тя му е казала, че ако може ще опита да съдейства и той
не е бил сигурен дали тя в крайна сметка ще постъпи по този начин и несъмнено е
предприел този незаконосъобразен ход, да даде подкуп, за да я мотивира. Показателно за
съставомерността на деянието са и показанията на всички свидетели по делото, които са
изразили учудване и възмущение от действията на подсъдимия, не само свидетелката С., но
и Б., включително и К. Р., който е приятел на подсъдимия и му е казал на подсъдимия, че е
нередно, една лека форма да се каже, че е незаконосъобразно. И Е. Ж. е била изненадана,
както става ясно от нейните показания. Несъмнено, тя като юрист е била наясно с
незаконността на действията на подсъдимия. Считам, че няма никакво съмнение относно
доказаността, както от обективна, така и от субективна страна на престъплението, което
подсъдимият е извършил, поради което считам, че той следва да понесе наказателна
отговорност. Отчитайки това, че по делото има събрани единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, които за съжаление мога да посоча само липсата на предишни
осъждания, тъй като съм лишен от възможност да посоча едни искрени самопризнания
самия той така или иначе е заел тази защитна позиция, това е негово право разбира се, няма
как да ги посоча и не се сещам за други смекчаващи отговорността обстоятелства. Не
считам, че има и отегчаващи отговорността обстоятелства, така, че според мен едно
наказание около и над минимален размер би изпълнило целите на наказанието, като разбира
се този размер и предвид липсата на осъждане, считам, че едно отложено изпълнение на
наказанието, с подходящ срок би изпълнило както генералната, така и специалната
превенция. Същото важи и по отношение на предвидената глоба като наказание. Считам, че
17
няма нужда и тя да бъде в голям размер, а около и над минималния размер по същите
съображения. За мен по-важното в случая не е да бъде строго наказан подсъдимия, а той
наистина да осъзнае, че е извършил престъпно деяние и да се изпълни индивидуалната
превенция, а що се отнася до генералната, разбира се, че обществото също би било
удовлетворено, затова че едно такова деяние е наказано, тъй като постоянно се шуми и се
изказва становище как трябва да се води борба с корупцията, но друг начин за борба няма
освен да бъдат наказани тези, които извършват действия, дори да не е най-тежките форми на
корупция, но в случая не се касае за много лека форма. Самият текст дава достатъчна тежест
на деянието. Моля за присъда в тази насока, като по отношение на защитната теза, да не
изпреварвам колегата, ще взема становище след неговата пледоария.
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, изправени сме
пред казус, който прокуратурата счита, че е безспорно за него установено, че сумата от 150
лв., представлява подкуп и че деянието е доказано както от обективна, така и от субективна
страна. В конкретния случай имаме обвинение по чл. 304а, пр. З от НК и то е свързано с
това, че И. С. С., назначена на длъжност главен юрисконсулт в дирекция АГУП, отдел
„Устройство на територията" в Община Варна, е длъжностно лице, което заема отговорно
служебно положение. Същината на правния казус е това дали сумата от 150 лв., която
достига до С. достига до нея в качеството й на длъжностно лице, което заема отговорно
служебно положение. Считам, че доказателствата по делото, събрани още на фаза
досъдебното производство и тези, събрани в съдебното заседание, включително и в
днешното такова се установи, че С. няма отговорно служебно положение в Община Варна.
Отговорното служебно положение безспорно притежава нейния пряк ръководител архитект
Б., защото тя е тази, която решава окончателно съдбата на преписките, дали ще ги забави,
дали ще ги върне, дали ще ги придвижи за съгласувателна комисия, който следва да се
осъществи окончателното решение от Общински съвет Варна. Явно е, че настоящото дело
показва много проблеми, които съществуват в Община Варна, в районните кметства и те са
свързани преди всичко с точността и бързината. Въпроса е тук дали в този телефонен
разговор, иницииран от Б. тя не е превишила и не го е въвела в заблуждение с това какви са
нейните реални възможности и дали може тя да дава или да не дава указания за връщането
на посочената по-горе преписка на Дирекция Устройство на територията в район
Аспарухово или пък да съдейства да не бъде върната тази преписка. Аз мисля, че беше
установено и то по безспорен начин, че С. пише своето становище в подготвяния документ,
който пристига от в случая кметство район Аспарухово, но това не придава отговорното
качество на самото лице. В НК обща част не е формулирано какво изрично понятието какво
означава отговорно служебно положение и затова тук трябва да се извежда от данните,
които имаме от самата длъжностната характеристика на главния юрисконсулт, защото
наименованието главен юрисконсулт, главен експерт, старши експерт, младши експерт и т.
н. са някакви наименования, които се дават от самата община, но те по никакъв начин не
посочват какво е отговорно служебно положение. Безспорно е, че един ръководител отдел
би имал такова отговорно служебно положение, а и самата Б. ни заяви, аз решавам в крайна
сметка, предложенията пристигат при мене аз решавам ще върна, няма да върна, ще
18
придвижа съгласувателен режим като предам на еди кой си тази преписка или няма да я
придвижа по-нататък. Затова мисля, че в конкретния случай нямаме съвпадане между
описаното като задължение на И. С. и нейните правомощия като служител, който има право
с намесата си да разреши окончателно проблема. Установи се, че този проблем може
окончателно да бъде решен само от нейния пряк ръководител архитект Б.. С оглед това, аз
мисля, че този състав, предложен от прокуратурата, включително и с днешните изменения,
защото в тях беше добавено, за да не извърши действия по служба и е добавено, в резултат
на които да бъде върната преписката и след това казва, в това число да не даде указания и
становище за връщане на посочената преписка на дирекция Устройство на територията в
район Аспарухово, както и да извърши действия по служба да съдейства да не бъде върната
цитираната по-горе преписка. Какво означава това да извършиш действия по служба
прокурорът не изясни в своята реч в днешно съдебно заседание. Защото съдействието има
много прояви и форми. Въпроса е това съдействие трябва ли да включва задължителен
разговор с архитект Б., която е оторизирана и която решава тези проблеми. Този проблем
изобщо не беше абсолютно уговорен. Нататък е казано, като коригира лично текста на
предложението от кмета на Община Варна до Общински съвет Варна за вземане на решение.
Ако си спомняте, самата С. каза, че тя ще се опита да направи това нещо, за да не се връща
преписката, но така или иначе ангажимент категорично поет от нея аз не зная да е установен
по настоящото дело, а между другото, ако забелязахте самата С. на практика независимо от
въпросите, които й бяха зададени на досъдебното производство тя не посочва какви са
фактическите и правните грешки, които тя е фиксирала и установила в това предложение,
което е получила от район Аспарухово. Говори се тук да положи съгласувателен подпис в
цитираното по-горе предложение и да придвижи по-бързо преписката, но такива елементи
за подпис просто също не са установени в процеса. Считам, че казуса е различен от до сега
решаваните в съдилищата на страната или поне аз не съм бил в такава сходна практика,
достигнала до ВКС, защото тук имаме нещо, което е според мен категорично установено, че
С. в никакъв случай, под никаква форма не желае да получи каквато и да е облага, дали
парична и в какъв размер или в друг вид облага. Тя това нещо не го споменава. Самият Б. не
го споменава, не говори за това, че е станало въпрос. Действията, които следва да извърши
или да не извърши С. трябва да бъдат ясно конкретизирани, а ние имаме изпращане на една
парична сума, в която изпращача изписва текста „с благодарност за проявеното от Вас
разбиране и съдействие, което ми оказвате“. На първо място, аз разбирам, че тези пари Б. ги
дава като проява на благодарност това изписва собственоръчно, и проявеното от Вас
разбиране. Аз смятам, че този телефонен разговор, който е воден между тях двамата е бил
протяжен и напоителен и С. незнайно защо проблем, който е лично неин решава с
абсолютно непознати хора да споделя проблеми, свързани с нейната работа, с работата на
нейни колеги в районните кметства ако щете даже и в Община Варна и районните кметства,
да се опитва и сравнява нейната натовареност и натовареността на други хора и самата тя
заявява, добре, в крайна сметка разбирам проблема Ви и ще се опитам да го разреша, без да
връщам самата преписка. Така, че от този текст аз не мога да направя извод, че имаме
субективно намерение да се даде подкуп, защото кое лице, което дава подкуп ще остави
19
автографа си вътре в тази кутия, която съдържа паричните средства. Един много странен
факт. Обясненията, които дава Б. в никакъв случай не могат да се обърнат срещу него и да
се каже, ние от тези обяснения вадим субективен умисъл, защото обективно ти даваш пари,
значи даваш подкуп и освен това ти обясняваш мотива си за даването на този подкуп, така,
че би трябвало да осъзнаеш това нещо и да си признаеш авторството на такова деяние. Аз
заради това ви предлагам да обмислите добре обстоятелствата, с поведението на първо
място на главния юрисконсулт, който не ми е ясна причината, поради която заявява в
телефонния разговор на Б. то не е издържано от юридическа и правна страна, не му
обяснява точно в какво се изразява тази неизрядност, неизправност. Тук каза ами то не беше
описано кой е автора на молбата и такива работи, което на мен ми се струва доста
фрапантно. Като си видял това нещо, защо отделяш преписката и я хвърляш настрана да
престоява още. Значи ти си проучил една преписка, видял си какви са проблемите и я
оставяш на страна и чакаш едно обаждане, за да обясняваш какви са мотивите на общинския
служител, за да работи или да не работи една преписка. Неща, които са безспорно странни.
Аз си мисля, че в конкретния случай, преценявайки фактите трябва да прецените, че Б.
нямаше обективната страна на деянието. За него това не е даване на подкуп, защото как
можеш да дадеш подкуп и как да прецениш достатъчността на размера на подкупа, ако го
даваш като подкуп, защото той слага 150 лв. и казва, аз понеже не мога да я поканя на
ресторант, не знам дали ще приеме това нещо. Той спокойно е можел да го направи след
като се свършат всички тези истории, но така или иначе е решил в същия този ден и написал
с благодарност, че го прави и защото е имал ходене в общината и е решил да съчетае двата
проблема. Затова предлагам да приемете, че от субективна страна липсва умисъл от страна
на Б., защото той е подготвен за една обстойна лична защита и моля да го изслушате. В
завършек искам да посоча, че прокурорът посочи, че едно наказание към средния размер или
значително над минималния ще изиграе своята възпитателна роля. Б. е човек, който в своя
50 и няколко годишен живот не е извършвал никакви нарушения и попада в една ситуация,
до голяма степен провокирана от бавността на общинските служби на Варна, с която е
прословута и която прокурорът би следвало да отчете, защото тази преписка не е решена и
към днешния ден, декемврийска преписка от 2020 г. Ако така работи общината, просто не
знам за какво получават парични средства. Казвайки това, аз не пледирам противното, но аз
съм категоричен, че в конкретния случай това е едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство за всеки казус, бездействието и даже безхаберието, което
проявяват общински или държавни служители за неща, за които им се плаща, когато
гражданите очакват от тях ответна съответна реакция. При всяко едно положение
категорично се противопоставям да се приложи и наказанието глоба, защото чл. 55
предвижда такава възможност. Пак заявявам, че това го казвам само с оглед пълнотата на
защитата, а не защото пледирам в тази насока. Нашето основно искане е Б. да бъде
оправдан, но при всяко едно положение, разглеждайки казуса като цялост следва да
посочим, че има всички основания за Б. един трудов, работещ човек, с дългогодишен
житейски път, без отрицателни прояви да приемем, че чл. 55 категорично е приложим при
това положение и действията на общинската администрация. С оглед на това, аз моля да
20
приемете, че И. С. не е лице, което заема отговорно длъжностно положение и на второ
място, че липсва субективен умисъл у Б., който изпраща парична сума, с написана на ръка
от него благодарност и да го оправдаете по така възведеното му обвинение. В този смисъл,
моля за Вашия съдебен акт.
ПОДСЪДИМИЯТ: Уважаема г-жо окръжен съдия, уважаеми съдебни заседатели,
ще започна защитата си с анализ на поисканите от съда писмени доказателства, представени
от Община Варна, преди съдебно заседание проведено на 21.04.2023 г. Както съдът в
предходното съдебно заседание вече правилно отбеляза, преписката ми следва да се
процедира по реда на чл.124а, ал. 1 от ЗУТ, а че тя се води действително по този законов ред
се потвърждава и от решението на ЕСУТ от т. 20 от протокол № 16 от 27.04.2021 г. /стр. 97
от ДП/, по която експертният съвет, след разглеждане на предложението ми предлага,
цитирам, „да се издаде решение по реда на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ“. Цитирам тази алинея на
чл. 124а от ЗУТ „разрешение за изработването на ПУП се дава с решение на общинския
съвет по предложение на кмета на общината“. Този текст на закона не оставя абсолютно
никакво място за съмнение по отношение на това кой е одобряващия орган в случая. Това е
единствено и само общински съвет. Това е органът, който следва да разгледа по същество
моята преписка и да се произнесе с решение по нея. В хипотезата на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на общината има единствено служебно задължение, свеждащо се до следното: при
постъпило заявление от граждани за изработване или изменение на ПУП по този ред да
изготви той съответното предложение, придружено със заданието, представено от мен,
което да внесе за разглеждане от одобряващия орган в общински съвет. Първо, какво по
своята правна същност представлява предложението на кмета. На първо място не е
индивидуален административен акт. Предложението на кмета в хипотезата на чл. 124а, ал. 1
от ЗУТ е едно административно производствено волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 5 от
АПК, което е част от фактическия състав по приемане на решението от одобряващия орган в
случая общински съвет. В този смисъл е и определение № 13789 от 12.11.2018 г. по
административно дело № 12850/2018 г. на Върховен административен съд, което мога да
представя за сведение на съда. Това действие на кмета на общината възниква пряко по
силата на закона, а именно, да направи предложение за издаване на поискания от заявителя
индивидуален административен акт, който издава единствено компетентния орган
общински съвет. Това следва да стане пряко, без участието на никакъв друг орган
съвещателен или решаващ или длъжностно лице от неговата кметска администрация.
Очевидно законодателното решение по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ е свързано с това, че кмета
представлява съответния заявител пред общинския съвет поради това, че за самия
гражданин законът не предвижда такава възможност. С оглед на това, при процедирането на
моята преписка кметът няма правомощия, т. е. няма право на преценка дали да внесе или да
не внесе за разглеждане от решаващия орган съответното заявление на гражданите. Кметът
има само задължението фактически да го внесе и то по силата на закона. Второ. Изводът на
обвинението, че главният юрисконсулт, който обслужва правомощията на кмета има
служебни задължения във връзка с преписките, които се процедират по реда на чл. 124а, ал.
1 от ЗУТ не се основава на никаква действаща правна норма. Никой не може да делегира
21
някому правомощия, които не притежава. Кметът на общината не е решаващият орган по чл.
124а, ал. 1 от ЗУТ, съответно той няма компетентност и никакви правомощия по този текст.
Ако самият кмет няма правомощия, то какви правомощия би могъл да има юрисконсулта,
предоставени му както нито по реда на делегирането, така дори и консултативни. Дори да
беше установено, което не е така, че кмета е издал някаква заповед в този смисъл, то тя
щеше да е нищожна, като издадена в пълно противоречие със ЗУТ. Не са представени
доказателства, че общински съвет е делегирал правомощията си по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ на
кмета, така, че никой от общинската администрация не би могъл да има правомощия,
отнасяща се до моята преписка, процедирана по този ред. Защо общинската администрация
се опитва да си присвои правомощия, които не й се следват по закон е въпрос, на който не
намирам отговор. Но дори и да имаше такъв отговор, то не би могъл по никой начин да
вмени някому правомощия, които не следват от закона. Единствено овластения от закона
орган в случая е общинския съвет, чиито са правомощията да се произнесе със съответно
решение по даден въпрос е този, който може да създаде свои вътрешни организационни
правила в тази връзка за целите на администриране на преписка, за чието решаване тази
орган е отговорен. И това му право възниква от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, съгласно която норма дейността на
общинския съвет се подпомага от общинската администрация, за което съгласно ал. 5 на
същата разпоредба общинският съвет може да създаде служби на общинската
администрация в отделни райони, кметства, населени места или в части от тях и да определя
функциите им. Такива документи, които регламентират задължения на главния юрисконсулт
на отдел Устройство на територията в състава на дирекция АГУП на Община Варна не са
налице. Нещо повече, при разговора ми с г-жа С. тя самата потвърди, че в общинския съвет
има експертна комисия по устройство на планиране, който консултативен орган разглежда
тези преписки и съответно, подпомага органа, който издава акта, разрешаване изготвянето
на ПУП или съответно мотивиран отказ. Към общински съвет Варна е налице и адвокат,
довереник на общинския съвет. Разбира се, ако общинските съветници имат допълнителна
необходимост от документи и становища по отношение на случаите чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ,
то председателят може да ги поиска от общинската администрация. В случая, такива
искания от компетентния орган не са представени по делото. Аз като сравнително правно
грамотен гражданин от входирането на заявлението винаги съм бил наясно, че общинската
администрация не може да реши въпроса, за който съм подал своето заявление. Бях
принудително вкаран в незаконосъобразни действия на общинската администрация и
излизането от този абсурден тупик по естествен начин обуславя за всеки нормален човек
благодарност по отношение на всеки, който предлага да не пречи на хода на преписката.
Както споменах, възниква следният напълно резонен въпрос, защо и на какво основание
администрация, чиито административен орган няма правомощия да взема решения по
определен текст от закона изземва правомощията на друг овластен за това от закона орган и
дори създава практика, която не се подчинява на законовите норми за процедиране на
преписки, които следва да се процедират по реда на този текст, по който тя няма право да се
произнася, тъй като решенията са извън нейните правомощия. Нещо повече, за тези цели
22
администрацията на Община Варна недопустимо дописва закона. В тази връзка ще дам
следния пример, който визира и доказва недвусмислено тезата на защитата. Моята преписка
е подадена за разглеждане по реда на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, съобразно предвиденото в
закона следваше да се развие и процедира по следния ред, а именно, 1., в изпълнение на
изискванията на чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ аз трябваше да изготвя задание по чл. 125,
обосноваващо необходимостта от изработването на проект за изменение на действащ ПУР.
2. Следваше да подам искане до решаващия орган по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ общински съвет
за получаване на разрешение за изработването на проект за изменение на ПУП – ПУР.
Съгласно ал. 7 на чл. 124а искането ми трябваше да бъде придружено с гореспоменатото
задание, с оглед предвиденото в този текст на закона, а именно, че това разрешение се дава
от решаващия орган по предложение на кмета на общината искането ми следваше да бъде
отправено до общински съвет чрез кмета. 3. В изпълнение на задължението си по силата на
закона, въз основа на моето искане, кметът следваше да изготви предложение, което не
включва негова или на когото и да е от общинската администрация преценка до общински
съвет и да внесе същото, ведно с изготвеното от мен задание за разглеждане от общински
съвет. Това той, кмета трябваше да стори в такъв срок, щото да бъдат спазени изискванията
на чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ, а именно, решението на одобряващия орган да бъде издадено в
едномесечен срок от постъпване на искането ми. Отварям една скоба, т. е. в моя случай
кметът трябваше да стори това до 09.01.2021 г., а не го е направил и до днес, вече 2 години и
6 месеца. 4. Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ решаващият орган на общински съвет със
съответно решение следваше след одобряване на заданието ми по чл. 125 да разреши
изготвянето на самия ПУП или в случай, че не го одобри, да издаде отказ. 5. В случай, че
общинският съвет одобри заданието, което съм представил и издаде акт решение, с което ми
разрешава да представя проект за изменение на ПУП - ПУР, който съм длъжен да съобразя с
това задание, аз, подчертавам, едва след това трябваше да изготвя този проект и този проект,
съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ трябваше да бъде приет от ЕСУТ. 6. След което по силата на
същия текст, кметът трябва да изготви вече не предложение, а доклад и да внесе приетия от
ЕСУТ проект за изменение на ПУП - ПУР в общински съвет, който да го одобри със своето
решение, което пък следва да се обнародва в Държавен вестник. Горепосочените от мен
стъпки е законовата процедура относно преписките по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ. За разлика от
това обаче, моята преписка се движи по съвсем различни правила, а именно, по вътрешните
правила на Община Варна, относно преписки решенията по които са в правомощията на
кмета, които са по реда на чл. 124а, но в ал. 2. Именно по тази причина, абсолютно ненужно,
тъй като това не е предвидено в закона за преписките по ал. 1, моята преписка вместо да
бъде внесена за разглеждане от общински съвет преди това премина няколко месечна
процедура по одобряване в ЕСУТ, далеч преди реално да започне съставянето на текста на
предложението на кмета до общински съвет, който е одобряващия орган в този случай, а
както посочих по-горе преписките по ал. 1 и в частност, съдържащите се в тях задания
първо се разглеждат от общински съвет по предложение на кмета, след което общински
съвет одобрява заданието ми по чл. 125, след което аз изработвам проектите за изменение на
съответния план и едва тогава вече този план се приема от ЕСУТ. Защо Община Варна
23
процедира моята преписка по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, не по предвидения в закона ред. Аз, а
всъщност далеч не само аз действително не мога да дам разумен и логичен отговор на този
въпрос, може би съдът ще може да го намери. Аз мога да констатирам единствено, че за мен
това е абсурдно, но е факт. Факт е също обаче, че служебните задължения на общинските
служители по определени въпроси не са нито по аналогия, нито по презумпция, а още по-
малко служителите в общинската администрация могат да имат правомощия каквито
работодателят им кмета им дава. От това следва извода, който единствено кореспондира с
фактите по делото и специалните правила на ЗУТ, а именно, че главен юрисконсулт С. в
процесния случай няма и не дължи и не е възможно да дължи действия по служба по
смисъла на чл. 304а от НК. Всичко твърдяно по-горе от мен, в това число и изводите, които
следват относно неналичието на каквито и да било задължения по служба на юрисконсулта
С. по моята преписка се потвърждават еднозначно от последно представените преди
настоящото съдебно заседание от Община Варна по искане на съда доказателства. Даже и да
допуснем, че Община Варна не си е присвоила правомощията на общински съвет по чл.
124а, ал. 1 от ЗУТ и с основание наместо общински съвет е създала организация за
процедиране на преписки по този ред, то И. С. дори и в този случай няма категорично
задължения по моята преписка. В предходно съдебно заседание с писмо рег. №
РД23006791ВН–002ВН от 11.04.2023 г. бяха представени вътрешни правила и технологични
карти за видове услуги, които не са релевантни към предмета на настоящото дело, тъй като
не са били действащи към 18.10.2021 г. Сега вече с писмо рег. № РД23006791ВН-006 от
10.05.2023 г. от Община Варна са представени нови такива, действащи към 18.10.2021 г.
така например представена е технологична карта за изменението на ПУП, редакция,
действаща към 18.10.2021 г., представляваща услуга 9068, а именно, тази услуга, по която аз
съм подал моето заявление, което е видно от него, съдържащо се на стр. 109 от досъдебното
производство. Следва да подчертая, че моята преписка е подадена в Община Варна със
заявление по услуга 9068, защото други формати на заявления, съответно друг тип услуга за
процедиране на преписки по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ в община Варна просто няма. За да бъде
възможно изобщо възможно входиране на преписка по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ в
деловодството на Община Варна служителите в информационния център изискват
попълването на точно това заявление по услуга 9068. Видно от съдържанието на тази
технологична карта, по същество тя касае процедирането на преписки по реда на чл. 124а,
но ал. 2, където правомощията са на кмета, а не ал. 1, където правомощията са на общински
съвет. В тази технологична карта се визират единствено правилата и процедурите за
съставянето и на издаването на заповед за допускането на изменението на ПУП и заповед
мотивиран отказ, които се подписват от заместник кмет на общината, съгласно
предоставените му от кмета на Общината правомощия. В нея не става изобщо въпрос за
определения от закона ред за процедиране на преписки по ал. 1 на чл. 124а от ЗУТ. В нея
никъде дори не се споменава изготвянето на предложение на кмета на общината, което той
следва да внесе в общински съвет. Още по-малко се споменава кой точно служител е
отговорен за съставянето на текста на това предложение. Независимо от това, че съдът в
предходното съдебно заседание на 21.04.2023 г. счете, че цитирам, „следва да бъдат
24
изискани отново такива заповеди, ако има съставени, а именно, по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ и в
същите са регламентирани процедурите във връзка с издаването на разрешение за
изработването на ПУП и ПУР, доколкото това става от общински съвет по предложение на
кмета на общината“ такива документи от Община Варна не се предоставиха. Очевидно е, че
Община Варна няма приети вътрешни правила за преписки, процедирани по реда на чл.
124а, ал. 1 от ЗУТ, а такива няма и как да се появят, колкото и да бъдат допълнително
търсени, защото ако съществуваха щяха да бъдат предоставени на съда още при първото
негово искане. Общината не е разработила правила за преписки по този законов ред и
съответно предоставя на съда каквото има изобщо, а именно, правила, заповеди и
технологични карти, по които се процедират преписки по друг законов ред. Както се казва,
такова имали, такова пратили. Обаче, независимо, че преписката ми по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ
е процедирана незаконосъобразно в община Варна по друг ред, съобразно вътрешни правила
и технологични карти за преписки процедирани по друг законов ред, то И. С. отново и в
този случай не е имала каквито и да било служебни задължения по моята преписка. С. не е
имала задължения даже и да съгласува нещо, каквото и да било. Това е така, защото в
представената технологична карта по услуга 9068 изрично е посочено, че визираната в
картата преписки се съгласуват с директор на дирекция АГУП, ПНО и главен архитект.
Главен юрисконсулт отдел Устройство на територията, където е назначена С. не е дори
споменат като участващ в съгласуването, каквото и да означава това в конкретния случай.
От Община Варна е предоставена също така и информация от общинската администрация за
моята преписка от момента на нейното подаване 08.12.2018 г., до настоящия момент. Следва
да обърна внимание на това, че видно от приложената справка движението на преписката ми
не съответства не само на законовите изисквания по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, но няма много
общо дори с технологичната карта, на която обърнах внимание преди малко, която
регламентира какво следва да бъде движението на тези преписки и съответните задължения
на конкретните служители, заемащи определени длъжности в общинската администрация.
От справката е видно, че преписката ми е престоявала при И. С. поне от 07.09.2021 г. до
29.03.2022 г. Видно е също, че преписката ми е насочена от архитект З. И., главен експерт
Градоустройство длъжността й е видна от страницата на Община Варна, към С. за
съгласуване, като изрично е посочено и в какво конкретно се изразява въпросното
съгласуване, а именно „след проверка на документи за собственост“. Както вече посочих, в
технологичната карта за услуга 9068, актуална към 18.10.2021 г. фигурата главен
юрисконсулт не се изобщо дори и споменава като длъжност имаща някакво отношение към
процеса на администриране на тези преписки. Служителите, с които тези преписки се
съгласуват са изрично посочените там директор дирекция АГУП, ПНО и главен архитект, т.
е. иначе широкото и често използваното в администрацията понятие „съгласуване“ в
конкретния случай се изразява и изчерпва единствено с проверка от И. С. на документите за
собственост, така, както е посочено в справката и то по преписките, по които се издава
индивидуален административен акт от орган кмет на община, което е във връзка с нейните
компетенции и задълженията й по длъжностна характеристика, конкретно т. 7 – 2 от
длъжностната характеристика , а именно, да подпомага работата на експертите в
25
дирекцията. В заключение до тук установява се категорично, включително и от
представените от Община Варна доказателства, в това число и актуалната към 17.10.2021 г.
технологична карта по разрешаване и одобряване на ПУП по услуга 9068 същите
подчертавам отново, макар и касаещи друг законов ред, че С. няма не само никакви
правомощия, но и абсолютно никакви задължения по служба по моята преписка по чл. 124а,
ал. 1 от ЗУТ. В случая С. няма дори и консултативни задължения, каквито изпълнява
съобразно длъжностната си характеристика на която ще се спра по-нататък в защитата си.
Друго, което е съществено и принципно важно, особено от субективна страна, освен това, че
представените от Община Варна доказателства не се отнасят до преписки от вида на моята е
следното, а именно, в заключителната част на писмо рег. № РД23006791ВН–002ВН от
11.04.2023 г., с което от Община Варна бяха представени документи в изпълнение на
протоколното определение на съда от съдебно заседание от 17.03.2023 г. относно
вътрешните правила и заповеди за правомощията на служителите при процедиране на ПУП,
директорът на дирекция АГУП утвърждава, че заповедите не са публични, тъй като имат
вътрешно ведомствен характер и не са публикувани, т. е. те не са известни на гражданите,
включително бяха неизвестни и за мен, до преди няколко дни, когато бяха предоставени по
делото по искане на съда. От субективна страна, освен всичко казано от мен от началото на
защитата ми, считам, че от особена важност е да подчертая следното, което наред с
посоченото в моите обяснения в досъдебното производство, и в обясненията, които дадох
пред съда в съдебно заседание на 17.03.2023 г. опровергава застъпената от прокурора теза
относно това какво аз съм целял и какви са били намеренията ми и по-конкретно, че съм бил
целял да дам на юрисконсулт С. подкуп под формата на пари, за да не извърши тя действия
по служба от една страна и от друга страна, съгласно новото обвинение пък да извърши
други действия, което съм бил направил с умисъл относно това престъпление. Към момента,
в който проведох разговора си с нея, 18.10.2021 г. аз изобщо дори не съм заел какви
задължения има С.. Наясно бях само, че крайния акт, за който съм подал заявление със
сигурност не е нейно правомощие, а е единствено в правомощията на два органа, на кмета,
който трябва да изпълни задължението си по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, като изготви и внесе в
общински съвет предложението, визирано в тази алинея и на общински съвет, който е
компетентния орган по същия този член и който следва да вземе решение. Тя, С. също
изобщо не е споменавала в разговора ни какви задължения има, включително не е
споменавала, че е длъжна да върне преписката в район Аспарухово. С. ми е казвала
единствено какви задължения тя няма. Противно на тезата на обвинението, дори да бих
искал аз не мога няма как да искам С. да изпълни или да не изпълни някакви свои
задължения, след като те не са ми известни, не са и публично известни, както се
потвърждава и в посоченото писмо от мен от Община Варна от 14.03.2023 г. с което бяха
представени доказателства, поискани от съда. А също така, с тези свои задължения не ме е
запознавало и самото длъжностно лице, още повече, че видно от показанията на самата С.,
дадени в досъдебното производство, както и пред съда ние не сме имали никаква
съгласуваност с нея в каквато и да е било посока, която би могла да се отнесе към
изпълнение или неизпълнение на някакви нейни служебни задължения. Цитирам самата С.:
26
„в разговора не стана въпрос за нищо друго и за никакви уговорки от моя и негова страна“.
Това е на стр. 23 от Досъдебното производство. Друг цитат неин: “не съм очаквала да получа
нещо от господина и такъв разговор не е воден. Уговорка за преустановяване на служебните
ми задължения и обещавания не е имало“. Това е на стр. 4 от протокол от съдебно заседание
от 17.03.2023 г. Нещо повече, аз и няма от къде да знам тези фактически обстоятелства, а
именно какви задължения е имала С., за да съм искал тя да ги наруши. Като гражданин аз
мога да знам какви задължения има администрацията, както и какви са правомощията или
задълженията на кмета например, но изобщо не знам какви конкретни задължения имат
отделните общински служители. Както вече отбелязах в обясненията си, дадени пред съда в
съдебно заседание на 17.03.2023 г. като гражданин аз съм очаквал действия от
компетентните органи по ЗУТ, каквато главен юрисконсулт С. не е. Последното
потвърждава и тя в показанията си, дадени пред съда на стр. 5 от протокола от съдебно
заседание на 17.03. Цитирам: „компетентен орган по смисъла на закона, орган с
правомощия, дадени му от закона, компетентен орган по закон главен юрисконсулт няма“.
И освен, че задълженията на общинските служители не са публично известни и въпросът е,
че и да искам, аз няма от къде да ги разбера. Както се установи в община Варна всичко се
определя от вътрешни заповеди, писани и неписани правила, установени практики,
вътрешни организации, които не са публично известни и не са публично достъпни. Това се
потвърждава и от показанията, дадени пред съда от служителя на същата тази
администрация С.. Учудващо, но и тя самата не знае конкретно къде и как са
регламентирани тези нейни правила и в тази връзка говори условно. Цитирам: „тези мои
правила и задължения би трябвало да са регламентирани в заповедта на кмета. Тя е обща, не
мога да кажа със сигурност.“ Стр. 2 от съдебно заседание от 17.03. Друг цитат „съответно
кмета с вътрешни правила и заповеди определя конкретни процедури. Има и вътрешни
правила има и заповеди не само по ЗУТ, кой ще съгласува тези преписки, реда по
одобряване. Един гражданин дали може да се снабди с информация по тези правила по
моите задължения нямам представа“. Това е на стр. 4 от протокола от 17.03. долу. Нещо
повече, относно създадената организация на работа в Община Варна главният юрисконсулт
С. казва следното, цитирам: „кмета със свои заповеди определя лицата. За мен е много
абсурдна цялата тази тромава процедура, но кмета определя лицата, които следва да
съгласуват неговите заповеди независимо за какво става въпрос“. Това е стр. 5 от 17.03. по
средата. Между другото С. потвърди и днес още веднъж същото в този дух. Единственото,
което в тази връзка и по принцип ми беше предварително известно към онзи момент,
18.10.2021 г., когато проведох разговора си със С. е, че юрисконсултите в общината имат
само консултативни функции и не са те служителите, в чиято компетентност е вземането на
каквито и да било решения. По-точно обаче, аз изобщо не мога да знам и не знам какви са
конкретните задължения на юрисконсулта С., но повярвах на казаното в разговора й и от
нея разбрах, ако не какво е, то какво не е нейно служебно задължение. Към него момент,
18.10.2021 г. аз знаех единствено, защото тя самата няколко пъти го подчерта, че
ангажимента, който тя сама пое да изправи текста на предложението не е нейно служебно
задължение. В допълнение, нейното твърдение, че не е нейна работа да изготви или поправи
27
текста на предложението за мен беше напълно логично, защото иначе нямаше защо преди
това преписката ми да ходи в район Аспарухово. Ако това беше задължение на С. след
решението на ЕСУТ преписката ми щеше да отиде директно при нея. До първия ми разпит в
досъдебното производство, когато узнах, че производството се води за даване на подкуп,
моите представи и убежденията ми бяха, че С. пое ангажимент да извърши чужда работа, а
именно, работата на служителите от друга администрация, тази в район Аспарухово, която
работа изобщо не е нейно служебно задължение, но предвид компетентността си като юрист
и въпреки огромната си натовареност, тя можеше да свърши тази работа, като лично
наместо юристите в района изправи текста на предложението на преписката, защото ми
влиза в положението и за да не се забави процедирането на преписката ми повече. Това мое
вътрешно убеждение беше формирано от самата нея. Аз се запознах лично с тези
фактически обстоятелства, със служебните задължения едва много след това, едва когато ми
бяха предявени материалите по досъдебното производство, където се съдържат
длъжностните й характеристики, стр. 75 - 79 от досъдебното производство. След като се
запознах с тях, аз се убедих, че казаното от С. какво не е нейно служебно задължение
наистина е било така. Към момента, в който съм извършил действията аз съм нямал
съзнанието какви са били нейните задължения. От показанията на С. и архитект Б. пред съда
също се потвърждава, че не е служебно задължение на С. нито изготвянето на текста на това
предложение, нито неговото коригиране. В случаите когато се установи че има
нередовности по него. Предвид наличните доказателства, свидетелски показания и
наличните факти предвид дадените от мен в досъдебното производство и пред съда
обяснения, обвинението на прокурора, че аз съм бил дал подкуп на С., за да не извърши
действия по служба и от друга страна едновременно с това за да извърши действия по
служба, като съм извършил умишлено това деяние и като съм съзнавал обществено опасния
му характер, предвиждал съм обществено опасните последици на това деяние и съм бил
искал настъпването на тези последици, са крайно несъстоятелни и напълно абсурдни.
Същото се отнася в не по-малка степен и за посочените от прокурора причини, поради които
според него аз съм бил извършил престъпление в което той ме обвинява, а именно
незачитане на установения законов ред и желание за по-бързо решаване на
административната преписка. Предвид посочените от мен факти и наличните по делото
доказателства, оставям изцяло на съда да прецени дали аз съм този, който не зачита
установения законов ред или това е общинската администрация. И за какво по-бързо
решаване на административната преписка може да става въпрос изобщо, след като същата се
движи из общинската администрация извън всякакви законови срокове. Нещо повече, дори
за момент чисто хипотетично да се допусне, че аз съм целял да мотивирам нечие служебно
поведение в посока по-бързото придвижване на преписката ми, както твърди прокурора, то
нима не е служебно задължение на всеки един общински служител поотделно, а и на тази
администрация в цялост да изпълнява задачите си в срок. Това го пише включително в
длъжностната характеристика на С. в т. 7 – 1. С оглед на това, възможно ли е изобщо
длъжностно лице да наруши свои служебни задължения, като получи пари подкуп, пак
според прокурора, за да си свърши работата в срок. Подобни алогизми, обективирани с
28
изключително настървение от прокурора в обвинителния акт включително и във втория, са
абсолютен нон сенс.
От обективна страна трябва да кажа следното: в обвинителния акт, нито в
предходния, нито в новия, не се съдържат задължителни негови елементи. Същият е
непълен, в него няма съдържание. Той не съдържа никаква конкретика. В него не се посочва,
първо, какво точно задължение е имала по служба юрисконсулт С.. 2. От къде точно
произтича нейното задължение, именно, служебните й задължения, съгласно посочено в
обвинителния акт, да върне, да извърши действия по служба в резултат на които да бъде
върната преписката, да не даде указания и становища, да съдейства, както е посочено в
новото обвинение. 3. Не е посочено какво точно нарушение на нейно служебно задължение
аз съм бил искал тя да извърши, да извърши или да не извърши произтичащо точно от къде
и какво нейно задължение по служба, с което да наруши какво точно свое задължение. 4. На
какво се основава твърдението на прокуратурата, че юрисконсулт С. е длъжностно лице,
което заема отговорно служебно положение. Нормата от НК, по която съм обвинен е
бланкетна. Липсата на каквато и да било конкретика в обвинителния акт е както казах
причина аз да разбирам в какво съм обвинен, но да не мога да разбера защо изобщо съм
обвинен. Обвинението е неясно, немотивирано, а в някои негови части е мотивирано с
противоречащи си, нелогични и дори взаимно изключващи се аргументи. Такива имаше и в
пледоарията на прокурора. И това е така, защото стремежът на обвинението беше да изготви
обвинителен акт непременно, дори деянието, за което той се отнася да е несъставомерно.
Тезата на прокурора се основава на взаимно изключващи се негови очевидно
небезпристрастни интерпретации на установени в досъдебното производство факти и
обстоятелства, като същите са представени и в новия обвинителен акт в изопачен до степен
на превратност вид. Други факти, някои от които ноторни и установени обстоятелства и
приложени доказателства са игнорирани от прокурора напълно. Поради това обвинението е
тенденциозно и е в пълно противоречие със събраните доказателства, установените факти и
еднопосочните и непротиворечивите показания на всички разпитани свидетели.
Обвинението почива единствено на целенасочено, избирателно подбирани факти и
обстоятелства, в голяма част от които представени в изопачен вид, тенденциозно
изключване на установени факти и обстоятелства, доказателства и свидетелски показания. В
него липсва каквато и да било безпристрастност и обективна преценка. Ще дам само един от
многото възможни, но достатъчен в това отношение пример. Приема се от една страна за
установено от прокурора, че юрисконсулт С., както и тя самата твърди в показанията си от
досъдебното производство сама ми е обещала да разгледа преписката ми в близките дни и да
я придвижи по-нататък, вместо да я връща в район Аспарухово. Това тя е направила, поела е
този ангажимент, първо сама и второ, по време на телефонния ни разговор, проведен между
нас на 18.10.2021 г. преди обяд. А от друга страна и едновременно с това, прокурорът ме
обвинява, че аз след това, след обяд на същия ден съм бил решил да й дам подкуп с цел да я
мотивирам да извърши, но едновременно с това, да не извършила действия по служба,
каквито задължения тя била имала. Т. е. аз съм бил дал подкуп на С. след обяд, за да я
мотивирам да вземе тя решението си от преди обяд. Освен, че почиват на взаимно
29
изключващи се твърдения, подобни обвинения противоречат включително и на всяка една
житейска логика, защото за какво ми е да подкупвам някого, да извърши или да не извърши
нещо, за което той сам преди това е поел ангажимента да извърши. С. е взела решението си,
поела е както и сама го твърди, този ангажимент в разговора ни от преди обяд. Не е като да
не го е поела, не е като да не е решила какво да прави, не е като да не ме е уведомила в
разговора ни какво решение е взела, та да се е зародила у мен мисълта да я мотивирам аз по
някакъв начин след обяд, за да вземе тя тепърва решение в някаква посока. Но и нещо
повече, от субективна страна такова обвинение противоречи и на безспорно установения
факт, а именно, че съм придружил дадените от мен пари с благодарствена бележка, с която
пояснявам мотивите за действията си пред С. с текст, „С благодарност за проявеното от Вас
разбиране и съдействието, което ми оказвате“, което аз съм направил именно защото не сме
имали никакви уговорки със С. в подобно на възприетата за достоверна от обвинението
посока и аз знаех, че тези пари, които реших да й дам като благодарност бяха напълно
неочаквани за нея. Извинете, но кой нормален човек може да даде някому подкуп,
придружен с бележка с благодарности - давам ти подкуп, благодаря ти. Текстът на тази
бележка е недвусмислен и също така недвусмислено говори за действителните ми
намерения. С направения от мен жест да изразя благодарност и нищо друго. Всъщност
прокурорът не взема никакво отношение относно наличието на този съществен документ.
Той изобщо не го взема под внимание, не го обсъжда, игнорира го напълно като
доказателство. По същия този начин прокурорът игнорира, че все едно не съществува като
доказателство и есемеса ми до г-жа С., както обясних и в обясненията си в досъдебното
производство и пред съда, за да се извиня за ситуацията, в която узнах, че съм я поставил и
да обясня, че мотивът ми за предаването на тази сума е бил единствено най-човешко чувство
на благодарност. И това е още едно потвърждение на моето убеждение, че отношението на
прокурора в моя случай е предубедено, тенденциозно и необективно. Защото не мога да
допусна, че необсъждането на текста на бележката, придружаваща подаръка ми може да е
резултат на отсъствието на професионализъм от негова страна. Прокурорът, чрез свои
собствени свободни интерпретации, в противоречие със събраните доказателства, с цел да
може да изгради обвинителната си теза също така презюмира наличието на нечии служебни
задължения, в случая на юрисконсулт С., каквито задължения обаче тя няма. И всичко това
за да бъде възможно на мен да ми се вмени някаква вина, а именно, че съм дал подкуп на С.,
за да извърши действия по служба, но едновременно с това и да не извърши такива. И по-
точно такива, че да не се върнела преписката ми на служителите в район Аспарухово, с
указания за нередовности в изготвения от тях текст. Такива задължения обаче С. няма не
само поради това, което посочих за случаите касаещи преписките по реда на чл. 124а, ал. 1
от ЗУТ от ЗУТ, по които нейния работодател кмета не е решаващ орган. Дори макар и
недопустимо общинската администрация да процедира преписката ми не по предвидения в
закона, а по друг ред, такива задължения С. от никъде не следва, че има, което е видно от
всички събрани в досъдебното производство и от съда доказателства. Това се установи от
разпита на прекия ръководител на С. архитект Б., директор на дирекция АГУП. Такова или
дори подобно задължение С. категорично няма и по едната от двете нейни длъжностни
30
характеристики от 2015 г. и 2020 г., съдържащи се в документите в досъдебното
производство. Считам, че каквито и да било кметски заповеди, вътрешни правила и
процедури да съществуват в Община Варна по отношение процедирането на преписки на
граждани, то първо те не могат да противоречат на закона или да го дописват и второ,
задълженията на служителите на общината могат да бъдат конкретизирани, но не и
определяни с тях, защото последното би било в противоречие с КТ. Задълженията на
служителите на общината, посочени в тези актове не могат да бъдат извън длъжностните им
характеристики, явяващи се неразделна част от трудовите им договори. Служебни
задължения това са задачите, които служителят има задача да изпълнява и отговаря за
тяхното изпълнение, а служебните задължения на служителите се определят от работодателя
им в длъжностните характеристики и тези задължения не могат да бъдат изменяни, камо ли
пък техния обем да бъде допълван с вътрешни правила, установени практики, процедури и
от този род. Съгласно КТ всяка промяна в задълженията на служителите става единствено
посредством едното от двете или чрез изменение на длъжностните им характеристики или
чрез подписване на допълнително споразумение към трудовите им договори. Съответно,
определящи служебните задължения на служителите могат да бъдат само длъжностните им
характеристики или допълнителните споразумения към трудовите им договори. Смея да
твърдя, че редът за това е следния: всяка утвърдена от работодателя промяна в длъжностна
характеристика се довежда до знанието на работника или служителя, той дава съгласието си
за промяната, като подписва актуализираната си длъжностна характеристика и отбелязва
датата, на която се е запознал с нея. В този смисъл каквито и да било други документи,
които съществуват в община Варна, регламентиращи задълженията на нейни служители,
извън кръга на тези, посочени в длъжностните им характеристики, то това биха били
задължения извън кръга на служебните им такива. Но дори след изричното разпореждане на
съда за представянето на такива документи, както се вижда такива не се представиха.
Представиха се такива напълно ирелевантни на конкретния случай. По искане на прокурора
от община Варна се представи трудов договор И. С., на стр. 75 и 79 от ДП. От трудовия
договор става ясно, С. не е служител на администрацията на район Аспарухово. Тя е
служител на администрацията на община Варна. От длъжностните й характеристики е
видно в т. 3 и 4, при това категорично, че С. няма служебни задължения, имащи каквито и
да било отношения към моята преписка. Видно от тях е, че нейните служебни задължения са
единствено свързани с процесуално представителство пред съдебни и административни
органи, както и консултативни. С. е пряко подчинена на началник отдел устройство на
територията и на директора на дирекция АГУП на община Варна. Нито в основната цел на
длъжността й, т. 3, нито в областите на нейната дейност, т. 4, нито в преките й задължения,
т. 5 обаче е определено С. да има каквито и да било служебни задължения, пряко или
косвено свързани с изготвяне или анализ или прецизиране на текстове на предложения на
кметове на общината до общински съвет по одобрени от експертен съвет по устройство на
територията планове за улична регулация. Не е ясно на кого точно кмета на общината е
възложил изготвянето на текстовете на предложенията, които той трябва да подпише, нито
кой точно отговаря за осъществяването на контрол върху този процес, но е ясно, че това не е
31
С. и е ясно, че това не е нейно задължение по служба. Друго, което е ясно от длъжностната
характеристика на С. като служител на администрацията на община Варна е областта на
нейната дейност, определена в т. 4, където е посочено, че тя е длъжна да оказва правна
помощ единствено на служителите на дирекция АГУП при осъществяването на тяхната
дейност, но не и другаде, не и на други администрации, в това число на дирекцията
Устройство на територията в район Аспарухово, която дирекция според обвиненията на
прокурора С. е имала задължение да върне преписката ми, която дирекция е обаче част от
друга, съвсем отделна администрация, тази в район Аспарухово, която е самостоятелна, има
си свой главен юрисконсулт, свой главен архитект и свой кмет на района и е подчинена
единствено на него, който я назначава, но и която районна администрация не е подчинена
по никой начин на служители от други дирекции на общината. Още по-малко тази отделна
администрация е подчинена на юрисконсулта от общината С.. Структурите на общинските и
районните администрации са предмет на изрично законодателство. Дори контактите, които
съобразно длъжностната си характеристика С. има право да осъществява са изрично
посочени в т. 9, а именно, само в рамките на дирекция АГУП на община Варна и със
служители на други дирекции, съставляващи звена на община Варна. С други
администрации С. има също право да контактува, но както е посочено изрично там когато
това е свързано с изпълнение на трудовите й задължения. Последните, както споменах са
изрично посочени в длъжностната й характеристика и в тях по никой начин не присъстват
каквито и да било нейни служебни задължения, които да имат каквито и да било отношения
към изготвянето на текстовете на кмета до общински съвет като това по моята преписка. В
потвърждение на последното самата С. също потвърди пред съда, че „служебно задължение
аз категорично нямам да изготвя технически това предложение. Със заповед на кмета е
указано на районните администрации, че те следва да администрират тези преписки за
изготвяне на ПУП, за изготвяне на предложение и доклади“. Това е на стр. 5 от протокол от
17.03. С. потвърди същото и днес в обясненията си пред съда. Документите по
предварителното производство, нито в тези предоставени от община Варна не се съдържат
никакви доказателства, от които да е видно на кой общински или районен служител е било
служебно задължение или е било възложено изготвянето на текста на предложение по
преписката ми процедирано по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, но е ясно, че С. няма никакви
задължения по този процес. Установява се от доказателства по делото и от разпита на
свидетелката, както и от представените от община Варна поискани от съда, че С. е била
права, когато ми е казала в разговора, че изготвянето или коригираното на такива текстове
не е нейно служебно задължение, което беше потвърдено днес и от прекия й ръководител
архитект Б.. Прокурорът също не се обосновава по никакъв начин относно това от къде
произтичат твърдените от него задължения по служба на И. С., която тя била имала, както е
посочено в обвинението. Той просто презюмира съществуването на такива нейни
задължения. Има и нещо друго, което е от съществена важност. Ако кмета на общината е
решил да възложи на служители от друга администрация дирекция Устройство на
територията в район Аспарухово изготвянето на текста на неговото предложение до
общински съвет може би защото там има някакъв служител с такива служебни задължения,
32
съобразно длъжностната му характеристика, то също така от характеристика на С. е ясно, че
в никой случай не й е служебно задължение или работа да упражнява контрол или надзор
над работата на този служител, да преглежда, прецизира, съгласува, оценява, контролира,
коригира или каквото и да е подобно в тази връзка работата му, камо ли тя да взема решения
да връща текста, с указания за отстраняването на нередовности или за прецизиране на
текстове. Служебните задължения на С. са изцяло консултативни, обслужващи и
подпомагащи работата единствено на служителите на дирекция АГУП в община Варна, но
не и на други дирекции и други администрации и особено важно, в кръга на нейните преки
служебни задължения не влиза вземането на решения. И. С. може да дава становища и
консултации, да прави предложения, а впоследствие решенията за каквото и да било се
вземат не от нея, а от нейните ръководители. Защото С. е длъжна да отчете работата си пред
лицата, посочени в т. 6 от длъжностната й характеристика и те са тези, които вземат
решенията относно каквито и да било последващи действия. Нещо повече. Дори да приемем,
въпреки, че е недопустимо, че представените от община Варна индивидуални
административни актове на община Варна вменяват на С. функции, които се прилагат по
аналогия и по отношение на моята преписка, която следва да се процедира по съвсем друг
законов ред, тази по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, то те отново не кореспондират с изводите, които
са визирани в обвинителния акт и това е така защото, първо, И. С. не е началник или
ръководител. Тя няма подчинени служители нито в община Варна, нито в други
администрации, за да им връща документи с указания. На И. С. не са предоставени такива
правомощия, в което понятие се включват евентуално нейни служебни задължения. Видно
от диаграмата на йерархическите връзки длъжностната й характеристика относно мястото
на длъжността й в структурата на организацията, т. е. нейната подчиненост, С. не може да се
разпорежда дори на служители в отдела, в който работи, камо ли на служители в други
администрации. Дори становището на С. да е, че предложението по преписката, цитирам
самата нея „неиздържано от фактическа и правна точка“, то С. може само да докладва това
на началниците си. С. би могла евентуално да състави указания към колегите си в районната
администрация, които да представи на вниманието на началниците си, както и да предложи
същите да бъдат изпратени от началниците й до колегите й в съответния район, заедно с
преписката за доработване на предложението, но нито решението за това е нейно, нито тя
самата има права, още по-малко служебно задължение да изпрати или върне преписката в
друга администрация. Правомощия за това имат единствено нейните началници. Нещо
повече, дори и преките й ръководители обаче нямат правомощията да разпореждат на
служители на друга администрация да поправят, изготвят и т. н. актове, които се подписват
от кмета на общината. Правомощия за това в конкретния случай има единствено кмета на
район Аспарухово. В потвърждение на последното като доказателства на стр. 92 - 112 и 125
от досъдебното производство се съдържа кореспонденция във връзка с моята преписка,
която се води между директора на дирекция архитектура, архитект Б. и кмета на район
Аспарухово г-н И. М.. Второ. С каквото и самочувствие и самовъзприятие да живее г-жа С.,
колкото и да живее с усещането, че от нея зависи нещо повече от даването на становища и
евентуално изготвянето на указания, ако това й бъде възложено, колкото и да твърди в
33
началото на разпита си от съда от 17.03.2023 г., че цитирам: „връщането на преписката на
районната администрация е в моите правомощия с указания, които следва да се оформят в
писмо от служителя на дирекция АГУП“, на стр. 2 от протокол от 17.03.2023 г. или следващ
цитат: „в този случай за конкретната преписка аз мога да я върна с указания на районната
администрация, която следва да изготви предложението в законосъобразен вид“ на стр. 5 от
протокол от 17.03.2023 г., това всъщност изобщо не е вярно. Не е вярно, защото
документите, които регламентират нейните правомощия говорят категорично друго. И. С.
няма такива задължения по длъжностна характеристика, нито може да си присвои
правомощията на своите началници, които единствено могат да вземат подобни решения,
което се потвърди от архитект Б. в нейния разпит. Изобщо странни неща се случват в
община Варна. Общинската администрация и кмета на общината си присвояват на
правомощията на общински съвет, както подробно посочих в началото на защитата си, а И.
С. си присвоява правомощията на своите ръководители или поне живее с такова усещане и
самочувствие и се самоопределя по този начин пред трети лица, но не само пред мен като
гражданин в разговора ни, но и пред прокурора в досъдебното производство, но дори и пред
съда. Но каквото и да й се струва на И. С. по отношение на собствените й правомощия няма
абсолютно никакво значение, тъй като усещанията на С. по отношение на служебните й
задължения са ирелевантни за случая. Трето. Макар и абсурдно, прокурорът изгражда
обвинителните си тези не върху събрани писмени доказателства, регламентиращи
служебните задължения на С., а единствено въз основа на нейните безпочвени твърдения в
тази връзка, дадени при разпита й като свидетел в досъдебното производство. Собствени
твърдения на общински служител за негови правомощия, които твърдения бих определил
като нелепи, тъй като противоречат напълно не само на събраните към момента
доказателства, но противоречат и на дадените от самата С. отговори на мои въпроси в
съдебно заседание на 17.03.2023 г. Защото всъщност при разпита й относно задълженията й
относно връщането на преписката в районната администрация С. влезе в противоречие със
самата себе си и на практика се самоопроверга, отговаряйки на няколко мои конкретни
въпроса. Със своите отговори С. на практика потвърди изцяло всичко посочено по-горе от
мен относно своите служебни задължения и правомощия, конкретно при връщане на
преписки в районната администрация. В заключителната част на показанията си, дадени
пред съда в съдебно заседание, проведено на 17.03.2023 г. тя казва, цитирам „аз давам
писмени указания, те го оформят под формата на писмо, което да се върне в район
Аспарухово. Тази кореспонденция не тече директно между мен и служителите на район
Аспарухово, а минава през директора на АГУП“. Това е на стр. 2 от протокола от 17.03.2023
г. Следва друг неин цитат: „директора на АГУП може да откаже да подпише тези указания.
Той се запознава преди да подпише. Аз нямам правомощия да разпореждам на служителите
в районната администрация.“ И друг цитат „аз давам указания, които не винаги се спазват“.
Последното нейно твърдение също така потвърждава, че нейните указания не са
задължителни за никого. Това потвърди в днешния си разпит и нейния ръководител
архитект Б.. Указанията на С. са просто едни становища, едни мнения, някакви препоръки и
точно тази работа всъщност е изцяло в съответствие по длъжностната й характеристика,
34
като посочих по-горе, а именно, задълженията на С. са единствено консултативни.
Ръководителите й, които вземат решения, както и служителите в други администрации
могат да се съобразят с тях, а могат и да не се съобразят с нейното мнение. Тук следва да
обърна специално внимание на едно твърдение на главен юрисконсулт С., което
потвърждава моето твърдение, а именно, че не само гражданите не знаят и не могат от
никъде да разберат какви са конкретните задължения на общинските служители, но и самите
общински служители също не знаят какви са им служебните задължения и от къде те
произтичат. И в случая, моля да отбележите, че става въпрос за главен юрисконсулт, а
представете си как стои този въпрос за други общински служители, цитирам: „този ред на
процедиране във връзка с тези преписки е регламентирано в заповеди на кмета. В тях дали е
регламентирано, че аз изготвям тези указания не мога да си спомня. Това са заповеди от
преди 6 - 7 години“. Това е стр. 6 от протокола от съдебно заседание от 17.03.2023 г. и това
се казва от С., в чиито преки служебни задължения, съгласно т. 5 и т. 6 от длъжностната й
характеристика е дори да, цитирам: „контролира спазването на всички вътрешни заповеди,
разпореждания, указания, правилници, инструкции и други в административното звено, в
което е назначена. Предвид всичко казано по-горе, както и предвид представената от
община Варна справка за движението на преписката ми предадена на С. конкретно за
цитирам „за проверка на документи за собственост“ всъщност буди недоумение защо С.
изобщо е разглеждала предложение на кмета по преписката след като това не само, че не е
нейно служебно задължение, но и такава работа не й е била допълнително възлагана. Няма
никакви доказателства за това. Нито е нейно задължение по служба да изготвя тя текста на
предложението, нито е нейно задължение по служба тя да контролира работата на
служителите в район Аспарухово, изготвили този текст, още по-малко е нейно задължение
или правомощие да възлага работа тя на тези служители, като им връща преписки с указания
какви действия да предприемат. С тези обстоятелства кореспондира и моето изначално
неразбиране по каква причина преписката ми стои в кабинета на С. толкова дълго време.
Като се има предвид ясно определения кръг в длъжностната й характеристика от служебни
задължения на юрисконсулт С. и като от тях е недвусмислено ясно, че тя няма каквито и да
било задължения, отнасящи се по един или друг начин към изготвянето или прецизирането
на текстовете на предложението на моята преписка, както и е ясно, че не е в кръга на нейни
задължения да взема каквито и да било решения в тази връзка, буди недоумение
обвинението на прокурора, че аз съм целял тя да не извърши свои несъществуващи
всъщност служебни задължения. Бих искал да подчертая, че изправянето на текста по
преписката ми не е служебно задължение на С., както и самата тя твърдеше в разговора ни,
но както впоследствие също така потвърди пред съда, а това се потвърди и от разпита на
нейния ръководител арх. Б., но С. сама е изразила готовност да поправи лично този текст,
защото има съответна компетентност като юрист, а това няма връзка със службата й, то
тогава става въпрос за извънслужебна услуга, която тя ми предоставя. Тя потвърди и пред
съда, че цитирам: „сама да поправя несвършеното от районната администрация по принцип
е възможно“. Това е на стр. 6 от протокол от 17.03.2023 г., като че това е възможно и често
се прави беше потвърдено и от свидетелката Б.. Когато обаче изразената от мен
35
благодарност е към длъжностно лице за действие или бездействие, които не са в кръга на
служебните му задължения, не е възможно да е налице подкуп. Не мога да пропусна да
отбележа, че прокурорът е игнорирал безспорно установен факт, че самата С. в нашия
разговор ме уведоми, че да изправи текста на предложението не е нейно служебно
задължение, нещо, което аз както казах със сигурност нямаше от къде да знам и че в такъв
случай, още по-малко може да се допусне, че от дадената й от мен благодарност
представлява подкуп за действие по служба. Напротив, именно това, че тя ми засвидетелства
отношение, което не ми дължи като заявител по преписката ме впечатли и ме мотивира да й
благодаря по своеобразен начин. Ако С. ме беше уведомила, че е в нейните задължения да се
финализира първата фаза на преписката ми, например по силата на заповед за делегиране на
правомощия от кмета, то тогава отношението ми тогава, повярвайте ми щеше да е друго.
Бих искал да кажа, че разговора си с нея проведох точно защото исках да подам жалба за
бавност срещу виновен служител с конкретни задължения по моето заявление. Горните
съществени факти, някои от които ноторни, а други установени еднозначно още в
досъдебното производство не са дали обаче основание на прокурора да прекрати същото, а
напротив, те се игнорират от него напълно и дори колкото и това да е абсурдно съставляват
основата, на които се градят обвиненията от обективна страна. Стремежът на прокурора да
ме обвини в извършването на престъпление на всяка цена бе толкова голям, че той самият
започна да се обърква в чуденето си в какво изобщо все пак, с оглед фактическата
обстановка би било възможно да ме обвини и как точно да формулира обвинението си. Аз
бях поставен дори в абсурдна ситуация, в каквато се намирам и по новото обвинение. След
като се запозна със събраните в досъдебното производство факти и обстоятелства, както и с
показанията на свидетелите в това число и с длъжностната характеристика на С., приложена
към преписка на 15.04.2022 г. прокурорът формулира първата си обвинителна теза. С
постановление от 27.04.2022 г., стр. 17 от ДП, той ме привлече като обвиняем за това, че аз
съм бил дал подкуп на С., за да извърши тя действие по служба. В последствие обаче,
прокурорът с постановление от 11.10.2022 г. стр. 148 от досъдебното производство реши, че
трябва да ми предяви друго обвинение, но този път за точно обратното, че аз съм бил дал
подкуп на С., за да не извърши тя действия по служба. Сега получавам в хода на процеса
ново обвинение, където вече съм обвинен, че съм дал подкуп едновременно за да бъдат от
страна на С. и извършвани и неизвършвани действия по служба, т. е. едни и същи
доказателства, свидетелски показания и установени факти и никакви нови такива, защото
показанията на свидетелите С. и Б. пред съда не доказаха нищо различно по отношение на
задълженията на С., нищо различно от това, което е в нейната длъжностна характеристика,
че С. има единствено консултативни функции. Та едни и същи доказателства, без по
същество никакви нови такива мотивират прокурора да формулира едновременно две в
досъдебното производство, а вече и три взаимно изключващи се обвинителни тези. В единия
случай, че аз съм бил дал подкуп на С., с цел да я мотивирам да извърши действия по
служба, но едновременно с това същите доказателства обуславят тезата на прокурора, че аз
съм целял да мотивирам С. и да не извърши действия по служба, а сега съм обвинен, че съм
предоставил подкуп и за двете действия, и за извършването и за неизвършването на
36
действия по служба. Предвид тези факти, оставям съдът да прецени дали е възможно
нормален човек да проумее в извършването на какво и защо е обвинен в настоящия случай.
Какво следва като извод, уважаема г-жо окръжен съдия. Аз съм извършил едни много
странни престъпления по НК защото според обвинението, с оглед промените на
изпълнителното деяние в досъдебното производство и сега за един и същи текст като
съдържание по повдигнатото ми обвинение първоначално аз съм подтикнал г-жа С.,
подкупвайки я да осъществи нещо чрез действие. Малко по-късно, в досъдебното
производство това действие става бездействие. В хода на съдебното производство са налице
вече и действия и бездействия от моя страна и сега аз се чудя какво престъпление съм
извършил, с действие, с бездействие или и с трите. Сами разбирате, че това е абсурдно от
съставомерна гледна точка и ако аз ако с един и същи текст на повдигнатото обвинение мога
да извърша и двата, а вече и трите изпълнителни състава на деянието, то тогава ние ще се
разпишем като прецедент в наказателната юриспруденция на България. Аз съм убеден
обаче, че съдът не би допуснал такъв прецедент. Тук следва да отбележа също, че
цитираното от мен постановление за привличането ми като обвиняем от 27.04.2022 г.
странно защо се намира на стр. 17 от досъдебното производство, а не там, където по
хронология то би следвало да бъде налично, предвид датата на неговото издаване и
привличането ми като обвиняем, а именно, хронологично то следва да се намира след стр.
80, т. е. не преди както е подредено, а след всички събрани доказателства, свидетелски
показания, мои показания, експертизи, трудов договор, длъжностни характеристики на С.,
които още преди издаването на това постановление са били събрани и приложени по
преписката и прокурорът се е бил запознал с тях.
По отношение на субективната страна на повдигнатото ми обвинение бих искал да
подчертая следното. Моята благодарност, изразена от мен на 18.10.2021 г. след обяд не е и
не би могла да бъде нищо друго, освен израз на уважение и признателност към С. и поради
друга основателна причина, а имено, момента, в който съм направил това. Изразил съм
своята благодарност след обяд. Поради това няма как да съм дал дар на длъжностното лице
С., доколкото същата изобщо е длъжностно лице в смисъла, който влага обвинението за да я
склонявам да действа или бездейства тя по служба, да й въздействам или да я мотивирам да
преустанови тя безкористното изпълнение на службата си. Няма как целта ми да е била
такава, защото е безспорно установен факт, че С. е взела своето решение да не връща
преписката преди обяд. При това тя е взела това свое решение сама. Разглеждането и
приемането на тази моя благодарност за подкуп, с която съм целял някой да не изпълни
служебните си задължения означава, че обвинението приема включително, че
благодарността ми изразена след обяд е имала противоправно, мотивационно въздействие
върху длъжностното лице С. преди обяд и с нейното изразяване след обяд аз съм целял да
склоня С. да преустанови безкористното изпълнение на службата си, като не извърши
действия по служба преди обяд. Да се твърди, че с мои действия, предприети пост фактум
след обед аз съм мотивирал нечие преди обедно служебно поведение или решение е нон
сенс. Подкупът е користно престъпление. Това деяние, за което съм обвинен може да бъде
извършено при пряк умисъл. Абсурдно е да се твърди от страна на прокуратурата, че моето
37
субективно намерение е било да подкупя С., като съм целял това и съм го искал. Това е така,
не само заради всичко това, което описах от обективна страна, но и поради обстоятелството,
че не съм дал сумата от 150 лв. на юрисконсулт С. с никаква определена цел, за каквато съм
обвиняем. Не съм повлиял по никакъв начин, нито съм имал за цел да повлияя на С. за
каквото и да било. Не е имало за какво да мотивирам някого за нещо, за каквото и да било,
защото С., както и тя самата твърди преди обяд същия ден, без никакви условия или други
договорки между нас, сама е взела решение, сама е поела ангажимент да отстрани
нередовностите в текста на предложението по преписката ми. Аз съм дал тези пари без да
искам, както и без да очаквам нищо насреща. Както казах, нямало е и какво да искам. Дал
съм ги единствено като благодарност, мотивиран от чувство на уважение и признателност и
воден от своята емоция в резултата на нейното положително отношение към мен. В тази
връзка, в потвърждение на казаното от мен, моля да се запознаете и с финалната част на
свидетелските показания на свидетелката Д. Б., директор на дирекция АГУП, на стр. 25 от
досъдебното производство, която споделя какво й е казала С. във връзка с ангажимента,
който сама е поела в разговора ни. Така също, моля да се запознаете и с финалната част от
свидетелските показания на свидетеля К. Б., стр. 26 от ДП, в които той посочва мотивите за
действията ми, които аз съм споделил с него по-малко от час, след като съм му предал
кутийката със 150 лв. Благодарността ми към С., която изразих към нея след обяд е
единствено и само израз на признателност във връзка с нейното безкористно отношение към
моя проблем, защото тя в разговора ни по телефона на 18.10.2021 г. преди обяд прояви или
поне демонстрира пред мен голямо разбиране по повод огромното и неоснователно забавяне
на преписката ми от страна на общинската администрация и сама, без каквито и да е
условия, потвърждаващо се и от собствените й показания, както и от показанията от
досъдебното производство на адвокат Е. Ж., свидетел на разговора ни със С. се ангажира
лично и извън служебно наместо колегите си в район Аспарухово да изправи
неизрядностите в изготвения от тях текст за да не се бави повече преписката ми и обеща, че
в близките няколко дни ще я придвижи по-нататък. Ситуацията, която се тълкува превратно
от прокурора всъщност е ситуация на извън служебни отношения между човек, който иска
да помогне, а не е длъжен и друг, който се отблагодарява за това отношение, нищо повече.
Относно конкретния текст от НК, по който ми е повдигнато обвинение по чл. 304а. Не
считам, че по делото са налице категорични доказателства, че юрисконсулт С. е лице,
заемащо отговорно служебно положение в контекста на случая. По същество, всяка
длъжност се индивидуализира далеч не само със своето наименование, а с вида и естеството
на включените в нея трудови задължения и най-вече предимно отговорности. Отговорно
положение заемат лица, които имат по-широк кръг от права и задължения. Заеманите от тях
служби са на по-високо място в служебната йерархия и служебната им дейност има важно
значение, тъй като на тези служители са възложени отговорни организационни или
контролни функции. Този въпрос следва да се решава в зависимост от конкретните
обстоятелства, като се има предвид характера, съдържанието и обема на изпълняваната
длъжност, важността на осъществяваната от служителя дейност, функциите и правомощията
с които той е овластен, а също така и характера на учреждението, в което той работи.
38
Съдържащата се в наименованието на длъжността на юрисконсулт С. дума главен, нито
сама по себе си предполага, нито още по-малко може да е основание да се презюмира
каквото и да е от изброените по-горе. Не считам, че такъв извод може да бъде извлечен в
случая и от длъжностната характеристика на С., особено предвид мястото на длъжността й в
структурата на организацията, т. е. нейната подчиненост. Видно от диаграмата в т. 2 от
характеристиката й, която е актуална към 18.10.2021 г., С. не може да се разпорежда дори на
служителите в отдела в който работи. С. не заема ръководна длъжност, не взема решения,
няма подчинени. Тя може само да докладва мнението и становището си на преките си
ръководители и то, ако това бъде поискано от последните, нищо повече. Решенията се
вземат от ръководителите. Всъщност С. е главен юрисконсулт не на община Варна, не дори
на дирекция в общината, а на един отдел в състава на една от 23-те дирекции в общината. Тя
дори не е служител в Правно нормативно обслужване на общината. С. е само един
консултант, оказващ правна помощ при осъществяваната от тях дейност на служителите в
дирекция АГУП, в състава на който се намира отдела, в който тя е назначена. Доколко нечие
служебно положение в една администрация е отговорно съществено и всъщност
определящо значение имат мястото на съответната длъжност в йерархията и съответно,
делегираните с това правомощия на служителя, а не наименованието на длъжността.
Длъжностната характеристика на С., и предоставените въз основа на нея правомощия
изключват нейните отговорности и служебното й положение да могат да бъдат разглеждани
като доближаващи се, а камо ли да бъдат приравнени към тези, които имат съдии, съдебни
заседатели, прокурора или следователи, на полицейски органи или на разследващи полицаи,
изрично визирани в тази норма.
Относно употребения в разпитите ми в досъдебното производство израз „подарък“,
както и ако съм допуснал да използвам същия израз пред съда, моля да имате пред вид, че
съм ползвал същия единствено в неговия житейски, но не и юридически смисъл.
Единственият смисъл, който съм влагал в случая е от житейска гледна точка благодарност,
за това, че някой е поел да извърши нещо, което не е негово задължение.
В заключение, по отношение на твърдението на главен юрисконсулт С., направено
пред съда в съдебно заседание проведено на 17.03.2023 г., а именно, че в представената в
досъдебното производство по искане на прокурора от община Варна моя преписка се
съдържало предложение на кмета, което било различно като текст и съдържание по
предложението, което С. е коментирала с мен в телефонния ни разговор на 18.10., т. е. че
предложението в неизряден вид, представено от район Аспарухово, предмет на нашия
разговор и което С. било следвало да върне с указания на районната администрация било
липсвало, а наместо него се съдържало сега друго, което било изготвено изрядно щом било
вече и съгласувано, видно от съгласувателните подписите върху него бих искал да кажа
следното. Първо, цитирам казаното пред съда от самата С., след като съдът й предостави
възможност да се запознае със съдържанието на намиращото се в доказателствата по делото
предложение на кмета на община Варна до общинския съвет, съдържащо се в копието на
преписката ми, предоставено от община Варна в досъдебното производство. С. каза
39
следното, цитирам: „тук има надпис съгласувано от 2022 г. Преди това има поне още едно
предложение, което всъщност не беше оформено така, както трябва да бъде за да бъде
внесено в общински съвет. Това вече е със съгласувателни подписи, което означава, че няма
забележки към него. Не е това. Не знам дали имате друго по делото.“ Това стр. 3 от
протокола от 17.03.2023 г. След което съдът установи, че друго предложение, с друг текст,
такова, за каквото говори С., с неизрядно съдържание, съдържащо се в предоставената от
община Варна по досъдебното производство моя преписка, респективно по делото няма. По-
нататък в показанията си по отношение на липсващото по делото предложение С. даде
допълнителни подробности, като каза, цитирам: „това предложение, което беше
първоначално изготвено беше примерно 3 реда. Нямаше описателна част неизрядна“. Стр. 5
протокола от 17.03.2023 г. Във връзка с тази твърдения на С. налага се да отбележа
следното. На стр. 82 от досъдебното производство се съдържа писмо № 45500-13-961 от
20.06.2022 г., с което във връзка с прокурорско постановление от 08.06.2022 г., стр. 81 от ДП
във връзка с разследването по ДП от община Варна бива изискано предоставянето на
заверени копия на както е посочено в искането на всички материали по моята преписка с
рег. № АУ118618ВН от 08.12.2020 г. Писмото е получено от община Варна с №
РД2201337АС от 21.06.2022 г. С писмо рег. № РД22013370АС-004 от 24.06.2022 г. на стр. 83
от ДП, общинската администрация изпълнява надлежно задълженията си и представя
заверените копия на както е посочено цялата административна преписка под рег. №
АУ118618ВН от 08.12.2020 г. Видно от съдържащото се в нея, стр. 92 от ДП с писмо рег. №
118618ВН–006 от 09.08.2021 г. на район Аспарухово, получено в община Варна на
10.08.2021 г. с рег. № АУ118618-007 кмета на район Аспарухово изпраща до дирекция
АГУП за подпис предложение на кмета на общината до общинския съвет, ведно с
преписката за изработване на ПУП - ПУР за изменение на улична регулация. В приложение
на писмото е целият опис на цялата документация по преписката, изпращана от районната
администрация, стр. 93 от ДП. Видно от този опис, а не само от текста на писмото
потвърждава се, че в преписката се съдържа и изготвеното от районната администрация
предложение на кмета на общината до общински съвет. Горепосочените дати, от които е
видно движението на преписката между районната и общинските администрации са същите,
които и аз твърдя и съм посочил в обясненията си в досъдебното производство и пред съда,
тъй като съм следил редовно неговото движение. Следва да се отбележи, че от преписката е
видно всяко едно движение на преписката между общинската и районната администрация.
Движенията са надлежно отразявани в придружителни писма и съдържат и съответната
предходна входяща и изходяща номерация, а именно, основния номер на преписката, с
добавка долна черта и следващ пореден номер. След 10.08.2021 г. обаче никакви, каквито и
да било други кореспонденции между общинската и районната администрации относно
движението на тази преписка няма. Ако такива имаше, те без съмнение и категорично
следваше да се съдържат в копието на преписката, представена от 26.04.2022 г. от община
Варна и по ДП. Следва да се обърне особено внимание на факта, че видно от самото
предложение, съдържащо се в преписката на стр. 87 от ДП най-късната дата, на която
предложението на е поставен съгласувателен подпис на секретар М. е 14.06.2022 г., т. е.
40
само 7 дни, преди копие от цялата преписка да бъде поискана от прокуратурата, т. е.
действително в преписката, намираща се на разположение на съда се съдържа цялото
действително движение по нея, минимум до 14.06.2022 г. и не се установява каквото и да
било друго нейно движение в периода от 09.08.2021 г., на която дата преписката, ведно с
предложението изготвено от районната администрация е изпратено от район Аспарухово до
Община Варна до 14.06.2022 г., на която дата е поставен последен подпис по нея. Горното се
потвърждава и от друго, от поредността на номерацията на документите по преписката, а
именно, номерът, с който преписката със съдържащото се по нея, изготвената от районната
администрация по предложение от кмета е изпратено в община Варна с номер, завършващ
на -006. Преписката е получена в община Варна с пореден номер, завършващ на -007. Моята
първа жалба за бавност, стр. 91 от ДП от 29.03.2022 г. е с пореден номер завършващ на 008.
Втората ми жалба за бавност от 14.09.2022 г., представена на съда в съдебно заседание на
17.03.2023 г. е с пореден № -009, а третата ми жалба за бавност от 13.01.2023 г., представена
на съда в същото съдебно заседание е с пореден номер, завършващ -010, т. е. установява се
по категоричен и безсъмнен начин, че никакво движение по моята преписка няма от
09.08.2021 г. не само до представянето на същата от страна на общината в ДП на 24.06.2022
г., но и минимум до 31.01.2023 г. Възникват напълно резонните два въпроса. Първо, къде е
предложението, изготвено от районната администрация в Аспарухово, за което С. твърди в
ДП и пред съда, а твърдеше и в телефонния ни разговор, че било неизрядно, цитирам, че
било „неиздържано от фактическа и правна точка и следвало да им го върне“ и второ, след
като преписката не се е движила никъде извън община Варна след 09.08.2021 г., а според С.
предложението на кмета е следвало да се върне в районната администрация, както и според
свидетелката Б., за да се поправи в съответствие с дадените от С. указания, то тогава как се е
материализирало в преписката ми предложението на кмета до общински съвет, за което
предложение свидетелката С. твърди пред съда, че това вече е със съгласувателни подписи,
което означава, че няма забележки към него. Това е на стр. 3 от протокол от 17.03.2023 г.
Тъй като посочените по-горе въпроси са по-скоро реторични, те дават недвусмислен отговор
на въпроса съществувало ли е изобщо някога предложение на кмета на общината до
общински съвет, което да е било изготвено от районната администрация Аспарухово във вид
и по начин, които да са налагали поправката или доработката му от когото и да било в
съответствие с нечии указания. Всъщност, каквито и да било указания от И. С. до когото и
да било по преписката ми също не се съдържат. Независимо от няколко месечния престой на
преписката ми в нейния кабинет такива не са били изготвени, очевидно защото не са били и
необходими. Оставям изцяло на съда да прецени относимостта на горните факти към
предмета на настоящия процес, но не мога да не споделя, че предвид горното, след
разпитите на И. С. и казаното от нея към настоящия момент аз лично имам основателни
съмнения, че всъщност съм бил сериозно подведен от обясненията на С. в разговора ни на
18.10.2021 г. преди обяд, относно действителните причини за забавянето на движението на
преписката ми и дълбоко се съмнявам, че е имало защо изобщо да изпитвам, съответно да
изразявам каквато и да било благодарност към нея. Какво се изяснява всъщност предвид
наличните доказателства по делото и дадените от юрисконсулт С. пред съда показания.
41
Стана ясно, че не съществува предложение от кмета на община Варна до общински съвет,
изготвено ненадлежно от районната администрация Аспарухово, с текст, който да е
трябвало да бъде преработван в съответствие с някакви указания, дадени от С.. Безспорно е,
че съдържащото се в преписката ми предложение е изготвеното такова от районната
администрация, което е изпратено писмо до община Варна под горепосочения № 118618ВН-
006 още на 09.08.2021 г. и за което предложение, след като й бе представено от съда
свидетелката С. изрази мнение, че е такова, за което „няма забележки към него“. Очевидно е,
че С. с цел да обоснове и да оправдае няколко месечния престой на преписката ми при нея
ме е заблудила в телефонния ни разговор на 18.10.2021 г. с твърдението, че причината за
забавата е необходимостта да се изправи текста на предложението по нейно указание, което
щяло да наложи връщане на преписката ми в район Аспарухово. И сега, след като се
установява, че не само какви са и какви не са служебните задължения на юрисконсулт С., за
които говорих по-горе и че тя няма абсолютно никакви такива по моята преписка относно
текста на предложението от кмета до общинския съвет, но едновременно с това се
установява, че нито съществува в материалния свят основния документ, предложението,
което е било трябвало уж да бъде върнато от И. С. в районната администрация за доработка
по нейни указания, нито пък съществуващо реално по преписката ми предложение е такова
със забележки по него, което да трябва да бъде преработвано, респективно, да трябва да бъде
връщано с указания в районната администрация, но аз пък аз съм обвинен, че съм дал
подкуп на С. за да не изпълни тя несъществуващо свое задължение и едновременно с това за
да не върне за доработка документ, който е бил във вид, който реално не е съществувал още
към него момент, а е съществувал към този минал момент друг документ, който е бил във
вид, както се установява от самата С. без забележки и нищо не е налагало, а и не следва той
да бъде връщан, но пък аз съм бил дал подкуп това да не се случи. Моите скромни
юридически познания, поне в сравнение с тези, които притежава съда, не ми позволяват да
обхвана в нейния пълен обем, цялата неизмерима същност абсурдност на ситуацията, в
която съм поставен, и в частност най-вече на обвинението, но ми се струва, че те излизат
извън рамките на правото изобщо.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Няма да обсъждам всички твърдения, ще се спра само
на основните акценти. Един от тях беше относно решаващия орган общинския съвет това, че
е без значение дали е решаващ е единствено това, че се касае за действия по служба или
неизвършване на такива действия. Другото, което основно ми направи впечатление, това че
безброй пъти беше повторено, че С. е нямала задължения да извърши или да не извърши
нещата, посочени в обвинението. Аз не случайно им зададох въпрос на свидетелките С. и Б.
какви са им не само задълженията, но и пълномощията. Те съвсем достатъчно пълно
обясниха какво е можело да направи С., което напълно се покрива с длъжностната й
характеристика и по-точно с точките, които аз цитирах в пледоарията си, противно на
твърденията на подсъдимия, че не съм се обосновал. Той в тези свои твърдения
непрекъснато повтаряше задължения, задължения, което е общо взето е в рамките на
ситуацията, че при безкрайно повтаряне на една лъжа, която като се повтори безброй пъти
би могла да стане истина, което няма как да се случи и следващото, върху което също беше
42
многократно беше акцентирано, по отношение на показанията на С., което беше
изключително извън контекста, беше взета само първоначалната част на показанията, в
които тя е използвала израза да не връща на преписката. Жената съвсем коректно обясни
допълнително какво е имала предвид, а именно, че е следвало да даде становище да се върне
преписката. Това, че е се е изразила разговорно е напълно обяснимо, защото както стана
ясно от разпитите на двете свидетелки, че в по-голямата част от случаите, когато тя даде
становище за връщане, преписката е била връщана от директорката. Това е имала предвид и
после съвсем коректно уточни, че е нямала такива правомощия и другото, което беше
относно абсурдността на обвинението, подсъдимия изложи една теория, която аз не мисля,
че по някакъв начин би заблудило съдебния състав. Според него обвинението било
абсурдно, защото е дал парите, след като вече С. му била обещала и както каза как е можел
да даде пари за нещо, което вече се е случило. Аз също в пледоарията си съм сигурен, че съм
бил прав, но ще маркирам за всеки случай, просто и ясно. Той е дал парите, които
представляват подкупа, след като му е било обещано от г-жа С., което пък потвърждава
наличието на съгласие от двете страни, както изисква съдебната практика, но преди още да
бъдат извършени или неизвършени действията по служба. Така, че тук абсолютно никакви
противоречия няма, логиката е проста и ясна, тя е обещала, но още не ги е извършила и той
дава парите за да бъдат извършени или за да не бъдат извършени. И последното, което е
според мен основния стълб на защитната теза и което е като лайт мотив от самото начало в
позицията на подсъдимия, че видите ли, субективния състав липсвал, тъй като се касаело
само за една чисто човешка благодарност. Категорично не мога да приема такава защитна
теза, защото човешката благодарност поне аз както я разбирам е едно чисто човешко
благодаря. Всичко друго, особено даването на пари не само, че не е правилно и не е
морално, а е грозно, обидно и пошло и самата свидетелка С. заяви, че й е било
изключително обидно. Говорим за едно изключително укоримо престъпно деяние, което не
случайно законът характеризира като престъпно такова и това е един от редките случаи, в
които се срещам с такава липса на самокритичност. Общината била виновна за неуредиците,
за бюрокрацията. Възможно е и дори да е така, но не това е начина за борба с бюрокрацията,
напротив, това я стимулира и това, което е извършил подсъдимия е от категорията на
корупционния натиск и жалко, че има длъжностни лица, които се поддават на този натиск и
съответно котаго е възможно следва да се привлекат към наказателна отговорност и тъй
като подсъдимият говори, че на всяка цена прокурорът е целял неговото привличане към
наказателна отговорност, за тенденциозност аз по никакъв начин не считам, че е налице, аз
не познавам този човек, който е подсъдим пред вас и не считам, че и сега достатъчно го
познавам. Той твърди, че е налице лична мотивация за повдигане на обвинение на всяка
цена считам, че няма как да се говори. Ако става въпрос за на всяка цена да се говори, аз
считам, че единствено на всяка цена лицата, които са извършили престъпления следва да
понесат своето наказание и затова пледирам за осъдителна присъда.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
43
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ: Уважаема г-жо окръжен съдия, уважаеми съдебни заседатели,
ще подчертая само, че ситуацията, която се тълкува превратно от прокурора извън е
ситуация на извън съдебни отношения на лице, което иска да помогне и помага. Моля да
постановите справедлива присъда, оправдателна. Считам, че ми е повдигнато, държа да го
подчертая абсурдно и нелепо обвинение за мои несъставомерни действия, представени от
прокурора като престъпни. Аз не само, че не съм извършвал престъплението, за което ми е
повдигнато обвинението, но както посочих и самото обвинение се явява несъставомерно.
Вярвам, че съдът ще постанови справедлива присъда.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъдата си, която Председателят на
състава обяви публично и разясни на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по
чл. 308, ал. 1 от НПК, както и срока и реда за обжалването й пред Апелативен съд - Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 20:05 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
44