№ 9304
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110136476 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, за
прогласяване недействителността на договор за паричен заем № *********/11.09.2019
г., сключен между страните, при условията на евентуалност прогласяване
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
както и таксата, установяваща размера на ГПР, както и за осъждане на ответника на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 288 лева,
представляваща недължимо платена сума въз основа на недействителен договор, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2024 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2019 г. В. И. К. е сключил договор за
паричен заем № ********* с „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишна фирма „4 Финанс“/ за
сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 11.10.2019 г. В посочения договор
кредиторът е уговорено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49,70
%, лихвеният процент за кредита в размер на 40,99 %, като заемополучателят следвало
да върне сума в общ размер на 1488 лв., с включена такса за бързо разглеждане в
размер на 247,57 лв. Твърди, че е погасил на 14.09.2019г. сумата по договора в общ
размер на 1488 лв., включително такса за експресно разглеждане. Ищецът излага
доводи, че процесният договор за заем е недействителен, тъй като противоречи на
императивни правни норми, а именно – неверен ГПР, различен от действителния по
кредитното правоотношение, доколкото в него не е включена таксата за експресно
разглеждане, която представлявала разход по кредит. В случай, че същата била
включена, то приложимият по договора ГПР ще надхвърли допустимия по чл. 19, ал.
4 ЗПК, и този смисъл договорът нарушава и тази императивна норма. Наред с това се
сочи, че неточното посочване на ГПР следвало да се приравни на липса на такъв.
Счита, че в договора следва да се посочват изчерпателно всички разходи, които
кредитополучателят ще стори във връзка с кредита и които са включени в ГПР, като
непосочването им по същество нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Твърди, че клаузата, регламентираща ГПР е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2
ЗЗП, както и че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй
1
като заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не било налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а е свързана с усвояването и
управлението на кредита и поради това за нейното предоставяне не се дължат такси.
Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е
недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че процесната клауза е
нищожна и предвид обстоятелството, че същата се явява неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, не е индивидуално уговорена. Излага подробни съображения, че поради
недействителността на договора, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени,
като бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, при условията на
евентуалност на оспорените клаузи от договора, както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 288 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за кредит, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, с който оспорва предявените искове.
Признава фактите, обуславящи сключването на договора, а именно, че страните са
били обвързани от процесния договор, по който ищецът е погасил всички дължими
суми по пера така, както са описани в договора, в това число и таксата за
допълнителната незадължителна услуга. Оспорва процесният договор да не отговаря
на нормативните изисквания на ЗПК, в това число и чл. 11, ал. 1, т. 10. Сочи, че ГПР
по договора е фиксиран, като същият е под нормативно установения максимум по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че клаузата за такса за експресно разглеждане представлява
допълнителна услуга, която не е задължителна. Същата не представлява условие за
сключване на договора и отпускането на заявената сума, а е предвидена като
допълнителна възможност в полза на заемополучателя да получи отговор по
подаденото заявление за кредит в за по-кратък срок. Същата е била ясно и точно
определена както в договора, така и в преддоговорната информация и е била
разбираема за ищеца, съответства на чл. 10 ЗПК и не накърнява добрите нрави. Счита,
че кредиторът е получил процесната сума на годно правно основание, поради което
следва да бъде отхвърлен и осъдителният иск. Изложени са съображения, че
дружеството не съхранява в личната си база данни информация относно твърдяното от
ищеца правоотношение с посочения номер и размер. Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: 1) сключването на
договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; 2)
по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на
2
исковата сума в полза на ответника на основание процесния договор.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите
на така извършеното плащане.
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за паричен заем № *********11.09.2019г. за сумата от
1200 лв., при погасяване в срок до 11.10.2019 г., при ГПР в размер на 49,70 %, ГЛП в
размер на 40,99 %, обща размер на сумата за връщане по договора - 1488 лв., с
включена такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв., които суми ищецът е
погасил изцяло, както и че възнаграждението за такса за експресно разглеждане не е
включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,70 %.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети
като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Съдът намира исканията на ищеца за допускане на ССчЕ и по чл. 190 ГПК за
ненеобходими с оглед становището на ответника, че не съхранява данни за процесното
правоотношение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025
г. от 10:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
3
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4