Решение по дело №95/2022 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 25
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20222170200095
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Средец, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
в присъствието на прокурора Р. С.
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20222170200095 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Н. З., роден на 12.11.1961г. в гр.Средец, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, пенсьонер, с адрес:
гр.Средец, област Бургас, ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 06.10.2018г. в
гр.Средец, област Бургас, ул.Цвятко Радойнов, до кръстовището с ул.“Шипка“, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“ 1,6 ХДИ, с рег.№ А2946МР, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, чл.25, ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
1
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“, чл.25,
ал.2 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.“ и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Д. И.Й., ЕГН **********, изразяваща се в траваматичен остър
субдурален хематон, който наложил оперативна интервеция за неговата евакуация, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, предложение второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, във вр. с
чл.25, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.25, ал.2 от ЗДвП , поради което на основание чл.78а, ал.1 от
НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ и 5 лева /пет лева/, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78а, ал.4 във вр. с чл.343г от НК ЛИШАВА обвиняемия Д. Н. З. от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, считано от влизане
в сила на настоящото решение.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Д. Н. З., да заплати сумата
от 6207,60 лева /шест хиляди двеста и седем лева и шейсет стотинки/ по сметка на ОД на
МВР Бургас, представляваща направени по делото разноски за експертизи.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд – Бургас в 15 - дневен
срок считано от днес.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

Гр.Средец, 27.10.2022г.

към Решение № 25/14.10.2022г., постановено по нахд № 95/2022г., по описа на
Районен съд – Средец, II наказателен състав.
ТО Средец към Районна прокуратура – Бургас е внесло с мотивирано постановление,
предложение обвиняемият Д. Н. З., ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл.78а от НК за това, че на
06.10.2018г. в гр.Средец, област Бургас, ул.Цвятко Радойнов, до кръстовището с
ул.“Шипка“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ 1,6 ХДИ, с рег.№ А2946МР, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство….и да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
чл.25, ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи моторно превозно средство… преди да предприеме
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него и чл.25, ал.2 от ЗДвП „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. И.Й., ЕГН **********,
изразяваща се в траваматичен остър субдурален хематон, който наложил оперативна
интервеция за неговата евакуация, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предложение второ, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура, разписана в глава XXVIII НПК.
Прокурорът в проведеното открито съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
обвиняемия и предложението за освобождаване на последния от наказателна отговорност.
Счита, че описаната фактическа обстановка в предложението се подкрепя от събрания
доказателствен материал в хода на досъдебното производство. Излага, че от дадените
обяснения от обвиняемия се установявало, че е възприел каруцата и то в достатъчно голямо
разстояние, което му давало възможност да намали и да спре, но това не бил сторил. Дори
направил една напълно неприемлива маневра, навлизайки в насрещното движение, с което
предизвикал настъпилото ПТП. Отправя искане да бъде уважено предложението и с оглед
личността на дееца да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното и да му се
наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева и лишаване от
правоуправление в размер на 6 месеца.
Упълномощеният по делото защитник на обвиняемия – адв.Р. К., оспорва
фактическата обстановка, изложена в предложението, като счита, че становището на
прокуратурата се базира на предположение. Излага, че участъкът от пътя не бил осветен,
липсвали пътни знаци, лицето, което управлявало каруцата напуснало пътнотранспортното
произшествие, с което нарушил ЗДвП. Твърди, че съществувало т.нар. понятие „спасителна
маневра“, като за да избегне челен удар, обвиняемият управлявал автомобила си съобразно
посоката и движението на насрещно идващата каруца. Счита, че З. не можел и не бил
длъжен да предвиди, че водачът на каруцата, криволичейки по пътя, ще се озове срещу него,
макар и в лентата за насрещно движение. Алтернативно се отправя искане да се приеме, че е
1
налице съпричиняване на вредоносния резултат, като бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено наказание „глоба“ в минимален размер, като не се наложи
наказанието „лишаване от правоуправление“
Обвиняемият Д. Н. З. се явява в съдебно заседание и се присъединява към казаното от
защитника. С последната си дума отправя искане да бъде оправдан.
От фактическа страна:
Обвиняемият Д. Н. З. е роден на 12.11.1961г. в гр.Средец, българин, български
гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, пенсьонер, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, ЕГН **********.
Обвиняемият Д. Н. З. е правоспособен водач на МПС. На 06.10.2018г. около 19.30
часа обвиняемият се придвижвал с личния си лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“, с рег.№ А2946МР по улица „Цвятко Радойнов“ в посока центъра на гр.Средец.
Времето било сумрачно, а автомобилът се движел на къси светлини. Пътната настилка не
била в добро състояние, като частично била покрита с асфалт. Скоростта на автомобила,
управляван от обвиняемия била около 40 км в час. Пътят не бил обозначен с разделителна
линия, което затруднявало преценката за местонахождението на автомобила, а неговата
широчина била 6 метра. Опасната скорост за спиране на автомобила при начална скорост на
движение от 40 км в час на сух асфалтов път била около 26 метра и се изминавала за 3,1
секунди. В това време на пътното платно срещу обвиняемия З., по улица „Цвятко Радойнов“
към кръстовището с ул.“Шипка“ се движела с ниска скорост – около 6-7 км в час, каруца с
кон, управлявана от свидетеля И.Т.В.. До водача на каруцата на дъската седял неговият
баща свидетелят Д. И.Й.. Каруцата била без обозначителни светлини и светлоотразители, с
дървени канати и гумени колела. Обвиняемият З. възприел движещата се срещу него каруца
от разстояние около 48 метра. Въприемайки каруцата като опасност за движението,
обвиняемият предприел маневра завой на ляво към насрещната лента и предприел действия
по намаляване скоростта на движение на автомобила. В този момент каруцата се движела в
дясно в близост до десния край на дясната пътна лента. Поради предприетата маневра завой
на ляво и навлизайки в насрещната лента за движение, движейки се с около 25 км в час, З.
не могъл да избегне сблъсъка между превозните средства и в десния край на дясната лента в
посока запад с предния ляв ъгъл на автомобила по непредпазливост ударил предното ляво
колело на каруцата. В резултат от удара оковите на каруцата се счупили и свидетелят Д. Й.
излетял от нея и паднал до казаните за смет на пътя. В следствие на удара с асфалта
свидетелят Й. загубил съзнание, като през това време неговият син И.В. и свидетелят
М.Ж.Я. го напръскали с вода. Свидетелят Д.Й.К. се обадил на телефон 112 и съобщил за
катастрофата. Чакали 15-20 минути, но линейката не дошла. През това време свидетелят Д.
Й. дошъл в съзнание и го прибрали вкъщи, където го оставили да легне. На следващата
сутрин Й. се почувствал зле и жена му повикала линейка, която го закарала в УМБАЛ –
Бургас. В резултат от удара Й. получил травматичен остър субдурален хематон, който
наложил оперативна интервенция за неговата евакуация в УМБАЛ – Бургас. След това въз
основа на Експертно Решение № 0380 от зас.№ 019 на 28.01.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ
Бургас на пострадалото лице била дадена 50 % трайно намалена работоспособност, валидна
до 14.10.2020г.
Непосредствено след удара, автомобилът на обвиняемият бил в насрещната лява
лента, като го преместил на няколко метра, за да го изправи и останал в същата лента. След
като си тръгнали от местопроизшествието водачът на каруцата и пострадалото лице, дошла
линейка и служителите на РУ МВР Средец свидетелите А.Г.Н., П.Г.Г. и Г.И.К.. Изпробвали
З. с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с номер 0062 за употреба на алкохол, което
отчело 0,00 промила алкохол в издишания въздух.
В заключението на Съдебномедицинската експертиза става ясно, че пострадалият Д.
И.Й. е получил травматичен остър субдурален хематом, който е наложил и оперативна
2
интервенция за неговата евакуация. Травмата отговаряла да е получена по време и начин,
както съобщавал пострадалият при падане от каруца на неравен терен в следствие на удар
на каруцата от лекия автомобил. Прието е в заключението, че травмата се квалифицирала
като разстройство на здравето временно опасно за живота, като нямало данни да са
настъпили усложнения при пострадалото лице.
От заключението на първата Автотехническа експертиза се установява, че
скоростта на лекия автомобил по време на ПТП и преди това била около 40 км в час, а
скоростта на движение на каруцата била по свидетелски показания 6-7 км в час и имало
свидетелски показания за галопиращ кон, като е прието, че скоростта е 10 км в час. Опасната
зона за спиране на автомобила при начална скорост на движение от 40 км в час на сух
асфалтов път била около 26 метра и се изминавала за 3,1 секунди. По данни от протокола за
разпит на свидетели и увредените части на двете превозни средства се установявало, че
предният ляв ъгъл на лекия автомобил е ударил каруцата в предното ляво колело. Ударът
бил прав ляв за лекия автомобил и преден ляв за каруцата. Надлъжните оси на превозните
средства, преминаващи през масовите им центрове били под ъгъл. Водачът извършил
маневра завой на ляво и в същата посока извършил маневра и водачът на каруцата. Лекият
автомобил изминал около 15 метра за времето на извършена маневра завой на ляво. През
това време автомобилът се преместил напречно на пътя. Мястото на удара бил на 0,2 метра
в ляво от мислената разделителна линия в насрещната за лекия автомобил лента за
движение на ул.“Цвятко Радойнов“ в посока центъра на гр.Средец преди кръстовището с
ул.“Шипка“. Вещото лице е посочило, че като се има предвид, че съприкосновението между
двете превозни средства било на участък от около 40 см, то се заключвало, че каруцата била
с предната лява част в насрещната лента около 0,2 метра. Произшествието станало на прав
пътен участък по сумрак. Каруцата не била оборудвана с източници на светлина, каквито се
изисквали по ЗДвП и Правилника за неговото приложение. Липсата на отличителни белези
на каруцата затруднявали видимостта, както и липсата на разделителна линия допълнително
затруднявало самоопределянето на местоположението на превозното средство на пътната
лента и на насрещно движещото се МПС. Сочи се, че водачът на лекия автомобил възприел
каруцата насочена челно към него. Твърди се в заключението, че лекият автомобил се
намирал на разстояние около 36,6 метра от разстоянието, когато каруцата е била на
разстояние 9,4 метра от това място. Разстоянието между двете пътни превозни средства
било 48 метра, каквато била видимостта на водача на лекия автомобил към каруцата и
опасната зона за спиране на лекия автомобил била 26 метра. Предвид това опасната зона за
спиране на автомобила била по – малка от разстоянието на видимост, с оглед на което
произшествието било предотвратимо, тъй като водачът на лекия автомобил имал
техническата възможност да намали скоростта и да спре преди мястото на удара. Когато
разстоянието между двете превозни средства се скъсило до 15 метра, водачът на лекия
автомобил предприел маневра завой на ляво, за да избегне челен сблъсък, но в същото
време водачът на каруцата също извършил маневра на ляво и настъпил удар – лекият
автомобил с предния ляв ъгъл ударил предното ляво колело на каруцата. Мястото на удара
се намирал на мислената разделителна линия, на 0,2 метра от лявата и дясната й страна.
Конят не бил засегнат, но Д. Й. и И.В., седящи на седалката на каруцата, паднали на терена.
Пътнотранспортното произшествие възникнало поради движение на лекия автомобил и
каруцата, частично намиращи се в насрещната за всеки участник пътна лента и предприетата
маневра завой на ляво от водача на лекия автомобил, когато разстоянието между двете
превозни средства било около 15 метра. Прието е в заключението, че пътнототранспортното
произшествие било предотвратимо ако водачът на лекия автомобил се движел в най-
крайната дясна за него част на лентата за движение, не е извършил маневра завой на ляво, а
е предприел намаляване на скоростта и спиране след като е възприел опасността за сблъсъка
с каруцата и ако водачът на каруцата с животинска тяга се е движел в най – крайната дясна
част на лентата за движение.
3
Със заключението на тройната Автотехническа експертиза е прието, че мястото на
удара при процесното ПТП е в дясната пътна лента на платното за движение по ул.“Цвятко
Радойнов“ в посока запад, по която се е движела каруцата, като първото съприкосновение
било в предния ляв ъгъл на лекия автомобил с предния ляв ъгъл на каруцата. Скоростта на
лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег.№ А2946МР пред ПТП и в
момента на удара била 28 км в час, а опасната зона за неговото спиране при скорост на
движение 28 км в час била 15 метра и се изминавала за 2,4 секунди. Посочено е, че каруцата
се движела бавно в своята лента за движение, но не била оборудвана със светлоотразители и
източници на светлина по изискванията на ЗДвП и Правилника за приложението му.
Автомобилът бил оборудван с фарове с халогенни крушки и се придвижвал на къси
светлини, като с оглед техническите характеристики на конкретния автомобил осветената
зона била 60 метра в дясно и 30 метра в ляво. Следователно преди да се отклони на ляво
лекият автомобил, водачът му е могъл да възприеме каруцата в осветеността на левия фар от
не повече от 30 метра. Излага се, че водачът З. преди произшествието отклонил автомобила
наляво и веднага след сблъсъка с каруцата върнал автомобила назад, като го изправил
успоредно на пътя близо до магазина. Причината за навлизане на автомобила в насрещната
лента била субективна – водачът се уплашил от движещата се насреща каруца с конски
впряг и не оценил правилно ситуацията като опасна за движението. От началния момента на
отклоняване на автомобила наляво от средата на собствената лента за движение, водачът З.
имал обективна възможност да възприеме каруцата в осветената зона от левия фар на
автомобила на къси светлини и техническата възможност да спре преди мястото на удара,
тъй като автомобилът и каруцата били на по – голямо разстояние един от друг от опасната
зона за спиране на лекия автомобил. Водачът на каруцата нямал техническа възможност да
спре и отклони каруцата, а водачът на лекия автомобил имал възможност да предотврати
произшествието, като не навлиза в насрещната лента. Причина за произшествието била
навлизането на лекия автомобил в насрещната лента, по която се движела каруца с конски
впряг. Настъпили били материални щети и по двете превозни средства. Щетите по лекия
автомобил били предна броня, преден капак, преден ляв фар, преден ляв калник, а оковите
на коня били счупени.
Изготвено е в досъдебното производство и заключение на допълнителна тройна
Автотехническа експертиза, от което става ясно, че скоростта на процесния лек автомобил
непосредствено преди ПТП-то и към момента на удара била около 26 км в час. Най –
вероятната скорост на движение на каруцата в момента на удара била около 8 км в час, а
опасната зона за спиране на автомобила преди ПТП била около 15,5 метра. Първоначалният
контакт между двете ППС бил на около 3,3 – 3,7 метра западно от ОР и на 0,4 – 0,8 метра
северно от осевата линия, в лентата за движение на каруцата. При технически правилно
регулирани фарове на автомобила Ситроен, осветената зона пред левия фар би достигнала
извън лявата граница на платното за движение и до около 50 метра пред автомобила.
Причината за възникване на ПТП било навлизането в лентата за насрещно движение от
страна на лек автомобил марка „Ситроен“, модел “Ксара Пикасо“. Технически правилно
било водачът на лекия автомобил, при възникване на опасност, своевременно да задейства
спирачната уредба на автомобила. Посочено е в заключението, че в случай, че водачът на
автомобила е предприел аварийно спиране към момента , в който е възприел каруцата, щял
да спре на около 5 метра преди мястото на удара и да предотврати ПТП-то. Също така
произшествието не би настъпило и ако водачът беше продължил праволинейното си
движение, без да навлиза в лентата за насрещно движение – тогава двете превозни средства
биха се разминали без между тях да настъпи удар. Прието е, че водачът на каруцата е нямал
техническа възможност да предотврати ПТП-то.
Приобщено е в материалите по делото и заключение на допълнителна единична
Автотехническа експертиза, от която става ясно, че за определяне на скоростта на
автомобила ще бъдат използвани алтернативни методи – деформациите, настъпили по
4
превозните средства, като е прието, че скоростта на автомобила по време на удара била
около 25 км в час по аналогия на подобни увреждания. Автомобилът бил в процес на
спиране, а скоростта на лекия автомобил преди ПТП-то била около 40 км в час. Скоростта
на движение на каруцата по свидетелски показания за движение на бавен ход била със
скорост 6-7 км в час. Пътят не бил обозначен с разделителна линия, предвид което за
водачите се затруднявала преценката за местонахождението им в собствената лента за
движение. Каруцата се движела в най – крайна дясна част на дясната лента в посока запад, а
лекия автомобил се движел по средата на мислената дясна лента в посока изток. Прието е,
че опасната зона за спиране на автомобила при начална скорост на движение от 40 км в час
на сух асфалтов път била около 26 метра и се изминавала за 3,1 секунди. По данни от
протокола за разпит на свидетели, формата и местонахождението на увредените части на
двете превозни средства, местоположението на каруцата и лекия автомобил по следствения
експеримент се установява, че предният ляв ъгъл на лекия автомобил ударил каруцата в
предното ляво колело. Ударът бил прав ляв за лекия автомобил и преден ляв за каруцата, а
надлъжните оси на превозните средства, преминаващи през масовите им центрове били под
ъгъл. Мястото на удара било надлъжно по пътното платно в посока запад на една линия с
ориентира и напречно на пътното платно на 0,5 в ляво от дясната ограничителна линия в
посока запад, като мястото на удара било в десния край на дясната пътна лента в посока
запад. В резултат от удара оковите на каруцата се счупили, а конят избягал. Излага се в
заключението, че произшествието станало по сумрак. Каруцата не била оборудвана с
източници на светлина, каквито били изискванията на ЗДвП и Правилника за приложението
му, като липсата на отличителни белези на каруцата затруднявали видимостта. Водачът на
лекия автомобил имал възможност да възприеме каруцата, когато тя попаднала в осветената
зона пред автомобила от разстояние 48 метра. Ударът настъпил при разминаване на двете
превозни средства в десния край на дясната пътна лента в посока запад.
Пътнотранспортното произшествие възникнало поради навлизане на лекия автомобил в
насрещната лента за движение, когато в този момент по нея се движела каруцата, като то
било предотвратимо ако водачът на лекия автомобил е управлявал в своята лента за
движение и се е разминал безопасно с каруцата. Сочи се, че водачът на каруцата нямал
техническа възможност да избегне сблъсъка, като той бил длъжен да оборудва превозното
си средство с предвидените по закон обозначителни знаци, с които да сигнализира насрещно
движещия се лек автомобил.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.378, ал.2 във вр.
с чл.283 от НПК писмени и гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия,
свидетелските показания на Д. И.Й., И.Т.В., М.Ж.Я., Д.Й.К., А.Г.Н., П.Г.Г., Г.И.К., Протокол
за оглед на местопроизшествие от 13.01.2022г., ведно с фотоалбум, Протокол за следствен
експеримент от 13.01.2022г., ведно с фотоалбум, Протокол за оглед на веществени
доказателства от 27.04.2020г. – компакт диск „Kodak“, Заключение на съдебномедицинска
експертиза, Медицинска документация от УМБАЛ – Бургас, Епикриза на Д. И.Й., Експертно
Решение № 0380 от зас.№ 019 на 28.01.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, Заключения на
Автотехнически експертизи, свидетелство за съдимост на Д. Н. З..
Съдът дава вяра на показанията на горепосочените свидетели и обясненията на
обвиняемата, които намира за последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си.
Приобщените заключения на експертизи - Съдебно медицинска и Автотехнически,
съдът намира за обосновани и компетентно изготвени, като установеното в тях
кореспондира с останалите доказателства по делото. Действително в четирите заключения
има минимални разминавания в посочената скорост на пътните превозни средства и
5
параметрите на видимостта на автомобила и опасната зона за спиране, но във всички тях
категорично се установява, че от началния момент на отклоняване на автомобила наляво от
средата на собствената лента за движение, водачът З. имал обективна възможност да
възприеме каруцата в осветената зона от левия фар на автомобила на къси светлини и
техническата възможност да спре преди мястото на удара, тъй като автомобилът и каруцата
били на по – голямо разстояние един от друг от опасната зона за спиране на лекия
автомобил. Водачът на каруцата нямал техническа възможност да спре и отклони каруцата,
а водачът на лекия автомобил имал възможност да предотврати произшествието, като не
навлиза в насрещната лента. Прието е от експертите, че причина за произшествието била
навлизането на лекия автомобил в насрещната лента, по която се движела каруца с конски
впряг.
Справката за съдимост на обвиняемия З. установява, че той не е осъждан, нито е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII от Общата част
на НК. В доказателствените материали приобщени в производството не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, приета за установена от съда, поради което и по аргумент от
противното от чл.305, ал.3 от НПК, не следва по – детайлното им обсъждане.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че е доказано
по несъмнен начин, че с деянието си обвиняемия е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, предложение второ във вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
От обективна страна З. на 06.10.2018г. в гр.Средец, област Бургас, ул.Цвятко
Радойнов, до кръстовището с ул.“Шипка“, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ 1,6 ХДИ, с рег.№ А2946МР,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от Закона за движение
по пътищата „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, чл.25, ал.1 от
ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“, чл.25, ал.2 от ЗДвП „При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. И.Й.,
ЕГН **********, изразяваща се в траваматичен остър субдурален хематон, който наложил
оперативна интервеция за неговата евакуация, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предложение второ, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.25, ал.2 от
ЗДвП.
6
С действията си обвиняемият е осъществил от обективна страна всички съставомерни
признаци на престъпния състав, посочен по – горе. Разпоредбата на чл.343 от НК е
бланкетна и същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били
спазени. С действията си обвиняемият не е спазила общата разпоредба на чл.20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Поведението на З. не е било съобразено и с нормите на чл.25, ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност,
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.“ и чл.25, ал.2 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна
лента.“ Очевидно е, че в процесния случай водачът на лекия автомобил не е съобразил
въпросните разпоредби и независимо от обстоятелството, че е правоспособен водач, не е
преценила правилно, че не следва да навлиза в насрещната пътна лента за движение.
Въпросната маневра е допустима само в хипотеза, в която няма да бъде създадена опасност
за останалите участници в движението. Преценката да бъде предприето навлизането в
насрещната пътна лента, в случай, че се движи по нея каруца с конски впряг, е в
несъответствие с разписаните правила в ЗДвП и освен, че е поставила в опасност
участниците в движението, е довела и до процесното пътнотранспортно произшествие. З. е
възприел движещата се срещу него каруцата с конски впряг на достатъчно голямо
разстояние, за да може да намали скоростта или да спре автомобила, но не е сторил това.
Установи се, че процесното пътнотранспортно произшествие е било предотвратимо в
случай, че водачът на автомобила не беше навлязъл в лентата за насрещно движение, по
която се движела каруцата. Пътното превозно средство с предимство да се придвижва в
своята пътна лента безспорно е каруцата с конски впряг и за да може водачът на автомобила
да навлезе законосъобразно и безопасно в неговата лента за движение, е следвало да
пропусне каруцата, като спре автомобила или намали скоростта достатъчно, за да могат да
се разминат. Това обаче не е сторено. В същото време водачът на каруцата не е можел да
предотврати инцидента. Действително се установи, че каруцата не е била оборудвана със
светлоотразители и източник на светлина, в нарушение на разпоредбата на чл.71, ал.1 от
ЗДвП, която вменява всяко пътно превозно средство с животинска тяга да има два бели или
жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през
нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина, както и светлоотразителите да са разположени симетрично от
двете страни на превозното средство. В случая допуснатото от водача на каруцата
нарушение на ЗДвП са част от общия каузален процес, довел до инкриминараното
пътнотранспортно произшествие, тъй като предвид установената по делото фактология, ако
водачът на каруцата не бе допуснал това нарушение, вероятно не би се стигнало до
настъпилия сблъсък между двете пътни превозни средства, доколкото при движение с
7
необходимите свелоотразители и източник на светлина, каруцата би била видима за
обвиняемия от много по ранен момент и същият би могъл да направи адекватна преценка
къде на пътното платно се намира каруцата, когато той е можел да предприеме безопасно
намаление на скоростта, спиране на автомобила или би направил адекватна преценка на
ситуацията и необходимото място за разминаване и не би предприел маневра за навлизане в
насрещната пътна лента за движение. При наличие на причинна връзка между допуснатите
от водача на каруцата нарушения на ЗДвП и причиненото ПТП, следва да се приеме наличие
на съпричиняване на обществено опасния резултат. Независимо от това, че водачът на
каруцата с противоправното си поведение е допринесъл за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, това обстоятелство не би могло да оневини подсъдимия
и да се отрази на съставомерността на неговото деяние, стига между него и причинения
съставомерен резултат да е налице пряка и непосредствена причинна връзка. В процесния
случай се установи, че между нарушението на чл.20, ал.2, чл.25, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП и
допуснатото от обвиняемия и настъпилото ПТП е налице пряка причинна връзка, поради
което констатираното съпричиняване не може да изключи вина на дееца, но следва да бъде
съобразено при индивидуализацията на наказателната отговорност.
Като пряка и непосредствена последица от невнимателното управление на МПС и
нарушаване на изброените по – горе разпоредби на ЗДвП, свързани с движението по
пътищата, се явяват телесните увреди за пострадалото лице. На Д. И.Й. бил причинен
травматичен остър субдурален хематон, който наложил оперативна интервенция за неговата
евакуация, което довело разстройство на здравето временно опасно за живота.Следователно,
с оглед характера на изброената травма, посочена в медицинската документация по делото и
съдебномедицинската експертиза, следва да се определи като средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Видно от съдебномедицинската експертиза е
възможно травмата да е причинена на пострадалия в резултат именно при падане от каруца
на неравен терен в следствие на удар на каруцата от лек автомобил.
От субективна страна З. е действал при форма на вината непредпазливост по смисъла
на чл.11, ал.3 от НК, като не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази възможност се
преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както от обективните условия
на извършване на деянието, така и от индивидуалните особености на личността на дееца. В
случая обвиняемият е възприел каруцата на достатъчно разстояние, за да може да прецени
същата като опасност за движението и да предприеме намаляване скоростта на автомобила
или неговото спиране, но вместо това е предприел маневра завой на ляво в насрещната
пътна лента, в резултат на което е станал сблъсъкът между двете пътни превозни средства.
Следователно, освен, че е имал възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат,
обвиняемият е бил длъжен да го стори.
По размера на административното наказание:
При определяне на наказанието, съдът съобрази нормата на чл.343, ал.1, б.“б“ във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, където предвиденото от законодателя наказание е лишаване от свобода
до три години или пробация. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди, не е налице законова пречка по чл.78а, ал.7 от
НК, поради което съдът намира, че в случая е задължен да приложи разпоредбата на чл.78а,
ал.1 от НК, поради което и производството протече по реда на глава XXVIII от НПК.
При преценка на размера на административното наказание глоба, която следва да бъде
наложена на З., съдът отчете следното. Нормата на чл.78а от НК предвижда, че размерът на
наказанието, което се налага на лицето, което се освобождава от наказателна отговорност е
от 1000 лева до 5000 лева. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
това, че обвиняемият има добри характеристични данни, липсват регистрирани
противообществени прояви, оказал е пълно съдействие в хода на разследването, налице е
8
съпричиняване на общственоопасния резултат от страна на водача на каруцата. Отегчаващи
вината обстоятелства не са налице. Относно имущественото състояние на обвиняемия се
установи, че е пенсьонер. Предвид това съдът прие, че най – справедлив размер на
административното наказание „глоба“ в конкретния случай е в размер на минимума от
1000,00 лева, който размер се явява и съобразен с нормата на чл.78, ал.5 от НК. Този така
определен размер на административното наказание се явява справедлив и целесъобразен.
Предвид нормата на чл.78а, ал.4 от НК, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК, следва обвиняемият да бъде лишена от право да
управлява МПС. С процесното деяние З. не е спазил няколко императивни разпоредби на
закона, а причинените сериозни вредни последици спрямо пострадалото лице изискват
налагане и на това наказание като административно такова. Справедлив с оглед
обществената опасност на деянието и дееца е размера на административното наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът постанови
обвиняемият Д. Н. З. да заплати направените по делото разноски за изготвените експертизи
в размер на 6207,60 лева /шест хиляди двеста и седем лева и шейсет стотинки/ по сметка на
ОД МВР Бургас.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.


Районен съдия:____________

/С.Артинян/
9
Съобщи за изтекли лични данни