Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 874 15.06
.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен състав,
На тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа
година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Г. Д.
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 315 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 във връзка с чл.210, ал.3 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по повод жалба от „Невада
турс 2004“ АД, с адрес гр.Несебър, кк Слънчев бряг, курортна зона „Делфин“,
хотел „Карина“, представлявано от БТД „Глобал турс“ чрез П. В. М., против
Решение по Протокол № 90/28.10.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община
Бургас, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас в
частта, с която е определен размера на еднократно обезщетение за възникване на
безсрочен сервитут, поради реконструкция на съществуващи инженерни мрежи, а
именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/, засягащ ПИ с идентификатор
07079.2.2722 по КККР на гр.Бургас, представляващ част от имот с предходен
идентификатор 07079.2.1210 по КККР на гр.Бургас, собственост на жалбоподателя,
с площ на сервитута 154,00 кв.м., в
размер на 3 252,48 лева.
В сезиращата жалба се иска отмяна
на оспореното решение като незаконосъобразно и връщане преписката на
административния орган.Претендира разноски.
Ответната страна Община Бургас се
представлява от юрисконсулт З. Х., който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Не претендира присъждане на разноски.
За заинтересованата страна Агенция
„Пътна инфраструктура” София се явява юрисконсулт Папизова, която оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Не предявява искане за
присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по
чл.149 от АПК, от лице което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което
е процесуално допустима. Бургаският административен съд, след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на поземлен
имот с идентификатор 07079.2.1210, с площ 14 878 кв.м., по КК на гр. Бургас,
находящ се в местност „Курт тепе”, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване складова база, с номер по предходен план 059004 с нотариален акт за прехвърляне
на право на собственост върху недвижим имот № 81, т.ІІ, рег.№6192, д.230 от
2020г. /л.13 от делото/.
Със заповед №РД-02-15-91 от
31.08.2016г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, на
основание чл.129, ал.3, т.2, б. «в» във вр. с чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.2,
5 и 6 и ал.12,т.2, б. «в» от ЗУТ, бил одобрен подробен устройствен
план-парцеларен план за обект "Обходен път на гр. Бургас- I-ви етап от км.
230+700 на път I-9 "Сарафово-Бургас" до км. 493+550 на път I-6
"Ветрен-Бургас" и локални платна".
За реализиране на проекта било
предвидено изместване на ТТ кабел (тръбна линия № 2), засягащ собствения на
жалбоподателя ПИ с идентификатор 07079.2.1210 по КККР на гр. Бургас с площ 14848 кв.м. ,
получен след урегулирането. Издадена е Заповед №1139 от 04.05.2018г. на
основание чл.16, ал.6 от ЗУТ на зам.кмет на Община Бургас, с която праводателят
на настоящия жалбоподател „Интерлийз“ АД е определен за собственик на УПИ
VІІ-4, масив 59, местност „Вълчи връх“, землище Бургас с площ 14880кв.м,
съответстващ на ПИ с идентификатор 07079.2.1210 по КККР на гр. Бургас., а община Бургас
придобива собствеността на имот идентификатор 07079.3.2722 , част от неурегулирания
имот с идентификатор 07079.3.1210.
Заинтересованата страна Агенция
„Пътна инфраструктура” София е поискала от Община Бургас с
писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г. /л.51-53 от делото/ с искане да бъде
определен размера на еднократното обезщетение за сервитута при
реконструкция на съществуващи инженерни
мрежи в обхвата на обект: „Обходен път на гр.Бургас – I етап, от км 230+700 на
път I-9 „Сарафово – Бургас” до км 493+550 на път I-6 „Ветрен – Бургас”.
Посочено е, че със Заповед № РД-02-15-91/31.08.2016г., издадена от заместник
министър на МРРБ /л.54-55 от делото/ е одобрен ПУП-ПП за обекта, с които са
определени трасетата на техническата инфраструктура. Разяснено е, че съгласно
одобреното трасе на пътя се налага реконструкция на съществуващи инженерни
мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/ при км 3+880, като са
изброени поземлените имоти, за които е необходимо да бъде учреден сервитут,
вкл. и процесния имот.
Оценителският
доклад /л.66-78 от делото/ за определяне на пазарната стойност на еднократното
обезщетение за безсрочен сервитут в поземлените имоти земеделска територия,
засегнати от трасето на ТТ кабел /тръбна линия № 2/ при км 3+880, находящи се в
землището на гр.Бургас, в т.ч. и на процесния имот, е изготвен от „Бачовски и
синове” ЕООД – гр.Пловдив, притежаващ Сертификат № ********* от 22.11.2010г.,
издаден от Камарата на независимите оценители в България. Датата към която е изготвена оценката е
21.04.2020г. Изготвянето на оценката е извършено в изпълнение на възлагателно
писмо изх.№ 53-00-8647/17.09.2018г. на Агенция „Пътна инфраструктура” /л.79 от
делото/ и на основание Договор № Д-119/24.11.2016г.
На
28.10.2020 година, Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед №
658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас /л.43 от делото/, е
разгледала на свое заседание по Протокол № 90 /л.48-50 от делото/, постъпилото
писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г. от Агенция „Пътна инфраструктура” – София и
представените с оценителския доклад от „Бачовски и синове” ЕООД – гр.Пловдив
размери на обезщетение за безсрочен сервитут в поземлените имоти. На
проведеното заседание Комисията е приела оспореното Решение по Протокол №
90/28.10.2020г., с което е определила размера на еднократно
обезщетение за възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на съществуващи
инженерни мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/, засягащ ПИ
с идентификатор 07079.2.1210 по КККР на гр.Бургас, урбанизирана територия,
собственост на жалбоподателя, с площ на сервитута 154.00 кв.м., в размер на 3252.48 лева.
При изчисляване на пазарната цена
на сервитутната площ от процесния имот комисията е взела
предвид актуални 5 бр. обяви в Alo.bg за продажба на сходни недвижими имоти в
землището на гр.Бургас – имоти в регулация и е изчислила, че средната офертна
цена е 63369лв./дка или 63,37лв./кв.м. Предвид обстоятелството, че сервитутното
право представлява ограничение в ползването на имота, но по никакъв начин не се
отразява на правото на собственост, комисията е приела, че цената за
обезщетение за учредяване на сервитутното право следва да е 1/3 от средната
офертна пазарна цена или в размер на 21,12 лв./кв.м. Съобразявайки определената цена за 1 кв.м. е
определено обезщетение за 154 кв.м.-3252,48лв.
С писмо с
рег.№
13-00-605/78/14.01.2021г. /л.44 от делото/ директорът на
дирекция „Устройство на територията” при Община Бургас уведомил жалбоподателя
за приетото
решение на комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас. Писмото
е получено, видно от известие за доставяне по пощата на 18.01.2021г.
Недоволен от размера на определеното обезщетение е депозирана
жалба от дружеството до Административен съд – Бургас чрез административния орган с жалба вх.рег.№
13-00-605/112/01.02.2021г., във връзка с която е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство е
допусната и извършена съдебно-техническа и оценителна експертиза и допълнителна
експертиза от друго вещо лице. Според вещото лице размерът на еднократното
обезщетение следва да е в размер на 7 809,34 лева, без ДДС.
При изготвянето на
заключението от възложената съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото
лице инж. Т.Ч. е използвала сравнителния подход чрез метода на посредственото
сравнение. Обектът е сравнен с идентични или сходни по местоположение и
характеристики имоти и пазарните условия към момента на изготвяне на оценката и
са отчетени отклоненията в качествата на
оценявания обект и цената му се изчислява със съответните коригиращи
коефициенти. В резултат на направените от нея изчисления размерът на
еднократното парично обезщетение за възникналия безсрочен сервитут, поради
реконструкция на съществуващи инженерни мрежи – изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/,
засягащ ПИ с идентификатор 07079.2.1210
по КККР на гр.Бургас е определена цена
на 1кв.м. 62,60лв. Вещото лице е посочило, че проекта за изместване на
ТТ-кабел/тръбна линия № 2/ км 3 + 880, в обхвата на ПУП, трасето минава по
югозападната граница на поземления имот, който е отреден за складова база,
магазини и офиси, като сервитутната линия не засяга застроителното петно и
градоустройствените показатели.
Вещото лице по назначената
допълнителна експертиза в заключението си посочва, че с реализирането на
кабелното трасе се ограничава строителството на каквото и да е, включително
рампа за подземни гаражи, на бъдещото застрояване, ограда на линията на лицето
на УПИ с идентификатор 07079.2.1210. Изразява съгласие с определената пазарна
стойност на обезщетението от вещото лице по първоначалната експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ,
назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас, в кръга на нейните правомощия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Не е налице основание за
оспорване по чл.146, т.1,2 от АПК.
Издаденият административен акт е
валиден, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правил и е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на
материалния закон.
Редът за определяне обезщетение
за възникване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през чужди имоти е уреден в чл.193 от ЗУТ. Според
разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се
учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална
заверка на подписите. Ал.3 на текста сочи, че когато не е постигнато съгласие
между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на
кмета на общината. При тази процедура е издадено настоящото решение, но преди
да се пристъпи към издаване на заповед от кмета на общината по реда на чл.193,
ал.3 от ЗУТ за учредяване правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, респ. определяне
негова цена по реда на чл.193, ал.8 от ЗУТ, е необходимо да не е постигнато
съгласие между собствениците на поземлените имоти, като задължителна
процесуална предпоставка. В представено
по делото писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г. на АПИ до Община Бургас е посочено,
че агенцията е предприела всички необходими действия за изпълнение на
законовите разпоредби, вкл. и че е изпратила писма до всички заинтересовани
собственици, с данни за вида и площта на
възникналия върху имота сервитут, както и размера на определеното еднократно
обезщетение, но същите не са изразили писмено съгласие в законоустановения за
това срок. Съдът указа на ответника, а впоследствие на заинтересованата страна
да представи доказателства в съответствие с изискването на закона, но
процесуалният представител на заинтересованата страна изрично заяви, че такива
доказателства не са налични. В този смисъл съдът счита, че решението е издадено
преди да се установи налице ли е несъгласие от страна на жалбоподателя, което е
задължителна предпоставка за провеждане на настоящата процедура. Налице е
основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение на материалната
законосъобразност.
Правното основание за издаване на
оспорения административен акт, посочено в него е чл.210 във връзка с чл.194 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.194 от ЗУТ регламентира
задължение на собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигуряват
свободен достъп в тях за извършване на различни работи, във връзка с
устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в
определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за
национален строителен контрол, като и в тази разпоредба има препращаща норма за определянето на размера
на обезщетението по реда на чл. 210 от ЗУТ.
От
съдържанието на оспорения административен акт и от писмо вх.№
13-00-605/02.09.2020г. на заинтересованата страна АПИ гр.София до
Община Бургас се установява, че предмет на Решение по Протокол №
90/28.10.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със
заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас е да бъде
определен размера на еднократното обезщетение за сервитута при реконструкция на
съществуващи инженерни мрежи в обхвата на обект: „Обходен път на гр.Бургас – I
етап, от км 230+700 на път I-9 „Сарафово – Бургас” до км 493+550 на път I-6
„Ветрен – Бургас”. Посочено е, че със Заповед № РД-02-15-91/31.08.2016г.,
издадена от заместник министър на МРРБ е одобрен ПУП-ПП за обекта, с които са
определени трасетата на техническата инфраструктура. Разяснено е, че съгласно
одобреното трасе на пътя се налага реконструкция на съществуващи инженерни
мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/ при км 3+880, като са
изброени поземлените имоти, за които е необходимо да бъде учреден сервитут,
вкл. и процесния имот собственост на жалбоподателя „Невада-турс“ ООД.
Следователно в случая административният
орган - Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със заповед №
658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас, е следвало да се произнесе с
решение на основание чл.193, ал.8 от ЗУТ, а не както неправилно е посочено в
оспорения акт, че правното основание за издаването му е чл.194 от ЗУТ.
Безспорно
правната норма, посочена като основание за издаване на оспорения
административен акт не съответства на фактическите установявания по делото,
поради което законът не е приложен правилно и това води до материална
незаконосъобразност на издадения акт-основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.
Жалбоподателят
възразява, че неправилно е приложен материалния закон и на друго основание.
Позовава се на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура, като счита, че процедурата по обезщетяване при разполагането на
електронни съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им физическа
инфраструктура е уредена в гл.шеста от същия. Въпреки характера на
реконструкцията, за която е учреден безсрочен сервитут, а именно реконструкция
на съществуващи инженерни мрежи -
изместване на съобщителен ТТ кабел Т3Б37х4х1.2 /тръбна линия № 2/ при км
3+880, съдът намира, че в конкретния случай не са приложимите разпоредбите,
които се намират в Раздел II от Закона
за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/. Видно от
разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗЕСМФИ субектите по отношение на които възникват
сервитути са операторите на електронни съобщителни мрежи. В конкретния случай
субектът поискал поискал от Община Бургас с писмо вх.№ 13-00-605/02.09.2020г.
да бъде определен размера на еднократното обезщетение за сервитута при
реконструкция на съществуващи инженерни
мрежи в обхвата на обект: „Обходен път на гр.Бургас – I етап, от км 230+700 на
път I-9 „Сарафово – Бургас” до км 493+550 на път I-6 „Ветрен – Бургас” е Агенция
„Пътна инфраструктура” София, която не е „оператор на електронна съобщителна
мрежа“. С цитираното писмо АПИ - София е посочила, че основание за искането й е
необходимостта от реконструкция/преместване/ на кабели, тел. кабел, т.т. кабел,
о.к., ел. провод и водопровод, т.е части
от различни видове техническа инфраструктура на различни оператори. По
изложените съображения Съдът счита, че в конкретния случай е неприложим Закона
за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, като отделно от
това следва да се имат предвид, че той не препраща към чл.210 от ЗУТ.
От изложените
съображения следва, че Решение по Протокол №
90/28.10.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със
заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на Община Бургас, в оспорената част, е
издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и
в противоречие с материалните разпоредби на закона, при несъответствие на
установената фактическа обстановка с посоченото правно основание за издаването
му.
При този изход на делото искането
на представителя на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателно на основание
чл.143, ал.1 от АПК, които следва да му бъдат присъдени в размер общо на
1 750 лв., от които 900лв. за адвокатско възнаграждение, 800лв. за
експертизи и 50лв. за внесената държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение по Протокол № 90/28.10.2020г. на Комисията по
чл.210 от ЗУТ към Община Бургас, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на
кмета на Община Бургас в частта, с която е определен размера на еднократно
обезщетение за възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на
съществуващи инженерни мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия №
2/, засягащ ПИ с идентификатор 07079.2.2722 по КККР на гр.Бургас, представляващ
част от имот с предходен идентификатор 07079.2.1210 по КККР на гр.Бургас, собственост
на жалбоподателя, с площ на сервитута 154,00 кв.м., в размер на 3 252,48 лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Невада турс 2004“ АД, с
адрес гр.Несебър, кк Слънчев бряг, курортна зона „Делфин“, хотел „Карина“,
представлявано от БТД „Глобал турс“ чрез П. В. М., направените по делото
разноски за внесена държавна такса, изплатено възнаграждение на адвокат и вещо
лице общо в размер на 1750 лева.
На основание чл.215, ал.7, т.5 решението
е окончателно.
СЪДИЯ: