Р Е Ш Е Н И Е
№363 09.12.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберва - Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова -
Георгиева
административно наказателно дело № 1385 по описа за 2019г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „М.2.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Е.Д. против Наказателно постановление № 402988-F395097 от 03.01.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас
в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185,
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. При условията на евентуалност се моли
съда да измени същото в санкционната му част,
като намали наложеното му административно наказание на основание чл.185, ал.2,
изр.второ във връзка с ал.1 от ЗДДС до предвидения от закона минимален размер.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява
управителя Д. лично и с процесуалния си представител, и поддържат подадената
жалба. Ангажират гласни доказателства.
Процесуалният представител на ТД на
НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и
пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 10.07.2018г.
в 18.45 часа, в търговски обект – бистро Магура, находящ се в КК Слънчев бряг,
до хотел Континентал, стопанисван от „М.2.“ ЕООД с ЕИК ***, инспекторите по приходите при ЦУ
на НАП установили, че при сравнение на данните от действащото в обекта фискалното
устройство /ФУ/ и наличните суми в касата има необосновано различие в касовата
наличност, както следва: Установеният дневен оборот от работещото ФУ в обекта,
съгласно разпечатания дневен финансов отчет /л.14/ бил в размер на 470,66 лева,
а фактическата наличност в касата на обекта възлизала в размер на 595 лева,
съгласно изготвения опис на паричните средства в касата към момента на
проверката /вж.Опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката – л.13/. В резултат на това инспекторите констатирали положителна
разлика между регистрирани продажби и фактическа наличност в касата на обекта в
размер на 124,34 лева /сто двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/,
която според контролните органи не била отразена на фискалното устройство в
момента на извършването й. Установено е на место, че монтираното в обекта ФУ
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Констатираното
нарушение е отразено в ПИП № 0337391 от 10.07.2018г., въз основа на който на жалбоподателя
е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата си същият сочи, че от констатираната от
контролните органи разлика между разчетената наличност и фактическата касова
наличност, 100 /сто/ лева били парични средства на управителя на
дружеството-жалбоподател, който същият дал на един от сервитьорите – З.Х.Х., за
да заплати доставка на хранителни продукти за семейството му, а разликата от
24,34 лева бил получен бакшиш. С оглед на това, жалбоподателят счита, че липсва
фактическо основание за налагане на санкция по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Независимо
от горното, в случай, че се установи констатираното от контролните органи
административно нарушение, жалбоподателят счита, че в настоящият случай следва
да се приложи разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, която препраща
към разпоредбата на чл.185, ал.1 от същия закон, тъй като се касае за
нарушение, което не води до неотразяване на приходи.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване
на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи
и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и
не се оспорва от жалбоподателя. Видно от изнесените в акта и НП фактически
обстоятелства, ФУ в процесният обект притежава възможност да се извършат
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Последното се
потвърждава от разпечатания при проверката дневен финансов отчет от касовия
апарат в обекта /л.14/, видно от който апарата имал възможност за „служебно
въвеждане” или „служебно извеждане” на суми.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. В конкретния случай от
приетите по делото доказателства е установено, че монтираното и въведено в
експлоатация в търговския обекта фискално устройство притежава функциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради
което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби. Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно
установено, че на 10.07.2018г. жалбоподателят е извършил констатираното от
контролните органи административно нарушение, като не е въвел служебно в
паметта на работещото в обекта ФУ сума общо в размер на 124,34 лева,
обстоятелство което не се оспорва и от самия жалбоподател.
Съдът не кредитира показанията на
водения от жалбоподателя свидетел З.Х.Х., в частта им досежно принадлежността
на сумата от 100 лева на управителя на процесния обект. Видно от показанията на
актосъставителя М.Д.Н., управителят на дружеството-жалбоподател е присъствал
заедно със свидетеля Х., като и двамата са били предупредени от проверяващите
да отделят бакшишите и личните пари от оборотните средства в обекта, преди да
бъдат описани, но не са го сторили.
Независимо от горното, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В настоящият случай, макар да е налице безспорно извършено от
жалбоподателя нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, по делото не са
ангажирани доказателства от страна на наказващия орган, че нарушението е довело
до неотразяване на приходи, обосноваващо налагане на санкцията по чл.185, ал.2
от ЗДДС. Предвид гореизложеното, съдът счита, че в случаят нерегистрирането на
тази разлика чрез въвеждането на сумата от 124,34 лева във ФУ на обекта, не
води до неотразяване на приходи, поради което и жалбоподателят е следвало да бъде
санкциониран по реда на чл.185, ал.2, изр.последно във връзка с ал.1 от ЗДДС. И двете санкционни норми на чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.185, ал.2 от ЗДДС касаят нарушение на Наредба №
Н-18/13.12.2006г.,
която е нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС,
издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Предвид обаче липсата на доказателства по делото, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, настоящата
инстанция намира, че размерът на наложената от наказващия орган имуществена
санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева следва
да бъде изменена, като същата бъде намалена на 500 /петстотин/ лева на основание на чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС.
При така изложените
съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено, като
бъде намален размера на наложената на жалбоподателя санкцията до сумата от 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2, изр.последно във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 402988-F395097 от
03.01.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание
чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „М.2.Б.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К.Е.Д., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС,
като НАМАЛЯВА наказанието на 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2 изр.последно, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: