О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Старозагорски районен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на 17.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
като разгледа гр.д. № 4692 по описа за 2019 година на Районен съд- Стара Загора, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединен
искове от М.Г.Е. и Д.Г.Е., действащи
чрез своята майка и законен
представител – Д.Т.Е. срещу бащата Г.Г.Е. за изменение на издръжка.
Исковата молба е редовна и
допустима. Представените с нея писмени доказателства са относими и необходими и
следва да бъдат приети. Направени са доказателствени искания, които съдът
намира, че следва да уважи с изключение на искането за удостоверение за доходи
на ответника, тъй като такова е представено с отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор. Отправени са доказателствени искания.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 312 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните да води по един свидетел при режим на
довеждане.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ДСП гр. Стара Загора за изготвяне на
становище.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр.д.№ 6621/2017
г. по описа на РС Стара Загора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което НАСРОЧВА на 24.10.2019 г. в 13.30 часа,
за която дата да се призоват страните, както и ДСП, на които да се връчи препис
от настоящото определение и доклада. Страните да се призоват по телефона чрез
двамата пълномощници.
ДОКЛАД по делото:
Ищцата Д.Т.Е., като майка и законен представител
на малолетните деца, твърди в исковата молба, че ответникът Г.Г.Е. е баща на
малолетните деца М.Г.Е., родена на *** г. и Д.Г.Е., роден на *** г.
Гражданският брак между тях бил прекратен с влязло в сила решение №
1387/28.12.2017 г. по гр. дело № 6621/2017 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора. С това решение упражняването на родителските права било предоставено на
майката, а бащата бил осъден да заплаща за всяко от двете деца ежемесечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от 06.12.2017 г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Твърди също така, че от определяне на
издръжката изминал период от време, през който трайно се изменили нуждите на
малолетните деца. С интензивния растеж на децата значително се увеличили
необходимите разходи за храна, облекло и други консумативи за тях. През
учебната 2019/2020 г. детето М. щяла да бъде ученичка в първи клас в Средно
училище „Железник" - Стара Загора, което изисквало допълнителни средства
за закупуване на учебни помагала и канцеларски материали, необходими за
нормалното осъществяване на учебния процес. Само във връзка с подготовката на
детето за първия учебен ден майката била закупила дрехи и учебни помагала на
стойност 126,96 лева, за което прилага доказателства. Детето Д. посещавал
Детска градина № 58 „Звездица" - Стара Загора, което всяка следваща година
било свързано с допълнителни по-високи разходи във връзка с провеждания учебен
процес, както и по-високата такса за ползването на услугата. За нормалния отдих
на децата през лятото майката им била осигурила почивка на море, на стойност
425 лева, за което също прилага доказателства.
През изминалия период от определянето
на първоначалната издръжка настъпило и изменение в размера на минималната
работна заплата за страната, респ. в нормативно установения в чл.142, ал.2 СК
минимален размер на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, който
понастоящем е 140 лв. От определяне издръжката до момента се изменили и
икономическата обстановка в страната, като се увеличили цените на някои стоки и
услуги от първа необходимост - електроенергия, вода и др., което довело до
увеличение на минимално необходимия размер на издръжката на домакинствата по
данни на НСИ. Отоплението в дома, където се отглеждали децата, се осъществявали
на твърдо гориво. Подготовката за посрещане на предстоящата зима било наложило
закупуването на суровина на стойност 1273,40 лева.
Изложените обстоятелства обуславяли
трайно нарастване на нуждите на малолетните деца М.Г.Е. и Д.Г.Е. и били
предпоставка за увеличение на тяхната издръжка на основание чл. 150, вр. е чл.
143 СК.
Първоначално определената по
споразумение между родителите издръжка за децата била съобразена с
възможностите на бащата и с получаваното от него към онзи момент възнаграждение
в рамките на минималната за страната работна заплата. От началото на 2019 г.
възнаграждението на бащата Г.Г.Е. било десетократно завишено, видно от удостоверение
за получаваните от него доходи, поради което значително се била увеличила
възможността му да заплаща издръжка. При този размер на възнаграждението си,
можел без особени затруднения да поеме един адекватен на нуждите на децата
размер на тяхната издръжка - 350 лева за детето М. и 320 лева за детето Д..
Поради това моли съда да постанови
решение, с което да измени издръжката на малолетното дете М.Г.Е., определена с
влязло в сила решение № 1387/28.12.2017 г. по гр. дело № 6621/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като осъди ответника Г.Г.Е., с ЕГН **********,
да заплаща на малолетното си дете М.Г.Е., с ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Д.Т.Е., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер
на 350 лева и на малолетното си дете Д.Г.Е., с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Д.Т.Е., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 320 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.
Претендира се за разноски.
Прави се искане съдът, основание чл.
242, ал. 1 ГПК, да допусне предварително изпълнение на решението за издръжката.
Ответникът Г.Г.Е. взема становище, че
предявеният иск е допустим, но по същество той е частично неоснователен, с
оглед неговите възможности и нуждите на децата.
Претендираният размер на издръжка бил
прекомерно завишен с оглед възрастта и нуждите на децата и не бил съобразен с
възможностите му да дава такава.Съгласно чл.142 от СК размерът на издръжката се
определя не само според нуждите на лицето,което има право на издръжка, но и от
възможностите на този,който я дължи.
Нуждите на лицата, които имали право на
издръжка, се определяли съобразно с обикновените условия на живот за тях, като
се вземали предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които били
от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължали издръжка
се определяли от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Освен
това двамата родители дължали издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземали предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Изложените
доводи в исковата молба за изменение на икономическата обстановка и увеличение
на цените от първа необходимост за времето от първоначалното определяне на
издръжката - 27.12.2017 г. досега не били съвсем точно. Статистиката не сочела
съществени увеличения в тази насока.Детето М.Е. действително вече била в първи
клас, но това не било основание за увеличение повече от два пъти на вече
определената издръжка, което се отнасяло и до детето Д.Е..
Това, че бил увеличен минималния размер
на работната заплата било критерий само за определяне минималния размер на
издръжката, но не и доказателство в промяна на нуждите на децата и промяна на
обстоятелствата, налагащи увеличение на издръжката.
Децата били съответно на 7 и 5 години,
поради което потребностите им от гледна точка на обичайните разходи за облекло,
храна, отопление, транспорт и други подобни били по-ниски от тези на възрастен
и това следвало да бъде съобразено от съда при определяне на издръжката им.
От друга
страна ответникът не разполагал с доходи и имущество, които да му позволявали
да заплаща исканата издръжка. Същият получавал високо месечно възнаграждението,
имал и големи разходи, които щели да го затруднят да заплаща този размер на
издръжката. Видно от Удостоверение № 695/25.09.2019 г., същият получавал нетен
доход по трудово правоотношение в размер на 4 661 лева месечно за последната
година. Както ставало ясно от представените погасителен план по договор за
ипотечен кредит № 4661/13.06.2015 г., той имал ипотечен кредит от 243 126,99
лева, със срок на погасяване 28 г. и 2 месеца и месечна вноска 1181,87 лева,
потребителски кредит по договор за потребителски кредит № 315245/21.04.2018 г.
в размер на 40 000 лева, срок на погасяване 120 месеца и месечна вноска 462,99
лева, договор за потребителски кредит № 451/6091/87187012/12.04.2019 г. в
размер на 8 000 лева, срок на издължаване 12.04.2020 г. и с месечна вноска 89
лева, потребителски кредит по договор № 3487760/21.12.2018 г. в размер на 11 400
лева, срок на издължаване 120 месеца, месечна вноска 132,56 лева, по лизингов
договор за покупка на МПС № 122821/26.11.2016 г. - сумата от 21 423,13 лева на
60 погасителни вноски, по около 275 лева месечно. Или общо задължения по
цитираните кредити около 2 140 лева месечно.
Ответникът твърди също така, че ищцата
твърдяла, че закупува облекло за децата, че ги водела на почивка. Същото се
отнасяло и за него, което било видно от представените 13 броя фискални бона, че
бил закупил от месец август 2019 г. облекло за децата в размер на повече от 872
лева и ги бил водил на почивка, което било видно от ф-ра №
**********/25.08.2019г. на стойност над 300 лева. Освен това, бил определен
режим на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица
от месеца в петък,събота и неделя, с преспиване, от 18,00 часа в петък до 18,00
часа в неделя,което значело,че 6 дена от всеки месец /т.е.1/5 от месеца/ Децата
били при ответника и той ги издържал и гледал.Това също следвало да се вземе
предвид при определяне на дължимата от него месечна издръжка.
Ответникът
не оспорва факта, че разходите за отглеждането и развитието на децата не са
малко. Морално и законово задължение било той да осигурява част от издръжката
за децата си, което правил и доброволно
Счита,че би могъл да плаща месечна
издръжка на малолетното си дете М.Г.Е. в размер на 230 лева и месечна издръжка
на малолетното дете Д.Г.Е. в размер на 210 лева, като прави предложение за
споразумение в този смисъл.
Поради
това моли съда да отхвърли предявения иск частично до посочения размер, като
неоснователен и недоказан. По отношение на доказателствената
тежест.
При
присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца родителите винаги дължат
издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицата, които
имат право на издръжка (и които са винаги конкретни) и от възможностите на
лицата, които дължат издръжка (които пък се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация).
При
иск за изменение на издръжка в тежест на ищеца е да установи какви са
възможностите на ответната страна да изплаща издръжка, потребностите на
детето/децата, както и че е налице трайна промяна в потребностите на детето или
във възможностите на бащата.
В
тежест на ответника е да установи, че заплаща издръжка или да противопостави
възражения за други алиментни задължения.
ДАВА възможност
на страните, след като се запознаят с изготвения по делото доклад да вземат
становище в едноседмичен срок от съобщението, предприемат съответните
процесуални действия и направят допълнителни искания за доказателства преди
съдебното заседание, като ги предупреждава за последиците по чл. 312 ал. 2 от ГПК.
НАПЪТВА
страните към спогодба, като им разяснява, че в този случай чрез взаимни
отстъпки страните могат да постигнат по-бърз, икономичен и ефективен резултат,
удовлетворяващ и ищеца и ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: