№ 78
гр. Варна, 01.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно
търговско дело № 20223001000303 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:25 часа се явиха:
Въззивникът „Елит-Пътна сигнализация“ ЕООД, редовно призован, представлява се
от адв. М. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемите страни:
М. М. П., Д. П. Д. и М. П. Д., редовно призовани, не се явяват, за тях се явяват адв. М.
В., и адв. Т. Р. редовно упълномощени и приета от съда от днес.
Адв.П.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Не са налице пречки, моля, да бъде даден ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА и ЧАСТНАТА ЖАЛБИ и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
съобразно определение с №708/26.10.2022г., съответно с определение № 43/16.01.2023
г.
Адв. Р. на въпрос на съда: Получили сме и двете уточнителни молби от „Елит-Пътна
сигнализация“ ЕООД оспорваме и двете. Считаме същите за неоснователни, с посочените
доводи в тях.
Адв. П.: Поддържам жалбата, така както е уточнена с двете молби. Няма да соча нови
доказателства.
Адв. В.: Оспорваме жалбата, както и уточняващите молби към жалбата. Оспорваме и
1
частната жалба, поддържаме отговора. Нямаме искания по доказателствата.
Адв. П.: Представям списък на разноските.
Адв. Р.: Представям списък на разноските.
Въпрос на съда: С оглед характера на спора, обсъждали ли сте възможност за
споразумение или съдебна спогодба?
Адв. В.: Ние се виждаме за пръв път. Към този момент не са успели да постигнат
споразумение.
Адв.П.: Спорът е изкуствено усложнен с активното участие и на двете страни и може
би изобщо не е трябвало да стига до съд. Струва ми се, че моментът за споразумение е бил
изпуснат и при положително решение за едната страна, досега никога не съм виждал да
прави отстъпки и да се споразумява с другата. Не съм оптимист в тази насока.
Адв. Р.: Ние също не сме оптимисти, защото към настоящия момент не сме получили
никакви предложения, но клиентите ни са готови да обсъдят всяко предложение, което
излиза от жалбоподателя, към този момент няма такива. Ако все пак нещо се случи, ще
направим необходимото, защото всеки от тях е отворен за някакво споразумение в разумен
размер.
Точно сега забелязах, че в определението, което прочетохте № 708/26.10.22 г. има
една техническа грешка, която не зная дали ще Ви направи впечатление, възобновява се
производството по различно дело от настоящото. За сведение на съда.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля, да уважите въззивната жалба. Няма да се спирам на доводите за
недопустимост на решението, тъй като съдът дължи служебната преценка на допустимостта.
Ще се спра само на материалноправната страна на спора, което е по същество и всъщност по
правилността на първоинстанционното решение. Пак казвам, че този спор според мен е
изкуствено усложнен и с участието на страните и на ОС-Варна. Събирани са и са обсъждани
множество доказателства във връзка с някакви практики на осчетоводяване в дружеството,
записи в разни тетрадки, това са документи и факти без реално правно значение и се е
загубил фокусът върху наистина съществените моменти. При положение, че е безспорно, че
на ищците се дължи дружествен дял и, че размерът на дружествения дял по баланса на
практика е бил коректно определен от самото дружество. Разликата между стойността по
баланса на дружеството и стойността определена от ССЕ е пренебрежимо малка. Остава да
се определи като спорно какво и дали следвало да се приспадне от сумата на дружествения
дял? Считам, което е изложено и в уточнителната молба, че има два пропуска в тази връзка
– единият е с неправилното тълкуване от съда на правното основание на един превод от
дружеството към двама от ищците. При положение, че в основанието за плащане
дружеството длъжник изрично е посочило такова, няма основание съдът да извежда по
негово усмотрение друго основание. Чл. 76, ал. 1 от ЗЗД е категоричен, че длъжникът, който
2
има няколко задължения посочва това, което погасява. В случая е посочено основание
уреждане имуществени отношения поради смърт на съдружник и единственото задължение
за плащане по този повод е задължение на дружеството към наследниците е това да заплати
стойността на дружествения дял на наследодателя. Поради това следва да се отнесе
платената сума от 87 850 лева като частично погасяване на задължението за изплащане на
дружествен дял.
Донякъде по-сложен е въпросът с възражението за прихващане направено в първата
инстанция от ответното дружество. Тук съдът е счел за неоснователно възражението за
прихващане, тъй като нямало насрещно задължение за прихващане, пак поради неправилно
тълкуване на един документ – това е протокол от 10.06.2019 г., подписан от наследниците
ищци и дружеството. Този протокол съдът неправилно е определил, че съдържа изявление
на дружеството за опрощаване на задължение на починалия съдружник. Това не е така, тай
като законът изисква опрощаването на задължение да бъде извършено с договор. В
договора, особено в такъв вид договор не може да се посочва бланкетно задължение и в
приблизителна сума, която включва задължение на повече от едно лице. Поради това,
документът представлява всичко друго, но не и договор. Аз считам, че това е едно
предварително споразумение между страните относно начинът, по който следва да се
определи окончателния размер на дължимия дружествен дял, което споразумение само по
себе си няма директно действие, а следва да бъде основа за нови действия. От текста на
протокола следва, че тази сума амблок посочена като задължение на съдружниците няма да
бъде взета при определяне размера на дружествения дял, което може да означава две неща -
че задължението ще бъде опростено и, че задължението ще бъде прихванато. Пак казвам –
липса на договор за опрощаване на задължението и при факта установен от ССЕ, че
задълженията на съдружниците към дружеството са включени в баланса към релевантния
момент, че наследодателят на ищците има задължение в размер на 283 000 лева и това се
потвърждава и от първични счетоводни документи говори, че дружеството не е избрало
подхода да опрощава задължението, а е избрало другият по-точен и по-справедлив подход –
задълженията, съответно вземането на дружеството от съдружниците да остане в баланса
като увеличава по този начин стойността на активите, но да бъде прихванато срещу
конкретния размер задължение на наследодателя. Това именно е и направено, като ако е
имало наистина опрощаване, то тогава би следвало от тези вземания на дружеството да
намалят стойността на активите му, тогава чистата стойност на имуществото би била
различна и всъщност ще се получи една много малка разлика в ущърб на наследниците. Ако
по този начин се преценява и в единия и в другия вариант и с прихващане и с опрощаване,
то пак се получава едно занижаване на сумата, която е за разпределение между тримата
наследници. В единия случай при прихващане трябва да се намали с 283 000 лв., което аз
считам, че е правилно и съответства на договореностите между страните и на счетоводните
операции на дружеството. В другия случай сумата трябва да се намали с 290 000 лв., тази
разлика не е решаващата за да има спор между страните. Моля, да ми дадете възможност с
писмена защита по-конкретно да обоснова тези доводи и да присъдите в полза на ответника,
3
сега въззивник разноските съгласно списъка.
Адв. Р.: Моля, да оставите в сила атакуваното решение, чиито правни изводи считам
за правилни и законосъобразни. Считам, че твърденията на жалбоподателя за неправилност
на съдебното решение са неоснователни, тъй като в първоинстанционното производство
съдът е допуснал и преценил всяко едно искане на жалбоподателя, съобразил е неговата
относимост и допустимост към решението, след което е постановил и решението си в
съответствие с материалния закон. Прав е колегата, че по този спор съществува една
отделна съдебна практика и правната норма е ясна – на основание Закона за наследството
трима наследници са придобили равни дялове от всички имуществени права и задължения
на наследодателя, които са съществували към момента на откриване на наследството и
точно заради възникване на тези отношения – смърт на единия съдружник, дружеството-
жалбоподател е създало два документа – споразумителни протоколи, които е представило за
одобрение на наследниците и след като те са потвърдили своето одобрение, тези протоколи
са подписани от управителя на дружеството - сега жалбоподател и от всеки един от
наследниците. Редно е да посочим какво е записано в протоколите, което оспорва колегата.
В първия протокол се индивидуализира размера на личните средства, които дружеството
поема задължението да възстанови на всеки от съдружниците, не само на починалия
съдружник, но и на преживелия съдружник, както и са посочили конкретни движими вещи,
които са определени в този протокол като лична собственост на всеки от съдружниците. Не
е основателно твърдението на жалбоподателя, че тези лични средства представляват
заплащане на част от имуществения дял на наследодателя, тъй като когато са преведени, на
двама от наследниците са преведени суми, които в общия си размер са точно
индивидуализираната сума определена от първото споразумение в споразумителния
протокол като лични средства подлежащи на връщане на наследодателя. Предвид това не
считам, че може да се определят тези средства като част от имуществения дял.
Във втория протокол също е отбелязано нещо изключително важно, подписано от
страните, че задълженията на всеки от съдружниците, които са отбелязани като активи в
счетоводството на дружеството няма да се отчитат при определяне на имуществения дял на
наследодателя. Т.е. не само задълженията на наследодателя към дружеството, но и
задълженията на управителя и съдружник не се отчитат като дължими за възстановяване
към дружеството, затова и не влизат за определяне размера на дружествения дял. Затова
според мен твърдението на жалбоподателя, че наследодателят има задължения, които следва
да върне на дружеството чрез своите наследници като се приспадне една част от
дружествения дяла за възстановяване на тези задължения, според мен са напълно
неоснователни. Сам управителят е посочил в този споразумителен протокол, че
наследодателят няма задължения по отношение на дружеството.
По отношение на други твърдения в депозираните пред Вас жалби за разглеждане
също считам, че те са неоснователни и в отговорите към тези жалби пространно са изложени
възраженията по отношение на тяхната неоснователност, които считам, че следва да се
запознаете с тях.
4
От всичко изложено правя извод, че решението не страда от пороци, същото е
валидно, допустимо и правилно. Затова Ви моля, да постановите решение, с което да
отхвърлите предявените жалби като неоснователни и да потвърдите първоинстанционното
решение като правилно. Моля, за присъждане на разноските, съгласно списък на разноски.
Адв. В.: Присъединявам се към казаното от адв. Р., като искам да направя само едно
уточнение във връзка с личните средства, които са изплатени на наследниците на
наследодателя Паню П. в размер на 87 850.32 лв. Същите освен, че са точно определени със
споразумителния протокол между страните от 10.07.2019 г., освен, че платежното нареждане
е точно за тази конкретна сума, в платежното нареждане е отбелязано единствено и само, че
се уреждат имуществените отношения по спор от смърт на съдружник. Тези имуществени
отношения са както по отношение на наследствения дял от дружеството, така и от смесените
лични средства от общия наследодател. На следващо място - в жалбата тези средства не се
оспорват и не се казва, че се приспадат от дължимия дружествен дял. На последно място –
както е направено уточнение от жалбоподателя: Да, наистина е направено възражение за
прихващане. Колегата обширно е обсъдил този въпрос и е стигнал до извода, че това
възражение, което е направено за прихващане не е трябвало да бъде на непозволено
увреждане, а е трябвало да бъде на неоснователно обогатяване. Правилно
първоинстанционният съд е обсъдил всичките доказателства по делото и е достигнал до
извода, че ако съдружниците са се съгласили да счетат във вътрешните си взаимоотношения
тези задължения за несъбираеми, заповедите на дружеството вече са одобрени и затова не е
налице вреда, която да ангажира и правната сфера на универсалните правоприемници.
Още веднъж оспорваме изцяло и двете жалби и подадените уточнителни молби към
тях, като считаме същите за неоснователни и поддържаме изцяло отговора който е направен.
Моля, да ни бъдат присъдени разноските в тази инстанция. Моля, за срок за писмени
бележки.
Съдът дава възможност на процесуалните представители на страните да представят
писмени бележки – в едноседмичен срок за въззивника и в десетдневен срок за въззиваемата
страна с препис за насрещните страни, считано от изготвянето на протокола.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:50 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5