Р Е Ш Е Н И Е
260050/8.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Д. Георгиева
при участието на секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното
от районния съдия ВАНД № 1190 по
описа на ШРС за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 23-0000474 издадено на 14.05.2020г. от и.
д. Директор на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на основание чл.93в, ал17,
т.2
от ЗАвт.П на С.С.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева
за нарушение на чл.34, параграф 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ №
165/2014. Жалбоподателят оспорва законността на постановеното административно
наказание. Моли съда на отмени изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни доводи в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. В
деловодството на ШРС е постъпило подробно Писмено становище. Въззиваемата страна,
редовно призована изпраща упълномощен
представител, който моли съда да охвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди НП като правилно и законосъобразно.
ШРС, след преценка на всички събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично
основателна, поради следните съображения:
По делото е
безспорно установено, че на 28.02.2020г. свидетелят К.Н.К. – инспектор в РД «АА» гр.
Варна и колегата му Кристиянин извършили проверка в Автогара Шумен. Около 14,00
часа на автогарата пристигнал автобус, който извършвал превоз по редовна
автобусна линия от Добрич до София. Автобусът бил марка «Темса» от категория М3
с рег. № СВ13 20ВС, собственост на превозвача «Груп Плюс» ЕООД. Водач на
автобуса бил жалбоподателя С.С.С.. В хода на проверката свид. К. констатирал
редица нарушения. Свидетелят К. и колегата му установили, че при извършване на
обществен превоз на пътници с автобус, който е оборудван с дигитален тахограф «Continental“, тип 1381.********** № 4294960,
попадащ под обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г., водачът не използва
издадената му дигитална карта на водач с № 0000000126583000 при управлението на
автобуса. От дигиталната карта на водача, свидетелят констатирал, че същата е
била използвана последно на 22.12.2019г., а от разпечатката на дигиталния
тахограф установили, че превозното средство е управлявано без карта, поставена
в слота дигитална карта.
Същият ден –
на 28.02.2020г. във връзка с констатираното административно
нарушение, свидетелят К. Калоянов
съставил АУАН № 269725 на жалбоподателя С.С.С., за това, на 28.02.2020г. в автогара гр. Шумен, сектор 2 извършва обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия от гр. Добрич до гр. София с автобус
„Темса“, оборудван с дигитален тахограф , марка «Continental“, тип 1381.********** № 4294960,
попадащ под обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г., водачът не използва издадената
му дигитална карта на водач с № 0000000126583000 при управлението на
автобуса. Актосъставителят посочил, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.34, параграф 1, изр.1, предл.2
от Регламент /ЕС/ № 165/2014. Актът за установяване на
административно нарушение бил
съставен в присъствието на Александър Светославов Кристиянин и на жалбоподателя С.
и подписан от него
със следното възражение: „забравих да я поставя“.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
23-0000474 от 14.05.2020г. на и. д. Директор на Регионална дирекция „АА“ гр.
Варна, с което на С.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 лева на основание чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвт.П за нарушение
на чл.34, параграф 1, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства
- от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал. 1 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН.
Вмененото нарушение
на жалбоподателя С., според АУАН и обстоятелствената част на наказателното
постановление, е че същият не използвал карта на водача, което е нарушение на
правилата на чл. 34, § 1, изр.
1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., според който текст водачите
използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който
управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.
Нарушението
правилно е било квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган, които с
оглед представената оправомощителна заповед имат необходимата компетентност да
издават АУАН и НП. Нарушителят е ясно и точно индивидуализиран и не буди
съмнение неговата идентичност. Не са налице процесуални нарушение относно сроковете
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са издадени в съответните преклузивни
срокове. Акта е връчен лично на нарушителя в момента на съставянето му.
Нормата, вписана като нарушена се намира в Глава VІ от регламента
"Използване на уредите". Чл.34 носи наименованието "Използване
на карти на водача и тахографски листове", като в своя § 1 визира
задължението на водачите да използват тахографски листове или карти на водача
всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му, като забранява тахографският лист или картата на водача да могат
да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има
специално разрешение за това. Цитираната разпоредба регламентира още, че
тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за
по-дълъг период от време от този, за който са предназначени. Словесно АНО е
описал деянието като "неизползване на карта на водача". Така дефинираното нарушение наказващият
орган е санкционирал съобразно правилото на чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвт.П. То от своя страна въздига в състав на нарушение, друго по вид нарушение на водачите, изразяващо се в
непредставяне на контролните органи при проверка на документите, които са
регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия
ден, и тези от предходните 28 календарни дни, в частност на картата на водача
/ако притежава такава/, както и записите от нея. Задължение за представяне от
страна на водача на съответните документи е предвидено с чл. 36 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от
4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, озаглавен
"Записи, извършвани от водача". Съобразно § 2 на чл. 36, водачът на
превозно средство, снабдено с дигитален тахограф следва да бъде в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган своята карта на
водача /i/ и всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) №
561/2006 /ii/. Именно изпълнението на това задължение цели да
обезпечи приложеният от наказващия орган санкционен състав на чл.93, ал.17, т.2 от ЗАвт.П. Словесното описание на конкретното нарушевие, дадено в обстоятелствената част на НП,
индикира на друго по вид нарушение, касаещо правилното използване на картата на
водача, което бива санкционирано по реда на чл.93в, ал.2 от ЗАвт.П. АНО е допуснал противоречие между фактическото
описание на деянието и сочената за нарушена разпоредба и приложения санкционен
текст. От така направеното сравнение на цитираните санкционни
норми на ЗАвт.П е видно, че категорично описаното нарушение попада в обхвата на
чл. 93в, ал. 2 от
ЗАП, а не в обхвата на чл. 93в,
ал. 17, т. 2 от ЗАП по която е наказан жалбоподателя. В случая чл. 93в, ал. 2 от
ЗАП се явява специална разпоредба спрямо чл. 93, ал. 17, т.
2 от ЗАП и е следвало именно по нея да бъде санкциониран
жалбоподателя. Още повече, че санкцията предвидена в нея в значително по-нисък
размер.
Съгласно
нормата на чл.63, ал.1 от ЗАНН районния съд има правомощие да измени наказателното
постановление. Съгласно чл. 84 от ЗАНН
доколкото няма особени правила за производството пред съд се прилагат
разпоредбите на НПК. Затова правомощията на съда за изменение на наказателното
постановление са съответни на правомощията на въззивния съд за изменение на
присъдата, уредени в чл.337, ал.1 от НПК. На основание чл.337, ал.1, т.2
от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН
съдът може освен да намали наказанието да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо наказание (без изменение на обвинението). Както вече се
посочи, нарушението по чл.93в, ал.2 от
ЗАП е по-леко наказуемо спрямо нарушението по чл.93в,
ал.17, т.2 от същия закон, спор по делото по отношение на фактите
няма – от една страна, а от друга – всички съставомерни факти относно
установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са били предявени на
нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП. Правото на защита на наказаното лице
не е било нарушено, тъй като всички релевантни факти са му били предявени и то
е могло да организира защита си спрямо тях.
Описаното
в АУАН и в НП нарушение следва да се квалифицира като такова по чл. 93в, ал. 2 от
ЗАП. Нарушението по чл.93в, ал.2 от
ЗАП е по-леко наказуемо от нарушението по чл.93в,
ал.17, т.2 от същия закон и е в правомощията на съда да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, поради което наказателното постановление
следва да се измени, като се определи наказание глоба в размер на 500 лева,
наместо глоба в размер на 1 500 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателното
постановление № 23-0000474 издадено на 14.05.2020г. от и.
д. Директор на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, с което на С.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение на чл.34, параграф 1, изр. 1,
предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г.е наложено административно наказание, като наместо
наложената глоба в размер на 1 500 лв., на основание чл.93в, ал.2 от ЗАвт.П
ОПРЕДЕЛЯ на С.С.С., с ЕГН ********** наказание "глоба" в размер
на 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на
Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: