Р Е Ш Е Н И Е
№
……………../……………гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание проведено на тринадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при участието на
секретаря Галина Славова
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
въззивно гражданско дело
№ 980 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 308 ГПК и се развива
след отмяна по реда на чл.
307 ал. 3 ГПК.
С Решение №
25/23.04.2018г. по т.д. №
2995/17г. по описа на ВКС е отменено Определение № 2064/10.06.2015г.
по гр.д. № 1693/15г. по описа на
ВОС, с което е обезсилено решение № 1631/06.04.2015 год.,
постановено по гр.д. № 9789/2014 г. по описа на
ВРС, и е прекратено производството по гр.д. № 9789/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 1693/2015 по описа на ВОС.
Въззивното производство е образувано по жалба
на „Енерго-про Продажби” АД
срещу Решение № 1631/06.04.2015 год., постановено по гр.д. № 9789/2014 г.
по описа на ВРС,
с което дружеството е съдено да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД,
сумата 1385,30лева - претендирана
като платена от праводателя на ищцовото дружество М. О. М. по договор за цесия, сключен с „КНМ ГРУП” ЕООД от 28.04.2014год., при
първоначална липса на основание – за
недоставена и непотребена електроенергия, по
фактура № **********/31.01.2013г. и представляваща корекция на сметка за периода от 02.08.2012г. до 28.01.2013г.
общо за 180 дни начислена служебно по КП за обект с абонатен № **********, с
клиентски № **********, с адрес на потребление село Радан Воевода, ведно със
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда 28.07.2014г. доокончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І–во ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД,
както и сумата 582,39лева, представляваща сторените пред ВРС.
Въззивникът
инвокира доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, противоречие с
материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка
на доказателствата и необсъждане на релевантните за спора доказателства, в
резултат на което решението е и необосновано. Сочи се, че неправилен е изводът
на съда за действителност на цесията, както и че същата е породила действието
по отношение на длъжника. Претендира отмяна на решението
и за постановяване на ново, с което искът да
бъде отхвърлен.
Въззиваемият
изразява становище за неоснователност на жалбата.
По
предмета на предявеният иск с
правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл.
86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от
страните:
Ищецът „КНМ Варна“ ЕООД твърди, че по силата
на договор за цесия, от
28.04.2014год. е
придобил от МЕХМЕД ОСМАН
МУСТАФА,
негово вземане срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна за
сумата 1385,30лева, която е платена без основание от праводателя, представляваща заплатена сума по
корекция на сметка за периода от 02.08.2012г.
до 28.01.2013г.
Вземането произтичало от извършена проверка на електромер на обект с абонатен № **********, с
клиентски № **********, с адрес на потребление село Радан Воевода и титуляр на
партидата М. О. М. При корекцията била
начислена ел. енергия на абоната за сочените
период и стойност, и издадена
фактура №
**********/31.01.2013г.
Ищецът твърди, че праводателят му е заплатил без основание на ответника същата сума и претендира връщането и. Излага възражения по корекционната
процедура във връзка с нейната действителност, оспорва констативния протокол,
правомощията на служителите на “Енерго Про Мрежи” АД. Сочи, че цедентът е заплатил
сумата единственото поради страх от спиране на захранването.
Претендира ответника да бъде осъден да заплати платената
от цедента без основание сума на цесионера- ищец.
Ответникът
оспорва
иска. Твърди, че договор
за цесия от 28.04.2014год. е нищожен поради липса на предмет, т.к. прехвърленото вземане не съществува. Не
оспорва, че с праводателя на „КНМ Варна“ ЕООД по цесията- са в договорни
отношения. Твърди, че за периода от 02.08.2012г.
до 28.01.2013г. е доставена до обекта ел. енергия, като не оспорва,
че праводателят по
цесията е
заплатил сумата. Възразява,
че
сумата е платена на годно правно основание – съществуващо между страните
облигационно отношение по доставка на ел. енергия и представлява стойността на
доставена и реално потребена ел. енергия за посочения период, за която ел.
енергия праводателят на ищцовото дружество дължи и съответната цена, а не е
платена на основание справката за корекция и издаденото въз основа на нея
дебитно известие. Сочи, че плащането е станало въз основа на споразумителен
протокол. Навежда също, че
потребената ел. енергия е отчетена на основание Правилата за измерване на
количеството ел.енергия, след извършена проверка на място от служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД- Варна,
за което е съставен констативен
протокол, според който при проверката е установено, че в електромера е нарушена
схемата на свързване.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите законови норми намира за установено
от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че между цедента и ответното дружество е налице
твърдяната договорна връзка по повод доставка на електроенергия, регулирана от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца,
както и че същата е заплатена от цедента в полза на ответника.
От представения по делото КП № 0071881/28,01,2013г. се установява, че на
същата дата, в присъствието на въззиваемия, служители на „Е.он
България Мрежи“ са извършили проверка на средството за търговско измерване
/СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали, че същото измерва
преминаващата през него ел. енергия с отрицателна
грешка.
Въз основа констатациите от извършената на
място проверка на СТИ „Енерго-про Мрежи” АД е начислило служебни количества ел.
енергия в съответствие с чл.
38,
ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на сметката на потребителя за период от общо 180 дни, на база на което за този период
„Енерго-про Продажби” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило фактура № **********/31.01.2013г. на стойност 1385,30лева, с получател М. О. М.
Изготвено
и прието е заключение на СТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира
изцяло.
Прието
е за безсторно и ненуждаещо се от доказване, че М. О. М. е платил, а въззивното дружество е получило
исковата сума.
С договор
за цесия, сключен с „КНМ ГРУП” ЕООД от 28.04.2014год.
М. О. М.,
представляван от пълномощника си адв. К. Д. Т. е прехвърлил на ищцовото
дружество вземането си за сумата от 1385,30лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода
от 02.08.2012г. до
28.01.2013г. за
обект с абонатен №
**********, с клиентски № **********, с адрес на потребление село Радан Воевода.
Ответното дружество е уведомено за
извършената цесия на 21.07.2014г. от цедента
М. О.М., чрез пълномощника и
адв. К. Т. По делото е проведена и процедура по реда на чл.193 от ГПК по
оспорване на документ – представеното от ищеца пълномощно. От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установи, че
подписът за упълномощител в посочения документ е положен от посочения в
документа автор на същия – М.
О. М., а
ръкописния текст в долната част на пълномощното не е изпълнен от М. О.М.
С пълномощно, с нотариална заверка на
подписите от 16,01,2015г. М. О. М. е упълномощил адв. К. Т. да се
разпорежда с всички негови вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД, като
изрично потвърждава сключеният от негово име договор за цесия, сключен
с „КНМ ГРУП” ЕООД от 28.04.2014год. от негово име, както и
уведомяването на длъжника.
В хода на производството ищецът „КНМ Груп“
ЕООД е прехвърлил процесното вземане на трето за делото лице – „Интейк“ ЕООД,
за което е надлежно е уведомил ответника.
При така установеното
съдът намира следното:
Възраженията за недопустимост на
производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска са
неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК делото е върнато
за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за
отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на депозираната от
Диденко молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила решение № 39/01.03.2017г. по т.д. №
722/16г.
по описа на ВОС, с което е прието, че вписването на К. Д. като управител на
„КНМ Груп“ ЕООД и заличаването на П.К. като такъв, са несъществуващи обстоятелства, както и
факта, че отказът от иск е депозиран от Д., а не
е изразено становище за поддържане на молбата намира, че същата следва да се остави без разглеждане. Предвид горното и
не е налице валиден отказ от иска, заявен от лице, разполагащо с представителна
власт по отношение на ищцовото дружество. Затова и съдът не е десезиран и
производството е допустимо.
За да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК е основателен, в тежест на ищеца – въззиваем
в настоящото производство, е да установи главно и пълно, при наличието на
изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят
по същата е платил процесната сума като стойност на потребена, но незаплатена
ел. енергия за процесния обект, за процесния
период.
В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване,
че е налице основание за плащането, респ. налице е основание да задържи
платената сума.
Въз
основа събраните доказателства съдът намира договор за цесия, сключен
с „КНМ ГРУП” ЕООД от 28.04.2014год. за валиден. Предмет на прехвърляне по същото
е съществуващо, макар и спорно вземане, представляващо вземане от неоснователно
обогатяване – платена без основание /при начална липса на основание/ от цедента
М. О. М. стойност на
потребена, но неплатена ел. енергия за периода от 02.08.2012г. до 28.01.2013г., за обект с абонатен № **********, с
клиентски № **********, с адрес на потребление село Радан Воевода.
По
делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел.
енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр.
55/2007 год. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има
задължение да заплаща използваната ел. енергия. Установено е също, че
праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 1385,30лева, съставляваща
стойността на служебно начисленото му количество ел. енергия за периода 02.08.2012г. до 28.01.2013г.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право
на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като
основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция) ел.
енергия е за периода
02.08.2012г. до 28.01.2013г., в който са били в сила Общите условия на ДПЕЕ на
дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование
“Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят приложение в
отношенията между страните, т.к.
като
съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко
договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява
ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38,
ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към процесния
период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото.
Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от константната съдебна
практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК и
имаща задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната
инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване именно по
въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите
от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г.
на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. №
103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г.,
Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия
смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ,
Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от възприетото в горните решения. За
процесния период отношенията между страните се регламентират от Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката,
Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.
/понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.
116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността,
съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000
год., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и
на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена
и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. и
приложими в случая. При липса на предвидена в действащото през процесния период
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува
законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
Наведените от ответника доводи, че
възможността за корекция на сметките на абонатите за минал период е предвидена
в чл. 45 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38/2007 год., действали през процесния период,
са неоснователни. Разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ от 2007 год. /отм./ не съдържа уредба
различна от тази в Правилата от 2004 г., които са взети предвид от ВКС при
постановяването на посочените решения. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007 г. е
идентична с тази на чл. 64, ал. 1 от Правилата от 2004 г. Ето защо
и ответното дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на
сметката на потребителя, позовавайки се на чл. 45, ал. 1 от Правилата от 2007 г. във вр. с
чл. 24 и чл. 25 от Общите си условия. Възможността за едностранна корекция на
сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г., но
същата е отменена с Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е
предвидена, поради което ВКС на РБ в задължителната си практика приема, че след
2004 г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на
такава корекция в ОУ. По реда на чл. 290 ГПК с Решение № 177/12.12.2011 г. по т. д.
1008/2010 г. II т. о. ВКС се е произнесъл за случай, касаещ извършена от
въззивника едностранна корекция на сметки през 2009 г. (след приемането на ПИКЕЕ от 2007 год.) и е приел, че досегашната
практика на ВКС по този въпрос намира приложение и понастоящем.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за
потребена ел. енергия за минал период на праводателя на ищеца, съответно и
нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че
сумата 1385,30лева е заплатена от
цедента на ответното дружество при
начална липса на основание и подлежи на връщане на цесионера „КНМ Варна“ ЕООД.
Неоснователно е възражението и относно
нищожността на извършената цесия, като в тази насока се приема, че изложените
от ВРС мотиви относно действителността на извършената цесия съответстват с
установената задължителна практика на ВКС. Доколкото предмет на договор за
цесия могат да бъдат всякакви вземания, включително и такива за бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне, то по аналогия и спорните права могат да бъдат
цедирани при постигната между страните уговорка. Спорното вземане е прехвърлимо
и респективно е годен предмет на договор за цесия. От момента на даването,
доколкото същото е осъществено при първоначална липса на основание, настъпва и
изискуемостта за връщане на даденото. Т.е., към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена от цедента чрез неговия
пълномощник съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че е
налице валидно цедирано в полза на въззиваемата страна вземане към въззивника,
поради което и предявеният иск за събиране на вземането е основателен и следва
да бъде уважен. Обжалваното решение в цитирания смисъл следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид направеното
искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените
пред настоящата инстанцията разноски
в размер на 326,00лв. - за адвокатско възнаграждение. Въззивникът следва да понесе и разноските,
направени в производството по т.д. №
2995/17г. по описа на ВКС съобразно т.4 на ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
правилата на чл.78 ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е изрично оспорена от въззивника
и макар и същият да не е дал повод за завеждането й, не е налице другата
предпоставка по чл. 78, ал.
2 ГПК, т,к. ответникът по молбата не я признава. Затова
и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна и сумата 377,72лв. разноски пред ВКС.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1631/06.04.2015 год., постановено по гр.д. №
9789/2014 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №
258, Варна Тауърс Г, ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ Варна“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Бук № 1,
ет. 5, ап. 10, сумата от 703,72
/седемстотин и три, 0.72/
лева, представляваща разноски сторени за настоящата инстанция и в
производството по отмяната, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.