№ 8977
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20241110120457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника К. Н. за изменение на протоколно
определение от 30.09.2024 г. в частта, в която са му възложени съдебните
разноски. Не спори, че е дал повод за водене на делото по първия иск, който е
признат и се дължат за тази искова претенция разноски на насрещната страна.
Поддържа, че по иска по чл. 92 от ГПК разноските следва да останат в тежест на
ищеца, при условията на отказ от този иск и неоснователно предявен правен
спор за вземането за неустойка. Моли според изхода на спора разноските да се
определят по съразмерност.
Ищецът „О Е“ООД заявява, че разноските не следва да бъдат намалявани,
тъй като в знак на добра воля е заявил отказ от иска, доколкото едва преди
първото по делото заседание ответникът е заплатил по-голямата част от
задължението, за което извънсъдебно многократно са правени опити за
доброволно уреждане на спора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и приложимия закон, приема следното:
Молбата, като подадена в срока за обжалване на крайния съдебен акт, е
допустима. Разгледана по същество молбата е основателна.
Предявени са осъдителни искове от „О Е“ ООД срещу К. П. Н. с правно
основание чл. 286, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата 2970,00 лева – главница за неплатена втора вноска по Договор за
участие в програма Work and Travel/14.02.2023 г., ведно със законна лихва от
10.04.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата 2682,00 лева – мораторна
неустойка за периода 01.09.2023-01.03.2024 г. Съгласно протоколно определение
от 30.09.2024 г., съдът прекратява производството по гр. дело № 20457/2024 г. по
отношение на иска с правно основание чл. 286, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, на
основание чл. 232 от ГПК; и по отношение на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, и на
основание чл. 233 от ГПК; и осъжда К. П. Н. да заплати на „О Е“ ЕООД сумата
1424,00 лева – съдебни разноски.
Страните не спорят, че в хода на процеса ответникът е заплатил на ищеца
претендираното парично вземане, което е предмет на иска по чл. 286, във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД. Страните не спорят, а и от представения платежен документ се
установява, че ответникът плаща само това парично вземане, с акцесорната
1
претенция за лихва. Наличието на изрично изявление какво плаща налага извод,
че не признава дължимостта на другото, неустоечното вземане. Това се
потвърждава и от становището му, че настоява за неоснователност на иска за
неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е сторил разноски за сумата общо 1424,00 лева за платени
държавни такси, разноски за образуване на изп. дело по издадената
обезпечителна заповед по чл. 390 от ГПК и адвокатско възнаграждение.
При плащане от ответника в хода на съдебното производство на
претендираните с искова молба суми, за ищеца възникват три алтернативни
процесуални възможности, чрез които да сложи край на правния спор – да
оттегли или да се откаже от иска и производството да бъде прекратено, или да
получи от съда решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Искът
може да бъде отхвърлен по причина, че за ищеца не съществува материалното
право/не са възникнали правопораждащите го факти/, или ответникът е погасил
чрез някой от способите за това -плащане, прихващане. В настоящия случай
ищецът е упражнил правото по чл. 232 от ГПК по иска с правно основание чл.
286, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, защото ответникът е ангажирал доказателства,
съобразно възложената му доказателствената тежест в процеса, че е заплатил
претендираното парично вземане. Преценено по реда на чл. 175 от ГПК,
извършеното от ответника плащане е извънсъдебно признание на факти, че за
ищеца е възникнало правото на това парично вземане. Този извод касае и
вземането за лихва за забава, която се начислява, когато длъжникът не изпълни в
срок свое изискуемо вземане. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай ответникът е признал
иска, но от поведението сочи, че е станал причина за водене на делото, тъй като
плащането е в хода на процеса, не оспорва изпадането си забава спрямо ищеца и
е налице неизпълнение на изискуемо парично задължение на падежа, което само
по себе си е повод кредитора да търси неплатените суми, защото срока за
плащане кани длъжника и друга покана не е необходима. Ето защо ответникът
дължи разноски по този иск.
При отказ от иска, ответникът има право на съдебни разноски, съответно
разноските, сторени от ищеца остават за негова сметка. Съобразно чл. 78, ал. 4
от ГПК при прекратяване на производството по делото поради
направен отказ от иска, ответникът има право на разноски, които е направил в
процеса. Ищецът не дължи разноски, само ако отказът от иска е породен от
факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се
е отказал от иска си. В този случай отговорността за разноски ще следва да се
понесе от ответника. Установените по делото фактически положения дават
основание на съда да приеме, че отказът от иска не е поради постигнато между
страните споразумение, напротив, спорът между тях съществува относно
дължимостта на неустойка. Десезирането на съда е изцяло по преценка на
ищеца, който знае позицията на ответника и не може да се приеме, че се касае за
знак на добра воля към ответника. Молбата на ответника е основателна, че
разноски не се дължат за иска по чл. 92, ал. 1 от ГПК, който след упражненото от
ищеца право на отказ по чл. 233 от ГПК определя делото по този иск като
неоснователно водено. Ищецът има право на разноски по правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК (за уважената част от иска) съразмерно за сумата 2970 лв., предмет
на иска по чл. 286, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по който с плащането от
ответника не се спори за неговата основателност, или за сумата 748,28 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 30.09.2024 г. по гр. дело №
20457/2024 г. по описа на СРС в частта, в която съдът осъжда, на основание чл.
78, ал. 4, вр. ал. 1 от ГПК, К. П. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „О Е“
ЕООД, с ЕИК:********, сумата 1424,00 лева – съдебни разноски, като вместо
това постановява:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. П. Н., с ЕГН:**********,
да заплати на „О Е“ ЕООД, с ЕИК:********, сумата 748,28 лева – съдебни
разноски.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните чрез пълномощник по
реда на чл.41а, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3