О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
21.03.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 161 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София- 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, етаж 3,
представлявано от Т.Я. Кънев- управител,
чрез юрисконсулт Д.В.А., срещу Разпореждане № 267 от 23.01.2019 г,
постановено по ч.гр.дело № 91 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд в
частта, в която е отхвърлено заявлението за вземане за такси и комисиони за
допълнителни услуги.
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство, което има за
цел ускоряване на съдебния процес, съдът не проверява дали вземането
съществува.Сочи, че заявителят може да приложи доказателства за установяване на
вземането, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се
провери дали вземането е спорно. Съдът дължи проверка на формалната редовност и
необходимите реквизити на Заявлението по чл.410 ,
а споровете по обективираните в него материални
субективни права, като тези относно претендираното
вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решат по
исков ред, при положение, че длъжникът направи възражение по чл.414 .
По отношение заключението на съда за противоречие
на тези допълнителни услуги със забраната на чл.10а,
ал.2 ЗПК конкретизира, че тези такси включват „Такса за оценка на досие” и
„Такса услуга „Кредит у дома” и тяхната същност е в съответствие с предвиденото
в чл.10а, ал.1 ЗПК.
Според въззивника , в заповедното производство
не е предвиден ред, при който съдът може служебно да констатира неравноправна
договорна клауза и да даде възможност на страните да обсъдят този въпрос, тъй
като производството не е състезателно. Подчертава, че преценката на съда в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 се ограничава единствено до изложените от заявителя
факти и се простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се
установи едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което ще
бъде изследвано в един бъдещ процес- исковия. Затова счита, че заповедният съд
е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което е
извън предмета на неговата проверка и не може да бъде повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 .
Моли да бъде отменено разпореждането на Ловешкия районен
съд в обжалваната част и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за всички
претендирани със заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от е започнало по повод
заявление, подадено до Ловешкия районен съд от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД срещу длъжника М.С.Д.,ЕГН ********** ***, п.к. 5550,
ул.”Барата” № 18, за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит с № 2861570 от
5 май
Според заявителя, длъжникът М.С.Д. е извършил
плащания в общ размер на 421.13 лева, а дължимите от него суми са общо 919.90
лева, от които: 423.64 лв. главница; 55.11 лева договорна лихва за периода 14.05.2016
г. до 01.07.2017 г.; 80.90 лева мораторна лихва за
периода от 2 юли
Районният съд е уважил заявлението и издал Разпореждане
№ 267 от 23.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.дело № 91/2019 г., с което разпоредил длъжникът
да заплати на заявителя главницата, договорната лихва, мораторната
лихва, както и разноски в размер на 75 лева, а заявлението в частта досежно претендираните такси и комисиони за допълнителни услуги в
размер на 360.25 лева- отхвърлил. Съдът е мотивирал своя отказ с противоречие
на договорните клаузи с разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и мораторна лихва (лихва
за забавено плащане на главницата), включва и такси за услуги: „Оценка на
кредитно досие” и „Кредит у дома” . Заявителят сочи, че първата е платима при
подписване на договора, но страните са се съгласили да бъде включена в
месечните погасителни вноски, а втората се изразява в доставка на заемната сума
в брой по местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита
също по местоживеене на кредитополучателя.Упоменато е, че последната такса е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде
включена в седмичните погасителни вноски за улеснение на кредитополучателя.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване такси имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите, поради което са нищожни, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият въззивен състав приема, че клаузата в договора за заплащане на таксата за услуга „Оценка на кредитно досие” и таксата за услуга „Кредит у дома” противоречат на чл.10а,ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Частният жалбоподател неправилно се позовава на разпоредба на чл.10а,ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Това е така, защото таксите са начислени след като кредитът е вече отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем. Таксата за оценка на кредитното досие на кандидата за кредит може да е дължима преди сключване на договора, но не и след това, а таксата за събиране на вземането е свързана с управлението на кредита.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Ловеч е правилно и законосъобразно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 267 от 23.01.2019 година,
постановено по ч.гр.дело № 91 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* срещу
длъжника М.С.Д.,ЕГН ********** ***,
п.к. 5550, ул.”Барата” № 18, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 за парично вземане в размер на 360.90 лева за такси и
комисиони за допълнителни услуги.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: