№ 1389
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501700 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261842 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 6925/2018 г. на Софийски градски съд
Гаранционен фонд София e осъден да заплати на Е.М. С. на основание чл. 557, ал.1, т.1 от
КЗ сумата 500000 лева – допълнително обезщетение за неимуществени вреди (над платените
150000 лева), претърпени в резултат от ПТП на 21.03.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.10.2016 г. Отхвърлен е искът за разликата до пълния предявен
размер от 1 050 000 лева.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната част. Сочи се
неправилност на правните изводи на съда при определяне справедливия размер на
обезщетение, което да компенсира вредите с оглед тяхната тежест, проведеното лечение,
необратимостта на уврежданията, последиците за здравето и психиката на ищцата.
Жалбоподателката счита, че определеният размер на обезщетение е занижен, като не са
обсъдени всички увреждания – игнорирани са тези извън черепно-мозъчната травма; не са
съобразени и оценени всички извършени операции, които също са източник на болки; не е
оценено страданието от епилепсия. Претендира отмяна на решението в отхвърлителната
част и присъждане на обезщетение в пълния предявен размер 1 050 000 лева.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и
1
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от
жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Фактическата обстановка на спора е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на приетите доказателства и се възприема от настоящата инстанция при
условията на чл.272 от ГПК.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателката /чл.269, изр. второ от ГПК/, след
преценка на доказателствата Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за
неоснователна поради следното:
Заявената пред Софийски градски съд претенция е с правно основание чл.557, ал.1, т.1
от КЗ за заплащане от Гаранционен фонд на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в следствие телесни увреждания на ищцата при ПТП на 21.03.2016 г.
Основният спорен въпрос е относно размера на справедливото обезщетение на
неимуществените вреди, търпени от ищцата. Във въззивната жалба не се оспорват
фактическите констатации на съда относно получените от ищцата телесни увреждания,
лечебния и възстановителен процес, трайността на уврежданията, последиците за здравето и
живота на ищцата, поради което липсва основание за ревизия на направените от съда изводи
по тези въпроси. Оплакването е за неправилни правни изводи при определяне справедливото
обезщетение, съответстващо на обема и интензитета на търпените болки и страдания, на
последиците от уврежданията, съобразно принципа на справедливостта.
При определяне размера на справедливото обезщетение, което следва да обезщети
ищцата за претърпените от него неимуществени вреди настоящата инстанция намира
следното:
Претенцията в исковата молба е за обезщетяване на болки и страдания, търпени от
ищцата в резултат на следните увреждания, причинили й силни болки, обездвижване, тежко
болнично лечение, инвалидност: тежка черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение със
загуба на съзнание, контузия на мозъка, счупена дясна орбита на черепа, контузии на
главата, двустранно счупване на пубисните и тазовите кости, фрактура на лява ключица,
счупено осмо ребро, пневмоторакс, контузия на белите дробове, руптура на слезката,
хидроцефалия, спастична квадрипареза тежка степен, епилепсия и други.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил е размера на иска като завишен.
По определяне справедливия размер на обезщетение търпените от ищеца вреди.
Получените от ищцата травми при ПТП, реализирано на 21.03.2016 г. са установени чрез
заключението на изслушаните по делото съдебномедицинска експертиза от вещите лица д-р
Х. М. – неврохирург и д-р А. М. – съдебен лекар, и съдебно-психиатричната експертиза от
д-р Е. И. се установява, че при пътнотранспортното произшествие Е.С. е получила тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия тежка степен с увреда на
2
мозъчния ствол, множество контузионно-кръвоизливни зони; травматичен кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки; фисура на пода на дясна орбита; контузия и охлузване на главата;
фрактура на лонните кости на таза двустранно; контузия на белия дроб вдясно; навлизане на
въздух в гръдната клетка вляво; фрактура на осмо ребро вдясно; разкъсване на слезката;
разкъсно-контузна рана на дясното подбедрица. В резултат на уврежданията ищцата е
преминала последователно през кома, будна кома, вегетативно състояние, а понастоящем е в
подобрено състояние, макар и на легло.
Ищцата е лекувана в болница девет месеца и 45 дни в хоспис. През този период
приемала само течна храна със спринцовка, отслабнала с 20 кг; не реагирала на външни
дразнения, не показвала болка. За лечение на вътрешната хидроцефалия и повишено
вътречерепно налягане е поставена клапа в областта на темето. Проведена е продължителна
дихателна реанимация чрез трахеотомия. Било е необходимо постоянно наблюдение за
почистване на канюлата, през която ищцата е дишала. Поставена е гастростома за
осъществяване на ентерално хранене. Впоследствие през юни 2017 г. гастростомата е
отстранена оперативно, затворена е трахеостомията. Общо са извършени шест оперативни
интервенции и една манипулация за лечение на повишения мускулен тонус. Проведено е
продължително комплексно медикаментозно лечение, физиотерапия и рехабилитация.
Счупеното ребро е зараснало за около 25 дни, костите на таза – за около три месеца като
след преустановяване на апаратното дишане ищцата вероятно е изпитвала болки при
обръщането й в леглото. Преживяла е множество трудности, свързани с основните
физиологични процеси – канюлата, през която дишала, се запушвала; дълго време се
хранила самочрез спринцовка, а след отстраняването на гастростомата е трябвало да се учи
отново да преглъща, да пие вода; не може да спи пълноценно.
Възстановителният процес от черепно-мозъчната травма продължава 3-4 години.
Въпреки проведеното лечение подобрението в неврологичния статус е минимално.
Съзнанието е възстановено, с чужда помощ ищцата може да седи в леглото. Словесният
контакт с нея е непълноценен, говорът е дисфоничен, но разбираем. Може да каже името си,
но не и възрастта си. Развила е психоорганичен синдром (когнитивни нарушения-памет,
концентрация; емоционално-волеви промени; непълноценно общуване и говорни
нарушения); нарушена двигателна функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса
на контрол на тазовите резервоари; затруднения при преглъщане. Като последица от
тежката мозъчна травма е развила посттравматична епилепсия с няколко пристъпа, но
вследствие приеманите медикаменти последните няколко месеца не е имала припадъци.
Състоянието й изисква периодично наблюдение за точно дозиране на медикаментите.
Ищцата е напълно зависима от околните, като не се очаква значимо подобрение.
Поставената клапа за регулиране на вътремозъчното налягане представлява опасност,
доколкото е възможно да предизвика инфекции; периодично на 5-7 години ще се налага
подмяната й. С експертно решение на ТЕЛК от 2016 г. на ищцата е определено 100 %
увреждане с чужда помощ.
С оглед на горното съдът приема, че вследствие на пътнотранспортното произшествие,
3
реализирано на 21.03.2016 година, Е. С., на 13 години, е претърпяла тежки травматични
увреждания, които са й причинили болки и страдания. Срокът за възстановяване от
уврежданията е продължил около три години. При това възстановяването е само частично,
тъй като контузията на мозъка е причинила психоорганичен синдром, нарушена двигателна
функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари,
посттравматична епилепсия. Увреждането е трайно и дефинитивно. Ищцата е търпяла болки
и страдания не само към момента на пътнотранспортното произшествие и по време на
лечението, но търпи такива към сегашния момент и ще ги търпи за в бъдеще. При това тези
страдания не се очаква да преминат, тъй като уврежданията, които ги предизвикват, са
трайни, поради което ще бъдат търпени до края на живота на Е.. Към момента на
настъпването на пътнотранспортното произшествие тя е била на тринадесет години.
Уврежданията са я поставили изцяло в зависимост от обслужването на трети лица. Това не
само създава затруднения, но и напълно я лишава от възможността да има нормален личен и
социален живот, както и от възможността и да полага труд. С оглед изложеното сегашният
състав намира, че сумата от 650 000 лева разумно ще обезщети Е.С. за претърпените от нея
неимуществени вреди. Размерът е определен при съобразяване на лимита на отговорност по
застрахователния договор, както и с обществената мяра за справедливост, свързана и със
социално-икономическата обстановка към датата на ПТП.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за недооценяване на болките от
всички телесни наранявания и усложненията от хроничните последици за здравето на
ищцата. Обезщетението на неимуществени вреди при увреждане на здравето не се определя
поотделно за всяка увреда и за всяка лечебна процедура – те се съобразяват в съвкупност за
определяне на една глобална сума, достатъчна за справедливо обезщетяване на всички
последствия, причинили болки и страдания на увредения. Правилно и в съответствие с
доказателствата първоинстанционният съд е приел, че най-тежките увреждания на ищцата,
от които липсва възстановяване (психоорганичен синдром, нарушена двигателна функция;
спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари,
посттравматична епилепсия) произтичат от тежката черепно-мозъчна травма. Епилепсията е
контролирана с прием на медикаменти като няма данни за нови пристъпи. На обезщетяване
подлежат реално настъпилите вреди, както и тези, за които със сигурност се очаква да
настъпят с оглед познанията на медицинската наука. В случай на непредвидени усложнения,
при настъпването им за ищцата ще възникне ново право на обезщетяване.
В обобщение ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 500000 лева,
предвид извънсъдебно платеното обезщетение от 150000 лева.
Поради пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261842 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 6925/2018 г. на Софийски
градски съд в обжалвана част, с която искът на Е.М. С. срещу Гаранционния фонд е
отхвърлен за разликата над 500000 лева до пълния предявен размер от 1 050 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5