С решение, постановено по гр. дело № 988/2005 год., Кърджалийският районен съд e отхвърлил предявения от “Ади- Лидия Павлова”- Кърджали отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК за недължимост на сумата от 4244.93 лева, от която 3101.68 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот, общинска собственост, 435.77 лева, представляващи лихва за закъснение и 707.48 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2005 год. до окончателното изплащане на сумата по изпълнителен лист, издаден въз основа на определение № 122, постановено по ч. гр. дело № 555/2005 год. на РС- Кърджали на основание чл. 237 б. "В" от ГПК, като неоснователен и недоказан. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят едноличен търговец “Ади- Лидия Павлова”- Кърджали. Обжалва го с молба да бъде отменено изцяло като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано и вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се признае за установено по отношение на Община Кърджали, че ЕТ "Ади- Лидия Павлова"-Кърджали, не дължи сумата в размер на 4244.93 лева, от които 3101.68 лева, представляващи неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот- общинска собственост, 435.77 лева, представляващи лихва за закъснение и 707.48 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да се обезсили издадения по ч. гр. дело № 555/2005 год. по описа на РС- Кърджали изпълнителен лист в полза на Община Кърджали, ведно с всички законни последици. Излага подробни съображения. Поддържа се в жалбата, че от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели се установило, че процесният имот, предмет на договора за наем, бил предаден на жалбодателя от наемодателя Община Кърджали в състояние, което не отговаряло за използването му според предназначението- липсвал кадастрален план и заснет сграден фонд. С писмо с вх. № 94-И-8/31.01.2002003 год. като наемател уведомил наемодателя за съществуващите недостатъци на наетата вещ, както и за намерението му да развали договора при липса на съдействие от страна на Община Кърджали и поради това изводите на съда, че не следва да се ангажира облигационната отговорност на наемодателя, били неправилни. Съгласно чл. 230 от ЗЗД, ако вещта, предмет на договора за наем, не е предадена в надлежно състояние, наемателят можел да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение за всички случаи. Независимо от обстоятелството, че не ползвал имота за посочения от наемодателя период, евентуално следвало да заплати само договорения наем за един месец, а именно за месец януари 2003 год., но не и претендираната от Община Кърджали сума в размер на3 101.68 лв. и следващите се лихви и неустойки. Претендира разноски. Сочи доказателства. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна, последните съображения: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК от ЕТ "Ади- Лидия Павлова" гр. Кърджали, длъжник по изп. дело № 375/2005 г. по описа на СИС при РС- Кърджали срещу взискателя по същото дело Община Кърджали, че присъдената сума в размер на 4244.93 лв., от която 3101.68 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот- общинска собственост, 435.77 лв., представляващи лихва за закъснение и 707.48 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е предприето изпълнението, не се дължи. Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като договора за наем не породил правни последици и не действал запериода от 06.01.2003 г. до 01.05.2003 г., тъй като ищецът не ползвал имота, описан в чл.1 от договора поради това, че липсвал кадастрален ´лан и заснет сграден фонд и това не позволило имотът да се използва по предназначението му. По тази причина между страните по договора за наем възникнал спор относно действието на договора за наем. Твърди се в исковата молба, че в определението за издаване на изпълнителен лист и в издадения изпълнителен лист, не били посочени периодите, за които се отнасяли задълженията. Пълномощникът му поддържа, че ищецът никога не е ползвал имота, поради това, че за него нямало кадастрален план, което съгласно чл. 2 от сключения договор представлявало скрит недостатък, за който ищецът не знаел. Установява се по делото, че на 06.01.2003 г. в гр. Кърджали между страните по делото е бил сключен договор № 799- 04 за отдаване под наем на помещение- общинска собственост, сключен по реда на Закона за общинската собственост и НРПУРОИ в Община Кърджали за срок от 06.01.2003 г. до 06.01.2004 г., с право на удължаване до 3 /три/ години, ако не възникне инвестиционна инициатива за реализация на устройствените планове на общината. По силата на договора, Община Кърджали като наемодател предоставила на ЕТ "Лидия Павлова" гр. Кърджали като наемател за временно и възмездно ползване под наем общински имот, представляващ 14 броя складови помещения и прилежащ терен с площ 1000 кв.м., находящ се в землището на с. Пепелище, общ. Кърджали, при месечна наемна цена в размер на 808 лв., върху която се дължал ДДС. В договора бил предвиден срока на заплащане на наемната цена, санкции при закъснение на плащането. Страните се договорили и за това, че наемодателят бил длъжен да предаде помещението с приемо- предавателен протокол, в който се описва подробно състоянието на обекта и се подписва от двете страни по договора, както и, че наемодателят не отговаря за недостатъците на имота, за които наемателят е знаел или е могъл да узнае при сключване на договора. Наемателят се задължил да ползва наетото помещение само по предназначение като извършването на реконструкции, преустройства и промяна на предназначението на наетия имот можели да се извършат от наемателя след издаване на скица /виза/ за проектиране и разрешение от главния архитект на общината. Уговорено било, че при неплащане на месечния наем, наемодателят може дапрекрати договора едностранно без предизвестие и без да дължи обезщетение на наемателя. Страните по договора на 06.01.2003 г. подписали приемо-предавателен протокол, съгласно който наемодателят предал на наемателя недвижимия имот, представляващ 14 броя складови помещения и прилежащ терен, като било описано състоянието на недвижимия имот- че е без кадастрален план и строителна документация. Протоколът бил подписан, без възражения от страните. На 30.04.2003 г. била подадена молба от пълномощника на ищеца за прекратяване на сключения договор за наем поради това, че обектът не разполага с кадастрален план и засниман сграден фонд, което не позволявало да се издаде виза и скица за производствена дейност, както и да се ползва по предназначение и влагане на инвестиции. От приложеното към ч. гр. пр. № 555/2005 г. на КРС писмо изх. № 53-00-316/31.03.2004 г. на Община Кърджали до ищеца се установява, че договора за наем бил прекратен, считано от 30.04.2003г. Със същото писмо, получено от пълномощника на ищеца, последният е бил уведомен, че за периода от 06.01.2003 г. до 30.04.2003 г. дължимият за имота наем възлиза на 3101.68 лв., ДДС върху дължимия наем в размер на 620.34 лв., както и неустойка за просрочие върху този наем в размер на 511.78 лв. С определение № 122/24.06.2005 г. по ч. гр. пр. № 555/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, по подадена на 21.06.2005 г. молба за издаване на изпълнителен лист, по реда на чл. 242 и сл. от ГПК във вр. с чл. 237 б. “в” от ГПК, ищецът бил осъден да заплати на ответника 4244.93 лв., от които 3101.68 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот- общинска собственост, 435.77 лв., представляващи лихва за закъснение и 707.48 лв. данък добавена стойност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2005г. На 08.07.2005 г., представител на ответника е получил изпълнителен лист. По делото не са представени доказателства за образувано изпълнително дело № 375/2005 г. и за предприемане на действия по него, но тъй като това не се оспорва от ответника, съдът го приема за вярно. От показанията на разпитаните свидетели Бейсим и Грънчарова се установява, че ищецът не е ползвал отдадения под наем имот. При така събраните доказателства, съдът намира, че предявения иск по чл. 254 от ГПК е неоснователен. Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещ за временно ползуване, а наемателят- да му плати определена цена. Съгласно чл. 230 ал.1 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора. Съгласно чл. 230 ал. 3 от ЗЗД, наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. От събраните по делото доказателства не се установи предмета на договора за наем да не е бил предоставен на наемателя в състояние, което да отговаря на ползуването и, че вещта не е можело да бъде използвана по предназначението си като склад. При самото предаване, на наемателя е било известно, че имотът е бил без кадастрален план и без строителна документация. Освен това, когато вещта не отговаря на ползуването, за което е била отдадена под наем или пък е имала недостатъци, за които наемодателят отговаря, ангажира се отговорността на наемодателя и за наемателя съществува възможност да иска разваляне на договора, без това да означава, че договора не е породил правно действие. А самия факт, че отдадената под наем вещ не се използва, не води до освобождаване на наемателя от задължението му да заплаща наемната цена. Установява се по делото и това, че за процесния период наемната цена възлиза на сумата 3101.68 лв., лихвите за забава върху неплатения наем възлизат на 435.77 лв. към 09.06.2005 г., а ДДС върху дължимите суми възлиза на 707.48 лв., или общо задължението на ищеца към ответника е в размер на 4244.93 лв., която сума е била присъдена от районния съд по изпълнителния лист, по който ищецът твърди, че не дължи. С оглед изложеното и предвид това, че предмета на предявения иск по чл. 254 от ГПК е недължимост на сумата, за която изпълнителния лист е бил издаден, следва да се приеме, че предявения иск е недоказан и следва да се отхвърли. Не се установяват по делото факти, които да изключват, унищожават или погасяват отричаното с иска право на ответника. Представеното пред тази инстанция доказателство не променя направените по- горе изводи. Обосноваването на предявения иск с обстоятелството, че нито в изпълнителния лист, нито в определението, постановено по реда на чл. 242 и сл. от ГПК, вр. чл.237 б "в" от ГПК, не били посочени периодите, за които се отнасяли задълженията, е несъстоятелно, тъй като не може по реда на чл. 254 от ГПК да се проверява постановения съдебен акт, а могат само да се предявят възражения и да се посочват факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаното с иска право. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решението, което следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/16.02.2006 година, постановено по гр. д. № 988/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|